08 август 2020

Читателски истории

Всичките истории са на една единствена читателка, която досега не бе пращала нищо. 

 Всичко започна още когато бях в детската градина,майка ми редовно беше в командировки и аз спях при баба ми...Вечерта баба ме слага да си лягам както обикновено...Но на мен не ми се спеше още,започнах да оглеждам стаята която се осветяваше от големите улични лампи от училищния двор...Виждах цялата стая,гардероба,малката масичка,до леглото ми,дори чувах равномерното дишане на леля ми,която спеше на съседното легло...Изведнъж стаята започна да се клати,като при земетресение,отвън започнаха да се чуват гърмежи от пушки и от бомби,все едно беше настъпила трета световна война...Чувах дишането на леля ми но толкова се изплаших че не посмях да помръдна от леглото.....След минути и вратата на стаята се отвори, тя се намираше в горния край на стаята и светлината едва стигаше до вратата,там застана човек,мъж с черно бомбе и черен шлифер,лицето му не се виждаше.,Вцепених се.от страх....Всичко което ми дойде да направя беше ако човека тръгне към мен да се завия през глава а пък каквото ще да става...Човекът тръгна с бавни крачки към мен,аз се скрих под завивките и притихнах...Изведнъж всичко утихна,гърмежите от вън,вече не усещах и стаята да се клати,подадох главата си от завивката всичко беше изчезналоо и човека също...Веднага скочиих и изтичах при баба ми в кухнята разказах и запъхтяна и трепереща все още от преживяното.Баба ме успокои като ми каза че съм била много изморена и заспала съм с отворени очи и съм сънувала.Знаех че не беше сън...Минаха се 4 години случката ми почти избледня...Но една събота отново се върнаха спомените ми породени от моя съученичка от която трябваше да взема един учебник..Тя живееше срещу нашият блок..Докато влизах във входа чух писъци,тя беше на 4ти или 5ти етаж, асансьора беше заседнал на нейния етаж..Тръгнах по стълбите молейки се да не идват от нея тези писъци,на етажа й хора се суетяха вратата на апартамента й беше широко отворена.Влезнах притеснена,но не много изплашена,какво пък толкова може да е станало,крадец който при суматохата е избягал това си помислих...,Първата врата водеше към кухнята тя беше там...Бледа като платно и трепереща с изкочили от страх очи...Попитах какво е станало,все още с мисълта че крадец се е промъкнал,..Но тя ме накара да се вцепеня загубила ума и дума...Докато учела през коридора към входната врата преминала жена с черна забрадка и черен шлифер без лице...След три години спомням си ясно беше пълнолуние половин един час преди полунощ..Прибирах се от дискотека,бяхме с кола двама души аз и шофоьора,докато си разказвахме весели случки в колата,минавайки покрай гробищата,бях се обърнала към шофьора а той можеше да вижда от моята страна на вън..карахме на дълги ..Изведнъж момчето спря да се смее лицето му пребледня,попитах го какво има но не се обърнах продължавах да гледам към него и през ум не ми мина какво може да видя пред затвореният портал на гробищата..Той заеквайки и сочейки с пръст към портала,ме попита дали съм видяла двамата които стоят там...мъж и жена за миг осветил лицето на мъжа било бледо зеленикаво .Обърнах се и видях гърбът на мъж с бомбе и шлифер,вдигнал ръка за автостоп,жената беше срещу мъжа не се виждаше цялата беше почти до гърдите му,мярнах черна забрадка и дълъг черен шлифер,тя беше вдигнала също ръка за автостоп но в срещуположната страна...Така й не разбрах до ден днешен,защо преживях тези случки,и никога няма да забравя това...Със сигурност знам че всичко това е било истинско,но кой са били тези хора виждал ли ги е някой,не посмях да потърся информация за тях...Аз по принцип съм чувствителна на тази тема за задгробния живот не ми е първата случка,но тази беше най очевадна...

2 коментара:

  1. Предполагам, че това са хора, дошли от друго време и място, които търсят начин да се приберат обратно, дори нарушавайки спокойствието на живущите наоколо. Според мен трябва да се осъществи контакт с тях с помоща на медиум и да им се помогне, доколкото е възможно. Помислете, какво бихте направили, ако бяхте на тяхно място? Лошото е да не станат твърде агресивни. Човек поставен на тясно е готов на всичко, за да се измъкне.

    ОтговорИзтриване