20 юли 2020

Двете изчезвания на Фредерик Бросо

Всяко време си има своите измислени караконджули, в които хората по податливи на внушения вярват (усещам как днешният средностатистически българин вече се провиква - "норвежките джендъри ще ни вземат децата!!!"). От друга страна и в най-фантастичните истории може да има по зрънце истина (същият българин не се съгласява с мен - "невъзможно!!! няма начин Русия да е свалила пътническият самолет над Украйна!!!"). Така че нека подходим към дадената тук история както със известни резерви, така и с отворен за възможностите ум.

През 19-ти и началото на 20-ти век, преди норвежците да излязат на мода, често пъти, когато изчезва някое дете, хората мислят, че то е отвлечено от "цигани". При някои случаи тази "циганска следа" е проверявана и се оказва напълно несъстоятелна. Дори според някои изследователи тези приказки не са нищо повече от  градска легенда. Настоящият случай е един от малкото, в който може би има нещо повече от измислици.

Сисонсвил е малък град в северозападната част на американския щат Ню Йорк, който изглежда днес вече не съществува. На 21 октомври 1896 г. седемгодишният Фредерик Бросо си играе до моста близо до дъскорезницата, където работи баща му. Това не е необичайно, често момчето чака баща си там. Във въпросният ден обаче по някое време детето изчезва без следа. Веднага целият град започва да го търси. Дъскорезницата спира работа и е претърсена от горе до долу. Близките гори също са обходени. Дори реката е мината с драги. От Фредерик няма и следа. 

Минават се години и този случай е почти напълно забравен от всички освен от семейството на изчезналото момче. Така е до първите дни на месец август, 1913-та година. Пътническо корабче пътува по река Отава. На борда пътува и един католически свещеник. По едно време към него се приближава млад мъж, който му разказва невероятна история. Младежът твърди, че преди много години е бил отвлечен от група цигани. Катунът минал през много страни и всяка зима били на различно място. През годините циганите отвлекли и други деца, които на практика били роби. Момичетата често били продавани на разни хора за много пари. Момчето твърдяло, че едва наскоро е успяло да избяга от циганския караван, който все още бил в Канада. Там все още се намирало едно друго отвлечено дете - момиче. Младежът бил наричан от ромите с името Патрик, помнел твърде малко за предишният си живот - че всъщност се казвал Фредерик и бил някъде от северен Ню Йорк. Свещеникът бил убеден, че момчето казва истината и го завел в трапистки манастир в Ока, селище намиращо се в Квебек.

Властите пуснали снимката на младежа в канадските вестници, за да се опитат да разберат повече за него. По щастлива случайност в Монреал живеела Кейт Пери, леля на изчезналия през 1896 Фредерик Босо. Тя отишла в манастира в Ока като носела снимка на малкият Фредерик направена малко преди той да изчезне. Приликата била достатъчно голяма, за да реши жената, че това наистина е нейният племенник. Тя веднага се свързала със сестра ли в САЩ. Бащата и майката на Фредерик веднага заминали за Канада. И те като видели младежа, били убедени, че това е изчезналият им син. На едната си ръка дори имал родилен белег, който и малкият Фредерик имал.



Канадската полиция веднага започва издирване на мистериозния цигански караван. На Фредерик е забранено на напуска манастира и да замине с родителите си за САЩ, защото той ще е важен свидетел, ако циганите бъдат открити и изправени пред съд. Всички вярват, че това ще стане скоро и след процеса младежът ще се прибере у дома. Затова родителите се прибират в САЩ.

За жалост нещата не се развиват точно по очакваният начин. Полицията не може да намери мистериозните цигани, но изглежда те намират отново момчето. Твърди се, че на няколко пъти те се опитват да проникнат в манастира, но смелите монаси отбиват всички набези.

Така стигаме до 22 август 1913. Фредерик е забелязан да говори с непознат мъж недалеч, все още в землището на манастира. Младежът изглежда притеснен и разстроен.  Няколко минути по-късно той не може да бъде намерен никъде - отново изчезва без следа, този път за винаги.

След известно време се появява непотвърдена информация, че млад човек с външност наподобяваща тази на Фредерик е забелязан да се качва на влак в Ню Йорк. Той е бил придружен от жена, която твърдяла, че е неговата майка. Не е ясно дали този "Фредерик" е същия Фредерик, който изчезва от манастира в Ока. Дори и да е така, не е ясно дали жената с него действително е майка му. Не е ясно и дали целият този епизод от историята въобще се е случил или е нечия измислица на някой.

Също така има и известни съмнения дали канадския "Фредерик" е изчезналото от Сисонвил американче. Шефът на полицията в Монреал е бил скептичен. Според него младежът всъщност се е казвал Патрик Сельор, един бръснар живеещ в Монреал от години. 


Малко размисли за тази история. Първо за това до колко е истина. Да, наистина в края на 19-ти век в щата Ню Йорк изчезва момче на име Фредерик Бросо и наистина 17 години по-късно в Канада се появява млад мъж, за който се смята, че може би е изчезналото дете. Той скоро изчезва повторно. За много от детайлите обаче се съмнявам дали са истина. Най-малкото поне са преувеличени. Циганите атакували на няколко пъти манастира, но монасите отбили атаките?! Хайде де, нали още след първият опит полицията щеше да сложи постоянна охрана около светата обител. 

Но дори и без тези преувеличения, историята е доста мистериозна. По-скоро съм склонен да вярвам, че този младеж наистина е изчезналият Фредерик, отколкото някой измамник, макар да има и такива реални случаи. Ето пример за един доказан мошеник представил се за изчезнало дете:


Така че къде е бил Фредерик през всичките тези години? Наистина ли се е движел с цигански катун от страна в страна през цялото време? Съмнявам се в това. В Северна и Централна Америка държавите не са толкова много, а разстоянията са големи. Освен това ромите-номади не са толкова много както в Европа. Ако историята се беше разиграла на Стария континент щях повече да повярвам в "циганската връзка". Пък и как канадската полиция не е успяла да открие цял катун ясно различими роми? Не става въпрос за един-двама човека, които по нищо да не се отличават от местните жители. Циганите са самобитни и с различно облекло и е трудно голяма група от тях да остане незабелязана. Затова мисля, че похитителите на малкия Фредерик не са били цигани, поне не нормални такива.

Именно затова не изключвам вероятността да имаме нещо паранормално в цялата история. Не за първи пък "жителите на Магония" се прикриват зад ромския етнос. През 19-ти век и началото на 20-ти има няколко вълни от наблюдения на странни летателни дирижабли. Често пъти са виждани екипажите им и в немалко от случаите те са описвани като хора с "италиански" или "средиземноморски" черти - под това обикновено се е разбирало мургави / загорели хора с тъмни коси и очи като маслини. Дори и в по-късните години е имало случаи на наблюдения на НЛО от които излизат мургави мъже. В блога имам и друга статия посветена на циганите и връзката им с паранормалното:


ПОДОБНИ СТАТИИ:


Мистерията с изчезванията - от Reddit към StackExchange

Няма коментари:

Публикуване на коментар