02 юни 2021

Мистериозните старинни кораби в американските пустини

 

От както човечеството е започнало да плава по морета и океани, постоянно изчезват кораби. Понякога някои от тези плавателни съдове биват намирани след месеци, години и дори векове - на дъното на морето или на крайбрежните скали на някой отдалечен остров.  Едва ли обаче някой очаква стари кораби да се пръкнат насред сухите пустини. Именно за това обаче говори една градска легенда от южните щати на САЩ.

Тези истории се разпространяват поне от края на 18-ти век. Твърди се, че стари дървени кораби са намирани в пустините на Калифорния и Аризона, както и в северните части на Мексико. Понякога те са описвани като испански галеони, друг път като викингски лодки. Тук-таме се споменава и за китайските плавателни съдове от миналото. Понякога историите са допълнително разкрасени с намерени несметни богатства в трюмовете на корабите, а друг пък се споменава, че са прокълнати и обсебени от духове.

Една от най-ранните истории се смята, че идва от 1775 и в основата ѝ стои човек на име Тибурсио Манкуерна, който е бил част от експедицията на Хуан Баптиста де Анца, която е търсила добър сухоземен път за свързване на мексиканските щати Алта Калифорния (днес изцяло в САЩ) и Сонора (по-голямата част днес все още си е в Мексико). До онзи момент пътуването между двете граничещи една с друга провинции се е осъществявало основно по море.

Манкуерна разказва, че качен на едно муле, той бил пратен сам да разузнае околността наоколо. Именно тогава човекът попаднал на полузарит в пясъците стар испански кораб.  Тибурсио се осмелил да влезе вътре и там открил цяло съкровище състоящо се основно от перли и златни монети. Цялата картина придобива и малко зловещи и сюреалистични краски, защото откритието на Манкуерна е направено посред нощ. Поради голямата жега през деня експедицията и разузнавателните мисии са се движели по здрач. Представяте ли си какъв шок е посред нощ да попаднеш на старинен кораб на сушата, на място където въобще не би трябвало да бъде?

Аз по-скоро съм склонен да вярвам на историята на Тибурсио Манкуерна. Защо? Защото той постъпва по типично човешки алчен начин. Взема със себе си колкото може да носи перли и въобще не се връща повече при експедицията на Хуан де Анца. Вместо това тръгва на запад опитвайки се да достигне до крайбрежните селища. Когато мулето повече не може да продължи, той продължава пеша. Успява да премине западните планински ридове. Има късмет да попадне на местни индиански племена, които му дават храна. В крайна сметка се добира до селището Сан Луис Рей. Тибурсио ще прекара останалата част от живота си в напразни опити да открие отново кораба в пустинята и огромните му богатства.


През 1862 се случва наводнение в района, където днес е езерото Салтън Сий. Река Колорадо излиза от коритото си. Когато водите се оттеглят пред смаяните погледи на стотици местни хора се разкрива интересна гледка. От солената мокра почва се подава голям стар испански кораб! Веднага щом условията позволят група любопитни смелчаци мислят да се приближат до него и да го изследват. Преди обаче това да се случи, старинната антика изчезва загадъчно. Дали хората не са видели просто нещо като мираж образувал се над мокрите пясъци? Дали някакъв геоложки процес не избутва кораба нагоре когато нивото на подводни води се покачи и отново го прибира под земята при изчезване на влагата? И дали това не е същият кораб намерен от Тибурсио Манкуерна, който периодично се появява и скрива под влияние на стихиите? 

Разгледах географията на района, в който се предполага, че през 1862 е видян кораба. Според геоложките проучвания през хилядолетията многократно условията тук са се сменяли. Имало е не един и два водни басейна. Понякога са били затворени без притоци и отливи, понякога река Колорадо се е вливала в тях, а друг път дори са били свързани с океана. Това е можело да стане само на юг, на север и запад се издигат планински вериги. Мисля си, че корабите от 1775 и 1862 може да са едни и същи. Тибурсио споменава, че след като си напълва джобовете с перли, тръгва на запад и преминава някакви планински вериги. Описанието се връзва, на запад от мястото, на което през 1862 е видян галеона, има планини. Днес в района, както казах, се намира езерото Салтън Сий (синият басейн на дадената малка карта), което е значително по-малко от това в праисторически времена (в тъмно зелено).

Освен това Салтън Сий се появява едва в началото на ХХ век и то до голяма степен благодарение на некадърните усилия на местни фермери. Те прокопават канал, който да напоява селскостопанските земи в долината. Каналът обаче поддава и водите на река Колорадо излизат извън него. В продължение на две години реката пълни долината преди да успеят да запушат пробива. 

Гледайки снимки от района на езерото, виждам, че през годините около него са потъвали в почвата какви ли не неща - лодки, крайбрежни постройки, стар автобус. Земята е податлива. Така че, напълно вярвам, че ако някак си някога испански галеон се е добрал до тук, то е напълно възможно кораба да е все още някъде закопан насред солената пръст. А как е успял да стигне до тук и защо? Има теории и за това, продължавайте да четете. Преди това обаче нека продължим с историите.



През 1870 г. човек на име Чарли Клъскър чува многократно истории от индианците за стар испански кораб намиращ се в северната част на долината, в която днес се намира Салтън Сий. Дали това е същият съд видян 8 години по-рано? Отново ли се е показал отгоре? Според мен е възможно въобще никога не е бил изцяло зариван от пясъците. Просто през 1862 хората са видели мираж, отражение на кораба намиращ се по-на север. 

Само като интересна вметка - ето ви един мираж от бреговете на Шотландия от тази година. Този кораб сякаш левитира във въздуха (източник):


Клъскър организира няколко експедиции в търсене на кораба и при една твърди, че действително го е намерил. Дори пишат за това в "Лос Анджелис Стар". За жалост нещата ще затихнат за още 8 години.

През 1878 трима германци търсещи си късмета в Новия свят ще видят в далечината подобен стар кораб на 120 мили на северозапад от град Юма, Аризона и на 40 от Индио, Калифорния. Отново сравнявайки географското местоположение е напълно възможно да говорим за все същия кораб. Един от златотърсачите толкова се развълнувал от видяното, че се затичал неудържимо през пустинята към кораба. Явно е бил чувал легендите за испанския галеон и несметните му съкровища. Този немец никога повече не бил видян жив! Двамата негови другари били по-предпазливи и бавно започнали да обхождат района. Не успели да открият нито своя другар, нито кораба. Отново мираж? Дали някаква тайнствена паранормална сила не е предизвикала видение, за да подмами хората? Двамата останали германци се свързват с шерифа и той организира издирване. В крайна сметка третият германец е намерен мъртъв в пустинята. Много странно, но той е чисто гол, а дрехите му не се виждат никъде. Може би смелчаците от 1862 са имали късмета, че са се забавили преди да тръгнат към появилия се кораб. Ако бяха действали по-бързо може би и тях никой повече нямаше да види живи. А може би за смъртта на немеца има рационално обяснение. Умрял е от жажда и изтощение. Индианци са намерили трупа и са го ограбили вземайки му абсолютно всичко, дори и долното бельо.


През 20-ти век странните истории продължават. Веднъж в затънтения град Борего Спрингс в Калифорния се появил един покрит с прах индианец, който плащал за всичко със скъпоценни перли. Казал, че ги е намерил в някаква дървена структура наполовина закопана в пясъците. Скоро индианецът се върнал там от където е дошъл.

През 1907 пък силен вятър разкрил дървени останки от нещо наподобяващо кораб близо до фермата на някой си Найлс Джакобсен. Фермерът въобще не се развълнувал, че това може да е старинен кораб и използвал дървениите, за да си направи ограда. 

През 1933 семейство Ботс се намирало в околностите на Анца-Борего, когато срещнали друг човек, който им разказал, че е видял стар дървен кораб да виси на ръба на близка скала в каньона Кейнбрейк. Семейството отишло там и наистина видели кораба на скалите. Не можели да се изкачат до него. Мислели друг пък да се върнат, но междувременно земетресение променило ланшафта на местността и корабът повече не можел да бъде намерен.

През следващите десетилетия има още случаи на видени кораби в пустинята. Как е възможно дори в ХХ век да не може да се локализира категорично дори един такъв древен съд след като всяка педя от земята трябва да е картографирана? Дали вятърът и редките наводнения ту скриват, ту откриват един или дори няколко кораба? Или това са видения-примамка на паранормална сила? Или всичко е измислица? Може би индианците са искали да метнат бледоликите и са им разказвали такива небивалици знаейки заселниците колко са алчни. Може би дори първата история на Тибурсио Манкуерна е лъжа съчинена от самия него. Дали той не е убил някой от другарите си в експедицията на Хуан де Анца и да му е ограбил перлите? А с приказките си за испански галеон да иска да скрие престъплението си. Все пак си мисля, че поне първите истории са по-скоро верни, следващите, особено тези от ХХ век е по-вероятно да са измислици вдъхновени от ранните разкази. Може би корабът в пустинята е бил един-единствен и той макар отдавна да се е разпаднал на прах, е дал началото на легендата.

Източник

Но как е стигнал толкова навътре в сушата? Както споменах, районът се е изменял през вековете. Твърде е възможно река Колорадо да е била много по-пълноводна през 16-ти век отколкото през следващите векове и някои испанци да са пробвали да открият пряк път по нея от Тихия до Атлантическия океан. Има вероятност корабът да е навлязъл в тази река (или в друга съществувала някога, но отдавна пресъхнала) при някое от редките наводнения на района. Когато водите се оттеглят галеонът засяда безпомощно в пясъка. Може и морска буря и огромен прилив да го е запратила навътре в сушата.

Има вероятност и самите испанци да се влачили кораба по сушата с много мулета и коне. Тази теория се подкрепя от фактът, че някогашните мореплаватели погрешно са смятали Калифорния за остров. Дали някой капитан не е решил, че пустинята напред не е просто някоя временно появила се плитчина и че влачейки кораба по пясъка скоро отново ще стигне до вода?

Ето няколко карти от онова време (източник):




Това с влаченето по сушата за един испански галеон ми се струва доста трудно. Известно е, че викингите са прекарвали по сушата своите кораби, но техните съдове са много по-малки и леки, освен това са използвали често дървени трупи които са подлагани под кораба, а в пустините на Калифорния няма много дървета.



Като споменах викинги - има теории, че корабът в пустинята не е бил испански, а именно на викингите. Някои отиват още по-далеч твърдейки, че това са били китайци или едно от изгубените племена на Израел.

Лично мен тази легенда доста ме заплени и затова направих допълнителни проучвания. Оказа се, че поне в някои участъци на река Колорадо през 19-ти век се е плавало с параходи. В дясно е показана една снимка от 1880 от град Юма, който между другото бе споменат по-нагоре в статията.

Като любител на географията продължих да се ровя в множество карти, стари фотографии и видеа в YouTube. Гледайки долната карта на основните реки в  САЩ не мога да не забележа, че река Колорадо в горното си течение е сравнително близо до поне две други реки, които се вливат в Атлантическия океан - Рио Гранде и Арканзас. Това чисто хипотетично дава гориво за фантазията, че може някой испанец да се е пробвал да намери път от западното до източното крайбрежие на континента - къде с плаване, къде с влачене по суша.


 Вярно, че и трите споменати реки в горните си течения не са нещо кой знае какво, единствено стават за кану-каяк. Едно приятно видео на каякар спускащ се по Рио Гранде:

Но все пак кой знае, може да е имало моменти с много по-високо ниво и на трите реки. А може и да е имало водни басейни, които днес да са пресъхнали. Геологията е доста точна наука, но и там стават грешки. Долната снимка е от планинската верига Санта Роса в Калифорния. Скалата е оцветена различно, защото това е бил бряг (източник). Насред планината! Водата е стигала до тук преди хиляди години. А дали поне временно и по-скоро от хиляди години?


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Най-популярни (последни 7 дни)