05 декември 2019

Времеви аномалии на улица в Ливърпул

Болд стрийт е малка улица в Ливърпул, която тръгва от площад Клейтън и свършва при известната църква на свети Лука. В по-голямата си част тя е затворена за автомобили и на нея има много магазинчета, барове и кафета.

Постепенно улицата придобива слава на място, където се случват приплъзвания във времето. Един от ранните такива случаи датира от 80-те години на ХХ век, до колко обаче е истина, не се наемам да твърдя. Неназована жена обядва в едно от многото заведения. Денят е ясен и слънчев, внезапно обаче става мрачен и облачен. Жената поглежда през прозореца и с изненада вижда, че хората, които до преди малко са се разхождали навън, вече ги няма. Малкото хора, които забелязва, са облечени в дрехи, които са били модни преди 30 години. Жената се оглежда и вижда, че и интериорът на ресторанта се е променил. Наблизо седи един джентълмен с костюм характерен за 50-те години. Жената поглежда отново навън и вижда, че слънцето отново свети, а улицата е пълна с хора в съвременни дрехи. Поглежда отново вътре - мъжът го няма, а интериорът отново е както го помни.


Следващият описан случай е на жена на име Имоген, годината не е известна. Тя търси из магазините подарък за бебето на сестра си. Намира магазин наречен MotherCare и е доста изненадана, че цените са доста ниски. Когато отива на касата да плати, жената подава кредитната си карта, а касиерката я гледа все едно това е някакъв извънземен артефакт. Казва, че приемат само кеш. По-късно Имоген разказва на майка си за странната случка и старата жена с изненада казва, че едно време е имало магазин с име MotherCare, който обаче е затворен преди доста години и сега там има банка. Имоген настоява да отидат до магазина, за да и покаже, че все още съществува, но когато завежда майка си там, наистина на мястото има банков клон.

Следва случай от 1996. Франк и съпругата му Карол пазаруват в един топъл и слънчев ден. Франк среща свой познат и спира, за да си поговорят, през това време Карол се отправя към близката книжарница известна като Waterstones. Двамата се разбират да се чакат там. Франк приключва разговора си със своя познат и тръгва към книжарницата. Внезапно обаче е обладан от чувството, че нещо не е наред, не може да разпознае къде се намира. Това е повече от странно, защото Франк е бивш полицай, който добре познава района.

Франк за малко не е блъснат от ван разнасящ стока, а това би трябвало да е улица забранена за автомобили. Отстрани на возилото е изписана фирмата собственик - "“Caplan’s". Има и други автомобили, всички са марки от 50-те години на ХХ век. Наоколо има и други хора до един облечени демоде. Накрая Франк стига до сградата, която е сигурен, че трябва да е книжарница Waterstones, но на фасадата пише Cripps и на витрините вместо книги има дамски дрехи и обувки в стил от преди няколко десетилетия.

В този момент Франк забелязва млада жена в съвременни дрехи да стои на входа на магазина, тя също изглежда доста озадачена, явно и тя се е приплъзнала от бъдещето. Двамата влизат вътре и попадат в книжарница Waterstones, няма обувки, има книги. Франк намира своята съпруга и двамата се прибират. Едва по-късно Франк разбира, че някога наистина е имало магазин на име Cripps, който отваря през 1848 и е закрит през 70-те години на ХХ век. "Caplan’s" пък е някогашна куриерска фирма, която също отдавна не съществува.

Има поне още два известни случая, които даже са от това столетие. През 2006 мъж на име Шон "пазарува" по Болд Стрийт, демек краде. Спипан е от охраната в един магазин, но успява да излезе навън и да побегне по улицата. Охранителят тръгва да го гони. Шон завива по една странична уличка, но тя се оказва задънена. Обръща се очаквайки да бъде арестуван, но от охранителя няма и следа. С чувство на безпокойство Шон се насочва обратно към главната улица. Всичко изглежда различно и старомодно. Минава покрай будка за вестници и вижда датата на един от тях - 18 май 1967.

Шон вади мобилния си телефон, но няма никакъв сигнал. С нарастваща паника мъжът ходи наоколо и се чуди какво става. Влиза в един бижутерски магазин (не е споменато дали инстинктът му на крадец не му е нашепнал да се опита отново да открадне нещо, без значение в кое време се намира). Когато излиза отново навън, всичко е нормално, а телефона отново работи.

Вестник "Liverpool Echo" разследва случая. Известна е и историята на охранителя, който е гонил Шон. Той твърди, че младият крадец просто се е стопил във въздуха пред очите му.

Последният, поне засега, случай е от 2010 година. Той е разказан директно на изследователя Брент Суонсър. Нещата са като при предишните инциденти. Един човек пазарува из магазините на Болд стрийт и когато излиза от един от тях, вижда, че всичко е променено. Обръща се и вижда, че магазинът, от който е излязъл преди миг, вече го няма. След малко за щастие всичко се възстановява в обичайния си вид. А аз се питам дали има случаи на хора, които не се завръщат обратно в своето време и за винаги остават в миналото? 50-те и 60-те години на ХХ век не са толкова далеч, много от по-възрастните хора живеещи днес, са били родени по онова време. Дали някой не е срещнал своето "по-младо аз" на Болд стрийт? Познали ли са се? Времеви парадокс ли се е получил? Какво бих направил аз ако някога се срещна като млад ученик примерно? Вероятно бих си ударил един шамар и бих му казал на моя "млад аз" никога да не се захваща с паранормалното и да си гледа живота.



Източник

2 коментара:

  1. ХаХа, ти представяш ли си - ти на 10-12 години прибираш се от училище и по пътя изневиделица от нищото се появява някакъв ужасен чичка, бие ти два шамара, зарича те да не се занимаваш с Паранормалното и се изпарява!

    Георги, та то това звучи като Типична Паранормална Среща! :)

    Да не се окаже, май, май че една част от тези срещи са всъщност, отчаян опит от помъдрялото ни Аз, което се опитва горкото всячески да ни вкара в правия път!

    Ако ти се случи такова нещо като дете със Сигурност ще си посветиш живота на търсене на Истината и задълбаване в Паранормалното!

    Знаем за доста случаи за хора предупредени от Мъже в Черно, да не се занимават с НЛО и наскоро дори беше писал за изследователя Алберт Бендер, който като се отказал от манията си по НЛО, живота му тръгнал към по-добро, намерил си приятелка, оженил се и живял до дълбока старост.

    За жалост, хората, които се вманиачават и строят летящи чинии в двора като Гранджър Тейлър, не завършват никак добре.

    Та... Казвам ти дъще, сещай се снахо! ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За мен вече е късно, но дано поне по-младите читатели се сетят :D

      Иначе сюжетът с "помъдрялото аз", което се опитва да предупреди "по-младото аз" не е нова идея, има такива фантастични разкази. Даже имаше един такъв епизод от оригиналните серии на "Зоната на здрача". Естествено се случи точно това, което ти каза, "по-младото аз" се уплаши и хукна да бяга :D

      Изтриване