07 юли 2020

Природен закон: колкото сме по-големи идиоти, толкова е по-вероятно да срещнем извънземните


Това е една теория, която изложих през 2018 в един от редовните седмични бюлетини МИСТЕРИКОН. Мисля, че е дошло време, да обособя въпросната хипотеза в самостоятелна статия.

Настоящият материал  е базиран на излязлата през 2010 книга "Живот и вселена" с автори Владимир Божилов и Камен Нам. 


Книгата е научно-популярна, като повече е наблегнато на научната част отколкото на популярната. Има много формули и научни термини, които трудно ще бъдат разбрани от читатели без съответната научна подготовка. Това обаче мен не ме притесни и просто прескачах нещата, които не ми бяха ясни, важното бе да схвана главната идея на авторите и мисля, че успях да го направя. 

 Цялата теза на Божилов и Нам се базира на втория закон на термодинамиката, наричан още и "Закон за ентропията". Той гласи, че ентропията на затворена система, която не се намира в равновесие, нараства с времето, като достига максималната си стойност при достигане на равновесие. Сега ще попитате и какво е ентропия, нали :) ?

Ентропия е физична величина, която представлява мярка за безпорядъка на термодинамичните системи. Това е сухата дефиниция, макар че аз винаги за по-лесно съм си представял ентропията като хаос, не съм сигурен до колко е правилно, но това опростяване върши работа за разбирането на този термин. 

Друго важно, което трябва да се знае - състоянието на термодинамично равновесие се характеризира с максимална вероятност, максимален безпорядък и максимална ентропия. Най-важното от закона е, че безпорядъкът в системите винаги нараства. Нещо повече, целта е да се достигне равновесното състояние (максимален безпорядък) възможно най-бързо. И именно тук се намесват хората и извънземните според двамата автори на "Живот и вселена". 

Човекът създава безпорядък, дори и да си мислим, че сме "строители", "градители" на бъдещето. Колкото по-развита е една цивилизация, толкова по-голям хаос е способна да създаде. Представете си затънтено село в средновековието. Един селянин се побърква и решава да подпали нивите и хамбарите с храна. Колко щети ще успее да нанесе преди другите селяни да го хванат, набият и изгонят от селото? Една-две ниви, няколко хамбара, ако е достатъчно бърз и има късмет дори всичките, но пак вредата, която ще е нанесъл ще има само локално измерение. Селото ще прекара една гладна зима до другата реколта, но съседните села няма да са засегнати. Едва няколко десетки човека ще са потърпевши от действията на полуделия селяк. А сега си представете един съвременен човек, който има отговорна работа - диспечер е в метрото, на някое летище или пък работи в някоя ядрена централа. Направо не ми се мисли колко стотици и хиляди хора могат да пострадат ако той превърти. Тези примери ги няма в книгата, както казах обясненията там са доста по-научни, но мисля, че много точно описват как колкото сме по-развити, толкова повече способстваме за увеличението на ентропията. 

Защо и извънземните да не са като нас? То е в реда на нещата да възниква все по-сложен живот, защото цялата вселена се стреми да достигне максимална ентропия. Ако има само една планета с живот (Земята), то много по-бавно ще нараства ентропията отколкото ако има хиляди и стотици хиляди извънземни раси. И те ще развиват своята техника и наука все по същата причина - за да имат на разположение все повече оръжия и технологии, чрез които да създават хаос. Все в този ред на мисли - логично е високоразвитите цивилизации да се срещат. Една самотна раса би унищожила доста по-малко сама - своята планета, съседните планети и т.н. в зависимост от това до къде успее да се развие преди да се самоунищожи. Ако обаче две раси се срещнат, то те такава война може да си спретнат, че да поломят множество звездни системи. Не е ли страхотно :) ?

Именно затова ми хареса тезата на Божилов и Нам. Ние ще оцелеем, макар че ясно се вижда как се мъчим да достигнем максимална ентропия на Земята превръщайки я в еднороден (радиоактивен?) отпадък. Вероятността да оцелеем е много по-голяма от тази да се унищожим още сега, защото според природните закони е много по-полезно да създадем максимална ентропия из цяла звездна система отколкото само на нашата си планета. А и най-вероятно ще срещнем извънземни "братя по разум", които с радост ще взривяват планети и с радост ще ги превръщат в еднороден пръстен от отломки (ентропия на макс). Не е ли яко :D ?




ПОДОБНИ СТАТИИ:




Извънземни катастрофи преди Розуел - ч. IV

6 коментара:

  1. Радослав07 юли, 2020 07:13

    На тази идея има и противоположна теза, а именно - самата Реалност е своеобразен Entropy Reduction Simulator за Квантовото поле на Съзнанието.

    Бидейки живи и интелигентни ние полагаме неимоверни усилия, за да ограничим Ентропията, която буквално се стреми да разкъса и обезсмисли Всичко!

    Да вземем за пример домовете в които живеем - има положени неимоверен труд и мисъл, за да се измислят, построят и да се поддържат в ред. Безброй хора са мислили, опитвали, правили, за да стигнем до тук където сме в момента и това е пример само за една сграда, но важи за Абсолютно Всичко създадено от хората.

    Машините от които пишем и общуваме, също са пример за изключителен фокус и енергия на човечесттвото в посока редуциране на Ентропията, за да се създаде нещо, което да използваме и да ни служи.

    За да се създаде един компютърен процесор, Ентропията в него е с една идея по-малко, за което обаче Човечеството се е подложило на титанични мъки и е вложило колосално количество енергия и човешки животи, за да се постигне този резултат.

    Само един миг невнимание или да спрем да подаваме енергия, грижа и фокус към дадено нещо и то се разпада моментално разкъсано от Ентропията.

    Според мен Ентропията е нещо като програма за обучение, спаринг партньор, напълно обвързана с Квантовото поле на Неограничен Потенциал и като неразделна част от него точно както скачените съдове всички сили са взаимносвързани и при своите краткотрайни моменти на дисбаланс се Създават Неща, има Промени - някои са Еволюция други Революция а трети за жалост Деволюция - и така взаимно се дърпат напред, защото ако настъпи равновесие на практика всичко ще спре, а май, май идеята на Цялата Реалност и на Всичко е чисто и просто Нещо да се Случва, да ни е интересно, да има непрестанна промяна, защото иначе Всичкото е на практика едно Нищо! :)

    ОтговорИзтриване
  2. "май идеята на Цялата Реалност и на Всичко е чисто и просто Нещо да се Случва"

    Точно върху това съм мислил многократно! Дори съм го пренасял в различни сфери като чисто философско упражнение - обществено устройство, техника, политика. Стигал съм до интересни изводи.

    Например в областта на политиката това постоянно движение, постоянна промяна, случване на нещо ме кара да си мисля, че консервативните движения в крайна сметка нямат шанс, дори и когато печелят избори, налагат своите идеи сред обществото и т.н. Защото какво е консерватизмът в същността си - стремеж да се запази нещо старо, нещо вече съществуващо, изпитано и познато. Няма как вечно да задържим минали порядки, всичко изтича между пръстите на времето, идва нещо ново, непознато. И колкото сме по-закостенели, толкова по-трудно се адаптираме. Именно затова се интересувам повече от радикални идеи и прогресивни течения. Пък разни "възмутени читатели" да ме наричат колкото си искат соросоид и гей :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ентропията е инструмент за създаване на околната материя-
      въздухът, водата, слънчевата енергия са способни да разрушават, но по този начин се създава нещо ново. Самите материали могат да се разрушат, но атомите, които ги изграждат са почти неразрушими.

      Деволюцията не може да съществува на практика и всъщност такова нещо няма. Група от организми може да еволюира,но това винаги ще зависи от средата в която са поставени.

      Изтриване
  3. Анонимен09 юли, 2020 11:46

    Добре де не е ли пределно ясно, че разума е концентрирана вътрешна енергия, която извършва работа за да поддържа висока ентропия за да поддържа еволюцията в едно тяло, което иначе без вътрешната енергия на разума, ще се влияе от външна енергия, която ще му нулира ентропията, внасяйки външната за системата ентропия. По този начин разумът се явява антипод на външната ентропия и това е единствения начин във вселената да се намали ентропията, чрез осъзната еволюция. Ще дам пример, че ако в една градинка не се полагат грижи (вътрешна енергия), относно плодовите култури, ще се получи така, че те ще загинат обгърнати от околната ентропия и ще се размножат само плевели, а после ще изчезнат и те. Същото е и с обществото, ако не се полагат нарочни грижи за полезните индивиди, те ще изчезнат, а ще останат безполезните индивиди. А ако се положат грижи за безполезните индивиди, както го изисква съвременната политкоректност, това означава, че обществото се самоубива, чрез работа за противоестествено внасяне на околна ентропия към вътрешната ентропия на системата. Това е против втория закон и такова общество ще загине, защото за да е в унисон с втория закон, трябва да се грижи за полезните индивиди, които на свой ред ще изнасят така нужната ентропия извън системата и ще предизвикат благоденствие и богатства и дълголетие за обществото за да се получат: взривяване на звезди или пък унищожителни войни , които ще са основа за еволюцията заложена във втория закон. А безполезните индивиди няма да изнасят ентропия навън и няма да има еволюция, ще се нулира вътрешната ентропия на обществото и ще загинат и полезните и безполезните индивиди.
    ЗАБ. За да осмислите горното, трябва да медитирате до "огледално съзнание" и да не сте консумирали алкохол, маскари такива!

    ОтговорИзтриване
  4. Трудно ще оборите ентропията като идея, особено ако вземем примера със счупена чаша. Много е лесно да строшите една чаша, случайно, на хиляди парчета, но каква е вероятността хиляди парчета случайно да се обединят в чаша с перфектна форма?! На практика нулева. Така че Вселената е ентропия, демек хаос, в който просто сме намерили начин да живеем, но няма как да променим нейната същност да бъде хаотична.

    ОтговорИзтриване
  5. Не съм очаквал този текст да предизвика толкова интерес :) Още повече, че нямаше коментари първият път, когато бе публикуван. Което за пореден път доказва, че трябва да вадя от време на време стари материали.

    ОтговорИзтриване