28 февруари 2020

Анатоли Бугорски - единственият човек облъчен с радиация от 300 000 рада

13 юли 1978 се оказва почти фатален за 36-годишния руски учен Анатоли Бугорски. Той работи в Института по високоенергийна физика край Серпухов, където има ускорител на елементарни частици. Във въпросния ден Бугорски вижда, че нещо не е наред със системата и решава да провери лично проблема като дори си завира главата в тунела на ускорителя. По принцип има светлинна сигнализация, която информира хората, че машината е включена. Точно в този момент обаче лампата на свети и Анатоли няма притеснения, мисли, че сега не се извършва експеримент. Оказва се, че бърка. През главата на учения минава поток от енергийни частици. Макар и да не изпитва болка, той веднага разбира какво е станало заради блясъкът "от хиляди слънца", който вижда.


Бугорски първоначално не казва на никого какво му се е случило и до края на деня изпълнява спокойно служебните си задължения. През нощта обаче лявата му част на главата започва да се подува, не може да спи от болка. Затова на сутринта посещава лекар и му обяснява какво му се е случило. Веднага е закаран в болница специализирана в работата с пациенти подложени на радиация.

По изчисления Анатоли Бугорски е поел радиация между 200 000 и 300 000 рада! Само за сравнение - доза от 400 - 1000 рада е способна да убие човек. Защо тогава той е жив? Защото радиацията е била концентрирана в една малка точка, а не е облъчено цялото му тяло като при жертвите от Хирошима или Чернобил.

При Бугорски лъчът частици влиза през темето и излиза през носа. Изгаря част от тъканта и нервите в мозъка му и лявата част на лицето му остава за винаги парализирана, спира да чува с лявото ухо, понякога има конвулсии, но други поражения няма. Интелектът му остава висок, точно както е бил и преди инцидента.


Бугорски се връща на работа в института след 18 месеца, завършва докторска степен и участва във важна научна работа. Властите в СССР му забраняват да говори за инцидента, той обаче нарушава тази забрана след аварията в Чернобил, за да знае светът, че заниманията с радиация не са шега работа.

През 1996 Бугорски кандидатства за инвалидна пенсия, но руските власти отхвърлят молбата му. До колкото знам човекът е все още жив.

Източник


1 коментар:

  1. Изключително лош дизайн на системата, щом инцидент като този е възможен, но по никакъв начин не е учудващо, предвид факта, че инцидента е от '70-те в СССР, където човешкия живот не струва кой знае колко - на Запад положението е малко по-добре, но през онези години наистина не се отделя много, много време и внимание на сигурността... за пример - NASA изгарят Живи трима астронавти в капсула пълна с чист кислород(!), докато ги тренират за мисията до Луната... .

    Естествено човешкият фактор в случая е най-важен и написаното по-горе "Интелектът му остава висок, точно както е бил и преди инцидента." е доста спорно... има Различни видове Интелигентност и явно тази неговата Академичната, не е много от полза, щом липсва Природната, която да го защити с инстинкта за самосъхранение!

    Отказът да дадат на човека пенсия е нищо повече от Гнусен...

    Ще завърша с един 40 секунден клип, който просто на мига изплува в съзнанието ми щом прочетох статията:
    https://www.youtube.com/watch?v=GKzfHSRcl3I

    В това кратко видео може да видите двама работници, които подготвят сонда на нефтена платформа, при което част от механизма се откача и пада в дупката...

    За да се извади попадналия обект, трябва да се извика специализиран екип, да бъде транспортиран до платформата с хеликоптер или кораб, операцията трае между 12 часа и 2 седмици и самата тя струва над $20 000, а загубите от неработещата сонда, са на стойност милиони...

    Виждате как реагира работника, защото ще бъде уволнен и навярно ще му бъде отнет лиценза за работа на платформи...

    Изключително лош дизайн на системата, просто е нереално щом скрепен елемент може така да се откачи и попадне в отвора дълбок няколко километра и предвид факта, че говорим за индустрия на стойност трилиони долари годишно е странно, как инженерите работещи над тези съоражения, не са предвидили тройно и четворно подсигуряване и различни нива на активна и пасивна защита, за да бъдат сигурни, че инциденти като този на практика не могат да се случат.

    Но така се получава, когато сложни системи се проектират от хора, които обаче не оперират и работят със самите тях, пресен пример - Boeing 737 MAX...

    ОтговорИзтриване