02 септември 2021

Странни срещи с мистериозни същества в Ел Юнке в Пуерто Рико

 

Не съм сигурен как точно се произнася името на тази гора и национален парк в Пуерто Рико - Ел Юнке, Ел Юнк или по някакъв друг начин. На английски е El Yunque. Преди това мястото е било известно като Карибска национална гора (Caribbean National Forest), което е доста по-лесно за превеждане :) Но независимо от името, тази местност в североизточно Пуерто Рико е забележителна. Гъста дъждовна гора простираща се върху 28 000 акра, това е единствената гора на територията на САЩ класифицирана като тропическа. За незапознатите - Пуерто Рико е административна територия принадлежаща на Съединените Американски Щати, на острова съществуват настроения за пълна независимост, в тази връзка публикувах следната статия преди няколко месеца в друг мой блог:

Атаката над американската Капитолия от 1954

В парка се намират две планини, едната носи същото име - Ел Юнке, което на испански означава "наковалня". Тук живее голямо разнообразие от животински и растителни видове, много от които не се срещат никъде другаде. Мястото е изключително популярно за посещение от туристи, но освен това е свързано с някои странни феномени и легенди. От наблюдения на НЛО, Чупакабра, странни изчезвания и потайни военни операции - с какво ли не се свързва планината Ел Юнке.

В настоящата статия ще обърна внимание на едни определени събития започнали през месец октомври 1973. По това време из цяло Пуерто Рико често се наблюдават НЛО и деветима човека решават да посетят Ел Юнке с надеждата да зърнат някое.

Странностите започнали още докато се изкачвали. По пътя си нагоре групата срещната трима други туристи, които били облечени в еднакви дрехи и имали едни и същи лица - като на братя-близнаци. Триото въобще не показало да е забелязало деветимата. Един от туристите ги снимал, но в последствие на фотографията се виждали само три сенки. Така и не успях да открия въпросната фотография, не е дадена и в оригиналната статия, дадената по-долу е само за илюстрация.


Деветимата си направили лагер малко по-нагоре по склона, като мислили да гледат небето за странни обекти. Само че не от небето щели да дойдат странностите. По някое време през нощта започнали да се чуват звуци около лагера, все едно някой минавал през храстите и макар да настъпвал клонки, се опитвал да е тих и тайно примъкващ се. В Ел Юнке няма големи хищници и затова хората решили, че това трябва да е друг човек. Провикнали му се да излезе и да се покаже, но отговор нямало. Вместо това се възцарила неземна тишина. Групичката дори започнала да се съмнява, че просто им се е причуло и всичко е плод на тяхното въображение. Съвсем скоро последвалите събития ги опровергали, това определено не се дължало само на въобръжението.

След дълго взиране в нощното небе, групата вече се подготвяла да си ляга, когато шумовете около лагера отново започнали. Този път били по-силни и не толкова потайни. Сякаш в гъсталаците имало повече от един човек. Хората насочили фенерчетата си към храстите и успели да различат 5-6 хуманоидни фигури. В един момент една от фигурите се доближила до толкова, че нашите туристи успели да видят, че това въобще не е човек, а някакво създание със сива кожа, заострени уши и ръце завършващи с лапи с нокти.

Уплашената група решила да се изнесе от мястото, но те бързо установили, че няколко от създанията блокират пътеката за слизане.

Ето как изглежда Ел Юнке:


По-късно водачът на групата, човек на име Ериберто Рамос, ще каже, че в един момент едно от същества спира да се движи и започва да гледа продължително към лагера на хората. Рамос ще разтълкува това като желание за комуникация от страна на създанието и затова решава да се приближи към него. Човекът стига до толкова близо, че дори може да докосне тази странна твар. Създанието изглежда не-по-малко любопитно и дори поставя лапата си върху ръката на човека. Рамос вярва, че в този момент е на път да се случи нещо забележително, да бъде осъществен контакт. Но в този момент друг един от лагеруващите насочва фенерчето си към създанието и то се отдръпва обратно в храстите.

Съществата обикалят около лагера цяла нощ. И други странни неща се случват. В един момент един от хората изпада в транс и като безволево зомби се насочва към дърветата. Друг един от лагеруващите тръгва след него в опит да го върне. Той скоро вижда на земята "блестящо многоцветно яйце" и на свой ред изпада в транс. Двамата излизат от замаяното си състояние едва след като трети човек от групата успява да ги издърпа обратно в лагера. Малко по-късно цялата група вижда как едно от създанията държи "яйцето", спекулират, че това нещо е вид примамка, с която са се опитали да ги придърпат към гората.

Разбираемо никой от хората не спи тази нощ. С първите лъчи на утринното слънце съществата изчезват от където са се появили. Хората проучват около лагера и намират множество стъпки, след което се изнасят бързо от мястото.

Тази история става местна сензация и през месец май 1974 изследователя Федерико Алварес, заедно с група студенти отива на мястото, за да проучи. Докато пътуват с автомобил по един черен път, те виждат как някаква висока сенчеста фигура минава пред колата. Групата веднага изскача от превозното средство и тръгва след създанието. Губят го от поглед, когато стигат до един скален ръб. Качват се отново в колата и стигат до Ел Юнке.

Там групата прави малък лагер като опъват телени жици наоколо с прикачени на тях консерви. Тази примитивна система трябва да ги извести, ако някой или нещо наближи лагера. Малко след 1:30 през нощта консервените кутии започват да дрънчат. Всички се затичват по посока на звука и виждат как кутиите се движат от само себе си, сякаш някаква невидима ръка ги дрънка. Малко по-късно в небето се появява голямо овално НЛО, което стои там в продължение на 5 минути.

Тази планина определено е една аномална зона.

Източник

3 коментара:

  1. За милионен път пак един и същ повтарящ се модел!

    Гори, светлини, транс, срещи със същества, преживявания през нощта...

    Нон стоп едни и същи преживявания и случки, едни и същи на практика Неща с много малки нюанси и дали ще са малки сиви горски "гноми" или малки сиви "извънземни" от съзвездието Ригел, всъщност става въпрос за Едно и Също Нещо!

    Съпътстващ Човечеството от Зората на Сътворението, един феномен, чиято природа просто явно ни е непонятна и не може да се изследва и изучи с нашите разбирания и познания към момента.

    Изключително обезкуражаващо е как с всичките тези технологии, знание, информация и вобще Всичко, което сме постигнали до момента като Цивилизация, нямаме и елементарна представа какви са тези срещи и случки, какво стои зад тях, дори догадка нямаме с какво си имаме работа, защото да се каже че са Елфи, Извънземни, Същества от Астрала и прочие са чисто и просто спекулации и стреляне в тъмното.

    Хилядолетия взаимодействие с този феномен и сме на същата мъглива стартова позиция както е било и преди пет хиляди години...

    Аз просто все по-често се питам какво можем да направим, за да имаме някакъв напредък - ето на, благодарение на Интернет имаме колосален, бърз и достъпен достъп до информация, но как може да се изследва и взаимодейства с този феномен, като по всичко личи, че не е "концерт по желание" и емпирични трактовки в лабораторна, стерилна среда не могат да се приложат върху него... това не е да гледаш мравки под микроскоп.

    Ето и в статията - преди 48 години, хора от другия край на света също така заинтригувани са отишли с цел да проучат този феномен, а вместо отговори, дефакто то още повече въпроси...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Важно е опитите да продължават! Все някога ще успеем!

      Изтриване
  2. Преди няколко години бях попаднал на едно интервю в тубата, в което ставаше въпрос за специални военни екипи, които се изпращат на места на паднали летателни апарати от извънземен произход. Целта е заличаване на следите. Мисля, че ставаше въпрос точно за Пуерто Рико и беше доста интересно.
    Доста го търсих след това, но така и не мога да го открия. Ако някой се сеща за нещо подобно ще съм благодарен да сподели.

    ОтговорИзтриване

Най-популярни (последни 7 дни)