20 януари 2020

Правоъгълни облаци и огънят на Свети Елмо!

В последните месеци зачестяват наблюденията на странни правоъгълни облаци. Теориите, както винаги, са много и противоречиви. Според някои тези снимки са фалшиви, обработени с фотошоп. Не изключвам някои от долните фотографии наистина да са такива, някои от местата, където са публикувани, имат незавидна слава - жълти вестници и Reddit, където всеки може да напише и качи каквото си иска без да е ясно истина ли е или не. И все пак не изключвам възможността поне някои от случаите да са истински. На какво се дължи този странен небесен феномен? Както казах - теории много. Започваме с дежурната - извънземните!

Любителите на теориите на конспирациите пък казват, че това е поредният правителствен експеримент. Криптозоолозите в случая нищо не казват, защото няма как да свържат Бигфут и Неси с тези квадрати в небето. А, няма, дайте ми едно шише с уиски и след няколко часа ще съм навързал тези облаци с Неси, дъските Уиджа и кучето на Бойко Борисов!

Скептиците за пореден път тръбят, че това е естествен феномен (когато не тръбят, че е измама, разбира се).

Фаталистите виждат поредната поличба за края на света.

А аз си мисля дали аероклуб Сонора не се е развихрил отново, това е най-близкото обяснение за "свръхестествения шегаджия" (trickster), което е в съответствие с теориите на Джон Кийл и Магония.


Съставете си и вие ваша теория на базата на показаните снимки и единично видео, а също така вижте и другото видео след снимките, то е много много интересно!









Следва един клип на електрически феномен заснет някъде в САЩ, вероятно през миналата 2019-та година. Наричат го "огънят на Свети Елмо", но според мен няма голяма разлика от типична кълбовидна мълния, която сама по себе си също е много загадъчна. Между другото свети Елмо на български е известен като Еразъм Охридски. Тоест има българска следа в цялата работа!



ПОДОБНИ СТАТИИ:









НЛО клипове от месец ноември 2019


>

Странности в гората - IV


>

Странности в гората - V

19 януари 2020

Мистериозни автомобилни катастрофи - Кристин Скубиш

На 24 юни 1990 24-годишната Кристин Скубиш шофира по магистрала 50 близо до град Сакраменто. С нея е и тригодишният ѝ син. Внезапно по някаква причина автомобилът излиза от пътя и пада в 12-метрово дере, където се забива в едно дърво. Катастрофата е толкова брутална, че покривът на колата е буквално откъснат. Превозното средство престоява в дерето 5 дни. Тогава една двойка минаваща с кола по пътя и вижда на платното голо тяло на жена. Те продължават до следващия град, където съобщават на полицията какво са видели. Полицаите идват и откриват в дерето колата на Кристин. Вътре е 3-годишното дете, което страда от хипотермия и дехидратация, но е живо и в крайна сметка е спасено. Майка му обаче е загинала на място, така че няма как тя да е голата жена лежаща на пътя. Според една теория това е бил духа ѝ, който е искал да привлече вниманието на хората и детето да бъде спасено.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Бедствия и щастливи случайности - I




Бедствия и щастливи случайности - II




Бедствия и щастливи случайности - III

18 януари 2020

МИСТЕРИКОН (18 януари 2020)

Преди години прочетох един фантастичен разказ, ако не се лъжа от британския писател Стивън Бакстър. В него се говореше за това как астрономите на Земята започват да наблюдават изчезването на все повече и повече звезди във Вселената. Сякаш някаква тъмна сила, някаква вълна се движи и поглъща всичко по пътя си. Малко след това учените улавят и първия радиосигнал от извънземна цивилизация. Това е сензационна новина, след толкова десетилетия на безрезултатно преслушване на необятната космическа шир, най-накрая сме получили доказателство, че не сме сами във вселената. Е, учените не могат да дешифрират какво е съобщението в този кратък сигнал, но какво от това, важното е, че имаме доказателството, че извънземните съществуват!

После идва втори сигнал, после трети и т.н. Сигналите се появяват като "гъби след дъжд", идват от различни места и звучат различно, вероятно са на различни извънземни езици. Изглежда колкото повече звезди изчезват, толкова повече сигнали се появяват. Астрономите вече са сигурни, че във Вселената се случва някакъв катаклизъм, който няма да подмине и нас.

Разказът завършва с това как един от главните герои си е у дома и се чуди какво ли значат всички тези извънземни сигнали и защо се появяват точно сега, когато всичко е на път да бъде разрушено. Май се и ядосваше, че няма да могат да разчетат нито един сигнал преди да изчезнем самите ние. Тогава възрастната му майка му казва най-спокойно:

- Не е ли ясно какво казват всички тези извънземни? Те казват "сбогом"....

За този тъжен разказ се сетих наскоро, когато прочетох тази новина:


Не, че казвам, че нещата ще се развият точно по начина по който са описани в горния разказ, но ако сега изведнъж получим и ясен извънземен сигнал, доста бих се замислил...


Продължавам извънземната тема с това видео, което твърди, че е уловило "отвличане от извънземни" на камера монтирана на входа на един дом.



И една извънземна новина от България:

НЛО се появи в небето над Ябланица



Следва крими поредицата. Луис Гаравито е най-известният сериен убиец на Колумбия. На сметката си има поне 138 жертви, а някои предполагат, че истинският брой на убийствата извършени от него е 400. Той убива само момчета на възраст между 6 и 16, които имат беден произход. Луис им обещава пари или малки подаръци, ако дойдат с него да му свършат някоя малка работа. Веднъж обаче отведе ли ги в бърлогата си, той ги мъчи продължително време, след което ги убива. Полицията продължава да намира тела, но не може да посочи нито един заподозрян. И тогава през 1997 откриват масов гроб с мъртви момчета. Сред телата намират и едни очила, които са за специфичен дьоптър и очен проблем. След две години при отделен случай Гарвито е арестуван при опит за изнасилване. Оказва се, че има проблеми с очите, които съответстват на намерените очила в масовия гроб. Така най-опасният сериен убиец на Колумбия е разкрит. Ако не си беше изпуснал очилата докато е закопавал момчетата, може би никога нямаше да бъде заловен.


Както обикновено, завършвам с киното. Днес Турция е известна със своите блудкави сериали, които се въртят по повечето български телевизии и за които продължавам да се чудя как въобще хората ги гледат. Не винаги обаче турската видео продукция е била толкова трагична, в миналото тя е била трагично-смешна с това, че са правили имитации на много известни западни филми. Понякога крадат всичко, понякога крадат само отделни елементи. Или пък смесват неща от различни филми в една кинолента.

"Rampage" например е турският еквивалент на Рамбо. "Badi" е турското "Извънземното". Сами можете да се сетите кой филм копира "Суперменът Доньор". В "Uc Dev Adam" (Трима гигантски мъже) е проявена фантазия, капитан Америка се съюзява с турски пехливанин, за да спасят света от злия Човека-паяк.

Перлата обаче е "Dunyayi Kurtaran Adam" един филм известен още и като "турските Междузвездни войни". Появява се през 1982 и до скоро се считаше за изгубен филм. Наскоро обаче бе намерено едно копие на този филм, така че тази класика не е загубена!

Източник


17 януари 2020

Мистериозни автомобилни катастрофи - Уили Макрай

Шотландският адвокат Уили Макрай е легенда още приживе. Приятел на Индира Ганди, освен това участва в изготвянето на конституцията на Израел. Със силен характер, той може да изпуши по 80 цигари на ден и да пие като смок без да изглежда ни най-малко пиян. Освен това е важна фигура в Шотладската национална партия и силен поддръжник на кампанията срещу ядрените централи. Неговата смърт е забележителна поне колкото и живота му.

Началото на края започва на 4 април 1986, когато в апартамента на Макрай избухва пожар. Съседите викат пожарната и огнеборците успешно потушават пожара. Самият Макрай казва, че огънят е пламнал след като е заспал със запалена цигара. Макар и да се е надишал с дим, адвокатът отказва медицински преглед, самият той изглежда се възстановява добре. На следващият ден напуска Глазгоу като казва, че ще бъде във вилата си в Кинтайл докато апартамента му се ремонтира. Установено е, че по време на пътуването си Макрай спира веднъж, за да смени спукана гума. На следващият ден, около 10 сутринта двама туристи от Австралия намират колата на адвоката в един дол недалеч от пътя. Вътре е мъртвият Макрай. Той има кръв по дясното слепоочие, една рана, която първоначално е сметната за получена при катастрофата и никой не мисли, че има нещо странно в тази катастрофа, полицията започва да разчиства мястото на инцидента. След 6 часа все пак е направена аутопсия при която в мозъка на Макрей е намерен куршум. За жалост по това време и да е имало някакви улики, те са заличени заради разчистването. Може би за да оправдае своята непрофесионална работа, полицията заявява, че това е самоубийство. Пистолетът с който е стреляно е намерен при втория оглед на известно разстояние от колата. Ако адвокатът се е застрелял сам как е успял да изхвърли пистолета и да кръстоса ръцете си в своя скут и всичко това докато шофира? Още по-странно е липсата на отпечатъци по оръжието, нито на Макрай, нито на някой друг. Освен това не са намерени доказателства, че адвокатът въобще е притежавал пистолет. Някои смятат, че той е убит, защото се е заел да пише книга за британската ядрена индустрия.

Източник







16 януари 2020

Истината за алхимикът Фламел

Наскоро писах за заблудите в официалната наука и по-точно за една несъстояла се битка между брити и римляни, която дълги години се смята за факт в историята и археологията. Неофициалните "науки" също имат своите заблуди и измами и ако трябва да сме честни, те дори са повече отколкото в признатите научни дисциплини.

Никола Фламел е французин живял през 14-15 век. Според документи и писмени свидетелства от онова време той е преписвач на текстове и продавач на ръкописи. През 17 век обаче за него започва да се говори като за алхимик и то доста успешен такъв. Поне век минава преди това твърдение да бъде оспорено, макар че дори и днес в определени среди се говори за "алхимика Фламел".

За първи път в алхимичната репутация на Фламел се усъмнява историкът Абе Етиен-Франсоа Вилейн (Abbé Étienne-François Villain). Това се случва през 1761 година, когато Вилейн публикува книгата "Histoire Critique de Nicolas Flamel et de Pernelle sa Femme" (Критичната история на Никола Фламел и неговата съпруга Парнел).

Основната теза на Вилейн е, че книгата "Livre des figures hiéroglyphiques" (Експозиция на йероглифните фигури), която е публикувана през 1612 и е приписвана на Фламел, въобще няма нищо общо с него и неин автор е самият ѝ издател Пиер Арнауд де ла Кавалери живял два века след времето на Никола.

Както, често се случва, когато някой каже нещо срещу нечий кумир (само кажете в днешно време, че Путин не е никакъв велик държавник и гледайте какво ще се случи), така и през 17 век веднага мнозина скачат като опарени срещу твърденията на Вилейн и в защита на "алхимикът Фламел".

Портрет на Никола Фламел:


Споровете за това какъв реално е бил французина продължават години, десетилетия и дори столетия, мисля, че и в днешно време този спор не е приключил. Ето какво все пак се знае за Никола Фламел.

Първо, той наистина е реална личност, не е измислен персонаж като други хора от миналото. Точната му година на раждане не е ясна, но с известна степен на сигурност може да се твърди, че това е 1330 г. Роден е или в Париж или в Понтуаз, който сега е предградие на френската столица, но някога е бил отделен град. Работи като преписвач на текстове / писар и отделно държи два магазина срещу една парижка църква. Има църковни записи, че е участвал в църковните дела в общността си. Жени се за жена на име Пернел или Перенел през 1368.

Самата Пернел преди да се омъжи за Фламел има два брака като и двамата ѝ предишни съпрузи умират. За щастие от третия път ѝ се получава и не се налага да сложи вдовишките одежди за трети път - Никола доживява до дълбока старост. Не е споменато от какво са починали предишните мъже на жената, но тя наследява от тях солидно богатство (дали пък не ги е нагостила с гъби ;) ?).

Двойката Никола и Пернел са големи благодетели - подкрепят финансово църкви и хостели за бедни в Париж. Една от построените от тях страноприемници (издигната през 1407 г.) все още съществува като сграда и е най-старото каменно здание във френската столица. Тоест Никола Фрамел има всички основания да е част от историята на Франция и без да е "най-великият алхимик" живял някога.

В хостелите подкрепяни финансово от Фламел е било разрешено на бездомниците да нощуват при условие, че се помолят за душите на мъртвите.

Това е централния вход на каменната страноприемница, на фасадата пише, че е построена през 1407 и за да отседнете в нея се иска да кажете молитвите "Отче наш" и "Аве Мария" за душите на бедните, грешните и мъртвите.


Едно от обясненията за голямата филантропия на семейството е, че те са били бездетни и затова са се отдали на благотворителност.

Най-голямото свидетелство за живота на Фламел е надгробния камък проектиран от самия него. Гробът в църковния двор съществува до 18 век, след това е разрушен. Надгробният камък дълги години се ползва като дъска за рязане в парижка бакалия. Типично по човешки, прочетете тази статия публикувана в Мистерика Дейли:


В нея се говори за китайски фермер, който намерил древен меч и го ползвал за кухненски нож, както и за двамата братя, които през 1924 г. намират Вълчитрънското златно съкровище. Те използват най-големия златен съд, за да хранят отглежданите от тях свине.

Надгробната плоча на Фламел все пак е откупена от един френски музей. Точната дата на смъртта му също не е известна, но се предполага, че е 22 март 1417. Интересното е, че точно 4 месеца по-рано, на 22 ноември 1416 Фламел написва своето завещание.


От споменатото завещание е видно, че Никола Фламел е бил заможен човек и то не само заради парите на жена му. Той е работил като преписвач, една професия високо ценена преди появата на печатарската преса. Има твърдения обаче, че той се е занимавал и с незаконна търговия заедно с евреите. Защитниците на "алмимикът Фламел" твърдят, че именно от досега си с еврейската общност Никола е навлязъл в дебрите на алхимията. Има и такива, които твърдят, че Фламел е забогатял защото е разбрал как да превръща оловото в злато. Въпреки твърденията на почитателите на алхимията, цели два века в нито един алхимичен трактат не се споменава името на Фламел. Няма и документи, че е имал интереси към фармацията, медицината или друга дисциплина, която поне малко да подскаже, че се е занимавал с алхимия. Не е имал и по-сериозно образование както е при много други алхимици (като Нютон например). Той е бил просто един писар и търговец отдаден на благотворителност.

Това обаче не значи, че не е правил някой и друг алхимичен опит. Едно време това е било обичайно занимание, което много хора са пробвали поне веднъж, както днес примерно голяма част от хората като деца или възрастни са пробвали да викат духове. Сигурен съм че има и доста известни личности, които са викали Кървавата Мери, но просто не е прието да се говори за такива неща. Не вярвате ли? Прочетете тази статия от 2017:


Та вероятно и много депутати, известни водещи, спортисти също са викали духове (Бойко Борисов дали го е правил :D ?). По същия начин е твърде възможно поне веднъж Фламел да се е пробвал на направи злато от друг метал. Явно обаче не е имал особен успех, защото цели два века не пише нищо за него в "Алмихията днес" или както там са се казвали изданията посветени на тази тайнствена псевдо-наука.

Това обаче не спира някои хора да твърдят, че Фламел не само е правил злато от камънаци, но и е открил елексира на безсмъртието. Когато в началото на 17 век е пика на легендата за "алхимика Фламел" хората започват да го виждат къде ли не. Пътници твърдят, че са забелязвали Фламел и Пернел в Индия (по това време би трябвало да са на 400 години и отгоре), други пък смятат, че са виждали семейството във френската опера.

Дори и днес Фламел често е вдъхновение за редица писатели, появява се в книгата "Хари Потър и Философският камък" на Джоан Роулинг и филма "Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд".


Източник

15 януари 2020

Мистериозни автомобилни катастрофи - Грейтфул Доу

На 26 юни 1995 край Емпория, Джорджия, САЩ се случва ужасна автомобилна катастрофа. Фолксваген излиза от пътя и с бясна скорост се забива в две дървета. И двамата човека в колата не са си сложили предпазните колани и загиват на място. Шофьорът е идентифициран като 21-годишния Майкъл Хагер, който е и собственик на автомобила. Пътуващият до него така и никога обаче не е разпознат, лицето му е до толкова обезобразено от катастрофата, че се налага да се направи фотопортрет т.е. дадената по-долу снимка не е истинска, а е направена на базата на това как се предполага, че е изглеждал приживе човекът. Никой от приятелите на Майкъл не липсва, всички се чудят с кой е пътувал и защо.

Полицията смята, че странният спътник на Хагер е бил на възраст между 15 и 21 години, няма никакви лични документи в себе си. Единствените неща, които са открити в джобовете му са 4 монети, запалка и билет за двудневен концерт на групата Грейъфул Дед, който се е състоял във Вашингтон на 24 и 25 юни, преди катастрофата.

САЩ е голяма страна, където често се намират мъртви неидентифицирани хора. Стандартно те получават имената Джон Доу или Джейн Доу поне докато ги разпознаят. В много случаи това никога не става, има цели телевизионни предавания посветени на мистериозните неидентифицирани хора. В случая заради билета неидентифицираният младеж е наречен Грейтфул Доу.

Установено е, че преди фаталната катастрофа Майкъл Хагер е посетил приятелката си в Феърфакс, Вирджиния. На път за вкъщи се е отбил в къщата на баща си в Глочестър Каунти, но баща му не си е бил у дома. След това потегля към къщата на майка си в Инграм, Южна Каролина. Не стига до там заради катастрофата. Дали Грейтфул Доу е бил случаен автостопаджия, който Майкъл е качил някъде по пътя? Или двамата са се познавали и са планирали нещо? Роднините на Грейтфул Доу защо не го търсят? Толкова ли е неточен автопортрета, че не могат да го разпознаят?

Източник


14 януари 2020

Важна битка между брити и римляни никога не се е състояла

Странно нещо е археологията. Археолозите отказват да приемат много открития и артефакти изровени от земята, но пък с радост прегръщат други, които са пълна измама.

През 30-те години на ХХ век сър Мортимър Уилър и съпругата му провеждат разкопки край Мейдън Касъл в Дорсет, Англия. Откриват множество скелети и Уилър обявява, че това са загинали брити, които са били посечени от римляните в битка състояла се през 43 г. от н.е. За много десетилетия това събитие присъства в учебниците по история.


Според Уилър телата на 56 войни са били нахвърляни безразборно в гроба. По много от тях можело да бъдат открити следи от "ужасни наранявания". Сега обаче един друг учен оспорва тези факти. Д-р Майлс Русел е професор по археология в университета в Борнемут.

Съвременните изследвания показват, че мъртвите са положени внимателно един до друг, а не са нахвърляни един върху друг както би се случило след загубена битка. Освен това поне 20 от скелетите нямат следи от насилствена смърт. Най-важното опровержение обаче е това, че чрез съвременните методи за датировка е установено, че хората са починали в рамките на век и половина (от 100 г пр. н.е. до 50 г. от н.е.), а не в един и същи ден. Тоест това със сигурност не са войни загинали заедно в една битка.


Обикновено учените обявяват уфологията, криптозоологията и изследването на духове за псевдонауки. Не е ли по-добре първо да се огледат дали псевдоучените не са в техните собствени редици...


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Защо рицарите темплиери толкова са се интересували от Харан?




Доказателства за етиопско присъствие в Южна Америка



13 януари 2020

Мистериозни автомобилни катастрофи - пътят Олднал

Олднал е сравнително къс път намиращ се в Англия. Местните жители го наричат "черната точка" заради многото катастрофи и странни феномени, които са се случили там. Шофьори разказват, че са виждали призрачна фигура на младо момиче облечено във викториански дрехи. Често пъти тя е на пътя и на водачите се налага рязко да извиват волана, за да не я блъснат като това води до катастрофи. Мнозина паранормални изследователи многократно са проучвали района.

През последните години наблюденията на призрака са намалели, но не и катастрофите. През декември 2011 само за три дни са се случили 4 катастрофи. Полицията твърди, че за всичко са виновни лошите пътни условия, но шофьорите отричат пътят да е бил заледен, да е имало мъгла и т.н. когато са претърпявали инциденти.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Изгубен сред природата твърди, че два духа са го спасили




Странности в гората - VIII

12 януари 2020

МИСТЕРИКОН (12 януари 2020)

Наскоро прочетох за едно интересно проучване. Оказва се, че днешното подрастващо поколение пие по-малко алкохол отколкото младежите ot преди десетилетия. Какво се е променило? За да отговорим на този въпрос, нека първо да видим защо по принцип се пие. Основно хората отварят по някоя и друга бира, когато са заедно с други хора, в компания. Е, има и домашни алкохолици, които си пият сами у тях, но като цяло алкохолът е социална напитка, надигаме чашите докато си бъбрим с приятели в някое заведение или дори в парка (където няма забрана да се пие на обществени места, в Стара Загора има!). На днешните деца не им трябва да излизат на вън, за да общуват с връстниците си, те го правят през телефона си и социалните мрежи. При това положение нямат и нужда да пият. Ето, че новите технологии носят и положителни неща, алкохолът става демоде. А, аз се чувствам толкова старомоден, защото няма и 8:30 сутринта, а вече приключих с първата си бира :0


Следва едно видео, което ми беше препоръчано от дългогодишна читателка. То е дело на популярен български ютюбър. 10 Мистериозни същества заснети на живо!



А сега ще припомня историята на Тед Бънди, един от най-известните серийни убийци в Америка. Той е надарен с изключителна харизма и лесно примамва жертвите си. На него се приписват минимум 25 убийства на жени в различни щати. Една утрин през 1975 Бънди кара своя Фолксваген Битъл из едно предградие на Салт Лейк Сити. Пътен полицай решава да го спре за рутинна проверка. Без да има големи основания за това, Бънди се паникьосва и вместо да спре, натиска газта и се опитва да избяга. Експерти предполагат, че ако най-спокойно беше спрял, полицаят просто щеше да му провери документите и да му пожелае "лек ден", защото Тед има редовна шофьорска книжка.

Но поради това, че Бънди бяга, на полицаят му светва, че нещо не е наред. Започва преследване и в крайна сметка полицията успява да спре фолксвагена. Започва пълно претърсване на колата. Следите показват, че в този автомобил Бънди е крил труповете на жертвите си.

Ето как най-известният убиец на Америка бива заловен заради малка грешка.

Източник


"The Legend Of The Titanic" (1999) е поредният забележителен филм с това, че е безсрамна имитация на друг филм, в случая излезлия две години преди това блокбъстър "Titanic". И понеже създателите на "Легендата за Титаник" нямат необходимите пари за специални ефекти, те решават филмът им да е анимация. Джак и Роуз, героите от "Титаник", са тук, макар и със сменени имена - те сега се казват Дон Хуан и лейди Елизабет. Освен това са животни (мишки), а не хора. Е, явно "Легендата" не е пълна имитация, внася нови (и абсурдни) моменти.

През 2004 излиза продължение на "The Legend Of The Titanic". Но какво да се прави, нали Титаник вече е потънал? Много просто! Дон Хуан и лейди Елизабет намират под водата Атлантида!



Явно описаният по-горе "анимационен Титаник" жъне добър успех, защото на свой ред той бива копиран. През 2000 се появява "Titanic: The Legend Goes On". Отново имаме говорещи животни, като този път са вкарани и герои на Дисни.



Източник

Накрая малко хумор. Какви неща се продават по супермаркетите в САЩ. (Източник)


ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (22 декември 2019)




МИСТЕРИКОН (28 декември 2019)




МИСТЕРИКОН (30 декември 2019)

11 януари 2020

Мистериозни автомобилни катастрофи - Патриция Мийхан

На 20 април 1989 37-годишната Патриция Мийхан се блъска с автомобила си в друга кола край град Съркъл, Монтана, САЩ. Когато излиза от возилото, тя изглежда замаяна, отправя се към полето и се покатерва през оградата. Това е последният пък, когато е видяна. Жената просто изчезва. Родителите на Патриция смятат, че тя е получила амнезия в резултат на катастрофата и на автостоп е заминала на някъде. В последствие ще има поне 60 сигнала за видяна жена, която прилича на изчезналата Мийхан. За поне 5 от тях се счита, че наистина може да е била Патриция.

През 1990 в Сиатъл е намерена бездомна жена, която много прилича на Патриция Мийхан. Тя твърди, че се казва Морнинг Стар (Сутрешна звезда) и няма никакви документи за самоличност. По това време не са правени ДНК тестове и не е можело да се каже дали тази скитница е Мийхан или не. Родителите на Патриция говорят с жената по телефона и казват, че са сигурни, че това не е тяхната дъщеря. Според мен е трябвало да заминат за Сиатъл и да проверят на място.


Още един случай, който много прилича на случая "Ларс Митанк". Няколко години след като германецът изчезва във Варна, в София е открит скитник, който има страхотна прилика с него. Родителите на Митанк летят от Германия до тук, но в крайна сметка се оказва, че това не е синът им. Защо попадам на втори случай, който има прилики с "Ларс Митанк"? Поредно случайно съвпадение?


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Най-странните изчезвания - IV




Най-странните изчезвания - V




Най-странните изчезвания - VI

10 януари 2020

Килим на 2500 години от Сибир - като днешните килими

Пазъръкската култура е археологическа култура от желязната епоха (VI—III в. пр.н.е.) като хората от нея са живели основно в планината Алтай на юг от днешния руски град Новосибирск. Те са били конно племе и техни търговци редовно са посещавали Китай, Индия и Персия. За тях основно се знае от находките намерени в редица построени от тях гробници. Освен златни накити, китайска коприна, дървени пособия и т.н. в гробниците са намирани и добре запазени тела, чрез които е установено, че преди 2000 години този народ е можел да извършва напреднали за времето си черепни хирургически операции.

Конник от племето Пазърък:


Колкото и да звучи странно обаче, най-значимото откритие свързано с тази култура е един килим открит през 1949 от руския археолог Сергей Роденко. Това е най-старият килим откриван някога, макар че едва ли е най-старият произведен някога. Според научните изследвания килимът е на възраст от 2500 години. Овцете, от чиято вълна древните хора са тъкали килими, са опитомени няколко хилядолетия по-рано. Със сигурност се знае, че по времето на персийския цар Кир II дворците са били застилани с изящни килими, вероятно персите и вавилонците са тъкали килими и много преди това. Защо тогава няма запазени постелки от онези времена? В древността вълната не се е обработвала по същите техники както в по-нови времена. Тя е била богата на кератин и други животински протеини, които са любима храна на редица микроби и насекоми. Древните килими, макар и много красиви, не са били дълготрайни. Как тогава е успял да се запази до наши дни пазъръкския килим даден на долната снимка?


По някое време в далечното минало крадци проникват в гробницата, където е килима. Те заграбват по-ценните вещи, но постелята оставят. Освен това не си правят труда да затворят отново особено добре обраният гроб. В него започва да се процежда вода, която замръзва на лед и по този начин запазва доста добре килима.

Оказва се, че шарките и формите удивително много приличат на съвременните килими. Даденият по-долу детайл е от въпросния пазъръкски килим. Много прилича на старият ни протрит килим в хола.


Учените продължават да спорят дали килимът е донесен от далеч, от Персия например или е изтакан на място и това сибирско племе е познавало този занаят усвоен при пътуванията им на юг.

Следващият път, когато сте у вас, погледнете към пода, вероятно на подобен килим са стъпвали хората още преди 2-3 хиляди години. Забележително!

Източник