07 август 2020

"Другият" на Стивън Кинг (ревю)

Отдавна не бях чел писана сравнително скоро книга на Стивън Кинг и едва сега можах да оценя някои от специфичните неща в стила на този автор. Да, миналата година прочетох "Мъглата", но тя не е писана сега, а през далечната 1985 (гледайте и филма, той доста се различава от новелата и е интересно да се сравнят). Като малък пък бях прочел почти всичко на Кинг, което бе преведено на български, но тогава също много от тези творби бяха стари, но и в новите не разбирах препратките към събития от историята на САЩ, не бях чувал определени рок групи и не бях прочел другите споменавани книги. Едва сега имах удоволствието да разбера почти всичко странично споменато от Кинг. Например единият от героите казва нещо от рода "случаят се завърза като книга на Лъдлъм". Страхотно! Знам кой е Робърт Лъдлъм, чел съм няколко негови книги и напълно разбрах какво има в предвид Кинг.

При политическите препратки и тънки намеци нещата са още по-добри. "Другият" е писана през 2018 (българското издание от Плеяда е от 2019), а не през 1982 примерно. Кинг не споменава войната във Виетнам, за която вметва по нещо в книгите, които четох в моето детство. Едни препратки, на които не можех много много да вникна в дълбочина. Сега обаче много ясно схванах защо Тръмп бе споменат точно там където бе споменат. Един герой минава през една забутана местност където следват едно след друго изоставени ферми, старо гробище и надпис "ТРЪМП ПРАВИ АМЕРИКА ВЕЛИКА ОТНОВО ТРЪМП". 

Между другото именно този стил на разказване, с добавяне на много допълнителни подробности, редовно използвам и в МИСТЕРИКА. Явно, макар да не схващах всичко, още като дете попих този маниер от С. Кинг.

Злодеят в "Другият" е съществото известно като Ел Куку, за което преди няколко месеца имаше статия в блога:


Няма да разказвам детайли от сюжета, за да не развалям удоволствието на тези, които не са чели книгата и държат да го направят без спойлери. Само ще кажа, че като автор Кинг хем се е развил, хем е останал в това, което може да се очаква от него. Нямаше някакви свръхголеми изненади.

Не мога обаче да не спомена една фраза, която един от героите изрече. Тя лесно би била подмината, но не и от мен, който вече повече от 10 години води блог посветен на паранормалното. Един от героите каза нещо от рода на това, че тези същества успяват и разчитат на това, защото отказваме да повярваме в свръхестественото. Винаги ще си намерим "рационално" обяснение, винаги сме готови да обвиним някого за някакво гнусно престъпление, дори и да не знаем какъв му е мотива и как го е направил, дори и да има факти в негова защита ще ги пренебрегнем, но никога няма да приемем, че някаква "неземна" сила стои зад пъкленото деяние. И именно затова тези същества се хранят с нашите емоции и дори с нас самите, без да се страхуват, че ще ги подгоним. Тук Кинг може би е отцелил в десятката. Може би това е обяснението защо продължава да има "свръхестествени" феномени около нас, които все така не намират своето обяснение. Просто няма как да търсим обяснение за нещо, което не вярваме, че е реално.

Иначе самата книга е доста голяма, малко над 600 страници е, но се чете на един дъх. Аз нарочно предпочетох да я прочета в три последователни вечери, макар че ако се бях напънал, щях и по-бързо да я свърша. Интересно, но и в трите нощи след това имах или странни сънища или голямо главоболие. Явно доста ми повлия тази книга.

1 коментар:

  1. Страхотно ревю... Стивън Кинг си е майстор на хоръра и каквото и да казват ще остане №1 дълги години :) Аз тази книга някак съм я пропуснала. Има 2 нови книги, които много ми харесаха и също имат леки и насмешливи политически препратки в негов стил- Институтът и Спящите Красавици. Потърсете ги ако вече не сте ги чели- супер са. Както казвате хем се развива в крак с новото време, хем не губи стила си!

    ОтговорИзтриване