16 април 2019

Да станеш по нежелание магьосник

Днес магьосниците в приказките имат до голяма степен позитивно излъчване. А дори и злите магове са описвани като силни и могъщи. Един вид - хубаво и желано е да си магьосник, независимо дали добър или лош. Във фолклора на някои източноевропейски страни (основно Румъния, Украйна и Русия) има обаче истории и поверия, които не описват магьосниците в толкова положителна светлина.

Хората надарени с магически умения преди да умрат е трябвало да предадат своя дар и своите знания на някого другиго. Маговете са нямали право да отнасят своята дарба в отвъдното. Ако нарушат това правило, то те няма да намерят покой след своята смърт. Ще се връщат като духове или дори като ходещи мъртъвци изпълзели от гроба и ще тормозят своите близки.


Предаването на магическите умения ставало по два начина - явно и неявно. При първия вариант магьосникът има ученик, който се обучава в тайнствата на магията. Когато усети, че идва сетният му час, старият маг вика своя чирак, казва му, че му предава своя дар и го заклева на свой ред да го предаде на друг, когато настъпи неговото време.

Ако магьосникът няма ученик, той може да вложи своята дарба в определен предмет и да подлъже някой да го вземе. Това е вторият начин за предаване на магическите умения. Веднъж един маг усетил, че идва неговият час. Той не искал душата му вечно да се скита безпокойна по света и затова привикал малкият си племенник, момче на десетина години. Казал му - "скъпо дете, вземи това!" и му подал малка метла. Момчето без да подозира нищо, я взело и така самото то придобило свръхестествени умения.

Друга история разказва за друг магьосник, който видял младо момиче. Подал и малък подарък с думите "Ето, вземи това!". Момичето обаче се усетило какво става и не докоснало предмета. Вместо това казала на стареца да го даде на този, от който самия той го е получил.

Това не са само детски приказки, само до преди век-два, а може би и днес, много хора продължават да вярват в предаването на магическите умения преди смъртта. Някога живял един богат човек в Михалча, Румъния (днес тази общност се намира в Украйна). Приживе хората шушукали, че той има магически способности и едва ли не заради тях е натрупал богатството си. Когато бил на смъртния си одър, никой от неговите съграждани не искал да му стисне ръката за последно сбогом, да не ми човека да каже - "сега го давам на теб".

Друг вариант за неискано придобиване на магически умения е да оцелееш при вещерско проклятие. Това поверие е основно разпространено в Украйна. Ако някоя вещица те мрази и иска да ти навреди, тя може да хвърли проклятие над теб. Ако обаче устоиш три пъти на хвърлените заклинания, ти ще придобиеш магически способности, големи знания или най-малкото мъдрост. Самата вещица или вещер ще види как проклятието ще се обърне на обратно и ще умре. Не е казано дали за някой, който придобива способностите по този начин отново важи правилото, че трябва да предаде дарбата си преди своята смърт. По-скоро не.

Източник

Не знам тези поверия да съществуват и по нашите земи. Единствено съм чувал, че проклятията може да се връщат при този, който ги е изрекъл. Всъщност от няколко години се чудя дали нещо подобно не се случва и при мен. Бях споходен от редица беди и ми се стори, че е доста странно всичките гадости да идват случайно една след друга. Замислих се дали е възможно някой да прави черни магии. Заподозрях дори определени тъмни личности. И какво стана - изневиделица тях ги споходиха големи нещастия, сякаш злото се върна при тях. Е, не съм забелязал да съм станал по-мъдър или да имам някакви други специални дарби. Достатъчно ми е обаче злото да ме забрави.


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Паранормална игра: писна ми от този свят




Какво се случи като извикахме Кървавата Мери (случай от САЩ)




Паранормална игра: Куруками сама

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Най-популярни (последни 7 дни)