05 юни 2020

Призрачният шах двубой: Виктор Корчной срещу Геза Мароци



Виктор Корчной е известен руски шахматист от близкото минало. На него е посветена страница в българската Уикипедия. В нея обаче е пропусната странната партия, която играе с Геза Мароци, но дори и без нея пак има какво любопитно да се прочете за този гросмайстор.

Корчной е роден на 23 март 1931 г. в Ленинград, СССР. Той е световен рекордьор по броя на изиграните партии. Записани са 4460 негови партии, от тях 4159 в официални срещи, което е най-големият архив в света за всички времена. До 2014 г. е изиграл повече партии от колкото световните шампиони Анатолий Карпов (втори в класацията с 3505) и Хосе Раул Капабланка (792) взети заедно. От всички шахматисти в света Корчной е постигнал в официални срещи най-много победи – 1717 и най-много ремита – 1759. И въпреки това никога не спечелва световната титла, най-голямото отличие в този интелектуален спорт. Заедно с Паул Керес са определяни като най-силните шахматисти, който никога не стават световни шампиони.

През 1944 г. на 13-годишна възраст започва да учи в кръжоците в Двореца на пионерите – литературен, музикален и шахматен. В литературния се оказва, че е неподходящ за изпълнения, поради дефект на речта; в музикалния не можел да се занимава поради липсата на лично пиано за уроци. Накрая му провървява в шахматния кръжок, където се проявява като способен и бързо развиващ се играч: още през 1947 г. той става шампион на СССР сред учениците. През 1956 г. на 25 години получава титлата „Гросмайстор“, а през 1960 г. за пръв път печели първенството на СССР.

Още от детството си Виктор се отличава с ясни преценки и с остро чувство за справедливост. В младостта си той отказва да учи с гросмайстор А. Толуш, един от най-силните играчи в СССР, вярвайки, че това е предателство към първия му треньор, кандидат-майстор В. Зак. По-късно, след като спечелва шампионата на СССР, той получава покани от двата отбора, подготвящи реванша на световното първенство между Михаил Тал и Михаил Ботвиник през 1961 г., но отхвърля двете предложения, смятайки, че е неетично да се запознава с подготовката на бъдещите си потенциални съперници.

Поради конфликт със съветската шахматна федерация не се завръща в СССР от турнир в Амстердам през 1976 г., за което 2 г. по-късно е лишен от съветско гражданство. Установява се в Швейцария, където получава политическо убежище и гражданство. Жена му и синът му са спрени от присъединяване към него от СССР и емигрират едва години по-късно, след като синът му е излежал 2,5-годишна присъда в лагер за отказ да постъпи в Съветската армия. За това Корчной обвинява Анатолий Карпов, който и до ден днешен е една подлога, лижеща задника, на този който е на власт в съответния момент.

Корчной започва да играе на международни турнири като гражданин на Швейцария.

През 1978 г. играе мача за световната титла между шампиона Карпов и претендента Корчной в Багио, Филипините. Регламентът е игра до 6 победи, като равенствата не се зачитат. Мачът продължава 3 месеца (от 17 юли до 18 октомври 1978 г.) и се изиграват 32 партии. Корчной губи отново само с 1 точка – 5:6 при 21 ремита. 

Този мач е един от най-спорните в историята на мачовете за световната титла по шахмат. Той се провежда по време на дъждовния сезон. Това става повод за непрекъсната психологическа борба и теоретична дискусия. Мачът се запомня с много съмнения в честността си. Корчной твърди, че д-р Жуков се опитва да помага на Карпов като хипнотизира Корчной по време на партиите. От своя страна Корчной използва огледални очила, за да отбягва хипнотизиращите му погледи. Той обвинява съветските власти, че за да го разконцентрират и да се опитат да го дестабилизират, са призовали парапсихолога д-р В. Зукхар, директор на Централната психологична лаборатория в Москва. Основното изискване на Корчной през целия мач е преместване от предните редици на аудиторията на съветския психолог Зукхар, който според жалбоподателя, непрекъснато го гледа по време на всяка игра.

Корчной предлага да играе под пиратския флаг, когато му е отказано да играе под швейцарското знаме. Има съмнения, че киселото мляко на Карпов е използвано за предаване на съобщения, а Корчной кани двама местни магьосници (съдени за опит за убийство) като членове на екипа си.

През 1990 г., заедно с други дисиденти, обявени на времето за врагове на Съветския съюз, Корчной е реабилитиран и е възстановено гражданството му на СССР, но не се завръща, макар че често посещава Русия за участие в турнири.

През януари 2007 г. той е най-старият шахматист в ранглистата на ФИДЕ Топ 100, където заема 85 място. Вторият по възраст в този списък, Александър Белявски, е на 53 г., с 22 години по-млад от Корчной.

През 2009 г. на 78-годишна възраст става шампион на Швейцария по шахмат.

През 2011 г. Корчной е още активен състезател в световния шахмат и в Гибралтар побеждава с черните фигури 18-годишния Фабиано Каруана, който има ЕЛО 2700 и е със 61 години по-млад от него.

Виктор Корчной умира на 6 юни 2016 година в град Волен (Швейцария). 

(Източник)



Геза Мароци също е известен шахматист, но за него няма статия в българската Уикипедия. Може би защото е живял преди доста години.

Мароци е роден на 3 март 1870 в Унгария. Освен шахматен майстор, той е и инженер. Има много победи, включително и срещу известни имена, но и той така и никога не става шампион.

Умира на 29 май 1950 в Будапеща, Унгария.



Мароци и Корчной никога не са играли един срещу друг, поне не и приживе.

През 1985 обаче по инициатива на д-р Волфганг Айсенбайс (самият той шахматист) се организира странна игра между двамата. По това време Мароци е мъртъв от 35 години и затова той предава своите ходове чрез медиума Роберт Роланс.

Организаторите на това събитие твърдят, че Роланс не знае как се играе шах, нито пък някога е чувал за Мароци. Всъщност в началото дори не се знае срещу кого ще се изправи Корчной. Медиумът изпада в транс и отправя предизвикателство към който и да е гросмайстор от "другата страна" да се изправи срещу руския шахматист. По едно време Роланс заявява "аз съм Мароци".

Звучи като нагласен театър и евтино шоу, но като се има в предвид колко време продължава партията, изглежда нещата са по-дълбоки.

Партията завършва след 7 години, естествено не са играли през цялото това време, имало е продължителни паузи през които всеки от играчите е премислял ходовете си. Победител е Корчной.

Мнозина след края на играта са анализирали ходовете, особено тези на Роланс/Мароци. Един от анализаторите е Вернон Непе, бивш шампион по шах на Южна Африка и...парапсихолог! Бре, тези шахматьори! Шахът е рационална игра, учуден съм че толкова много от играчите имат вземане даване със свръхестественото - самият Корчной, този Непе, д-р Айсенбайс. Аз самият също играя шах от време на време за удоволствие. Сега като се замисля, чел съм и други истории свързани със известни шахматни майстори. Не непременно паранормални истории, но странни със сигурност. Опитвам се да си спомня кой беше онзи гросмайстор, който по време на турнир извадил чайник с някаква течност, отпил от нея и очите му станали черни като въглен. Като на хората с черни очи. След това човекът се строполил в безсъзнание.

Това, което искам да кажа е, че явно дори хора занимаващи се с рационални дейности като шаха, също имат допир с нерационалното. Ако някога срещна най-добрия български шахматист Григор Димитров, ще го питам дали и той е имал паранормални преживявания, може да е виждал духове или извънземни. Базикам се, знам, че Григор не е шахматист, а играе тенис. Най-добрият български шахматист е Кубрат Пулев ;)



Да се върнем на играта между Виктор Корчной и Геза Мароци и анализа на Вернон Непе. След като преглежда всичките 48 хода, Непе заявява, че не може аматьор да е играл ходовете на Мароци. Роланс твърди, че не може да играе шах, но може да лъже и междувременно да го е научил. Може да му помага д-р Айсенбайс, но той е шахматист аматьор. Така че, дори всичко да е измама, на тях трябва да им помага някой наистина много много добър. А колко от водещите играчи ще се съгласят да играят не като себе си, а представяйки се за отдавна мъртъв гросмайстор?

Други не са съгласни със заключението на Непе. През 1985 вече има достатъчно добри шахматни компютърни програми, които могат да окажат доста добър отпор на играч от ранга на Корчной. А не може ли и самият Корчной да е в измамата? Той да играе и като Мароци?

Но играта на шах не е единственото занимание на Корчной и Мароци. Виктор, заедно с д-р Айсенбайс подготвят 81 въпроса към духа на унгарския шахматист. Те се отнасят за времето, в което той е живял. Удивително, но Мароци отговаря много точно на 79 от тях. Някои детайли от отговорите са толкова специфични, че дори се е наложило да потърсят помощта на професионален историк запознат с историята на Унгария, който да провери фактите. Оказват се верни. Интересно, но този историк освен това е и парапсихолог (не станаха ли твърде много парапсихолозите в цялата история?). И още по-интересно, казва се Крис Картър, което говори, че самият той едва ли е унгарец. Любопитно е, че точно така се казва и главният сценарист на "Досиетата Х", малка но интересна подробност. 

Източник

Моето лично мнение? 90 процента измама. Ако все пак някой от "другата страна" е отговорил на предизвикателството, не съм сигурен, че това задължително трябва да е бил духа на Геза Мароци. Един демон или "жител на Магония" вероятно би имал достатъчно интелект, за да мести доста добре фигурите и в същото време се възползва от портала, който му отварят наивниците. Така, че не викайте духове, дори и само за да играете шах! 

Накрая, за да не скочат разни хора заради хумора в статията. Не се подигравам и осмивам нито Григор Димитров, нито Кубрат Пулев, нито пък Веселин Топалов, който е най-известният български шахматист. Уважавам и тримата, всеки се е доказал в своя си спорт.

1 коментар:

  1. Анонимен22 юни, 2020 08:35

    Бойко Борисов е най-добрият български тенисист, шахматист и боксьор!

    ОтговорИзтриване