11 юни 2020

Балхаш - езерото което е и сладководно и соленоводно


Балха́ш е  езеро в югоизточната част на Казахстан. Уникалността на езерото е в това, че то е разделено чрез тесен проток на две части с различни химични характеристики на водата – в западната част тя е сладка, докато в източната е солена. Източната част е около 1,7 пъти по-дълбока от западната.



Първите историко-географски сведения за езерото идват от китайците. През 607 г. те съставят карти на 44-те държави, които съществуват по това време в Средна Азия, но никоя от тях не се запазва до днес. Чудя се що за държави и култури са били това, какви ли постижения са имали...

Езерото Балхаш е било известно на китайците под името „Си Хай“ („Западно море“). Тюрките и монголците го наричат Ак Денгиз („Бяло море“). Казахите наименуват езерото „Тенгиз“ („море“).

През 18 век „Тенгиз“ се появява на няколко карти: в издадена през 1716 г. карта на шведския офицер Йохан Ренат Густав, както и в „картата на Русия и Велика Татария“, съставена от капитан Филип Йохан фон Страленберг и издадена през 1730 г. в Стокхолм. 

През 1834 г. астрономът Василий Фьодоров определя точното местоположение на Балхаш. В периода от 1837 до 1843 г. са проведени няколко експедиции в района на езерото, изучени са бреговете му и се провежда пробен риболов, който показва отсъствието на деликатесни есетри и незначителен улов, в сравнение с друго езеро - Зайсан. Експедиция от 1851 – 1852 г. изучава дълбочините на езерото и възможността за плаване в него.

По времето на китайската династия Цин езерото е северна граница на китайската държава, но през 1864 г. в съответствие с руско-китайско съглашение Балхаш и прилежащите към него територии се прехвърлят на Руската империя. 

За любителите на геополитиката прочетете тази статия:


В тази азиатска страна все повече нарастват националистическите настроения и има среди, които си мечтаят да си възвърнат всички територии, които сРусия е заграбила от Китай.

Съществуват сериозни опасения относно екологичната ситуация на езерото, особено що се отнася до възможността за повтаряне на екологичната катастрофа случила се с Аралско море.

От 1970 г. започва използването на водите на река Или за запълването на Капчагайското водохранилище, което води до понижаване на притока към Балхаш с 2/3 и понижаване на водното му ниво.

Пресъхването на Балхаш се наблюдава особено добре в по-плитката му западна част. В периода 1979 – 2001 г. малкото солено езеро Алакол, разположено на 8 km южно от Балхаш, на практика изчезва, а южната част на Балхаш губи около 150 квадратни километра водна повърхност през този период. От 16 езерни системи около Балхаш са останали само 5, а процесът на опустиняване вече обхваща около 1/3 от басейна.

Още един фактор, влияещ отрицателно на екологията на басейна са отпадъчните води от Балхашкия металургичен комбинат. В началото на 1990-те години обемът на отпадъците е 280 – 320 хиляди тона на година, като на дъното на езерото има 76 тона мед, 68 тона цинк и 66 тона олово. Вредни вещества постъпват в езерото и чрез утечки от съседното хвостохранилище. 

Източник





ПОДОБНИ СТАТИИ:




Нацисткият концентрационен лагер на английска територия


Ивицата Каприви


Най-кратките реки на света

Няма коментари:

Публикуване на коментар