06 юли 2020

Ник Редфърн, бенанданти и деца с черни очи


Въпреки, че съм ги включил в заглавието, в тази статия почти няма да говоря за "децата с черни очи". Благодарение на "децата" обаче разбрах за това полу-тайно общество съществувало някога в Европа. Но да караме по ред. 

Може би знаете кой е изледователя Ник Редфърн. Преди години редовно превеждах статии от него. Ето един материал от 2016, в която има връзки и към по-стари публикации: 


След това постепенно статиите базирани на текстове на Редфърн намаляха. По мое мнение теориите му стават все по-измислени, а материалите му съдържат все по-малко смислена информация. Обяснявам си го с това, че Редфърн е професионален изследовател на паранормалното и си изкарва парите с това. Затова Ник все по-рядко разказва в подробности за случаите, на които е попадал, основно само намеква за тях. "Ако искате да разбере повече, купете си най-новата ми книга!"

От друга страна Редфърн сякаш все повече затъва в измамната игра, която винаги се е играла в света на паранорланото и навсякъде му се привиждат странни съвпадения. Не, че и аз не съм разказвал някои мои странни преживявания от последните години, за които съм се питал "това случайно ли беше?". Но не мога да се сравнявам с този английски изследовател, който вижда буквално навсякъде предзнаменования и връзки, май за него няма нищо случайно. 

Ето една от малкото статии от Ник Редфърн подготвени от мен за Мистерика след 2016:


Ако шракнете на горния линк, ще видите, че примерната начална картинка на статията е всъщност на паранормално дете с черни очи. Обикновено началните ми картинки имат някаква връзка с темата на статията, в случая обаче в текста се говори само за мъже в черно. Защо е това разминаване? Защото в оригиналната статия на Ник Редфърн се говори освен за М.в.Ч. и за чернооките деца. Връзката между двата феномена обаче е толкова измислена в тезата на Редфърн,  че реших въобще да я прескоча и да дам само описаните срещи с мъже в черно. Същото е положението и с тези два скорошни материала на писателя:



Основната идея на Редфърн е, че "децата с черни очи" не избират на случаен принцип кого да посетят. Ако се занимаваш с окултното, е твърде възможно тези създания да те посетят. Звучи интригуващо, но примерите са слаби. Може в книгите на изследователя да има по-сериозни доказателства, но поне от двете статии не се убедих в тезата на Ник.

Първо, поне една от "срещите" се случва след или по време на сънна парализа. В това няма нищо необичайно - четеш за демони и окултизъм, съответно имаш странни съновидения. То какво и друго да очакваш да сънуваш с такова четиво преди лягане? Лепа Брена ли?

Второ, "занимания с окултното" е доста широко понятие в представите на Редфърн. Включва дори исторически проучвания посветени на едно средновековно общество занимавало се с вещерство. По тази логика за всеки човек сблъсквал се с "хора с черни очи", "хора-сенки", "мъже в черно" и т.н. вероятно може да се намери някаква паранормална връзка. "Миналата година си чел книга за Фън Шуй? Това е езотерика! Ето, че не те посещават случайно!". "Вчера си гледал последния епизод на Междузвезни войни? Там има извънземни! Ето затова те посещават!" и т.н.

Така че поне засега няма да бързам твърдо да заставам зад тезата на Редфърн. Не че заниманията с паранормалното не може действително да ти докарат "нещо", но като цяло много от хората имали някакви свръхестествени преживявания май са избирани на случаен принцип.

Въобще нямаше да пиша този материал, ако не бяха споменатите бенанданти (Benandanti). Струва си да дам повече информация за това съсловие съществувало в североизточна Италия през 16 и 17-ти век.

Като цяло братството на бенандантите е било съставено от представители на селячеството. За разлика от повечето други тайни или явни общества, където основно членуват аристократи, учени или други хора принадлежащи към интелигенцията, тук става въпрос за неособено грамотни селяни. 

Бенандантите твърдели, че могат да пътуват извън тялото си докато спят и да се сражават със злите менанданти (вещери), които застрашават реколтата. Бенанданти често ставали хора с родилни белези по главите си. Те се събирали на определени дати, имали ритуали и игри и като цяло се смятали за добри хора - били лечители и медиуми.

Въпреки, че се борели срещу вещиците, самите те били обвинени от Църквата за вещери. Срещу много бенанданти са се водели съдебни процеси. Така благодарение на прогнилата римокатолическа църква от онова време този култ бил изкоренен.

Едва през 19 и 20 век редица фолклористи, историци и други учени започнали да проучват бенандантите. Дали тези учени също са били посещавани от деца с черни очи? Въпреки идеите на Редфърн - едва ли.

Според някои изследователи бенандантите са наследници на много по-стари култове посветени на плодородието, шаманизма и т.н. Някои историци ги сравняват с народните лечители известни в германия като Perchtenlaufen. Други виждат прилики с вярванията и обредите разпространени в историческата област Ливония (днес основно намираща се в Естония и Латвия). Спори се дали бенандантите не са наследници на античните култове посветени на богини като Венера или Диана. Има и прилики с обреди извършвани в Румъния, Сърбия, Далмация и дори далечна Осетия. 

Интересен е по-специално култът разпространен в Ливония, за него знаем отново благодарение на стари записи от съдебни процеси. Местните "добри вещери" твърдели, че могат през нощта да се превръщат във върколаци и в този си образ защитавали насажденията от набезите на злите сили. За първи път чувам за добри върколаци - интересен обрат в легендата, както се казва.


Един такъв култ не може да се появи просто така от нищото, особено сред необразованите селяни, така че вероятно бенандантите наистина са били наследници на много по-древни тайни общества. Дали обаче имат някаква връзка със съвременните "деца с черни очи". Вероятно не. 








ПОДОБНИ СТАТИИ:




Шумерската Инана се е явявала на рицарите тамплиери

Няма коментари:

Публикуване на коментар