05 август 2020

Нобеловият лауреат, който се среща със светеща извънземна миеща мечка

Доктор Кари Банкс Мълис е американски биохимик, който през 1983 г. изобретява техниката на полимеразната верижна реакция, заради което е удостоен с Нобелова награда за химия 10 години по-късно, през 1993. Освен това е и откачалка. Не, това не е преувеличено изказване. 

 Мълис е описван като нетърпелив и импулсивен изследовател, който намира лабораторната работа за скучна. Личните възгледи на Мълис след получаването на Нобеловата награда са противоречиви. Той изразява несъгласие с научните доказателства по отношение на изменението на климата, изтъняването на озоновия слой, започва да вярва в астрология и отрича, че СПИН се причинява от ХИВ. Той определя тези явления като продукти на световен заговор на учени, които целят единствено печалба на пари. Мълис публикува алтернативна теория относно СПИН през 1994 г. Мълис признава, че е употребявал ЛСД през 1960-те и 1970-те години, като споделя особено положителни впечатления от преживяването. Според сведения на друг учен, Алберт Хофман, Мълис му е споделил, че именно ЛСД му е помогнало да разработи полимеразната верижна реакция. Мълис се жени общо четири пъти и има три деца. Известен е с ругатните си, когато се разпали. Мълис умира от пневмония на 7 август 2019 г. в Нюпорт Бийч, Калифорния, на 74 години. (Източник)

Пак ще се върна към автобиографията му в края на настоящата статия, преди това обаче нека да разгледаме един от най-интересните моменти в живота му.


Годината е 1985 и докторчЕто е в своята вила насред гората в щата Калифорния. Той тъкмо е пристигнал там, макар и доста късно, полунощ е. Оставя нещата си в колибата, включва захранваното от батерии осветление и се насочва към една по-малка барака намираща се на 50 стъпки от основната постройка (около 15 метра). По думите на Мълис, тази нощ той така и не достига по-малката колиба. Докато се движи, вниманието му е привлечено от нещо светещо сред дърветата. Докторът насочва фенерчето си към източника на сиянието и това което вижда е една светеща миеща се мечка. В последствие Мълис ще се чуди дали това не е било холограма. "Животното" казва "Добър вечер, докторе" и озадаченият човек смотолява нещо в отговор от рода на "Хелоу".

Следващите спомени на д-р Кари Мълис са чак от сутринта. Той осъзнава, че е на пътя водещ към горската му вила. Помисля си, дали не е изпаднал в нещо като безсъзнание и цяла нощ да е бил навън, но дрехите му са сухи и чисти, определено не е спал на земята.

Прибира се в колибата си и вижда, че лампите са все така запалени, нещата му са пръснати по пода, а от ръчното му фенерче няма никаква следа, така и не го намира никога. Минали са цели 6 часа от последните му спомени с миещата се мечка.

Докторът обикаля из собствеността си и стига до едно място, което преди му е било любимо. Сега обаче там чувства някакво безпокойство и отвращение. Така ще е всеки път, когато посети мястото. След известно време на Мълис му писва и той взема автоматичното си оръжие AR-15 и започва да стреля на това място и да псува. Това подейства като екзорсизъм и мястото се освобождава от негативните енергии. Доста нетрадиционен екзорсизъм наистина.

Интересно, но има и други хора, които твърдят, че са имали странни преживявания в горската вила на д-р Мълис. Годината е 1993 и той тъкмо е получил Нобеловата си награда. Заради случая докторът организира грандиозно парти в гората. Много от познатите и приятелите на Кари водят свои приятели. Един от присъстващите е навън, може би дори на същото място, където през 1985 се появява светещото животно. Този човек вижда малко сияещо човече, което пред очите му се превръща във нормален по размер възрастен човек. Светещият "човек" му казва "ще се видим утре". Не е изненада, че шашардисаният гост на доктора намира приятелят си, който го е довел и двамата си обират крушите. Двамата все пак решават следващата вечер отново да се върнат на партито, което продължава вече второ денонощие. Едва приближили кабината на доктора, те виждат автомобил, в който човекът разпознава "светещият странник" от предишната вечер. Този път не свети, а изглежда като съвсем обикновен човек. Предсказанието се е сбъднало - "ще се видим утре". Това вече идва прекалено на очевидеца и той истерично побягва. В последствие той ще обвини Мълис за странното си преживяване. Затова докторът ще издири пича и ще го разпита по-подробно за преживяното от него. Оказва се, че "светещият човек" има външността на един съсед на Мълис. Този съсед не е бил на празненството първата вечер, но втората е дошъл - тогава го е видял ужасеният човек.

Луси, дъщерята на Мълис също е имала странно преживяване в горската вила на баща си свързано с липсващо време. Веднъж докато се разхождала наблизо на нея и се губят 3 часа. Годеникът ѝ я търсил през това време, но никъде не можел да я намери. 


Какво си мисля, за цялата тази история? Мога да направя няколко извода, като първите два дори си противоречат. 

Тази история показва, че дори и признати учени могат да имат досег с паранормалното, никой не е застрахован. А може би доста хора са имали вземане-даване със свръхестественото, но повечето крият тези свои преживявания. На Кари Мълис не му е пукало какво ще си помислят хората за него, той нали си има милионите от Нобеловата награда.

От друга страна винаги има шанс докторът да е просто пълна откачалка и всичко да е измислено или резултат от употребата на наркотици. Бил получил Нобелова награда. Това съвсем не е чак толкова неоспорим фактор доказващ неговата гениалност. Комитетът връчващ наградите предпочита да ги дава на:

- Мъже
- Жители на западния свят
- Представители на бялата раса

Жените, цветнокожите, учените от Африка, Азия, Латинска Америка и дори Източна Европа са омаловажавани. За това съм писал в тази статия от 2017:


Така че не се знае наистина колко чужди трудове е ползвал Мълис, за да направи своето откритие и да си присвои лаврите. Във всеки случай е доста устат. В крайна сметка може да е пореднния мошенник и откачалка, който е надценен и ще остави името си в световната история за сметка на други. 

Накрая една интересна ирония. Докторчето е разтягал разни локуми за "световните конспирации" глобално затопляне и СПИН. Но неговото откритие в момента е важна част от случващата се пандемия и конспирацията, която я отрича. Изобретената от Мълис полимеразна верижна реакция на английски се изписва като polymerase chain reaction (PCR). Да, за PCR тестовете става на въпрос. Мнозина конспиратори отричат тяхната надеждност, други твърдят, че са нарочно фалшифицирани и т.н. Как ли щеше да се почувства Мълис, ако беше жив в момента? Цял живот е твърдял, че някои доказани научни концепции са лъжа, а сега неговото откритие се твърди, че е част от заговор.  Съдбата обича такива превратности и шеги. Д-р Кари Мърис умира само няколко месеца преди появата на Covid-19. Дали пък няма някаква конспирация и тук?


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Природен закон: колкото сме по-големи идиоти, толкова е по-вероятно да срещнем извънземните


В защита на лошите идеи


Шейсетте години - най-наркоманският период в скорошната история на човечеството

3 коментара:

  1. Това, което е преживял на практика съм 99% убеден, че наистина му се е случило, тъй като Мълис описва типична, буквално като от учебник извадена среща с Елементал / Фея / Многоизмерно създание / Горски Дух / Орб / Джин / Гном / Демон / Ангел / Самодива / Жител на Магония.

    - Случката се разиграва в гора далеч от цивилизацията;

    - Първоначално се вижда светлина, която след това се оформя в някакъв Архетип / Образ, който е индивидуален спрямо човека, който го наблюдава и средата в която се намират - това е и причината да има толкова много Различни "паранормални същества" - това са просто Манифестации / Проявления, на Едно и също Нещо, пречупени през призмата на съответния човек, който е имал преживяването;

    - Абсолютни нелогизми, говореща миеща мечка - също много типични при паранормални срещи и хората разказват за "извънземни" излезли от кораб молещи ги за вода и даващи им бисквити или ниски същества, които влизат в дома на жена и започват да ... чистят...;

    - Загуба на време - абсолютно типично;

    - Чист и Сух при все че е прекарал нощта навън в гората - също абсолютно типично при подобен род срещи и Missing 411 - хората просто като, че ли са били Изведени от нашата реалност, прекарали са някъде определен период от време, където по правило времето тече много по-бавно от нашето и след това са върнати в нашата реалност;

    - Чувството на Ужас и буквално Терор за дадена определена локация - много типично като усещане при паранормални срещи в гората - по повод нестандартния начин по който се е справил с проблема - поради някаква причина, тези ... да ги наречем Неща, не обичат Желязото, имат непоносимост към този метал, но и към останалите метали като цяло, а патроните са предимно изработени от оловна сплав.

    Също така поведението на Милъс докато стреля и изразява гнева си спрямо тези Неща на иначе любимото си място се явява един вид Ритуал, който види се дава резултат.

    Доста хора описват разрешаването на такива ситуации с добро - правят малък олтар в гората от клонки и цветя, носят малко плодове, сладки, тютюн и стоят там говорейки и спокойно обяснявайки, че гората е за всички, Без значение какво се случва около тях, дали нещо се движи, чуват шумове като от стъпки и прочие, НЕ показвайки страх, но Категорично казват на въпросното Нещо, че не искат конфронтация и истината е че след хилядите такива случаи в огромната си част, нещата се нормализират, терора изчезва и гротеските паранормални срещи спират.

    - Преживяването на госта му също е абсолютно типично и включва визуализацията на Нещо, което обаче сменя формата и проявлението си според човека към когото е насочено и има способността да разполага по някакъв начин с информация от миналото, настоящето и бъдещето, при все че предсказва нещо напълно банално и лишено от някакъв особен смисъл, което ще се случи;

    - Случилото се с дъщеря му за пореден път доказва, че тези неща са реални и човек преживяващ този феномен, някак си бива преместен от нашата реалност някъде другаде и това, кото се случва не е само в главата му, а наистина не може да бъде открит, типична Missing 411 ситуация;

    В заключение това, което може да се каже, че имаме огромно количество свидетелства, доказателства и повтарящи се модели, за да можем, при вес и доста грубо да оформим някаква хипотеза за тези Неща и те имат някаква пряка взаимовръзка с човешкото съзнание или както Юнг пише Колективното Неосъзнато.

    ОтговорИзтриване

  2. Статията е много интересна, колкото и да е способен, ерудиран, надарен и талантлив един човек да е открил и изобретил какво ли не. Винаги остава едно "но". Въпросният учен е употребявал психотропни вещества, а хората изпаднали в делириум виждат какво ли не.

    ОтговорИзтриване
  3. Съдейки от статията, докторът вероятно приживе талантлив човек.
    Но имайки предвид, че и той е вземал наркотици, пак трябва да имаме едно наум поне за този случай.

    ОтговорИзтриване