04 ноември 2019

Карл Вилхелм Шееле - гений преследван от вечен лош късмет

Някои хора са геленици на съдбата. Колкото и глупаво да постъпват, винаги имат добър късмет и нещата им се нареждат. Други са точно на обратното - колкото и да са умни и работливи, злощастията вървят винаги след тях. Карл Вилхелм Шееле е вероятно от вторите, роден на 9 декември 1742 година в град Щралзунд (тогава в състава на Швеция, днес в Германия), в семейството на уважаван търговец.

На 14 години Шееле се хваща на работа при един фармацевт в Гьотеборг, където за първи път му се налага да работи с химически вещества. Те страшно много го впечатляват и химията ще е част от живота му до последния му ден. Обикновено, след като приключи работа, младият Карл остава в аптеката, за да извършва свои си опити. Често стои до късно през нощта. Една вечер предизвиква голяма експлозия, което разгневява работодателят му и Шееле веднага е уволнен. Това е първият път, когато злощастие спохожда Вилхелм Шееле.

След тази несполука, Карл си намира работа в Малмьо, където му е и първият досег с академичните среди. През 1767 се мести в Стокхолм, където отново работи като фармацевт, но вече сам си е шеф.


Освен с аптекарство Шееле се занимава и с научни изследвания. Едно от първите му открития е нов начин за извличане на винената киселина, която се съдържа като естествен продукт в много плодове като гроздето например. Винарите и готвачите познават това вещество от векове, но Шееле открива бърз начин за добиването му. Освен това Шееле е първият извлякъл млечна киселина в чист вид, както и глицерин. На него принадлежи и откриването на флуороводорода и сероводорода. Най-голямото му откритие обаче е кислородът три години преди това да направи и Джоузеф Пристли. Защо тогава днес в учебниците като откривател на кислорода е посочен Пристли? Защото Шееле е повече по експериментите, а не по формалната работа и му отнема цели 6 години, за да систематизира откритието си и да го публикува. Когато най-накрая го прави, е вече късно. Пристли е нарекъл новото вещество "кислород" и завинаги остава в историята като негов откривател. Името, което Шееле дава на същия химичен елемент е "огнен въздух", защото много правилно забелязва, че огънят се разгаря при наличието му.

Шееле открива още 6 елемента - барий, хлор, молибден, манган, азот и волфрам, като за никой от тях не е признат за първооткривател, като причините са различни. Например за хлора, макар да го изолира при опитите си, Шееле мисли, че е просто оксид получен от солната киселина. След време сър Хъмфри Дейви ще докаже, че това не е вярно, хлорът няма общо с кислорода и е напълно отделен елемент. Затова Дейви ще се води негов откривател.

Статуя на Шееле в Стокхолм:


Днес Шееле е признат официално за откривател само на един единствен елемент, с това откритие обаче едва ли някой би се гордял особено. Става въпрос за арсена, който е причинил смъртта на безброй хора през следващите години докато се разбере, че всъщност е отровен. Това жълто-зелено вещество се използва за боядисване на какво ли не - книги, тапети, дрехи, дори детски играчки. Предполага се, че той е причината за смъртта на Наполеон Бонапарт. Любимият цвят на френския император е зеленият и в него са боядисани стените на стаята му на остров Света Елена, където е заточен. Използваната боя е на базата на арсена.

Шееле умира на едва 43 години заради проблеми с бъбреците. За това до голяма степен е отговорен и неговият навик да помирисва и опитва на вкус всяко вещество, което успява да синтезира в лабораторията си.

Според мнозина Шееле е изпреварил времето си. Той открива повече химични елементи, от който и да било друг негов съвременник, но е признат като откривател само на една отрова. Великият писател Айзък Азимов го нарича "лошият късмет Шееле".

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Викториански истории - съновидение




Имението на ужасите на д-р Майкъл Шнайдер

Няма коментари:

Публикуване на коментар