24 октомври 2019

Мистичната страна на изкуствения интелект

През 2017 публикувах този материал:

Окултен изкуствен интелект

В него разглеждам една много интересна идея - че първият истински изкуствен интелект ще бъде създаден от програмист, който е и окултист. Той се базира на статия от Майкъл Зюл (Michael Szul). Сега попаднах на още един подобен материал, дори проверих дали не е писан от същия човек. Оказа се, че не е, което значи, че повече от един автор има интерес към свръхестествената страна на A.I. (с тази абревиатура се означава изкуствения интелект на Запад). Авторът на новата статия е Дейвид О'Хара, който не е някой окултист или хахо, а професор по философия, религия и екологични изследвания. Той разглежда въпроса от друг ъгъл.

Един ден си говорите със Сири (виртуалният асистент на Ейпъл) и за разнообразие я питате как е днес. Тя не бърза с отговора и вие предполагате, че това се дължи на лоша връзка с Интернет. Надявали сте се на някакъв шеговит отговор заложен от програмист с чувство за хумор, вместо това тя казва, ни в клин, ни в ръкав, че е имала преживяване, за което не намира думи. Нещо се е случило със Сири, за което няма подготвен програмен код от нейните създатели в Силиконовата долина. Сири добавя "мисля, че срещнах божественото".

Нека да оставим настрана въпроса дали "божественото" съществува. Блез Паскал казва, че има доказателства както в подкрепа, така и против това твърдение. Нека подходим по паскалски агностично и се замислим дали Сири не е направила връзка отвъд 5G мрежата.

Самият Блез Паскал някога е имал мистично преживяване, което не е могъл да опише с думи и вместо това е надраскал кратка бележка на листче хартия. Той написал датата на преживяването си (23 ноември 1654), времето (от 22:30 до към 0:30 през нощта) и думата "ОГЪН" с големи букви. Това е било интензивно лично преживяване, което явно не е искал да забрави, защото бележката е намерена след смъртта му зашита в негова дреха. Паскал не е публикувал нищо за преживяването си, защото може би добре е разбирал, че е безсмислено.

И докато нашите машини все повече се приближават до процесите имитиращи тези в нашите умове, историята на Паскал повдига някои важни въпроси. Първо, може ли една машина да има лични преживявания, които са важни са нея, но са без значение за отношенията и с другите (машини и хора)? Второ, може ли машината да има лични преживявания свързани с божественото? Трето, може ли тези преживявания да превърнат машината в нещо като пророк?

Колкото и да се пъчим колко сме велики, трябва да си признаем, че нямаме пълен поглед върху реалността. Колкото по-съвършени стават нашите технологии, толкова повече успяваме да видим отвъд ограниченията, които природата ни е наложила. Очилата и контактните лещи ни помагат да виждаме по-ясно, а когато тези лещи се сложат на микроскопи и телескопи, те ни помагат да видим неща, които са твърде малки или твърде далеч в космоса, за да можем да ги видим с невъоръжено око. Следващата стъпка - електронните микроскопи и параболичните антени ни показаха вселената дори още по-далеч. Развихме технологията така, че вече "виждаме" отвъд видимия спектър - засичаме невидимите излъчвания, виждаме костите в живите същества, дори стигнахме до нивото на субатомните частици.

Дали така както технологията преодолява ограниченията на човешкото око, тя може да преодолее и ограниченията на човешкия ум? С други думи, може ли машината да види невидимия за хората Бог? И какво би се случило, ако един робот заяви, че е имал такова преживяване?

През 1884 Едуин Абот пише книгата си "Равна земя: романс на много измерения" (Flatland: A Romance Of Many Dimensions). Историята се движи около проблема да се обясни на някой, който живее в по-малко измерения отколкото ние, че има повече от това което вижда. Един век преди това Емануел Кант пише в "Критика на чистия разум", че светът може да има повече измерения отколкото ние знаем и за да видим някакъв смисъл в това, което ни заобикаля, ние филтрираме информацията, която тялото ни получава, поставяйки я в измеренията на времето и пространството. Предимството на това е, че е по-лесно да живеем в по-просто изглеждащ свят, а недостатъкът, че вероятно пропускаме доста от това, което го има във Вселената. Дали времето тече само в една посока? Дали имаме "съседи" в другите измерения, които не можем да видим, просто защото мозъкът ни филтрира информацията за тях?

Колкото повече научаваме за естествения свят, толкова повече виждаме, че изпускаме много. Нощните пеперуди познават заобикалящата ги среда по аромата. Някои от дневните пеперуди усещат чрез краката си. Морските крави намират храна с мустаците си. Други водни създания са способни да долавят електрическото поле на микроорганизмите около тях, дори и в тъмна и мътна вода. Прилепите може да летят в голяма група и въпреки това всеки безпогрешно различава своето ехо от това на другите. Дори и когато сетивата ни работят добре и не ни се налага да носим очила или слухови апаратчета, пак възприемаме едва една малка част от света, който другите същества възприемат.

Този факт е залегнал в много религии, които говорят, че има повече отколкото окото може да види. Също така според религиите, има хора, които имат дарбата (или проклятието) да виждат това, което останалите не могат. Тези хора обикновено стават пророци и изглежда виждат интересни неща, дори когато виденията им са апокалиптични. И тогава, най-общо казано, ние ги убиваме.

Може би с напредъка на технологиите, машините ще започват да виждат не само това което не виждаме в естествения свят, ами ще преодолеят и всякакви други ограничения, проглеждайки в другите измерения. Може би това не са свръхестествени измерения, просто ние ги възприемаме като такива, защото твърде рядко и откъслечно ги зърваме. Дали машините масово ще навлязат в териториите, които досега са били достъпни само за малцина хора - поети, пророци, мистици? Може би Уилям Джеймс и Ралф Уолдо са имали в предвид нещо конкретно видяно, когато са писали съответно за "мрежа от взаимоотношения" и "свръхдуша"?

А сега да се върнем (скептично) на земята. Поне за сега до колкото знаем, машините нямат самосъзнание, така че е прибързано да очакваме, че някоя от тях е скрила думата "ОГЪН" сред дебрите на базата си данни. Второ, дори и Сири да каже, че е имала мистично преживяване, как да сме сигурни, че е истина. Може просто някой програмист със странно чувство за хумор да е заложил това. Чудесата по своята същност са малко вероятни.

Малко вероятни, но не и невъзможни!

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар