18 юни 2021

Някои от най-странните неща намирани в Сибир (ВИДЕО)

 

Видеото е на английски, но мисля, че се разбира от показаното за какво говорят.


16 юни 2021

Срещи с крилати извънземни III

 

Този случай датира от 4 юли 1960. По това време Жил Л. е 7-годишен и заедно със семейството си са на почивка в провинциалната си къща в Дюпуй, Квебек, Канада. Внезапно момчето чува в главата си глас, който му нарежда да отиде в плевнята. Не може по никакъв начин да се съпротивлява на този повик и машинално тръгва натам. Входът на плевнята обаче е блокиран от светеща червена сфера висяща във въздуха. 

Жил пробва да се върне обратно, но внезапно съзнанието му е залято от порой от изображения и думи. Момчето изпада в несвяст. Когато отново се съвзема, Жил вижда, че е в някакво странно помещение с призматични стени, по които са изрисувани някакви странни символи подобни на древни йероглифи. Детето пробва да се раздвижи, но е парализирано. Все пак успява да види, че не е само в помещението. Има някакво същество с птича глава, клюн като на орел и големи жълти очи. Ръцете му завършват с три пръста.

Скоро още едно такова птичеподобно същество идва в стаята. Те показват на момчето табела с някакви странни символи, но Жил не може да ги разчете. 

Жил отново изпада в несвяст. Когато се съвзема вижда, че лежи на полето и няколко часа са минали откакто чува гласа и излиза от къщата си.

Източник

14 юни 2021

Десетки животински и растителни видове са изчезнали през миналата година

 

Всяка година изчезват животински и растителни видове и изглежда този процес все повече се ускорява. За това до голяма степен вина има и човечеството.

Преди няколко месеца австралийското правителство обяви, че през 2020 са изчезнали 13 местни вида - 12 бозайници и един вид гущер. За първи път откакто Австралия е колонизирана от европейците влечуго е обявено за изчезнал вид! // Източник

Едно от най-известните изчезнали австралийски животни е тасманийският вълк (наричан и тасманийски тигър). Мнозина, включително и аз, се надяват той все пак някак си да е оцелял в пущинаците. Само с надежди обаче не става, трябва да се вземат сериозни мерки, за да не се стигне до това някой ден и такива емблематични животни като коалата и кенгуруто да изчезнат.

Горната новина се отнасяше специално за Австралия. Намерих друга статия, в която са представени други 15 вида изчезнали в други части на света. Давам някои от тях.

Gracula religiosa miotera. Една тропическа птица живяла доскоро в Азия.


Atelopus chiriquiensis - жаба населявала Коста Рика и Панама.


Ameles fasciipennis - богомолка от централна Италия.


Leucadendron spirale - храст от Южна Африка.


12 юни 2021

Срещи с крилати извънземни II

 

Тази история е от архивите на изследователя Албърт Розалес и е била публикувана на много места, включително в легендарната книга "Паспорт за Магония" на Жак Вале (в блога съм публикувал и други случаи от книгата).

Манюъл Хернандез е испански фермер от Кордоба. Един ден през месец май 1966 той се прибира към дома си след усилена работа на полето. По едно време забелязва на около 100 метра някакъв диск кацнал на земята.

Хернандез от любопитство се придвижил към обекта. Преценил, че е около 3 метра в диаметър и най-вероятно направен от някакъв метал, поне така изглеждало от начина по който светлината се отразявала от повърхността на НЛО-то.

Манюъл продължил да се приближава и тогава видял някакви странни създания да излизат от обекта, макар че не можело да се различи от къде и как точно са се измъкнали от диска, не се виждала никаква врата, люк и т.н. В последствие човекът ще опише съществата като сравнително ниски на ръст, със сиво-зелена кожа и с крила! На главите си имали нещо като скафандри и частично били облечени в някакви сини гащеризони.

Извънземните разперили крила и полетели в небето. Започнали да кръжат над полето точно както птиците го правят. В този момент фермерът здраво се изплашил и се отдалечил от мястото.

Когато се прибрал у дома, Хернанзез събрал част от родата си и ги завел на мястото, където бил видял крилатите извънземни. Нито от тях, нито от НЛО-то им имало някаква следа.

Източник

10 юни 2021

Огнени елементали

 

Думата "елементал" обикновено се използва за митични същества съставени от някоя природна стихия, имаме огнен елементал, воден елементал, въздушен елементал и т.н. Терминът навлезе в България чрез редица западни игри, фентъзи книги и филми. Преди това, поне до колкото съм успял да установя, в различни български текстове посветени на фолклора се е използвало просто "дух" - дух на земята, огнен дух и т.н.

Макар някои да пищят за чистотата на българския език, аз напълно приветствам умереното навлизане на чуждици, така речта се обогатява. "Елементал" е чудесен пример именно за това. Много по-бедни речево сме, ако държим да ползваме само и единствено "дух". Тази дума е достатъчно натоварена с много значения. Повечето хора под нея разбират "призрак". Става малко объркване, ако я използваме и за споменатият вид паранормални / фолклорни създания. 

Е, разбира се с нищо не трябва да се прекалява, включително и с чуждиците. Жалко е, да искаме да заменим думата "кюфте" с "мийт бол". А и е иронично, защото "кюфте" също е чуждица - идва от турския език.

След това литературно встъпление (пожелавам на всички читатели ученици да имат само шестици по български език!) е време да премина към същността на темата, а именно елементалите. И по-точно тяхната огнена разновидност.



Интересно, но на Запад в миналото като синоним на "огнен елементал" (fire elemental) са използвали и думата "саламандър" (salamander), с която се описва и едно земноводно животно. Това не е случайно, във фолклора това същество често е свързвано с огъня. В някои легенди дори се разказва как именно саламандърът е научил хората да ползват огъня. Не е ли вълнуващо! Митът за Прометей не е единствената легенда за това как хората са се сдобили с пламъка. Безкрайни са възможностите на народната фантазия! 


Впрочем и за самите огнени елементали има легенда, че са предали пламъчето на човечеството т.е. това не са само отрицателни персонажи като повечето други свръхестествени същества от фолклора. Но пък и лошотиите им не са за пренебрегване. Хората са смятали, че огнените елементали живеят в недрата на вулканите и именно те предизвикват изригванията. Също така са свързвани и с редица други природни феномени като например огъня на свети Елмо.

Ето едно компютърно генерирано видео на този електрически феномен. Според мнозина и истинските кълбовидни мълнии изглеждат по този начин:



Огнените елементали най-често са описвани като притежаващи човешки фигури, но съставени изцяло от пламъци. Тялото им трепти и се изменя така както огънят танцува в камината. Черти на лицето им не могат да се различат, но очите им се виждат - два по-ярки пламъка / нажежени въглена.

По някаква причина тези елементали се асоциират с географската посока юг, може би защото понякога се отъждествяват с джиновете от митовете на арабските народи. Какво се получава тогава, ако следваме математическата логика? Ако a = b и b = c, то  a = c. Съотнесено към настоящата тема, ако "огнен елементал" = "саламандър" и "огнен елементал" = "джин", то "саламандър" = "джин" (без тоник)!

Иначе по въпроса за силата им, огнените елементали са считани за най-силни от всичките елементали. С тях не могат да се мерят нито водните, нито земните, нито въздушните.

Една книга, в която е отделено доста място за огнените елементали, е излязлата през 1928 "The Secret Teachings of All Ages" (Тайното учение на всички времена) от Менли Хол. Този канадски автор, лектор, астролог и мистик доживява до 89-годишна възраст и умира на 29 август 1990.  По принцип не вярвам в астрологията, споменавал съм го и преди в статии в Мистерика и това щеше да е причина да омаловажа въпрсната книга, знаейки, че авторът ѝ се е занимавал и със зодиакални знаци. Но две неща ми направиха силно впечатление и ще ги спомена тук. 

Първото е, че цялата книга в PDF формат е качена в  сайта на ЦРУ! Защо, по дяво...огнените елементали, разузнавателната агенция на САЩ има тази книга в архива си?! 

ВРЪЗКА КЪМ КНИГАТА

Второто е самото описание дадено от Менли Хол на огнените създания. Макар да твърди, че е черпил информация от текстовете на средновековни мистици и изследователи, по-скоро си мисля, че описанието си е негова фантазия. Фантазия, но доста добра.

Менли твърди, че огнените елементали имат различни форми и разновидности. Някои са гущери дълги по педя и нещо, които изпълзяват от запаления огън (дали просто не базира описанието си на животното саламандър знаейки, че някога с това име са наричали и духовете на огъня?). 

Другите варианти на Хол са още по-интересни. Огнени гиганти в дълги роби или пламтящи брони. Как ви звучи? Всеки създател на приключенски и ролеви игри би дал мило и драго да има такава фантазия.

Менли не се спира само до описанието. Според "древни източници" (да, вервам му) дори пророкът Заратустра има саламандерско потекло. Той е син на огнения елементал Оромазис. 

А споменаването на Заратустра ми дава повод да ви поздравя с тази страхотна песен на руската група Пикник:


Други автори също са писали за огнените елементали като например английският окултист Джефри Ходсън, който също като Менли Хол доживява до дълбока старост. Умира на 97 години през 1983 г. Това е доста интересно - писал съм в други материали, че паранормалните занимания по принцип са доста опасно нещо и за мнозина свършват зле. Джефри Ходсън и Менли Хол пък показват, че някои изследователи доживяват до 90+ години.

А иначе самото описание на огнените елементали в книгите на Ходсън не е толкова интересно като това на Хол. Той издига тези огнени същества до статуса на фундаментална сила в природата, такава която присъства във всичко и се грижи Слънцето да свети.

А сега преминаваме към още по-интересни неща. През вековете има хора, които не са се задоволявали само с това да описват или разсъждават за елементалите, а направо са се опитвали да ги призоват! Всъщност дори самият Ходсън твърди, че го е правил. Неговият огнен елементал имал формата на "ангел" каквото и да значи това.

Друга история за призоваване идва от окултиста Уилям Мистеле или Мистел (William Mistele). Не намерих той до колко е доживял, но кой знае, може да е чукнал стотака.

Самият Мистел не е призовавал огнен елементал, но твърди, че се е свързал с духа на отдавна починал древен маг наречен Хе'адра. Този Хе'адра се похвалил, че веднъж успял да призове могъщ елементал на име Пирхум. 

Хе'адра, Пирхум...кой ги измисля тези имена, damn it?!


Пирхум излязъл в целия си огнен блясък от огледалото в стаята на Хе'адра. Той казал на магьосника, че мнозина са го призовавали, но малко са оцелявали. За да оцелеят срещата с него, хората трябва да са чисти по душа и да са овладели магическото изкуство до съвършенство.

Но нека дадем думата на самият Пирхум:

"Тези, които се впускат в това начинание искат да получат нещо в замяна на нищо. Те се опитват да ме поставят под свой контрол произнасяйки имена на богове и богини от различни религии ("В името на Христа!"). Що за глупост! Наистина ли си мислят, че толкова лесно могат да ми наметнат юздите, когато аз мога да командвам море от магма? Достатъчно е да си размърдам пръстите и поток от лава ще се устреми към повърхността, ще пробие твърдата скала и ще изригне страховито! А тези хорица, тези "магьосници", които ме призовават едва успяват да контролират кръвното си налягане и кръвта, която циркулира във вените им. Наистина ли вярват, че ще падна на колене и ще изпълнявам заповедите им?!"

Като чета горното, разбирам, че този пич си е опасен, по-добре да се огранича само до призоваване на Кървата Мери, макар че питате ли я и нея какво ѝ е постоянно разни дечурлига да я викат.



Източник

Настоящата статия е базирана на материал в Mysterious Universe писана от Бред Суансър. Той е най-добрият автор в този сайт и с право мога да го определя като "западният Георги Бончев" ;) Все пак още има какво да се желае, за да ме достигне :D

Иначе в статията липсват съвременни срещи с огнени елементали (лошо, Суонсър, лошо!). Може би няма такива или са твърде малко. Като малка компенсация давам тези два материала в Мистерика посветени на един рядък природен феномен. Преди векове виждайки ги, хората със сигурност щяха да ги помислят за огнените духове на природата. 

Огнено торнадо в Бразилия (ВИДЕО)

Огнено торнадо вилня в Будапеща


08 юни 2021

Срещи с крилати извънземни I


Извънземни с крила? Колкото и да е странно има и такива истории. Дали са верни? Можем ли да кажем със сигурност ... но понякога реалността е много по-странна и от най-дивата фантазия.

Първият описан случай в настоящата поредица е публикуван в списанието "Flying Saucer Review" през 1968, но се твърди, че се е случила 6 години по-рано, през 1962.

В една дъждовна ноемврийска вечер неназован френски бизнесмен пътувал с автомобила си по пуст път, когато забелязал напред група фигури насред платното. 

Приближавайки ги, групата се разделила на две, за да може колата да премине. В този момент бизнесменът видял, че това въобще не са хора, а някакви същества с птичи глави и крила. Веднага настъпил газта, за да се изнесе по-бързо от мястото.

След 150 метра човекът спрял и погледнал назад какво се случва. Съществата се били насочили към светещ тъмно син диск реещ се над полето. НЛО-то сякаш засмукало създанията след което отлетяло с невероятна скорост.

Източник


06 юни 2021

Изворът Клути в Шотландия

Изворът Клути (наричан понякога и кладенецът Клути, на английски The Clootie Well) се намира близо до село Мунлохи в Шотландия. От незапомнени времена това място се свързва с мистичното. Именно затова наоколо са окачени множество разноцветни парцалчета, които може да се видят от автомобилистите преминаващи по близкия път. 

Още в древни времена хората са идвали при този кладенец, както и при някои други в Шотландия и Ирландия и са оставяли дарове с надеждата да им се изпълни някакво желание, обикновено то е било да се излекуват от някаква болест. За жалост малко други места като това са се запазили. Смята се, че тази традиция се корени в предхристиянските вярвания при които хората са почитали много и различни божества.



През 1581 парламентът на Шотландия забранява посещенията на такива места. Въпреки това традицията се запазва, поне някъде. Смята се, че в по-стари времена хората са оставяли за една нощ болните си деца край извора, с надеждата да бъдат излекувани.

За жалост днес много хора оставят цветни парцали от синтетични материи, които за разлика от старите платове не гният и така замърсяват природата.


Източник

Бонус! Това е снимка направена по тъмно край извора Клути. Според някои това е паранормално същество.


Източник



04 юни 2021

Уиджа истории - X

 

Тази история е разказана в Reddit от човек с потребителско име "roostercullhane".  Като тийнейджъри неговата групичка приятели решила да проведе Уиджа сеанс не къде да е, а в магазин за градинарски пособия, за който се говорело, че е прокълнат. Майката на един от тях работела в този склад и тя се съгласила да ги пусне вътре след края на работното време и да участва в начинанието.

Уиджа дъската, която използвали, светела в тъмното и затова загасили всички лампи в помещението. Попитали има ли някой дух и поискали да им докаже присъствието си. Веднага се чуло силно изтропване от другата част на склада. Всеки въпрос бил последван от подобен звук идващ от различни места в магазина - понякога близо, понякога далеч. Последният въпрос бил дали духът им мисли лошото. Показалецът е бил вече на "не" заради предишния въпрос и не се помръднал. Решили все пак да питат същото отново. Този път изтропването било съвсем близо, някъде на рафтовете над тях. Това доста ги стреснало и решили да се махнат от сградата. Докато си тръгвали видели как една огромна саксия пада на земята, на другия ден се установило, че и няколко торби с пръст също са паднали. Също така майката твърди, че на следващия ден като е била на работа постоянно се чувал лек звук като от влачене на чук по пода.

Източник



02 юни 2021

Мистериозните старинни кораби в американските пустини

 

От както човечеството е започнало да плава по морета и океани, постоянно изчезват кораби. Понякога някои от тези плавателни съдове биват намирани след месеци, години и дори векове - на дъното на морето или на крайбрежните скали на някой отдалечен остров.  Едва ли обаче някой очаква стари кораби да се пръкнат насред сухите пустини. Именно за това обаче говори една градска легенда от южните щати на САЩ.

Тези истории се разпространяват поне от края на 18-ти век. Твърди се, че стари дървени кораби са намирани в пустините на Калифорния и Аризона, както и в северните части на Мексико. Понякога те са описвани като испански галеони, друг път като викингски лодки. Тук-таме се споменава и за китайските плавателни съдове от миналото. Понякога историите са допълнително разкрасени с намерени несметни богатства в трюмовете на корабите, а друг пък се споменава, че са прокълнати и обсебени от духове.

Една от най-ранните истории се смята, че идва от 1775 и в основата ѝ стои човек на име Тибурсио Манкуерна, който е бил част от експедицията на Хуан Баптиста де Анца, която е търсила добър сухоземен път за свързване на мексиканските щати Алта Калифорния (днес изцяло в САЩ) и Сонора (по-голямата част днес все още си е в Мексико). До онзи момент пътуването между двете граничещи една с друга провинции се е осъществявало основно по море.

Манкуерна разказва, че качен на едно муле, той бил пратен сам да разузнае околността наоколо. Именно тогава човекът попаднал на полузарит в пясъците стар испански кораб.  Тибурсио се осмелил да влезе вътре и там открил цяло съкровище състоящо се основно от перли и златни монети. Цялата картина придобива и малко зловещи и сюреалистични краски, защото откритието на Манкуерна е направено посред нощ. Поради голямата жега през деня експедицията и разузнавателните мисии са се движели по здрач. Представяте ли си какъв шок е посред нощ да попаднеш на старинен кораб на сушата, на място където въобще не би трябвало да бъде?

Аз по-скоро съм склонен да вярвам на историята на Тибурсио Манкуерна. Защо? Защото той постъпва по типично човешки алчен начин. Взема със себе си колкото може да носи перли и въобще не се връща повече при експедицията на Хуан де Анца. Вместо това тръгва на запад опитвайки се да достигне до крайбрежните селища. Когато мулето повече не може да продължи, той продължава пеша. Успява да премине западните планински ридове. Има късмет да попадне на местни индиански племена, които му дават храна. В крайна сметка се добира до селището Сан Луис Рей. Тибурсио ще прекара останалата част от живота си в напразни опити да открие отново кораба в пустинята и огромните му богатства.


През 1862 се случва наводнение в района, където днес е езерото Салтън Сий. Река Колорадо излиза от коритото си. Когато водите се оттеглят пред смаяните погледи на стотици местни хора се разкрива интересна гледка. От солената мокра почва се подава голям стар испански кораб! Веднага щом условията позволят група любопитни смелчаци мислят да се приближат до него и да го изследват. Преди обаче това да се случи, старинната антика изчезва загадъчно. Дали хората не са видели просто нещо като мираж образувал се над мокрите пясъци? Дали някакъв геоложки процес не избутва кораба нагоре когато нивото на подводни води се покачи и отново го прибира под земята при изчезване на влагата? И дали това не е същият кораб намерен от Тибурсио Манкуерна, който периодично се появява и скрива под влияние на стихиите? 

Разгледах географията на района, в който се предполага, че през 1862 е видян кораба. Според геоложките проучвания през хилядолетията многократно условията тук са се сменяли. Имало е не един и два водни басейна. Понякога са били затворени без притоци и отливи, понякога река Колорадо се е вливала в тях, а друг път дори са били свързани с океана. Това е можело да стане само на юг, на север и запад се издигат планински вериги. Мисля си, че корабите от 1775 и 1862 може да са едни и същи. Тибурсио споменава, че след като си напълва джобовете с перли, тръгва на запад и преминава някакви планински вериги. Описанието се връзва, на запад от мястото, на което през 1862 е видян галеона, има планини. Днес в района, както казах, се намира езерото Салтън Сий (синият басейн на дадената малка карта), което е значително по-малко от това в праисторически времена (в тъмно зелено).

Освен това Салтън Сий се появява едва в началото на ХХ век и то до голяма степен благодарение на некадърните усилия на местни фермери. Те прокопават канал, който да напоява селскостопанските земи в долината. Каналът обаче поддава и водите на река Колорадо излизат извън него. В продължение на две години реката пълни долината преди да успеят да запушат пробива. 

Гледайки снимки от района на езерото, виждам, че през годините около него са потъвали в почвата какви ли не неща - лодки, крайбрежни постройки, стар автобус. Земята е податлива. Така че, напълно вярвам, че ако някак си някога испански галеон се е добрал до тук, то е напълно възможно кораба да е все още някъде закопан насред солената пръст. А как е успял да стигне до тук и защо? Има теории и за това, продължавайте да четете. Преди това обаче нека продължим с историите.



През 1870 г. човек на име Чарли Клъскър чува многократно истории от индианците за стар испански кораб намиращ се в северната част на долината, в която днес се намира Салтън Сий. Дали това е същият съд видян 8 години по-рано? Отново ли се е показал отгоре? Според мен е възможно въобще никога не е бил изцяло зариван от пясъците. Просто през 1862 хората са видели мираж, отражение на кораба намиращ се по-на север. 

Само като интересна вметка - ето ви един мираж от бреговете на Шотландия от тази година. Този кораб сякаш левитира във въздуха (източник):


Клъскър организира няколко експедиции в търсене на кораба и при една твърди, че действително го е намерил. Дори пишат за това в "Лос Анджелис Стар". За жалост нещата ще затихнат за още 8 години.

През 1878 трима германци търсещи си късмета в Новия свят ще видят в далечината подобен стар кораб на 120 мили на северозапад от град Юма, Аризона и на 40 от Индио, Калифорния. Отново сравнявайки географското местоположение е напълно възможно да говорим за все същия кораб. Един от златотърсачите толкова се развълнувал от видяното, че се затичал неудържимо през пустинята към кораба. Явно е бил чувал легендите за испанския галеон и несметните му съкровища. Този немец никога повече не бил видян жив! Двамата негови другари били по-предпазливи и бавно започнали да обхождат района. Не успели да открият нито своя другар, нито кораба. Отново мираж? Дали някаква тайнствена паранормална сила не е предизвикала видение, за да подмами хората? Двамата останали германци се свързват с шерифа и той организира издирване. В крайна сметка третият германец е намерен мъртъв в пустинята. Много странно, но той е чисто гол, а дрехите му не се виждат никъде. Може би смелчаците от 1862 са имали късмета, че са се забавили преди да тръгнат към появилия се кораб. Ако бяха действали по-бързо може би и тях никой повече нямаше да види живи. А може би за смъртта на немеца има рационално обяснение. Умрял е от жажда и изтощение. Индианци са намерили трупа и са го ограбили вземайки му абсолютно всичко, дори и долното бельо.


През 20-ти век странните истории продължават. Веднъж в затънтения град Борего Спрингс в Калифорния се появил един покрит с прах индианец, който плащал за всичко със скъпоценни перли. Казал, че ги е намерил в някаква дървена структура наполовина закопана в пясъците. Скоро индианецът се върнал там от където е дошъл.

През 1907 пък силен вятър разкрил дървени останки от нещо наподобяващо кораб близо до фермата на някой си Найлс Джакобсен. Фермерът въобще не се развълнувал, че това може да е старинен кораб и използвал дървениите, за да си направи ограда. 

През 1933 семейство Ботс се намирало в околностите на Анца-Борего, когато срещнали друг човек, който им разказал, че е видял стар дървен кораб да виси на ръба на близка скала в каньона Кейнбрейк. Семейството отишло там и наистина видели кораба на скалите. Не можели да се изкачат до него. Мислели друг пък да се върнат, но междувременно земетресение променило ланшафта на местността и корабът повече не можел да бъде намерен.

През следващите десетилетия има още случаи на видени кораби в пустинята. Как е възможно дори в ХХ век да не може да се локализира категорично дори един такъв древен съд след като всяка педя от земята трябва да е картографирана? Дали вятърът и редките наводнения ту скриват, ту откриват един или дори няколко кораба? Или това са видения-примамка на паранормална сила? Или всичко е измислица? Може би индианците са искали да метнат бледоликите и са им разказвали такива небивалици знаейки заселниците колко са алчни. Може би дори първата история на Тибурсио Манкуерна е лъжа съчинена от самия него. Дали той не е убил някой от другарите си в експедицията на Хуан де Анца и да му е ограбил перлите? А с приказките си за испански галеон да иска да скрие престъплението си. Все пак си мисля, че поне първите истории са по-скоро верни, следващите, особено тези от ХХ век е по-вероятно да са измислици вдъхновени от ранните разкази. Може би корабът в пустинята е бил един-единствен и той макар отдавна да се е разпаднал на прах, е дал началото на легендата.

Източник

Но как е стигнал толкова навътре в сушата? Както споменах, районът се е изменял през вековете. Твърде е възможно река Колорадо да е била много по-пълноводна през 16-ти век отколкото през следващите векове и някои испанци да са пробвали да открият пряк път по нея от Тихия до Атлантическия океан. Има вероятност корабът да е навлязъл в тази река (или в друга съществувала някога, но отдавна пресъхнала) при някое от редките наводнения на района. Когато водите се оттеглят галеонът засяда безпомощно в пясъка. Може и морска буря и огромен прилив да го е запратила навътре в сушата.

Има вероятност и самите испанци да се влачили кораба по сушата с много мулета и коне. Тази теория се подкрепя от фактът, че някогашните мореплаватели погрешно са смятали Калифорния за остров. Дали някой капитан не е решил, че пустинята напред не е просто някоя временно появила се плитчина и че влачейки кораба по пясъка скоро отново ще стигне до вода?

Ето няколко карти от онова време (източник):




Това с влаченето по сушата за един испански галеон ми се струва доста трудно. Известно е, че викингите са прекарвали по сушата своите кораби, но техните съдове са много по-малки и леки, освен това са използвали често дървени трупи които са подлагани под кораба, а в пустините на Калифорния няма много дървета.



Като споменах викинги - има теории, че корабът в пустинята не е бил испански, а именно на викингите. Някои отиват още по-далеч твърдейки, че това са били китайци или едно от изгубените племена на Израел.

Лично мен тази легенда доста ме заплени и затова направих допълнителни проучвания. Оказа се, че поне в някои участъци на река Колорадо през 19-ти век се е плавало с параходи. В дясно е показана една снимка от 1880 от град Юма, който между другото бе споменат по-нагоре в статията.

Като любител на географията продължих да се ровя в множество карти, стари фотографии и видеа в YouTube. Гледайки долната карта на основните реки в  САЩ не мога да не забележа, че река Колорадо в горното си течение е сравнително близо до поне две други реки, които се вливат в Атлантическия океан - Рио Гранде и Арканзас. Това чисто хипотетично дава гориво за фантазията, че може някой испанец да се е пробвал да намери път от западното до източното крайбрежие на континента - къде с плаване, къде с влачене по суша.


 Вярно, че и трите споменати реки в горните си течения не са нещо кой знае какво, единствено стават за кану-каяк. Едно приятно видео на каякар спускащ се по Рио Гранде:

Но все пак кой знае, може да е имало моменти с много по-високо ниво и на трите реки. А може и да е имало водни басейни, които днес да са пресъхнали. Геологията е доста точна наука, но и там стават грешки. Долната снимка е от планинската верига Санта Роса в Калифорния. Скалата е оцветена различно, защото това е бил бряг (източник). Насред планината! Водата е стигала до тук преди хиляди години. А дали поне временно и по-скоро от хиляди години?


31 май 2021

Уиджа истории - IX

 

Още една история от liveabout. Разказана е от жена представила се като Карол, от Марион Каунти, Феърмонт, Западна Вирджиния. През 1978, когато била на 12 години, ѝ подарили Уиджа дъска.

Една вечер, заедно с майка си, решили да пробват дъската. Бащата в семейството все още не се бил прибрал. Питали дали има някой и показалецът се преместил на "ДА". Карол се смеела и обвинила майка си, че тя мести показалеца, но скоро нещата вече не били толкова смешни. 

След като попитали "кой си ти", дъската показала "ДЖАКСЪН". Не познавали никой с това име. Политали дали е добър дух и показалецът първо показал "Да", а след това "Не". Попитали го как е умрял, но не получили отговор. Карол вече била малко уплашена и затова казали на духа, че е време да си върви. Показалецът показал "Не". Пак му казали да си върви и този път показалецът застанал на ДОВИЖДАНЕ.

Мислейки си, че всичко е свършило, Карол и майка ѝ си отдръпнали пръстите от показалеца. В този миг той излетял от дъската. Майката го взела и поставила в кутията, а самата кутия прибрали в килера. 

През същата нощ някакъв виещ гърлен звук започнал да се чува в стаята на момичето. Карол извикала майка си и звукът спрял. След три нощи звукът отново се появил. Момичето извикало родителите си и този път и възрастните го чули. Бащата взел едно фенерче и проверил отвън на къщата дали няма нещо, което да предизвиква този шум. Нямало. Майката се провикнала срещу звука да спре, но той само се усилил. Едва по-късно през нощта затихнал.

На следващата сутрин майката на Карол била много болна, имала висока температура. Закарали я в болницата където веднага я приели в спешното отделение. Престояла там една седмица. Докторът казал, че ако се били забавили малко повече преди да я докарат в болницата, инфекцията е можело да я убие.

Карол и майка ѝ вярват, че този дух Джансън е умрял от нелекувана инфекция. Изхвърлили дъската.

Източник

29 май 2021

Как човечеството може да унищожи цялата Слънчева система

Много се е говорило как може да се самоунищожим, как може да разрушим нашия дом Земята. Но знам, че можем и повече! Нека се напънем и да разкажем играта на цялата Слънчева система!

Експеримент с ускорител на елементарни частици

Още от самото си пускане Големият андронен колайдер бе набеден, че може да създаде черна дупка или да предизвика друго физично явление, което да унищожи нашата планета. Дори има теории, че може да отвори портал към друго измерение, през който да нахлуят ужасни чудовища. Но замислете се, ако успеем наистина да създадем черна дупка, тя едва ли ще се ограничи само до Земята. Ще погълне цялата ни система!

Големият андронен колайдер не е единствената подобна инсталация на света, така че работим упорито по въпроса с черните дупки и порталите. Отваряйте ги повече :)

Солар инженерство

Знаете какво е гео-инженерство, може би? За сега това е по-скоро теоретична концепция, отколкото практическа дейност. Под този термин се разбира всичко, което може целенасочено да промени климата на Земята и така да ни спаси от Глобалното затопляне и екстремните климатични явления. Като например впръскването на определени газове в атмосферата, за да намалим притока на слънчеви лъчи или покриването на Сахара с огледала, за да отразяват лъчите, а не да ги поглъща пясъка. Проблемът е, че заигравайки се с климата на планетата, не е ясно дали няма да предизвикаме нещо още по-лошо, което не сме предвидили.

Солар инженерството е подобно, но се развива в космоса. Дайсъновата сфера е чудесен пример за глобален космически проект. Но като всеки проект и космическите такива може да имат непредвидими последствия, които да объркат планетарната динамика и да разстроят фините уравнения по които се движат планетите.

Да превърнем Юпитер в слънце

Има теория, че Юпитер е нереализирала се звезда. Някои хора мечтаят да му помогнем да стане такава. Една идея, с която евентуално това може да се случи е като го бомбардираме с ядрени бомби и така предизвикаме верижна реакция. 

Щяло да бъде по-добре, ако имаме две слънца в нашата звездна система. Не е съвсем сигурно, може да е по-зле, много много по-зле.


Изкуственият интелект

Казват, че някой ден може да стане като във филма Терминатор и машините да се обърнат срещу хората заробвайки ни и дори избивайки ни до крак. Но няма гаранция, че един подивял самоосъзнал се изкуствен интелект няма да реши, че трябва да унищожи всичко в Слънчевата система, не само нас. Как ще го направи? Ще има достатъчно векове, за да го измисли.

Да привлечем извънземните

В крайна сметка дори и да не унищожим пряко нашата Слънчева система, винаги може да го направим косвено като привлечем със сигналите си някои зли извънземни, които да свършат трудната част. Както се казва - малко помощ от приятел :)




27 май 2021

Уиджа истории - VIII

 

История от сайта liveabout. Потребител на име Джо разказва как, когато бил на 15, участвал в Уиджа сеанс в Пърт, Австралия. По време на заниманието нищо особено не се случило и Джо бил доста скептичен, през цялото време си мислил, че просто заедно с приятелите си волно или неволно движат с пръсти показалеца. 

През следващите дни обаче започнали странностите. Всяка нощ точно в 3:15 Джо се будел облян в студена пот. Винаги имал чувството, че някой го наблюдава от сенките.

Един ден намерил показалеца от Уиджа дъската в своята стая. Не знаел как се е озовал тук, защото го били изхвърлили. Джо решил, че именно показалецът предизвиква среднощните кошмари и отново го изхвърлил като този път дори го разбил на части, но нещата не се успокоили. Все така продължил да се буди в 3:15 и дори да забелязва някакви странни сенки в стаята си.

Сенките ставали все по-големи. Наподобявали перфектно кръгли кълба, които обикаляли стаята след което излизали през прозореца. Джо се опитвал да ги игнорира като се завивал през глава с одеялото.

Една нощ Джо се събудил пак в 3:15 и семейното куче било до леглото му, то скимтяло уплашено. Момчето решило, че животното просто иска да излезе навън по нужда и го извел. Веднага обаче кучето се появило на прозореца като пак скимтяло. Джо го пуснал обратно вътре. Кучето пак застанало до леглото и пак издавало скимтящи звуци. Джо пак го изхвърлил навън и животното пак се появило на прозореца. Този пък обаче момчето не бързало да го пуска обратно. Накрая все пак на Джо му омръзнало да слуша дращенето по прозореца си и пак пуснал кучето вътре. Докато се прибирал към стаята си минал покрай банята. Вратата била открехната и вътре светело. Кучето което вече било в стаята на момчето, ръмжало отвътре. Джо си помислил, че животното ръмжи на неговата сянка, която се получава от светлината идваща от банята. Извикал кучето си и то дошло, но продължило да ръмжи гледайки някъде зад момчето. 

Джо осъзнал, че кучето не ръмжи на него и бавно се обърнал. Това, което видял, го стъписало. Приличало на голяма птица, която с разперени криле почти допирала тавана. Сякаш обаче съществото не докосвало пода. Изглеждала повече като сянка отколкото като живо създание.

Джо побягнал по коридора, а "птицата" го последвала. Изчезнала едва след като момчето се затворило в стаята си.


Най-популярни (последни 7 дни)