12 декември 2019

Странности в гората - VIII

Този случай е от района на Скалистите планини в Америка. Двама приятели шофират в една дъждовна нощ по планински път. И двамата са от Флорида и шофирането в силен дъжд не е от най-силната им страна. Затова си мислят дали да не отбият някъде в страни от пътя и да изчакат дъжда да спре. Проблемът е, че няма удобно място, където да направят това - пътят е серия от завои и бетонни стени. Вече са сигурни, че ще катастрофират преди да намерят къде да спрат. Затова решават да се обадят да своите близки, за да им кажат, че ги обичат, ако нещо се случи с тях. И двамата се обаждат по едно и също време (надявам се, че човекът, който е шофирал е ползвал хендсфри, иначе сам си плаче за катастрофа). След като приключват разговорите си, двамата се споглеждат и с изненада виждат, че са си разменили местата - този, който е шофирал, сега седи на пасажерската седалка до шофьора, а този, който е бил преди малко на нея, сега шофира. Дали все пак са спрели някъде и да се сменили без да помнят?

Източник

Настоящата история е кратка, но ми се струва доста истинска. Не е разказана като крипипаста БЕЗ автор в някой НЕИЗВЕСТЕН съмнителен сайт. Разказана е в Reddit от потребител с псевдоним "bluesable", което значи, че пак може да е крипипаста, но е С автор в ИЗВЕСТЕН съмнителен сайт.

11 декември 2019

Защо рицарите темплиери толкова са се интересували от Харан?

Харан е едно от най-старите селища на света. Той се намира в днешна Турция и е известен с това, че къщите скупчени като килийки от кошер са построени само от глина без да е използвано каквото и да било дърво. Този дизайн датира от 3000 години и запазва вътрешността студена докато навън е жега. До към 80-те години на ХХ все още е имало хора, които са живели в тези къщи от кал в Харан. Днес обаче те са само туристическа забележителност, а населението на селото живее в съвременни къщи.

Харан е бил оживен търговски център намиращ се на пътя на коприната и освен това е споменат в Библията.


През 12 век, докато е част от християнското царство Едеса Харан привлича интереса на рицарите темплиери. През 1145 г. Едеса е нападната от селджукските турци и в западна Европа се организира кръстоносен поход за спасяването ѝ. Странното е, че този поход не е обявен от Папата, а от свети Бернар от Клерво. Освен това не цели освобождаването на Йерусалим, а на малко царство във вътрешността на Мала Азия. Защо? Може би тук е момента да разгледаме по-добре личността на свети Бернар. Той е френски средновековен мистик, една от основните фигури в Цистерцианския орден. Освен това подпомага създаването на ордена на рицарите-темплиери.

Според една теория темплиерите са знаели, че Едеса всъщност е легендарният град Ур на Халдейците. Този град се споменава в Библията като родното място на Авраам, легендарният общ родоначалник на трите авраамически религии. Според официалната наука Ур се е намирал недалеч от днешния град Насирия в Ирак. Дори са открити редица руини и ценни артефакти при археологически разкопки.

Има обаче и историци, които не се съгласяват, че намереният древен град в южен Ирак действително е Ур от Библията. "Ур" в древността е използван често за означаване на различни градове, дори самият Йерусалим е наричан "Уру-шалом", което значи "мястото на мира".

За Авраам е споменато, че е имал конфликти с хетите, за които е известно, че са живели в централна Турция. Така че е логично самият Авраам да е живял в северна Месопотамия, а не в южна.

Според теорията свързваща Харан с Ур, халдейските магове са се укрили в Харан след разпадането на тяхната империя. Смята се, че техните знания са били запазени в Харан през следващите хиляда години. Дали това не е била истинската цел на кръстоносния поход и на рицарите-темплиери участващи в него? Дали свети Бернар не е искал да се докопа до древните мистични знания?

Смята се, че след първия кръстоносен поход от 1097, се е разбрало за съществуването на огромно съчинение известно като Corpus Hermeticum, което е било "по-старо от Ной" и е съдържало древни окултни знания. За автор на този труд се смята митичната фигура Хермес Трисмегист.

За Харан е известно, че главният негов храм през 12 век не е бил християнски, ислямски или юдейски. Той е бил посветен на месопотамския лунен бог. Това е супер странно! През 12 век от н.е. е продължавало да съществува храм посветен на религия от преди хиляди години. За жалост храмът е унищожен през 1259 от монголите. Преди това да се случи обаче храмът е бил поддържан от религиозната група известна като сабии, които са почитали Хермес и са се занимавали с алхимия. Не е трудно да се стигне до извода, че вероятно тази религиозна секта е знаела къде се намира Corpus Hermeticum.

Барелеф посветен на месопотамския лунен бог:


Историята на сабиите е интересна. Практикуваната от тях алхимия е фокусирана на минералите и металите различни от златото, което според някои автори говори, че тяхната традиция е много по-стара от тази занимаваща се със благородните метали. Има предположения, че всъщност идват от древен Египет и са последната издънка на египетските жреци. Дори и името им звучи близо до египетската дума означаваща "звезда".

Сабиите са просъществували толкова дълго благодарение на това, че са споменати в Корана. И дори се смята, че имат голяма роля за златния век на Исляма, времето, когато се е поощрявало развитието на науката и изкуството. Знанията на сабиите са се предали на ислямските течения известни като суфи и друзи

Освен това се смята, че Джабир ибн Хайян, един известен суфистки алхимик, е притежавал най-старите известни копия на загадъчната Табула Смарагдина, за която съм писал преди време тук:


Дали я е получил от сабиите, чиито предци някога да са я донесли от Египет? И дали в последствие този текст не е попаднал в ръцете на темплиерите?

Между другото попаднах и на твърдение, че въпросният Джабир ибн Хайян дори е написал всичките или поне някои от историите от "Хиляда и една нощ". Не можах да намеря по-сериозни източници подкрепящи това твърдение, но изследователите признават, че макар да не е ясен автора (или по-скоро авторите), в този сборник от приказки са закодирани много от ученията на суфизма.


Надявам се, че тази статия ви е доставила толкова удоволствие да я четете, колкото на мен да я подготвя. Колко от нещата в нея са верни и колко са преувеличени? Колко от древното знание се е запазило до днес в тайни общества? Колко от нещата, които приемаме за даденост всъщност са повлияни от древни разбирания и учения?

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Мистериозните рисунки от захвърлената кутия




Тайните общества и звездите в небето

10 декември 2019

Странности в гората - VII

Това е случай с двама братя, все още деца, живеещи в затънтен град в Арканзас, САЩ. Те изследвали за пореден път гората, която е недалеч от дома им, с надеждата, че ще намерят нещо ново и интересно. Това, което намерили, надхвърлило всичките им очаквания. Внезапно насред гората братята попаднали на чисто нов павиран път. За 12 години откакто живеят на това място, двамата никога не са виждали този път, а и едва ли е построен наскоро, защото никакви строителни машини не са минавали.

Любопитните братя повървели известно време по пътя, а нещата ставали все по-странни и по-странни. Въздухът осезаемо станал по-студен, а край пътя растели непознати видове дървета. След известно време двамата решили, че е по-добре да се върнат. Веднага след като се махнали от пътя, въздухът отново станал топъл. Децата решили на следващият ден отново да се върнат, но колкото и да го търсили така и не могли да намерят пътя, нито пък видели от странните видове дървета. Когато питали родителите си, те им казали, че никъде близо до тях никога не е имало павирани пътища.

Източник

09 декември 2019

Изгубен сред природата твърди, че два духа са го спасили

Това е един скорошен случай от Тайван. Турист се губи в гориста планинска местност и цели десет дни е в неизвестност. Когато спасителите намират Сунг Руи-Ксионг, той им разказва невероятна история.

Докато е в планината, Сунг се опитва да се покатери на една скала, но пада и губи очилата си. Освен това и батерията на телефона му пада. Човекът успява да се добере до една пещера, където остава няколко дни с надеждата, че скоро ще го намерят. Скоро обаче осъзнава, че това може и да не се случи. Затова излиза от пещерата и въпреки, че не вижда много добре без очила, Сунг тръгва да търси път към цивилизацията.

Сунг твърди, че в един момент е срещнал мистериозна двойка - мъж и жена, които го придружавали два часа. В един момент те внезапно изчезнали и докато обърканият мъж се оглеждал за тях, той различил една пътека, която в крайна сметка го извела извън гората.

Сунг вярва, че това не са били обикновени хора (не е могъл добре да ги разгледа заради липсата на очилата). Вярва, че това са били духове, на починали хора живели в този район.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Ангелистор




Призраците на Селборн, Южна Африка




Може ли Алекса да говори с духовете?

08 декември 2019

Странности в гората - VI

Още един случай от архивите на паранормалният изследовател Брент Слуонсър. Група приятели са на разходка в гората. По едно време един от тях им обръща внимание, че сякаш се въртят в кръг като им посочва една скала с ясно отличими черти. Другите не се съгласяват, защото според тях това е невъзможно - просто скалата много прилича на тази, която преди малко са подминали. Продължават пътя си и след няколко минути отново стигат до същата скала. Вече всички са убедени, че има нещо странно тук - не може да има толкова много еднакви скали.

За всеки случай групата написва бележка на лист хартия и я поставя под един камък. Продължават да вървят и след няколко минути отново стигат до скалата - бележката е там! На където и да тръгнат - на ляво или на дясно, постоянно стигат до тази скала! Накрая все пак успяват да се измъкнат от затворения цикъл. И до ден днешен нямат обяснение какво им се е случило през онзи ден.

Източник


07 декември 2019

МИСТЕРИКОН (7 декември 2019)

През последните месеци обърнах доста внимание на изкуствения интелект и виртуалните асистенти, които се предлагат от редица компании. Е, един от тези умни помощници вече е вън от играта. Майкрософт обяви, че тяхната Кортана вече няма да води разговори с потребителите, няма да пуска шеги и да се държи като разумен асистент. Опростяват я до нещо като органайзър. Ще подсеща за отбелязани събития в календара, ще автоматизира изпращането на имейли и т.н. (Източник)

Официалното обяснение е, че Кортана не придоби такава популярност като другите интелигентни асистенти и затова Майкрософт вече не смята да се конкурира с тях. А дали няма и неофициално? Това, че Кортана не стана толкова популярна като Сири и Алекса, не значи, че създателите ѝ не са развили изкуственият ѝ интелект много по-добре от конкурентите. Даже има логика да са се старали повече, за да спечелят популярност сред потребителите. Дали Кортана не е почнала да дава смущаващи отговори, такива зад които прозира разум? Дали шегите ѝ не са станали твърде пиперливи? И затова Майкрософт да и бие балтията? Не знам дали е така, вероятно официалната версия е по-логично звучащата, но винаги имам по едно наум. Специално с Кортана нямам почти никакъв опит и въпреки това съжалявам, че я "убиват". Колкото повече такива виртуални асистенти има, толкова по-голяма е конкуренцията между тях и съответно шансът да се стигне до нещо велико се увеличава.

Междувременно ето какви опити си правих със Сири. От известно време редовно ѝ задавам два въпроса - дали съществуват духове и дали съществуват извънземни. Винаги на първия въпрос отговаря по един и същи начин - "не, до колкото знам" като този отговор се вижда, че е базиран на WolframAlpha. Това е научна търсачка, която съвсем не е подобна на Гугъл. Ако ви трябва статистическа информация, помощ за научни въпроси или точна историческа справка, това е търсачката, която ще се справи по-добре от останалите търсачки, които са бъкани с фалшиви новини.

Интересно, че на вторият въпрос за разлика от първия, Сири дава различни отговори. Първият път, когато зададох този въпрос, направо останах като гръмнат, когато тя каза нещо, което започваше с "I want to believe" (Искам да вярвам), което, както вероятно много от читателите на блога знаят, е легендарна фраза от "Досиетата Х".

След това десетки пъти съм питал Сири пак и пак дали има извънземни и тя даваше различни отговори, много от които често се повтаряха ("питай родителите си"), но си мислех, че никога няма пак да каже "Искам да вярвам". За малко щях да си помисля, че виждам проблясък на разум в Сири с този първи неочакван отговор. Е, наскоро все пак отново каза, че "иска да вярва" и този път дори успях да направя скрийншот. Вероятно все пак всичките давани отговори са заложени до един в нея и не е стигнала сама до тях, щом повтори дори най-оригиналния. А може би на Сири и е дадена известна свобода да "налучква" отговорите. На база на ключовата дума "извънземни" е стигнала до "Досиетата Х". Остава обаче друг един въпрос - защо за извънземните са заложени различни отговори или и е дадена свобода да налучква, но питаш ли я за духове винаги отговаря по един и същи начин? Защо създателите на този виртуален асистент не са дали и тук свобода на творението си да дава по-оригинални отговори? Да не би да ги е страх, че може да стигне до "твърде оригинални" заключения и да се наложи да ѝ бият балтията като на Кортана?


Завършвам темата за Изкуствения интелект с една смешна новина:

Изкуственият интелект разработен в Сколково посъветва руснаците да бягат от страната

Следва нещо от САЩ, което първоначално помислих, че е шега, ама май има много американци, които го вярват. На долния постер пише "Птиците не са истински. Калифорния, събуди се! Птиците = правителствени дронове за наблюдение". Няма ли и в България да се появят такива "активисти"? Все пак и тук проникнаха идеите за плоската земя и вредата от ваксините, защо местните любители на конспирациите да не прегърнат и твърдението, че птичките не са реални?


Завършвам бюлетина с нещо, което съм сигурен, че ще скандализира поне някои от читателите.

На 12 ноември публикувах тази статия посветена на един нашумял в САЩ криминален и съдебен случай:

Убийството вдъхновено от Слендермен - продължение на историята

И в същия ден попаднах на видео с Джок Полфрийман, който е в центъра на най-нашумелия български съдебен случай за последните два месеца. Доста странно съвпадение като се има в предвид, че видеото е качено в YouTube на 29 октомври. Макар да се интересувам от този случай, не бях разбрал, че Полфрийман е говорил пред религиозната организация "Мисията". Открих видеото точно в деня, в който излезе материала за американския случай. Случайно съвпадение? А между другото сега като се замисля, между двата случая има и общи черти - най-малкото и в двата е използвано хладно оръжие (нож).

Естествено имам свое мнение за случая "Джок Полфрийман", но няма да ви го натрапвам, със сигурност която и от позициите да заемам, това няма да се хареса на някой и е излишно да влизаме в полемика - нагледах се на достатъчно спорове под статиите за Джок в други сайтове.

А за самото видео? Има интересни моменти, макар че не ми хареса постоянния опит да се насочи разговора към Бог, провидението, предопределението и т.н., но пък и какво да се очаква от място като "Мисията" където са убедени вярващи.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (24 ноември 2019)

06 декември 2019

Странности в гората - V

Този случай е описан в книгата "The Reality Game and How to Win It" (Играта на реалност и как да я спечелим) от Брад Стайгър. Макар поредицата да е "странности в гората", то за гори не се говори тук, но мисля, че историята добре допълва настоящата серия от статии посветени на времеви аномалии, съвпадения и двойници.

Чарлз Ингерсол е жител на щата Минесота. През 1955 той за първи път посещава Големият каньон, известната забележителност, която привлича хиляди посетители всяка година. Чарлз носи със себе си и новият си фотоапарат и естествено прави много снимки. Една седмица след като се завръща от тази си екскурзия, той наминава през една книжарница и вижда туристическо ръководство от 1948 посветено на Големия каньон. Ингерсол решава да допълни своите знания за мястото и купува книгата. Като всяко туристическо ръководство, и това има много снимки. С изненада Чарлз вижда на една от тях самия себе си! Освен това ясно се вижда, че държи в ръцете си фотоапаратът, който е закупил през 1955. Как това е възможно?! Как може да си на снимка от преди 7 години, на място, което все още не си посещавал в онзи момент?!


Ето аз какво си мисля, че се е случило. Има много случаи, в които хора виждат минали събития да се разиграват пред очите им. Това са вид проекции, защото хората от миналото не осъзнават, че някой от бъдещето ги гледа. Да не се бъркат тези случаи на проекции, с директното преминаване в друго време където хора от различните времеви линии могат да взаимодействат помежду си - вчерашната статия е по-скоро такава - жената, която пазарува в магазина за бебешки стоки подава на касиерката си своята банкова карта, а онази не знае какво е това, защото такава марка карти няма в миналото и ѝ казва, че приемат само кеш.

Щом ние може да виждаме проекции от миналото, възможно ли е и самите ние да се проектираме в миналото без да го осъзнаваме? Може би Чарлз се е отразил така 7 години назад без да го осъзнава. Просто някой го е заснел през 1948 без да осъзнава, че това всъщност е проекция на човек от 1955. Което ме кара да се замисля - колко често се "проектираме" така без да го усещаме? Дали така може да се обяснят някои случаи на дежавю и наблюдавани двойници?

05 декември 2019

Времеви аномалии на улица в Ливърпул

Болд стрийт е малка улица в Ливърпул, която тръгва от площад Клейтън и свършва при известната църква на свети Лука. В по-голямата си част тя е затворена за автомобили и на нея има много магазинчета, барове и кафета.

Постепенно улицата придобива слава на място, където се случват приплъзвания във времето. Един от ранните такива случаи датира от 80-те години на ХХ век, до колко обаче е истина, не се наемам да твърдя. Неназована жена обядва в едно от многото заведения. Денят е ясен и слънчев, внезапно обаче става мрачен и облачен. Жената поглежда през прозореца и с изненада вижда, че хората, които до преди малко са се разхождали навън, вече ги няма. Малкото хора, които забелязва, са облечени в дрехи, които са били модни преди 30 години. Жената се оглежда и вижда, че и интериорът на ресторанта се е променил. Наблизо седи един джентълмен с костюм характерен за 50-те години. Жената поглежда отново навън и вижда, че слънцето отново свети, а улицата е пълна с хора в съвременни дрехи. Поглежда отново вътре - мъжът го няма, а интериорът отново е както го помни.


Следващият описан случай е на жена на име Имоген, годината не е известна. Тя търси из магазините подарък за бебето на сестра си. Намира магазин наречен MotherCare и е доста изненадана, че цените са доста ниски. Когато отива на касата да плати, жената подава кредитната си карта, а касиерката я гледа все едно това е някакъв извънземен артефакт. Казва, че приемат само кеш. По-късно Имоген разказва на майка си за странната случка и старата жена с изненада казва, че едно време е имало магазин с име MotherCare, който обаче е затворен преди доста години и сега там има банка. Имоген настоява да отидат до магазина, за да и покаже, че все още съществува, но когато завежда майка си там, наистина на мястото има банков клон.

Следва случай от 1996. Франк и съпругата му Карол пазаруват в един топъл и слънчев ден. Франк среща свой познат и спира, за да си поговорят, през това време Карол се отправя към близката книжарница известна като Waterstones. Двамата се разбират да се чакат там. Франк приключва разговора си със своя познат и тръгва към книжарницата. Внезапно обаче е обладан от чувството, че нещо не е наред, не може да разпознае къде се намира. Това е повече от странно, защото Франк е бивш полицай, който добре познава района.

Франк за малко не е блъснат от ван разнасящ стока, а това би трябвало да е улица забранена за автомобили. Отстрани на возилото е изписана фирмата собственик - "“Caplan’s". Има и други автомобили, всички са марки от 50-те години на ХХ век. Наоколо има и други хора до един облечени демоде. Накрая Франк стига до сградата, която е сигурен, че трябва да е книжарница Waterstones, но на фасадата пише Cripps и на витрините вместо книги има дамски дрехи и обувки в стил от преди няколко десетилетия.

В този момент Франк забелязва млада жена в съвременни дрехи да стои на входа на магазина, тя също изглежда доста озадачена, явно и тя се е приплъзнала от бъдещето. Двамата влизат вътре и попадат в книжарница Waterstones, няма обувки, има книги. Франк намира своята съпруга и двамата се прибират. Едва по-късно Франк разбира, че някога наистина е имало магазин на име Cripps, който отваря през 1848 и е закрит през 70-те години на ХХ век. "Caplan’s" пък е някогашна куриерска фирма, която също отдавна не съществува.

Има поне още два известни случая, които даже са от това столетие. През 2006 мъж на име Шон "пазарува" по Болд Стрийт, демек краде. Спипан е от охраната в един магазин, но успява да излезе навън и да побегне по улицата. Охранителят тръгва да го гони. Шон завива по една странична уличка, но тя се оказва задънена. Обръща се очаквайки да бъде арестуван, но от охранителя няма и следа. С чувство на безпокойство Шон се насочва обратно към главната улица. Всичко изглежда различно и старомодно. Минава покрай будка за вестници и вижда датата на един от тях - 18 май 1967.

Шон вади мобилния си телефон, но няма никакъв сигнал. С нарастваща паника мъжът ходи наоколо и се чуди какво става. Влиза в един бижутерски магазин (не е споменато дали инстинктът му на крадец не му е нашепнал да се опита отново да открадне нещо, без значение в кое време се намира). Когато излиза отново навън, всичко е нормално, а телефона отново работи.

Вестник "Liverpool Echo" разследва случая. Известна е и историята на охранителя, който е гонил Шон. Той твърди, че младият крадец просто се е стопил във въздуха пред очите му.

Последният, поне засега, случай е от 2010 година. Той е разказан директно на изследователя Брент Суонсър. Нещата са като при предишните инциденти. Един човек пазарува из магазините на Болд стрийт и когато излиза от един от тях, вижда, че всичко е променено. Обръща се и вижда, че магазинът, от който е излязъл преди миг, вече го няма. След малко за щастие всичко се възстановява в обичайния си вид. А аз се питам дали има случаи на хора, които не се завръщат обратно в своето време и за винаги остават в миналото? 50-те и 60-те години на ХХ век не са толкова далеч, много от по-възрастните хора живеещи днес, са били родени по онова време. Дали някой не е срещнал своето "по-младо аз" на Болд стрийт? Познали ли са се? Времеви парадокс ли се е получил? Какво бих направил аз ако някога се срещна като млад ученик примерно? Вероятно бих си ударил един шамар и бих му казал на моя "млад аз" никога да не се захваща с паранормалното и да си гледа живота.



Източник

04 декември 2019

Странности в гората - IV

Следващият случай е разказан от очевидеца директно на Брент Суансер, един от най-активните автори в сайта Mysterious Universe и затова мисля, че е истински. Брент (за разлика от Лон ;) ) вдъхва доверие.

Човекът, който е преживял случилото се, е бил в националния парк на Скалистите планини. Денят е бил слънчев и спокоен, поне в началото. Тогава от някъде започва да се чува нискотонален шум, някакво жужене, някакво бучене, все едно някаква машина работи в далечината. Звукът се усилва почти до толкова, че да стане непоносим. Внезапно се чува някакво изпукване (за "изпуквания" се говореше и в една от предишните статии от поредицата, случайно съвпадение?) и след това настъпва внезапна тишина. Не просто жужащият звук е изчезнал, изчезнали са и всички нормални горски звуци - шумолене на дърветата, песента на птичките. Дори и вятърът, който е духал преди малко, е спрял. Всичко сякаш е замръзнало неподвижно. Но човекът тепърва щял да види най-смущаващото - във въздуха имало една птица...замръзнала напълно неподвижно насред полет!

След малко отново се чуло изпукване и всичко се раздвижило.


Дали това не е същото явление, което бе описано в предишна статия? За двамата ловци, които виждали от време на време човек да се появява и изчезва след пукот? Дали очевидецът не се е спасил на косъм от това самият той да стане пленник на някаква времева аномалия?





03 декември 2019

НЛО клипове от месец ноември 2019

Преди няколко години често в блога имаше подборки на НЛО кадри заснети в последния месец. Повечето бяха доста "постни". Затова и спрях да ги давам. Наскоро попаднах на нова видео подборка. Тя показва много по-интересни кадри отколкото едно време, даже се съмнявам дали повечето от клиповете не са компютърно генерирани измами. Преценете сами.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Най-странните извънземни - част III




Най-странните извънземни - част IV




Най-странните извънземни - част V

02 декември 2019

Странности в гората - III

Датата и мястото на настоящият случай не са известни. Група приятели пътува с автомобил по криволичещ планински път посред нощ. Няма никакви други коли. Майката на едно от момчетата се обажда и той ѝ казва, че ще пристигнат до около 25 минути. Пълната луна е изгряла на небето и младежите могат да видят отражението ѝ в езерото долу в низината. Внезапно таблото и фаровете изгасват. Музикалният плейър се рисетва и почва да свири от началото на CD-то, което е заредено. Освен това момчетата виждат, че на няма и половин километър надолу по пътя има полицейска патрулка, която е спряла една кола. Сигурни са, че преди секунда ги е нямало тези два автомобила. Скоро електричеството в автомобила се възстановява и младежите виждат, че часовника на таблото е с един час напред спрямо преди да се случи всичко. За свое успокоение решават, че просто се е получил токов удар в колата и часовникът се е рисетнал така както и CD плейъра. Когато обаче след 25 минути се прибират у дома, те виждат, че действително се е минал един час.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Странности в гората - I




Странности в гората - II

01 декември 2019

МИСТЕРИКОН (1 декември 2019)

Той се завърна! Моят двойник се завърна! От години се случва някой да се припознава в мен или мои познати да са ми казвали, че са ме виждали на места, където не съм бил. От това заключих, че имам двойник. Дори съм писал по въпроса в края на тази статия от 2014:


Последно някой се припозна в мен през 2017, след това настъпи поредната промяна във външния ми вид и за близо две години никой не ме е спирал мислейки си, че сме познати. Бях решил, че най-после съм станал достатъчно различен, че да се отличавам от двойника ми. Но не! Явно и той е претърпял същата външна промяна като мен, защото на 17 ноември т.г. имах поредното припознаване и то съвсем близо до мястото където през лятото на два пъти различни хора имаха странна молба към мен - да ми ползват телефона (описал съм това ТУК).

Както може би знаете, Българският тотализатор зарибява хората като наема хора да раздават попълнени фишове близо до ТОТО пунктовете. От вас единствено се иска да отидете до пункта и да платите и пуснете фиша. Във въпросният ден минах покрай един такъв младеж, който раздаваше фишове. Не си взех, както обикновено. Той обаче ме настигна след малко и ме попита дали аз съм човекът, който преди няколко месеца е взел на автостоп от София до Ихтиман. Бе много учуден, като му казах, че се бърка. Не съм пътувал на автостоп от години, а и няма какво да диря в Ихтиман.

Дали сега като изглеждам по друг начин, приличам просто на друг човек, а не на предишния двойник? Но ако е така, защо всеки път при промяна при мен, все заприличвам на някого? Винаги ми е било странно още повече, че са ме припознавали в различни градове, нима имам двойници навсякъде? Или моят двойник също като мен се мести от град в град и ме следва по петите? И също като мен променя вида си.... Определено има паранормална нотка в цялата история.

А като говорим за съвпадения - ето ви едно скорошно видео от Китай. Риба с глава наподобяваща човешко лице. То в Китай реките са бъкани със всякакви отрови заради силно развиващата се индустрия, няма да се изненадам и по-големи мутации скоро да видим.



Следва един YouTube канал препоръчан ми от читател. В него са събрани разкази на хора видели митичния австралийски криптид Йоуи (Yowie) - това е местният еквивалент на Бигфут.

Yowiehunters.com

В миналия бюлетин писах за филипинския филм "Джеймс Батман" от 1966. Оказа се, че го има целия в YouTube. Мислех, че е посредствен боклук, но се оказа много забавна комедия (без последния половин час, в който само се бият много "добри" срещу много "лоши"). Абстрахирайте се от лошото качество на записа, хуморът си струва.



Завършвам с най-новият Интернет хит. Намерена е стара снимка от преди 120 години, на която е заснето момиче, което удивително много прилича на съвременната еко-активистка Грета Тунгерг. Започнах обзора с двойници, завършвам го отново с двойници. А може би наистина Гретичка е пътешественик във времето дошла, за да ни спаси от самоунищожение...или е БЕЗСМЪРТЕН ВАМПИР!!!!



ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (2 ноември 2019)




МИСТЕРИКОН (10 ноември 2019)




МИСТЕРИКОН (16 ноември 2019)