30 юни 2021

Среща с извънземни-монолити

В края на миналата 2020-та година по света се разрази така наречената краткотрайна монолит мания. Вероятно зад всички тези обекти стоят хора шегаджии, макар че някои ентусиасти се надяваха те да са оставени от извънземните. Настоящата статия ще разкаже за една странна среща от 1977. В историята не се твърди, че монолитите са оставени от извънземни същества, а че самите монолити са извънземни! Затова и в заглавието има тире - "извънземни-монолити", а не "извънземни монолити".

В ранната вечер на 26 януари 1977 19-годишният Лий Периш отива на гости при приятелката си. Не се споменава какво точно са правили, но ако са употребявали наркотици и алкохол, то това лесно би обяснило последващата "среща". Надявам се все пак случаят да не е такъв, не само защото ще сме разочаровани от толкова лесното обяснение и провала на една добра история, ами и защото ще е безотговорно от страна на Лий - той си тръгва с автомобил.

Часът е вече 1:00 през нощта и Периш шофира по пуст път заграден от полета и ниви. По едно време младежът забелязва жълто-оранжева правоъгълна светлина да се рее напред над пътя. Приближавайки към обекта, колата на Периш започва да дава всякакви електрически проблеми, а радиото спира напълно. Самият човек също има проблеми, погледът му се замъглява, има чувството, че ще загуби съзнание. В един момент светлината се изстрелва нагоре и Лий все пак успява да се добере до вкъщи.

Първото, което младият човек забелязва е, че се е минал цял час, макар от дома на приятелката му пътят с автомобил да е само 7 минути. Като се поглежда в огледалото, Периш вижда, че очите му са страшно зачервени. Едва спи през останалата част от нощта. 

На сутринта Лий разказва странната случка на майка си, която се свързва с местен хипнотизатор, както и с двама НЛО изследователи. Проведен е хипнотичен сеанс, при който Периш разказва странни неща от въпросната нощ. Той си спомня как ослепителната светлина е ставала все по-силна и си е сменяла цвета към по-тъмни краски. Очите почнали да го болят, докато я гледал. Усетил, че колата му вече сякаш не се движи по пътя, а на свой ред се рее над него. В един момент вече не бил в автомобила си, а в някаква странна кръгла стая. Помещението било много голямо, логически дори не би могло да се побере в правоъгълният светещ обект, който Лий наблюдавал. Освен това леко се полюшвало, като при корабните каюти. 

Нямало нищо в стаята освен три различни по размер машини или същества. Най-голямото създание приличало на черен монолит, към който била прикрепена една единствена ръка без пръсти. Второто "нещо" се състояло от два светещи бели куба един върху друг. Горният бил по-малък и можел да се оприличи на глава. Това същество или робот имало две ръце. Третото и най-малко създание било червено и правоъгълно, но за глава имало подобен на клин израстък. То било едноръко. 

Периш някак си почувствал, че светещото бяло същество било командира на извънземната група. Освен това човекът чувствал, че най-малкото червено същество сякаш се страхува от него. Дали пък тези три създания не са били семейство и най-малкото да е детето? Би било нормално да се страхува от човек, след като за първи път вижда такъв.

Черният монолит се приближил към Лий и го докоснал по ръката със своята единствена ръка. Цялото тяло на младежа се разтресло от внезапно неприятно усещане. Малкото червеникаво извънземно също се приближило и изглежда от любопитство докоснало плашливо Периш по главата. Точно така както ние предпазливо и плашливо докосваме и галим диви животни, когато попаднем на тях. След това червеното създание се скрило зад бялото (дете се крие зад майка си?). 

Белият извънземен започнал да издава странни металически звуци. Може би е наредил на черния монолит да се дръпне, защото той действително отстъпил назад. След това всички създания изчезнали и Периш останал сам в просторната стая. В следващият момент Лий отново бил в колата си.

Това е една странна среща и ако действително се е случила, може би е била толкова изненадваща за извънземните, колкото и за човека.

Източник

 

28 юни 2021

Прокълнати казани - I

 

В долината Уей във Фарнам, Англия има един стръмен планински склон, в който има малка пещера. С нея са свързани редица легенди. Като например, че тя е дом на феите или че навътре в нея има лечебен извор. Най-популярната легенда е, че там през 17-ти век е живяла лечителка и бяла вещица на име Майка Лудлам, затова и пещерата носи нейното име. Тя освен, че лекувала, с готовност давала на заем от покъщнината си на нуждаещите се хора.

Изглед от пещерата:


Имало си обаче определени правила, по които някой можел да заеме нещо от вещицата. Той трябвало да отиде в пещерата в полунощ, да се завърти три пъти и да поиска три пъти даденото нещо. Освен това трябва да върне предмета до два дни.

Веднъж дошъл един човек, който поискал казана на Майка Лудлам, същият в който тя си варила отварите. Жената му го дала очаквайки, че ще го върне до два дни. Това не се случило и вещица проклела казана. На човекът започнали да се случват лоши неща докато го ползва. Той обаче не посмял да го върне на Лудлам, вместо това го занесъл в местна църква.

В друга версия на легендата, този, който дошъл да иска казана бил самият Дявол. Майка Лудлам обаче прозряла, че това е Рогатия под маскировката му на селянин. Затова отказала да му го даде. Дяволът обаче не се отказал и директно откраднал казана. Вещицата се ядосала и го подгонила. Дълго се гонили, при всеки скок на Дявола се образувал хълм. Накрая Сатаната се отказал и пуснал казана. Там където паднал се образувала вдлъбнатина. Майка Лудлам взела казана и го занесла в църквата, за да не може рогатият да го открадне отново от това свещено място. Легендата гласи, че ако днес някой вземе казана от там, той ще бъде споходен от голямо нещастие. 

Има и трета версия на легендата, в нея Майка Лудлам не съществува. Вместо нея феите дават на заем неща. Хората трябва да почукат на една скала на върха на хълма след което да прошепнат в пещерата какво искат. Един човек заел казана и дори искал да го върне, но просто закъснял. Феите отказали да си го вземат обратно заради това, че им го носи късно. Те проклели казана да върви след човека където и да отиде. Бягайки селянинът успял да се добере до църквата, където паднал и умрял от изтощение. Казанът спрял да се движи в този момент насред църквата.

В момента има две църкви в този район, които са изложили по един казан. И двете църкви твърдят, че именно това е предметът от някоя версия на легендата.

Източник



26 юни 2021

Мистериозното събитие над Петрозаводск от 1977

 

На 20 септември 1977 между полунощ и ранните часове на утринта мнозина жители на северна и източна Европа наблюдават в небето някакво забележително сияние. Светлинният феномен е видян дори във Владивосток на изток.

Център на това събитие е съветският град Петрозаводск. Очевидци разказват как са видели ярък обект да се спуска от небето. Той изтрелва светлинни пулсации към земята. Обектът може да бъде оприличен на медуза движеща се бавно по нощното небе. В един момент "пипалата" от светлина изчезват и "медузата" се превръща в светъл диск, който се насочва към езерото Онега, където изчезва. Цялото наблюдение продължава 10-12 минути.

На следващият ден излизат подробни статии за събитието в много от вестниците, поне в тези принадлежащи към свободния свят. Ежедневниците в Хелзинки разказват как хората са видели "светеща топка", едно издание в Тургу описва видяното като шамандура, а няколко пилоти летящи тази нощ над Копенхаген казват, че са видели светещ диск.


Официалното обяснение за феномена е, че той е предизвикан от съветския спътник Космос-955, който във въпросната нощ е изстрелян от космодрума в Плесецк намиращ се на 350 километра от Петрозаводск. Това за мнозина не е правдоподобно обяснение. Интересно, но невярващите в СССР са много повече отколкото на запад. Това вероятно се дължи на начина по който подхождат в тоталитарната "пролетарска" империя. В демократичните страни от Западна Европа медиите веднага правят репортажи и статии за наблюдавания нощен феномен, ден по-късно публикуват и теорията, че това е руски сателит. В Русия и останалите "социалистически" республики като цяло властите мълчат за видяното. Ни дума, ни стон. Но твърде много хора са видели "медузата" и това налага все пак да се разреши известна "свобода на словото". Но както един дълго време заприщен поток потича с много по-голяма сила, така и мълчанието води до мощен поток от теории веднага след като е разрешен малък  теч на информация. Един вестник пише, че обектът е бил по-голям от футболно игрище. Дадена е думата и на директора на хидрометеорологическата обсерватория в Петрозаводск, който казва, че никога не е виждал нещо подобно. Други разказват как НЛО-то е пробило дупки в паважа и къщите чрез своите лъчи. Лекар споделя, че линейната в която е бил, е спряла да се движи веднага след появата на обекта. По-умерените конспирации обвиняват САЩ, че са извършили ядрена атака срещу СССР. Как след такива приказки да повярваш, че това шоу е било предизвикано просто от някакъв си сателит.... 

За да овладеят положението съветските апаратчици карат цяла кохорта учени да обясняват по телевизия и вестници как едно изстрелване на сателит може да предизвика забележителната гледка наблюдавана на 20-ти септември. И за да са нещата още по-объркани, в един момент официалната версия се сменя - не било сателит, било рядък атмосферен феномен съчетан със замърсяване на въздуха от близките фабрики. През 1979 пък имаме нова, трета официална версия - гео-магнетично явление във високите слоеве на атмосферата.

Именно затова дори и днес това събитие продължава да се обсъжда в кръговете на руските НЛО ентусиасти. Има нещо, което властите крият.

Източник

24 юни 2021

Ръководството за най-стария запазен компютър бе намерено през 2020


През 2020-та се случиха много забележителни неща. Толкова много, че на някои от тях не се обърна подобаващото внимание. В други години нямаше да е така. Не вярвате ли? Припомнете си само как за няколко седмици една комета бе видима с невъоръжено око в утринното небе и почти никой не обърна внимание на това рядко космическо събитие. Писах за него тук:

2020 продължава с пълна пара!

В настоящата статия ще разкажа за друга интересна новина от миналата година, макар и да не е толкова вълнуваща като споменатата комета. Но за компютърни ентусиасти като мен това си бе много интересно събитие!

Zuse Z4 е един от най-ранните дигитални компютри. Не е първият такъв, но е най-старият запазен до наши дни. В момента се намира в един музей в Мюнхен. Построен е през 1945 в Германия, няколко месеца преди капитулацията на нацистите. До скоро всякакви ръководства за това как се работи с него липсваха. Вече не! Ръководството бе намерено в Цюрих! Защо точно в този швейцарски град? Нека караме по реда си с историята.

Zuse Z4 е от онези старинни компютри, които заемат по цяла стая, използват магнитни ленти и изискват няколко човека за оператори. Това е последният компютър създаден от нацистите, преди това е имало и други, но те не са се запазили до наши дни. Негов създател е Конрад Цузе, който започва работа по него в Берлин. Предвид обаче настъпващата червена армия, нацистите решават да преместят компютъра в Гьотинген. Това обаче съвсем не е последната спирка. Гьотинген е застрашен от западните съюзници и висшите кадри желаят машината да се транспортира до Мителбау Дора, където концлагеристи произвеждат ракетите V1 и V2.

Цузе обаче саботира този план и организира транспортирането на компютъра на юг. Успява да скрие машината в малкия град Бад Хинделанд, в една плевня. Междувременно се препитава като събира, реже и цепи дърва и ги продава на местните хора, а в последствие и на американците, които окупират града.

След като нещата се успокояват след края на войната, мнозина искат да се доберат до този компютър, един от малкото произведени по онова време в континентална Европа. В крайна сметка машината се озовава в Института по приложна математика в Цюрих. През 50-те години швейцарските авио-инженери го използват за своите изчисления. Именно затова ръководството за работа с компютъра е намерено в Швейцария.

За последно Zuse Z4 изглежда е използван през 1955. В последствие е върнат на Германия и така се озовава в музея. Какво се случва с неговия изобретател? През следващите години той ще създаде и други компютри. Умира през 1995.

Zuse Z4 е изключително мощен за времето си. Извършва математическите операции изваждане и събиране за половин секунда, умножение за 3 секунди, а деление и корен квадратен за 6.

Източник



22 юни 2021

НЛО над Ню Джърси (ВИДЕО)

 

В средата на м. септември миналата година странен обект се появи над оживена магистрала в Ню Джърси, САЩ. Тогава пропуснах да го публикувам понеже Мистерика не функционираше, давам го сега. От тогава се появиха доста обяснения за гледката - дрон, дирижабъл и т.н. Не ме задоволиха! Това си е НЛО!




20 юни 2021

Срещи с крилати извънземни IV

 

14 юни 1968. Жена изпаднала в истерия се обажда в полицейската станция в град Челано в централна Италия. Тя твърди, че е видяла в покрайнините на града три дискообразни обекта светещи в червено. И още преди полицаите да успеят да отхвърлят това като измислица или халюцинация, в управлението заваляват още подобни обаждания от други граждани. Скоро притеснените хора започват да докладват за нещо още по-странно - големи птици с човешки лица летящи към града. Все пак след известно време нещата изглежда се успокояват, защото обажданията спират.

На другия ден обаче се появява един човек - Артуро Герачи, който твърди, че е намерил труп на едно от тези летящи същества в гората. Един местен лекар отива на мястото и действително вижда мъртвото тяло, то обаче толкова бързо се разлага, че въпреки опитите не може да бъде запазено.

Не за първи път подобни създания се появяват в Италия. През 1945 бойният кораб "Дюлио" е акостирал в пристанището на Тоскана. На палубата е един моряк, който вижда група птици да летят във V-образна формация. Скоро обаче човекът осъзнава, че това не са нормални птици и поглеждайки през бинокъла си, вижда че това по-скоро приличат на летящи хора покрити изцяло с пера.

Източник

18 юни 2021

Някои от най-странните неща намирани в Сибир (ВИДЕО)

 

Видеото е на английски, но мисля, че се разбира от показаното за какво говорят.


16 юни 2021

Срещи с крилати извънземни III

 

Този случай датира от 4 юли 1960. По това време Жил Л. е 7-годишен и заедно със семейството си са на почивка в провинциалната си къща в Дюпуй, Квебек, Канада. Внезапно момчето чува в главата си глас, който му нарежда да отиде в плевнята. Не може по никакъв начин да се съпротивлява на този повик и машинално тръгва натам. Входът на плевнята обаче е блокиран от светеща червена сфера висяща във въздуха. 

Жил пробва да се върне обратно, но внезапно съзнанието му е залято от порой от изображения и думи. Момчето изпада в несвяст. Когато отново се съвзема, Жил вижда, че е в някакво странно помещение с призматични стени, по които са изрисувани някакви странни символи подобни на древни йероглифи. Детето пробва да се раздвижи, но е парализирано. Все пак успява да види, че не е само в помещението. Има някакво същество с птича глава, клюн като на орел и големи жълти очи. Ръцете му завършват с три пръста.

Скоро още едно такова птичеподобно същество идва в стаята. Те показват на момчето табела с някакви странни символи, но Жил не може да ги разчете. 

Жил отново изпада в несвяст. Когато се съвзема вижда, че лежи на полето и няколко часа са минали откакто чува гласа и излиза от къщата си.

Източник

14 юни 2021

Десетки животински и растителни видове са изчезнали през миналата година

 

Всяка година изчезват животински и растителни видове и изглежда този процес все повече се ускорява. За това до голяма степен вина има и човечеството.

Преди няколко месеца австралийското правителство обяви, че през 2020 са изчезнали 13 местни вида - 12 бозайници и един вид гущер. За първи път откакто Австралия е колонизирана от европейците влечуго е обявено за изчезнал вид! // Източник

Едно от най-известните изчезнали австралийски животни е тасманийският вълк (наричан и тасманийски тигър). Мнозина, включително и аз, се надяват той все пак някак си да е оцелял в пущинаците. Само с надежди обаче не става, трябва да се вземат сериозни мерки, за да не се стигне до това някой ден и такива емблематични животни като коалата и кенгуруто да изчезнат.

Горната новина се отнасяше специално за Австралия. Намерих друга статия, в която са представени други 15 вида изчезнали в други части на света. Давам някои от тях.

Gracula religiosa miotera. Една тропическа птица живяла доскоро в Азия.


Atelopus chiriquiensis - жаба населявала Коста Рика и Панама.


Ameles fasciipennis - богомолка от централна Италия.


Leucadendron spirale - храст от Южна Африка.


12 юни 2021

Срещи с крилати извънземни II

 

Тази история е от архивите на изследователя Албърт Розалес и е била публикувана на много места, включително в легендарната книга "Паспорт за Магония" на Жак Вале (в блога съм публикувал и други случаи от книгата).

Манюъл Хернандез е испански фермер от Кордоба. Един ден през месец май 1966 той се прибира към дома си след усилена работа на полето. По едно време забелязва на около 100 метра някакъв диск кацнал на земята.

Хернандез от любопитство се придвижил към обекта. Преценил, че е около 3 метра в диаметър и най-вероятно направен от някакъв метал, поне така изглеждало от начина по който светлината се отразявала от повърхността на НЛО-то.

Манюъл продължил да се приближава и тогава видял някакви странни създания да излизат от обекта, макар че не можело да се различи от къде и как точно са се измъкнали от диска, не се виждала никаква врата, люк и т.н. В последствие човекът ще опише съществата като сравнително ниски на ръст, със сиво-зелена кожа и с крила! На главите си имали нещо като скафандри и частично били облечени в някакви сини гащеризони.

Извънземните разперили крила и полетели в небето. Започнали да кръжат над полето точно както птиците го правят. В този момент фермерът здраво се изплашил и се отдалечил от мястото.

Когато се прибрал у дома, Хернанзез събрал част от родата си и ги завел на мястото, където бил видял крилатите извънземни. Нито от тях, нито от НЛО-то им имало някаква следа.

Източник

10 юни 2021

Огнени елементали

 

Думата "елементал" обикновено се използва за митични същества съставени от някоя природна стихия, имаме огнен елементал, воден елементал, въздушен елементал и т.н. Терминът навлезе в България чрез редица западни игри, фентъзи книги и филми. Преди това, поне до колкото съм успял да установя, в различни български текстове посветени на фолклора се е използвало просто "дух" - дух на земята, огнен дух и т.н.

Макар някои да пищят за чистотата на българския език, аз напълно приветствам умереното навлизане на чуждици, така речта се обогатява. "Елементал" е чудесен пример именно за това. Много по-бедни речево сме, ако държим да ползваме само и единствено "дух". Тази дума е достатъчно натоварена с много значения. Повечето хора под нея разбират "призрак". Става малко объркване, ако я използваме и за споменатият вид паранормални / фолклорни създания. 

Е, разбира се с нищо не трябва да се прекалява, включително и с чуждиците. Жалко е, да искаме да заменим думата "кюфте" с "мийт бол". А и е иронично, защото "кюфте" също е чуждица - идва от турския език.

След това литературно встъпление (пожелавам на всички читатели ученици да имат само шестици по български език!) е време да премина към същността на темата, а именно елементалите. И по-точно тяхната огнена разновидност.



Интересно, но на Запад в миналото като синоним на "огнен елементал" (fire elemental) са използвали и думата "саламандър" (salamander), с която се описва и едно земноводно животно. Това не е случайно, във фолклора това същество често е свързвано с огъня. В някои легенди дори се разказва как именно саламандърът е научил хората да ползват огъня. Не е ли вълнуващо! Митът за Прометей не е единствената легенда за това как хората са се сдобили с пламъка. Безкрайни са възможностите на народната фантазия! 


Впрочем и за самите огнени елементали има легенда, че са предали пламъчето на човечеството т.е. това не са само отрицателни персонажи като повечето други свръхестествени същества от фолклора. Но пък и лошотиите им не са за пренебрегване. Хората са смятали, че огнените елементали живеят в недрата на вулканите и именно те предизвикват изригванията. Също така са свързвани и с редица други природни феномени като например огъня на свети Елмо.

Ето едно компютърно генерирано видео на този електрически феномен. Според мнозина и истинските кълбовидни мълнии изглеждат по този начин:



Огнените елементали най-често са описвани като притежаващи човешки фигури, но съставени изцяло от пламъци. Тялото им трепти и се изменя така както огънят танцува в камината. Черти на лицето им не могат да се различат, но очите им се виждат - два по-ярки пламъка / нажежени въглена.

По някаква причина тези елементали се асоциират с географската посока юг, може би защото понякога се отъждествяват с джиновете от митовете на арабските народи. Какво се получава тогава, ако следваме математическата логика? Ако a = b и b = c, то  a = c. Съотнесено към настоящата тема, ако "огнен елементал" = "саламандър" и "огнен елементал" = "джин", то "саламандър" = "джин" (без тоник)!

Иначе по въпроса за силата им, огнените елементали са считани за най-силни от всичките елементали. С тях не могат да се мерят нито водните, нито земните, нито въздушните.

Една книга, в която е отделено доста място за огнените елементали, е излязлата през 1928 "The Secret Teachings of All Ages" (Тайното учение на всички времена) от Менли Хол. Този канадски автор, лектор, астролог и мистик доживява до 89-годишна възраст и умира на 29 август 1990.  По принцип не вярвам в астрологията, споменавал съм го и преди в статии в Мистерика и това щеше да е причина да омаловажа въпрсната книга, знаейки, че авторът ѝ се е занимавал и със зодиакални знаци. Но две неща ми направиха силно впечатление и ще ги спомена тук. 

Първото е, че цялата книга в PDF формат е качена в  сайта на ЦРУ! Защо, по дяво...огнените елементали, разузнавателната агенция на САЩ има тази книга в архива си?! 

ВРЪЗКА КЪМ КНИГАТА

Второто е самото описание дадено от Менли Хол на огнените създания. Макар да твърди, че е черпил информация от текстовете на средновековни мистици и изследователи, по-скоро си мисля, че описанието си е негова фантазия. Фантазия, но доста добра.

Менли твърди, че огнените елементали имат различни форми и разновидности. Някои са гущери дълги по педя и нещо, които изпълзяват от запаления огън (дали просто не базира описанието си на животното саламандър знаейки, че някога с това име са наричали и духовете на огъня?). 

Другите варианти на Хол са още по-интересни. Огнени гиганти в дълги роби или пламтящи брони. Как ви звучи? Всеки създател на приключенски и ролеви игри би дал мило и драго да има такава фантазия.

Менли не се спира само до описанието. Според "древни източници" (да, вервам му) дори пророкът Заратустра има саламандерско потекло. Той е син на огнения елементал Оромазис. 

А споменаването на Заратустра ми дава повод да ви поздравя с тази страхотна песен на руската група Пикник:


Други автори също са писали за огнените елементали като например английският окултист Джефри Ходсън, който също като Менли Хол доживява до дълбока старост. Умира на 97 години през 1983 г. Това е доста интересно - писал съм в други материали, че паранормалните занимания по принцип са доста опасно нещо и за мнозина свършват зле. Джефри Ходсън и Менли Хол пък показват, че някои изследователи доживяват до 90+ години.

А иначе самото описание на огнените елементали в книгите на Ходсън не е толкова интересно като това на Хол. Той издига тези огнени същества до статуса на фундаментална сила в природата, такава която присъства във всичко и се грижи Слънцето да свети.

А сега преминаваме към още по-интересни неща. През вековете има хора, които не са се задоволявали само с това да описват или разсъждават за елементалите, а направо са се опитвали да ги призоват! Всъщност дори самият Ходсън твърди, че го е правил. Неговият огнен елементал имал формата на "ангел" каквото и да значи това.

Друга история за призоваване идва от окултиста Уилям Мистеле или Мистел (William Mistele). Не намерих той до колко е доживял, но кой знае, може да е чукнал стотака.

Самият Мистел не е призовавал огнен елементал, но твърди, че се е свързал с духа на отдавна починал древен маг наречен Хе'адра. Този Хе'адра се похвалил, че веднъж успял да призове могъщ елементал на име Пирхум. 

Хе'адра, Пирхум...кой ги измисля тези имена, damn it?!


Пирхум излязъл в целия си огнен блясък от огледалото в стаята на Хе'адра. Той казал на магьосника, че мнозина са го призовавали, но малко са оцелявали. За да оцелеят срещата с него, хората трябва да са чисти по душа и да са овладели магическото изкуство до съвършенство.

Но нека дадем думата на самият Пирхум:

"Тези, които се впускат в това начинание искат да получат нещо в замяна на нищо. Те се опитват да ме поставят под свой контрол произнасяйки имена на богове и богини от различни религии ("В името на Христа!"). Що за глупост! Наистина ли си мислят, че толкова лесно могат да ми наметнат юздите, когато аз мога да командвам море от магма? Достатъчно е да си размърдам пръстите и поток от лава ще се устреми към повърхността, ще пробие твърдата скала и ще изригне страховито! А тези хорица, тези "магьосници", които ме призовават едва успяват да контролират кръвното си налягане и кръвта, която циркулира във вените им. Наистина ли вярват, че ще падна на колене и ще изпълнявам заповедите им?!"

Като чета горното, разбирам, че този пич си е опасен, по-добре да се огранича само до призоваване на Кървата Мери, макар че питате ли я и нея какво ѝ е постоянно разни дечурлига да я викат.



Източник

Настоящата статия е базирана на материал в Mysterious Universe писана от Бред Суансър. Той е най-добрият автор в този сайт и с право мога да го определя като "западният Георги Бончев" ;) Все пак още има какво да се желае, за да ме достигне :D

Иначе в статията липсват съвременни срещи с огнени елементали (лошо, Суонсър, лошо!). Може би няма такива или са твърде малко. Като малка компенсация давам тези два материала в Мистерика посветени на един рядък природен феномен. Преди векове виждайки ги, хората със сигурност щяха да ги помислят за огнените духове на природата. 

Огнено торнадо в Бразилия (ВИДЕО)

Огнено торнадо вилня в Будапеща


08 юни 2021

Срещи с крилати извънземни I


Извънземни с крила? Колкото и да е странно има и такива истории. Дали са верни? Можем ли да кажем със сигурност ... но понякога реалността е много по-странна и от най-дивата фантазия.

Първият описан случай в настоящата поредица е публикуван в списанието "Flying Saucer Review" през 1968, но се твърди, че се е случила 6 години по-рано, през 1962.

В една дъждовна ноемврийска вечер неназован френски бизнесмен пътувал с автомобила си по пуст път, когато забелязал напред група фигури насред платното. 

Приближавайки ги, групата се разделила на две, за да може колата да премине. В този момент бизнесменът видял, че това въобще не са хора, а някакви същества с птичи глави и крила. Веднага настъпил газта, за да се изнесе по-бързо от мястото.

След 150 метра човекът спрял и погледнал назад какво се случва. Съществата се били насочили към светещ тъмно син диск реещ се над полето. НЛО-то сякаш засмукало създанията след което отлетяло с невероятна скорост.

Източник


06 юни 2021

Изворът Клути в Шотландия

Изворът Клути (наричан понякога и кладенецът Клути, на английски The Clootie Well) се намира близо до село Мунлохи в Шотландия. От незапомнени времена това място се свързва с мистичното. Именно затова наоколо са окачени множество разноцветни парцалчета, които може да се видят от автомобилистите преминаващи по близкия път. 

Още в древни времена хората са идвали при този кладенец, както и при някои други в Шотландия и Ирландия и са оставяли дарове с надеждата да им се изпълни някакво желание, обикновено то е било да се излекуват от някаква болест. За жалост малко други места като това са се запазили. Смята се, че тази традиция се корени в предхристиянските вярвания при които хората са почитали много и различни божества.



През 1581 парламентът на Шотландия забранява посещенията на такива места. Въпреки това традицията се запазва, поне някъде. Смята се, че в по-стари времена хората са оставяли за една нощ болните си деца край извора, с надеждата да бъдат излекувани.

За жалост днес много хора оставят цветни парцали от синтетични материи, които за разлика от старите платове не гният и така замърсяват природата.


Източник

Бонус! Това е снимка направена по тъмно край извора Клути. Според някои това е паранормално същество.


Източник



04 юни 2021

Уиджа истории - X

 

Тази история е разказана в Reddit от човек с потребителско име "roostercullhane".  Като тийнейджъри неговата групичка приятели решила да проведе Уиджа сеанс не къде да е, а в магазин за градинарски пособия, за който се говорело, че е прокълнат. Майката на един от тях работела в този склад и тя се съгласила да ги пусне вътре след края на работното време и да участва в начинанието.

Уиджа дъската, която използвали, светела в тъмното и затова загасили всички лампи в помещението. Попитали има ли някой дух и поискали да им докаже присъствието си. Веднага се чуло силно изтропване от другата част на склада. Всеки въпрос бил последван от подобен звук идващ от различни места в магазина - понякога близо, понякога далеч. Последният въпрос бил дали духът им мисли лошото. Показалецът е бил вече на "не" заради предишния въпрос и не се помръднал. Решили все пак да питат същото отново. Този път изтропването било съвсем близо, някъде на рафтовете над тях. Това доста ги стреснало и решили да се махнат от сградата. Докато си тръгвали видели как една огромна саксия пада на земята, на другия ден се установило, че и няколко торби с пръст също са паднали. Също така майката твърди, че на следващия ден като е била на работа постоянно се чувал лек звук като от влачене на чук по пода.

Източник



02 юни 2021

Мистериозните старинни кораби в американските пустини

 

От както човечеството е започнало да плава по морета и океани, постоянно изчезват кораби. Понякога някои от тези плавателни съдове биват намирани след месеци, години и дори векове - на дъното на морето или на крайбрежните скали на някой отдалечен остров.  Едва ли обаче някой очаква стари кораби да се пръкнат насред сухите пустини. Именно за това обаче говори една градска легенда от южните щати на САЩ.

Тези истории се разпространяват поне от края на 18-ти век. Твърди се, че стари дървени кораби са намирани в пустините на Калифорния и Аризона, както и в северните части на Мексико. Понякога те са описвани като испански галеони, друг път като викингски лодки. Тук-таме се споменава и за китайските плавателни съдове от миналото. Понякога историите са допълнително разкрасени с намерени несметни богатства в трюмовете на корабите, а друг пък се споменава, че са прокълнати и обсебени от духове.

Една от най-ранните истории се смята, че идва от 1775 и в основата ѝ стои човек на име Тибурсио Манкуерна, който е бил част от експедицията на Хуан Баптиста де Анца, която е търсила добър сухоземен път за свързване на мексиканските щати Алта Калифорния (днес изцяло в САЩ) и Сонора (по-голямата част днес все още си е в Мексико). До онзи момент пътуването между двете граничещи една с друга провинции се е осъществявало основно по море.

Манкуерна разказва, че качен на едно муле, той бил пратен сам да разузнае околността наоколо. Именно тогава човекът попаднал на полузарит в пясъците стар испански кораб.  Тибурсио се осмелил да влезе вътре и там открил цяло съкровище състоящо се основно от перли и златни монети. Цялата картина придобива и малко зловещи и сюреалистични краски, защото откритието на Манкуерна е направено посред нощ. Поради голямата жега през деня експедицията и разузнавателните мисии са се движели по здрач. Представяте ли си какъв шок е посред нощ да попаднеш на старинен кораб на сушата, на място където въобще не би трябвало да бъде?

Аз по-скоро съм склонен да вярвам на историята на Тибурсио Манкуерна. Защо? Защото той постъпва по типично човешки алчен начин. Взема със себе си колкото може да носи перли и въобще не се връща повече при експедицията на Хуан де Анца. Вместо това тръгва на запад опитвайки се да достигне до крайбрежните селища. Когато мулето повече не може да продължи, той продължава пеша. Успява да премине западните планински ридове. Има късмет да попадне на местни индиански племена, които му дават храна. В крайна сметка се добира до селището Сан Луис Рей. Тибурсио ще прекара останалата част от живота си в напразни опити да открие отново кораба в пустинята и огромните му богатства.


През 1862 се случва наводнение в района, където днес е езерото Салтън Сий. Река Колорадо излиза от коритото си. Когато водите се оттеглят пред смаяните погледи на стотици местни хора се разкрива интересна гледка. От солената мокра почва се подава голям стар испански кораб! Веднага щом условията позволят група любопитни смелчаци мислят да се приближат до него и да го изследват. Преди обаче това да се случи, старинната антика изчезва загадъчно. Дали хората не са видели просто нещо като мираж образувал се над мокрите пясъци? Дали някакъв геоложки процес не избутва кораба нагоре когато нивото на подводни води се покачи и отново го прибира под земята при изчезване на влагата? И дали това не е същият кораб намерен от Тибурсио Манкуерна, който периодично се появява и скрива под влияние на стихиите? 

Разгледах географията на района, в който се предполага, че през 1862 е видян кораба. Според геоложките проучвания през хилядолетията многократно условията тук са се сменяли. Имало е не един и два водни басейна. Понякога са били затворени без притоци и отливи, понякога река Колорадо се е вливала в тях, а друг път дори са били свързани с океана. Това е можело да стане само на юг, на север и запад се издигат планински вериги. Мисля си, че корабите от 1775 и 1862 може да са едни и същи. Тибурсио споменава, че след като си напълва джобовете с перли, тръгва на запад и преминава някакви планински вериги. Описанието се връзва, на запад от мястото, на което през 1862 е видян галеона, има планини. Днес в района, както казах, се намира езерото Салтън Сий (синият басейн на дадената малка карта), което е значително по-малко от това в праисторически времена (в тъмно зелено).

Освен това Салтън Сий се появява едва в началото на ХХ век и то до голяма степен благодарение на некадърните усилия на местни фермери. Те прокопават канал, който да напоява селскостопанските земи в долината. Каналът обаче поддава и водите на река Колорадо излизат извън него. В продължение на две години реката пълни долината преди да успеят да запушат пробива. 

Гледайки снимки от района на езерото, виждам, че през годините около него са потъвали в почвата какви ли не неща - лодки, крайбрежни постройки, стар автобус. Земята е податлива. Така че, напълно вярвам, че ако някак си някога испански галеон се е добрал до тук, то е напълно възможно кораба да е все още някъде закопан насред солената пръст. А как е успял да стигне до тук и защо? Има теории и за това, продължавайте да четете. Преди това обаче нека продължим с историите.



През 1870 г. човек на име Чарли Клъскър чува многократно истории от индианците за стар испански кораб намиращ се в северната част на долината, в която днес се намира Салтън Сий. Дали това е същият съд видян 8 години по-рано? Отново ли се е показал отгоре? Според мен е възможно въобще никога не е бил изцяло зариван от пясъците. Просто през 1862 хората са видели мираж, отражение на кораба намиращ се по-на север. 

Само като интересна вметка - ето ви един мираж от бреговете на Шотландия от тази година. Този кораб сякаш левитира във въздуха (източник):


Клъскър организира няколко експедиции в търсене на кораба и при една твърди, че действително го е намерил. Дори пишат за това в "Лос Анджелис Стар". За жалост нещата ще затихнат за още 8 години.

През 1878 трима германци търсещи си късмета в Новия свят ще видят в далечината подобен стар кораб на 120 мили на северозапад от град Юма, Аризона и на 40 от Индио, Калифорния. Отново сравнявайки географското местоположение е напълно възможно да говорим за все същия кораб. Един от златотърсачите толкова се развълнувал от видяното, че се затичал неудържимо през пустинята към кораба. Явно е бил чувал легендите за испанския галеон и несметните му съкровища. Този немец никога повече не бил видян жив! Двамата негови другари били по-предпазливи и бавно започнали да обхождат района. Не успели да открият нито своя другар, нито кораба. Отново мираж? Дали някаква тайнствена паранормална сила не е предизвикала видение, за да подмами хората? Двамата останали германци се свързват с шерифа и той организира издирване. В крайна сметка третият германец е намерен мъртъв в пустинята. Много странно, но той е чисто гол, а дрехите му не се виждат никъде. Може би смелчаците от 1862 са имали късмета, че са се забавили преди да тръгнат към появилия се кораб. Ако бяха действали по-бързо може би и тях никой повече нямаше да види живи. А може би за смъртта на немеца има рационално обяснение. Умрял е от жажда и изтощение. Индианци са намерили трупа и са го ограбили вземайки му абсолютно всичко, дори и долното бельо.


През 20-ти век странните истории продължават. Веднъж в затънтения град Борего Спрингс в Калифорния се появил един покрит с прах индианец, който плащал за всичко със скъпоценни перли. Казал, че ги е намерил в някаква дървена структура наполовина закопана в пясъците. Скоро индианецът се върнал там от където е дошъл.

През 1907 пък силен вятър разкрил дървени останки от нещо наподобяващо кораб близо до фермата на някой си Найлс Джакобсен. Фермерът въобще не се развълнувал, че това може да е старинен кораб и използвал дървениите, за да си направи ограда. 

През 1933 семейство Ботс се намирало в околностите на Анца-Борего, когато срещнали друг човек, който им разказал, че е видял стар дървен кораб да виси на ръба на близка скала в каньона Кейнбрейк. Семейството отишло там и наистина видели кораба на скалите. Не можели да се изкачат до него. Мислели друг пък да се върнат, но междувременно земетресение променило ланшафта на местността и корабът повече не можел да бъде намерен.

През следващите десетилетия има още случаи на видени кораби в пустинята. Как е възможно дори в ХХ век да не може да се локализира категорично дори един такъв древен съд след като всяка педя от земята трябва да е картографирана? Дали вятърът и редките наводнения ту скриват, ту откриват един или дори няколко кораба? Или това са видения-примамка на паранормална сила? Или всичко е измислица? Може би индианците са искали да метнат бледоликите и са им разказвали такива небивалици знаейки заселниците колко са алчни. Може би дори първата история на Тибурсио Манкуерна е лъжа съчинена от самия него. Дали той не е убил някой от другарите си в експедицията на Хуан де Анца и да му е ограбил перлите? А с приказките си за испански галеон да иска да скрие престъплението си. Все пак си мисля, че поне първите истории са по-скоро верни, следващите, особено тези от ХХ век е по-вероятно да са измислици вдъхновени от ранните разкази. Може би корабът в пустинята е бил един-единствен и той макар отдавна да се е разпаднал на прах, е дал началото на легендата.

Източник

Но как е стигнал толкова навътре в сушата? Както споменах, районът се е изменял през вековете. Твърде е възможно река Колорадо да е била много по-пълноводна през 16-ти век отколкото през следващите векове и някои испанци да са пробвали да открият пряк път по нея от Тихия до Атлантическия океан. Има вероятност корабът да е навлязъл в тази река (или в друга съществувала някога, но отдавна пресъхнала) при някое от редките наводнения на района. Когато водите се оттеглят галеонът засяда безпомощно в пясъка. Може и морска буря и огромен прилив да го е запратила навътре в сушата.

Има вероятност и самите испанци да се влачили кораба по сушата с много мулета и коне. Тази теория се подкрепя от фактът, че някогашните мореплаватели погрешно са смятали Калифорния за остров. Дали някой капитан не е решил, че пустинята напред не е просто някоя временно появила се плитчина и че влачейки кораба по пясъка скоро отново ще стигне до вода?

Ето няколко карти от онова време (източник):




Това с влаченето по сушата за един испански галеон ми се струва доста трудно. Известно е, че викингите са прекарвали по сушата своите кораби, но техните съдове са много по-малки и леки, освен това са използвали често дървени трупи които са подлагани под кораба, а в пустините на Калифорния няма много дървета.



Като споменах викинги - има теории, че корабът в пустинята не е бил испански, а именно на викингите. Някои отиват още по-далеч твърдейки, че това са били китайци или едно от изгубените племена на Израел.

Лично мен тази легенда доста ме заплени и затова направих допълнителни проучвания. Оказа се, че поне в някои участъци на река Колорадо през 19-ти век се е плавало с параходи. В дясно е показана една снимка от 1880 от град Юма, който между другото бе споменат по-нагоре в статията.

Като любител на географията продължих да се ровя в множество карти, стари фотографии и видеа в YouTube. Гледайки долната карта на основните реки в  САЩ не мога да не забележа, че река Колорадо в горното си течение е сравнително близо до поне две други реки, които се вливат в Атлантическия океан - Рио Гранде и Арканзас. Това чисто хипотетично дава гориво за фантазията, че може някой испанец да се е пробвал да намери път от западното до източното крайбрежие на континента - къде с плаване, къде с влачене по суша.


 Вярно, че и трите споменати реки в горните си течения не са нещо кой знае какво, единствено стават за кану-каяк. Едно приятно видео на каякар спускащ се по Рио Гранде:

Но все пак кой знае, може да е имало моменти с много по-високо ниво и на трите реки. А може и да е имало водни басейни, които днес да са пресъхнали. Геологията е доста точна наука, но и там стават грешки. Долната снимка е от планинската верига Санта Роса в Калифорния. Скалата е оцветена различно, защото това е бил бряг (източник). Насред планината! Водата е стигала до тук преди хиляди години. А дали поне временно и по-скоро от хиляди години?


Най-популярни (последни 7 дни)