20 ноември 2019

Най-убедителната скептична теория за случая Дятлов

През годините съм обръщал многократно внимание на "случая Дятлов".

Какво се е случило с групата скиори предвождани от Игор Дятлов си остава загадка и до днес. Теориите са десетки и варират от скептични до крайно фантастични. Макар винаги да съм леко скептик, за този случай, аз повече клоня към варианта, че на онзи склон през 1959 се е случило нещо извънредно необикновено. А и повечето "реалистични" теории, които бях чувал до този момент, имаха множество дупки. Водещата скептична теория - тази за лавината (с два подварианта - че наистина е паднала и че скиорите само са си въобразили, че ще падне) като цяло е отхвърлена. Отдавна е доказано, че на въпросния хълм не може да се образуват лавини, а групата е била достатъчно опитна (все пак това е била просто загряваща експедиция, подготовка за следващият им преход, който е трябвало да бъде отвъд арктичния кръг!), за да си въобрази просто така, че ги застрашава лавина и да побегне по бельо навън в студа.

Наскоро благодарение на един редовен читател попаднах на нова реалистична теория, която звучи доста убедително. Давам я тук и поради други две причини. Първо, хората (двама шведи и няколко руснаци) не са някакви "Интернет теоретици", а реално тръгват по стъпките на дятловци, за да разберат на практика през какво са минали скиорите. Освен това не прикриват слабите моменти в своята теория. Това може би се дължи на заниманието на единият от шведите - той е любител-археолог и като такъв се стреми обективно да представя нещата. Евала!



Причината за трагичната съдба на експедицията на Дятлов според шведите е катабатически вятър. Наименованието произлиза от гръцката дума katabasis (κατάβασις), която означава „слизане“. Този тип падащ вятър може да се появи, когато студен въздух над ледник или планински район започне да се спуска надолу по наклон. Явлението може да бъде описано като топка, която се търкаля надолу под въздействието на гравитацията и затова понякога се нарича и гравитационен или падащ вятър - вятър, който пренася въздух с висока плътност от по-висока кота надолу към по-ниска. Тъй като охладеният въздух има по-висока плътност от заобикалящата атмосфера, катабатическият вятър понякога може да се ускори до силата на ураган.

Катабатическият вятър връхлита внезапно, макар че понякога е предшестван от сравнително нормална буря, доколкото една буря може да бъде нормална. Не продължава повече от няколко часа и е способен да изстуди всичко живо до смърт. Освен това засяга сравнително малка територия.

Идеята, че такъв вятър е ударил групата на Дятлов, идва на шведите заради един случай от 1978 разиграл се в самата Швеция. За него действително е доказано, че е имало катабатически вятър. Девет скиори (точно колкото са били и дятловци!) са на сравнително спокоен и безопасен преход в планината Анарис. Внезапно ги връхлита катабатически вятър със скорост от 20 метра в секунда (в Швеция са измервани и такива със скорост 81 m/s!). Групата прави опит да се окопае в заслон, който обаче е твърде плитък и на практика не само, че не ги предпазва, а дори става причина за смъртта им - спомнете си, че този тип вятър се спуска отгоре надолу. Все едно да сте на дъното на купа и вятърът да духа директно отгоре ви. Със изранени и вцепенени от студа ръце шведските "дятловци" се опитват да се окопаят още по-дълбоко в снега, но не успяват. Не могат и да извадят спалните си чували и и допълнителните дрехи, които носят в багажа си. Вятърът вцепенява пръстите и самите ципове. Групата се притиска един до друг в импровизираното прикритие докато измръзнат до смърт. Само един единствен скиор оцелява, който обаче не остава в землянката, защото тя е малка и няма място за него. Той тръгва отчаяно да се скита наоколо и това го спасява - излиза от зоната на катабатичния вятър. Спасителите го намират премръзнал, но жив.

Има голяма вероятност нещо подобно да се е случило и с групата на Дятлов. Според шведът-археолог дятловци не са се панирали, не са действали ирационално. Всъщност направили са единственото нещо, което им е давало малък шанс да оцелеят. Катабатическият вятър ги връхлита, те разпознават явлението и знаят, че няма шанс да устоят под него (шведската група от 1978 не знае какви са последствията и остава в окопа си, където всички са продухани до смърт). Дятловци режат палатката, за да не хвръкне във въздуха, с надеждата, че ще могат да я закърпят отново след като бурята отмине. Свидетелствата говорят, че вече на няколко пъти по време на експедицията им се е налагало да ремонтират платнището, така че нямаше да им е за първи път. Полуголи се отправят към долината, въпроса е колкото се може по-бързо да се изнесат от зоната на гибелния вятър. Вероятно излизат от тази зона, но и самият студ без вятър се оказва фатален. Грешката им е била, че са си легнали да спят полуголи. Вероятно нищо е нямало да им се случи в топлата палатка до сутринта, ако не беше ги връхлетял този вятър. Най-вероятно предишните нощи пак са спели само по бельо. Просто увереността им, че няма да им се наложи да напускат палатката им изиграва лоша шега. Всички измръзват до смърт преди да утихне катабатическият вятър и да могат да се върнат при остатъците от палатката и да изровят дрехите си.


Слабите моменти в теорията? Тя не обяснява радиацията, която е намерена по част от дрехите и телата на скиорите. Това обаче може да е остатъчна радиация пренесена с дрехите им от института, в който са работили и учели. Освен това шведът категорично заявява, че не е известно катабатическият вятър да причинява светлини в небето, а такива са видени над района по времето, когато в прохода е била групата на Дятлов. Именно тези странни светлини подхранват теорията, че дятловци са били атакувани от извънземни. Двете неща обаче може да нямат връзка - случилото се със скиорите и светлините в небето. Последните може да са в резултат на военни експерименти (друга теория) или дори наистина да са НЛО, но да нямат връзка със смъртта на хората. Нараняванията по част от телата и откъснатият език на Дубина може да се травми получени след смъртта. Така че описаната теория звучи доста логично.

Източник

А аз искам да обърна внимание на едно доста странно според мен съвпадение. Дори и да се окаже, че наистина причината за този фатален случай да е катабатически вятър, прави ми впечатление постоянната повтаряемост на сюжета. Групата на Дятлов се състои от 9 човека (10, ако броим и Юдин, който се разболява още в самото начало на експедицията и се връща назад, той е единственият оцелял дятловец).

Има легенда, че много години преди това в същата планина загива група ловци от местното племе манси, те са точно 9 на брой! Именно от тях тръгва и името на планината - Холат Сяхил (планината на мъртвите).

През 1978 шведската експедиция в Анарис също е от 9 човека, отново един оцелява.

Писал съм и за един случай от 1993 разиграл се в Бурятия.


В този случай групата е от 7 човека, но отново само един оцелява, а по много от другите неща трагедията много прилича на случилото се на дятловци.

През 1991 в Холат Сяхил недалеч от прохода Дятлов пада самолет и всички на борда загиват. Те са точно 9 на брой!

Дори и за всеки от тези случаи да има рационално обяснение, прави впечатление колко много си приличат! Сякаш живеем в нещо като Матрица и главният компютър постоянно зарежда един и същ сценарий, една и съща програма като разликите са малко, за разнообразие...

ПОДОБНИ СТАТИИ:





Планината, където вали космически боклук


19 ноември 2019

Най-странните изчезвания - IV

Това е случай от 1980 г. Гранджър Тейлър (Granger Taylor) живее заедно с родителите си в малък град намиращ се на остров Ванкувър в Канада. Не завършва училище, но съвсем не е глупав - има увлечение и голям талант към различните (основно механични, но не само) устройства. Успява да възстанови много захвърлени на боклука и бракувани машини, включително един булдозер, стар локомотив и дори самолет от Втората световна война модел P-40 Kitty Hawk.

Интересува се не само от земни машини. В задния двор на семейната къща конструира модел на "летяща чиния", която макар да не може да лети, изглежда внушително. НЛО-то е направено от стари сателитни чинии и други части намерени на боклука. Горе-долу по това време започва да разправя на малкото си приятели, че е в телепатичен контакт с извънземни същества. Гранджър все повече затъва в НЛО-тематиката, когато не конструира нещо, нон стоп чете книги за извънземни. Само за това говори и изказва различни теории как вероятно работят неидентифицираните летящи обекти. В неговото "НЛО" в задния му двор има печка и легло и младежът прекарва вътре с часове.

Нещата стават критични, Гранджър информира приятелите си, че е получил покана от извънземните да лети с техния апарат. На 29 ноември 1980 младият мъж посещава една вечеринка, на която често ходи. Не пропуска и на въпросната дата на отиде, макар че навън се е разразила голяма буря. На много места прекъсва електричеството, настъпва масова паника. Гранджър обаче успява да се прибере вкъщи след вечерята, но вместо да си легне, написва много странно писмо, което оставя в плевнята.

То е адресирано до родителите му. Информира ги, че тръгва на 42-месечно междузвездно пътешествие след което ще се върне. На гърба на листа е нарисувана карта на планината Ватерло, която е на 20 мили от остров Ванкувър. Никога не се разбира каква е връзката на тази планина с писмото на човека.

След като оставя писмото, Гранджър се качва на пикапа си Datsun, модел 1972 и потегля на някъде в бурята. Повече никой не го вижда. Нито той, нито автомобила някога са открити.

След известно време, на около 4 мили от дома на Тейлър са открити малки парчета от човешки кости. Изглежда там е имало динамитен взрив. Дали това са останки от Гранджър и кога точно е възникнал взрива, никога не е установено. Скептичната хипотеза твърди именно това - че младият човек е имал динамит в колата и нарочно или случайно го е взривил.

Разбира се има и много други алтернативни теории. Една хипотеза твърди, че Гранджър Тейлър е инсценирал всичко, за да започне нов живот на чисто някъде другаде. Той обаче оставя след себе си една доста голяма сума пари - 10 000 долара. Ако е искал да заживее на друго място под друга самоличност, тези пари нямаше да са му излишни.

Най-фантастичната теория твърди, че Гранджър действително е заминал с извънземен кораб към звездите. Защо обаче тогава не се връща? Отдавна са изтекли онези 42 месеца за които той споменава в писмото си.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Мистерията с аеро-клуб Сонора

18 ноември 2019

Странно светещо петно заснето на видео

Виждал съм десетки, а може би дори стотици кадри от охранителни камери, на които има странни неща. Обикновено светещите сфери най-вероятно са просто насекоми. Като долното светещо петно обаче нямам спомен да съм виждал. То се движи бавно и освен това си изменя формата. определено не ми прилича на буболечка.

Източник

17 ноември 2019

Най-странните изчезвания - III

Вечерта на 12 април 1992 един човек шофира по пустия път US 180 близо до Деминг, Ню Мексико. Часът е 23:20 и няма други коли на платното. Мъжът забелязва някаква бяла светлина в ляво от пътя. Това му се струва странно, но продължава да кара. Тогава вижда как пред него се разстила светещ сиво-бял облак, който застава като стена на пътя.

Човекът не спира, а навлиза с колата си право в зловещата мъгла. Кара така около час, но мъглата става все по-гъста и едва може да види пътя пред себе си. Това е крайно необичайно, защото местността около Деминг е пустинна и мъгли тук много рядко се образуват.

Озадаченият човек спира автомобила и излиза, за да разгледа какво става. В този момент губи контрол върху себе си и се свлича замаян на земята. Не може да се помръдне, но вижда как две сенчести фигури се доближават, Хващат го за двете ръце и започват да го влачат към намиращ се наблизо металически обект.

Съществата вкарват човека в апарата през един страничен правоъгълен отвор и го поставят на някакво устройство подобно на кресло. Тук мъжът успява ясно да види, че двете фигури не са хора, а някакви слаби създания с овални лица и огромни черни очи (типични сиви?). Съществата вкарват някакъв инструмент в носа му, нещо като маркуч. Мъжът събира сили и започва да вика, което обърква съществата и те го изхвърлят навън. Апаратът отлита, а мъглата постепенно се вдига.

Източник


16 ноември 2019

МИСТЕРИКОН (16 ноември 2019)


През септември публикувах тази история:


Един читател живеещ наблизо е посетил парка. Странен човек като описания в материала, не е видял. Като странно нещо обаче може да отбележи това подобие на колиба, което е заснел. Развалил я е (аз по принцип не бих направил така), но на другия ден "колибата" била отново издигната.


Друг читател пък ми прати това видео с преведено на български интервю с Боб Дийн. То е от 2011 година. Робърт "Боб" Дийн е американски уфолог, който ни напусна през 2018 г.



Благодаря на всички читатели, които по един или друг начин подкрепят Мистерика!

Тук искам да разкажа за едно малко интересно преживяване от Хелоуин на настоящата година. Не е кой знае какво, даже мислех да не го разказвам, но пък именно такива малки събития ми правят живота интересен. Та, бях си в нас, в новата квартира в София, където се преместих през лятото. Не знаех дали тук минават деца и за всеки случай се бях запасил с бонбони. В предишното място където живеех, не минаваха. Малко след 6 вечерта се чу някаква глъчка на стълбището, сякаш някакви деца бяха отвън. Не звъннаха, но подрънкаха на пианото, което един от съседите е изнесъл в общите части. Това пиано е голяма досада, особено вечер, когато съм си легнал и някой пиян гост на съседите си тръгва и реши да "посвири". Съседът, до колкото знам е обявил пианото за продан, не знам защо си мисли, че ще успее да го продаде за исканите от него 5000 евро :D

Та така, децата подрънкаха и май се качиха нагоре. След няколко часа, към 8:30 вечерта, ги чух отново на стълбището. Къде ли са били два часа и защо не звъняха за бонбони? Може би не бяха тръгнали за "лакомство или пакост" а просто са били на гости на някое тяхно приятелче във входа? Отново взеха да дрънкат на пианото и този път се ядосах и тръгнах да им се карам. Когато отключих и отворих вратата видях, че децата вече бягаха надолу по стълбището. Всъщност видях за не повече от секунда само едно от тях в гръб - последното. То бе облечено точно така както в паранормалните истории описват "децата с черни очи" - с черни дрехи, включително и суичер, чиято качулка покриваше главата му. Не можах да преценя дали е момиче или момче, нито точната му възраст, но мисля, че бе на 14-15 години, а по принцип за "лакомства или пакост" ходят по-малки деца, 10-12 годишни. Детето държеше нещо в ръка, което не можах добре да разгледам, но не бе фенер за лакомства, по скоро ми заприлича на четвъртит кол за домати. Може би това му е била дръжката на вещерската метла, но много не приличаше на такава. Добре, че не се обърна, в тъмното стълбище можеше да ми се стори, че изглежда като типичния образ на "децата с черни очи" и тогава кошмарите ми щяха да са сигурни :D


Не казвам, че наистина това са били "деца с черни очи", най-вероятно са били някои от кварталните хлапета. И все пак бе интересен момент в вечерта. Между другото вероятно сте прочели тази статия от 31 октомври:


Бях забравил, че това не е първия случай, който свързва този весел и мистичен празник с чорнооките същества наподобяващи земни деца. Което е малко странно, макар блога да съществува от 10 години, аз доста добре помня повечето от статиите, които съм публикувал. Как успях да забравя за тази от 2015? Щях да я дам като допълнение към горната статия.

Страшна история от миналия Хелоуин

А като говорим за Хелоуин, ето една интересна новина от тази година:

Безследно изчезнала от 6 г. котка се прибра за Хелоуин

Естествено котката е черна!


Хм, с какво да завърша настоящия бюлетин? Имам няколко интересни новини, но евентуално ще ги дам друг път или въобще няма да им давам гласност в моя блог (мъжете в черно ми налагат цензура :P ). Вместо това ще сложа точна на темата "Хелоуин" с долния туит. Това всъщност е добра идея за другата година, ако не ви се режат тикви. Ползвайте портокали и черен маркер ;)

15 ноември 2019

Най-странните изчезвания - II

Имам чувството, че вече съм разказвал за това супер-странно изчезване или най-малкото съм споменавал за него в обща статия посветена на изчезванията или на планината Шаста. Дори и да е така, си струва отново да го дам на електронните страници на Мистерика.

На 1 октомври 2010, около 18:30 от популярно място за къмпингуване и риболов край връх Шаста в Калифорния изчезва 3-годишно момченце. След масивно издирване момчето е намерено след 5 часа. То е видимо объркано.

Детето разказва, че е отведено в пещера дълбоко под планината от жена, която първоначално помислил, че е неговата баба. Под земята видял студена и тъмна стая, в която стоели или седели в различни позиции множество човекоподобни роботи. Те били неподвижни. Сред прахта по пода се търкаляли различни неща наподобяващи пистолети и други оръжия, а в мрака се спотайвали гигантски паяци. В този момент момчето видяло, че странна светлина се излъчва от главата на "баба" му. Детето осъзнало, че и тя е робот. "Жената" наредила на детето да се изсере на лист хартия и много се ядосала, когато то отказало. "Бабата" казала на момчето, че то е от космоса и е "посадено" в майка му. После го извела навън до мястото където било намерено от спасителите.

Всичко щеше да звучи като фантазия на едно дете, чиито родители са му позволявали да гледа твърде много телевизия, ако нямаше един много интересен факт. След като момчето разказало тази история, истинската му баба си спомнила, че една година преди това, тя самата била на палатка в тази местност. Събудила се през нощта извън палатката, нещо или някой я е бил изнесъл навън. Изпитвала болка в основата на врата си и открила две червени точки на кожата си като от убождания.

Източник

Обяснение 1: Няма връзка между преживяното от бабата и детето. То си е измислило цялата история с роботите в пещерата, защото наистина е гледало много телевизия. Бабата сама в съня си е излязла извън палатката като сомнамбул. "Убожданията" са ухапвания от комари.

Обяснение 2: Бабата е похитена от същата паранормална сила, която след една година ще похити и детето. Убожданията са в резултат на вземане на ДНК, чрез която в последствие ще бъде направен робота "баба".

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Човекът-гримаса от Глазгоу




Сравнително скорошни срещи с хора-сенки




Неразгаданото изчезване на Ранди Лийч

14 ноември 2019

Салвадор Фрикседо (1923-2019)

Тази година уфологията загуби втори велик изследовател след като преди няколко месеца почина Стантън Фрийдман. И докато Фридман е добре известно име в целия свят, то заминалият си наскоро Салвадор Фрикседо е известен основно в страните от южна и централна Америка. Приносът му за популяризиране на уфологията обаче е не по-малък от този на Фридман.

В ранните години от своя живот Салвадор е католически свещеник, който обаче има нетрадиционни разбирания за вярата. Заради тях Фрикседо е отлъчен от църквата. До края на живота си той обаче отстоява разбиранията си и дори написва няколко книги. Един цитат:

"Истинският Бог на Вселената, Върховният разум, напълно неразгадаем в своята цялост за човешкия ум, не тича наоколо изисквайки постоянно обожаване от своите творения или знаци за тяхната привързаност като някакъв ревнив любовник. Истинският Бог не е просяк, за да изисква преданост, преклонение и дори подаръци. Истинският Бог продължава непрекъснато да създава и да се наслаждава на това как неговите творения се реализират всеки според своята природа, без да има нужда те постоянно да се обръщат към него, за да му благодарят или да го молят да не ги осъжда на някакво вечно наказание."

Аз лично не вярвам в бог, но подкрепям горното твърдение, защото ако все пак съществува някаква висша сила, тя би трябвало да е над жалката дребнавост на описаните във всички религии богове, които искат да им се строят храмове, постоянно да им се молят и дори да се извършват жертвоприношения в тяхна угода.

След като скъсва с католическата църква, Фрикседо се отдава на разгадаването на загадките на вселената чрез уфологията. През 70-те години на ХХ век, той е добре познато лице от телевизионния екран от Мексико до Аржентина. Пише още книги, този път на НЛО-тематика. През 70-те години има вълна от НЛО наблюдения в Еквадор, както и няколко случая на мистериозни изчезвания на самолети в Андите. Правителството на тази страна приема съветите на Фрикседо как да действа в ситуацията. Не така е приет от мексиканските власти, които го обвиняват, че всява паника, когато лично започва да разследва няколко странни смъртни случая в северно Мексико, при които кръвта е изцяло изсмукана като от вампир.

Фрикседо изнася лекции и в САЩ, той е един от лекторите на първия световен НЛО конгрес състоял се във Финикс, Аризона през 1991. През 1992 за първи път на английски е публикувана неговата знаменита книга "Визионери, мистици и контактьори". Издателството има намерение да преведе и други негови книги, но странно и дори конспиративно стечение на обстоятелствата попречват това да се случи.

Източник


13 ноември 2019

Най-странните изчезвания - I

Започвам нова поредица. Първата история е толкова странна, че вероятно не се е случила точно по описания начин, а може би е съновидение.

Случаят е разказан в подкаста "Monsters Among Us", чийто водещ е Дерек Хейс и към този момент не мога да кажа дали спада към сериозните паранормални изследователи или към...не толкова сериозните, за които писах наскоро.

Това е историята на човек на име Марк, който повечето време прекарва в кравефермата на родителите си в Калифорния. През август 2019 (демек това е съвсем пресен случай!) той работи до късно в комплекса. В 3:15, по време на Дяволския час, Марк чува приглушен глас иззад един обор със слама. Опасявайки се, че крадец или злосторник е проникнал във фермата, човекът тръгва на оглед, но не намира никого.

Марк решава да забрави за случая, решавайки, че просто му се е причуло заради преумората, но гласът се обажда още няколко пъти. Вече поизнервен човекът решава да зареже каквото прави и да седне до една хранилка и да се ослушва от къде ще се чуе отново гласа, за да идентифицира източника. Както и се очаква, по някое време просто заспива.

Марк се събужда в непозната стая. На една от стените се появява врата и от нея в помещението нахлува мъж размахващ нож. Той не издава никакви звуци, нито на лицето си има някакво изражение (нито гняв, нито злоба, нищо). Уплашен за живота си, Марк отскача в страни след което нанася удар на непознатия, който веднага се строполява на земята без да мърда.

Почти веднага се появяват още две врати и от тях изскачат други двама странници. Единият е доста висок и слаб и има глава като на гарван. Другият е мъж в бизнес костюм с гротескно усмихнато лице. Той хваща Марк за китката докато в същото време ризата му се разтваря и от там се подава циркулярна резачка. Марк успява да го нокаултира и него. Човекът с глава на гарван прави една крачка към Марк, но изглежда след това размисля, виждайки, че фермерът не е лесен за справяне, затова се оттегля през вратата от която се е появил.

Марк се събужда уплашен до хранилката до която е заспал. Няма помен от съществата и Марк щеше да реши, че всичко е сън, ако не бяха белезите от пръсти оставени на мястото, където го е бил хванал човекът с бизнес костюма.


Дали това е било един кошмар? Според мен наистина Марк просто е сънувал съществата и се е самонаранил в съня си, но странният глас преди това наистина го е имало и определено е загадка. А може би това наистина е бил опит за отвличане в друго измерение и ако Марк не беше прогонил нападателите, просто щеше да изчезне и Дейвид Полайдс щеше да го добави към дългия списък с мистериозни изчезвания, за които пише в книгите си.


12 ноември 2019

Убийството вдъхновено от Слендермен - продължение на историята

През 2014 публикувах този материал:


В него описах наскоро случилия се по онова време опит за убийство вдъхновено от легендата за злото същество известно като Слендермен. Две дванадесетгодишни момичета се опитаха да заколят тяхна приятелка. Така те искали да впечатлят Сленди.

Наскоро разбрах какво се е случило с оцелялата жертва както и с двете нападателки (ех, добре че са читателите, че да ми обръщат внимание на такива новини и клипове като долния, искрено благодаря). Във видеото пострадалото момиче, което вече е на 17, говори за преживяното от нея. Определено случилото се и се е отразило (то оставаше и да не се отрази, при положение, че избегва смъртта на косъм) и тя винаги спи с ножици до себе си, защото има фобия, че някой отново ще я нападне.

Ами какво се случва с двете кандидат-убийци, които също вече са на 17 (между другото са показани кадри, в които се вижда как едната си танцува в ареста)? Те в крайна сметка не са осъдени, а настанени в психиатрия демек лудница.

В коментарите под клипа някои потребители недоволстват, че двете ножарки не са осъдени, а пратени на психо лечение. Ок, нека ви обясня защо това всъщност е по-тежкият вариант от осъдителна присъда в затвор, дори и когато става въпрос за западните "модерни и лъскави" психодиспансери, а не са българските лудници на ужасите. Когато те пратят в затвора, освен ако не си до живот, ти знаеш кога ще излезеш от там - 5, 10, дори 20 години - имаш крайна дата. В много случаи дори осъдените излизат предсрочно по различни причини, няма да се спирам на тях, описани са в закона. Докато престоя ти в психарницата може да се проточи неопределено, дори до края на живота ти (друг е въпроса, че в България много луди ги оставят да се разхождат по улиците, защото държавата не иска да отделя пари за издръжката на настанените в съответните психиатрични заведения).

Един пример. Преди няколко години прочетох за някакъв млад англичанин (май дори и той не беше навършил пълнолетие), който бе убил човек. Повече подробности за самото убийство не бяха дадени. Бе обърнато внимание на случилото се след него. Приятели на момчето го посъветвали да се направи на луд, така вместо да кисне в затвора, по цял ден щял да се излежава, да му дават да играе на Play Station като форма на лечение и млада секси медицинска сестра да се грижи за него. Явно младежът доста добре се е направил на перко, защото веднага бил обявен за невменяем и пратен в една лудница. И още е там. Ако беше осъден, отдавна да е излязъл от затвора, защото вече са се минали максимално даваните години за случаи като неговия (непълнолетен, без предишни провинения и т.н.) Вместо това той гние в лудницата. Всячески се опитва да докаже, че не е луд, но никой не му вярва. Имаше описани дори комични ситуации. Психиатрията получава научни списания, които пациентите четат. В един брой имало статия за новите разработки на американските военни, които мислят да използват в бъдеще нано-технологии прикачени към пчели, за да следят потенциални заподозрени хора. Младежът (който вече не е младеж) много се развълнувал от тази статия и разказал за пчелите на една от мед. сестрите. Веднага в досието му било записано "вярва, че пчелите следят хората". Да, определено скоро няма да излезе навън :D

Така, че тези двете момичета определено са изтеглили по-късата клечка.

(ИМА И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ СЛЕД КЛИПА)



Забележки:

1. Момичето, което си танцува е симпатично.

2. Внимавайте какви съвети ви дават приятелите. На англичанина приятелите са му направили мечешка услуга.

3. Ами какво става със Слендермен? Той започва своя "живот" като почти сигурна измислица, но може вече да не е толкова измислен. Знаете какво е класическото призоваване на демон, нали? Трябва да се пролее кръв (желателно от девица), за да се материализира демонът. Е, в случая имаме пролята кръв...вероятно от девица.

11 ноември 2019

Най-странните извънземни - част VIII

Последната история е от Пуерто Рико, годината е 1977. Основен очевидец е човек на име Адриан Олмос. През месец юли на въпросната година той вижда джудже да лети наоколо с реактивна раница на гърба. Следващото преживяване на човекът е от 20 октомври. Той е на път, защото трябва да достави медицински продукти в малкия крайбрежен град Камуи, когато внезапно чува странен усилващ се звук наподобяващ по неговите собствени думи "маймунски крясъци". На Олмос му прилошало и отбил в страни от пътя. Тогава видял как на пътя се спуска ярка кръгла светлина, от която излизат няколко по-малки светещи сфери.

На свой ред малките светлини изпускат нещо като газ, от който се оформят две малки същества. Олмос осъзнава, че именно те издават "крясъците". Те приличат на гущери облечени в платинено бели костюми. Едно от съществата насочва някакво устройство към ужасения човек и изглежда го сканира. Продължават с писуканията, все едно се опитват да кажат нещо на Олмос. Разговор обаче не се получава и двете същества се стопяват обратно в голямата светлина, която отлита в небето.

Здравето на Олмос ще се влоши след този случай. Той ще се премести да живее далеч от този район, но за дълги години ще страда от главоболие и панически атаки.

Източник

10 ноември 2019

МИСТЕРИКОН (10 ноември 2019)


Поредно изчезване със странни моменти в България, само на мен ли ми се струва, че напоследък тук зачестиха такива случаи?

На 22 октомври от село Николаево, община Стражица изчезва малкият Мариан, който е на година и половина. Пиша настоящата статия 5 дни по-късно и все така не е ясно какво се е случило.

"Бяхме в двора всички, а детето беше пред нас и си играеше. Бяха влязъл вкъщи, за да говоря по телефона - 3-4 минути да съм се забавил. Излязох вън да го проверя и детето го нямаше", казва бащата.

Според родителите и жителите на Николаево едногодишният Мариян е отвлечен.


Дано, когато излезе настоящата статия да има повече яснота по случая и дано новините да са добри.


А колегите от Форумът на българските уфолози припомнят едно НЛО наблюдение над София от 5 март 2013 г.

От архива: НЛО кръжат над болница в София


Следва под-рубриката "ОБРАТНА ВРЪЗКА". Тя е посветена на коментарите оставени на различни места от моите читатели.

На 16 октомври публикувах тази статия:


Във Фейсбук редовен читател ми обърна внимание на една българска песен появила се в края на бай-тошовата диктатура. Всички мислят, че това е парче на българската ъндърграунд група ДДТ (да не се бърка с руската банда със същото име), но музикантите са отрекли, че песента е тяхно дело.



Следва друг коментар отново от Фейсбук. На 18 октомври публикувах тази снимка със следния текст:

"ИСТИНСКА МИСТЕРИЯ! В този тиган е имало наденица, къде ли е изчезнала?"


Иииии последва следния коментар:


Жалко, че съм разочаровал този млад читател, но няма какво да се направи - всеки идва с различни очаквания и не може всеки да е удовлетворен. Мистерика още от самото си създаване много залага на хумора и ще продължи да го прави и в бъдеще. Не гледайте винаги толкова сериозно на нещата. Ако все пак държите да се обсъждат само сериозни теми, мисля че ще намерите достатъчно сайтове за това, а аз отивам междувременно да спасявам наденицата от злите извънземни :)

Следва нещо, наистина много сериозно, което предизвика философска дискусия. На 7 септември в моя страничен блог "Странни игри в странни дни" публикувах тази статия:

Самоубиха Алек Холовка

Прочетете коментара на Радослав след статията, както и моят отговор, мисля че това са дълбоки въпроси.

Е, хареса ли ви "ОБРАТНА ВРЪЗКА"? Продължавайте да коментирате, дори и когато не сте съгласни и искате да критикувате!

Една световна новина. Наскоро известната климатична активистка Грета Тунберг бе почетена от научната общност чрез едно откритие. Нов вид бръмбар бе кръстен на нея - nelloptodes gretae.

Източник



В миналото издание на МИСТЕРИКОН пропуснах кино темата. Сега ще наваксам с историята на "Queen Kong" (Кралицата Конг) появил се през 1976. Звучи ли ви познато? Да, точно така, филмът е копие на "King Kong" излязъл по кината през 1933. И то до толкова ужасно копие, че се превръща в класика демек става популярен не защото е много добър, а защото е много лош. Сценарият е почти идентичен с този на "Кинг Конг", а актьорската игра е повече от посредствена. Специалните ефекти са мъчение за сетивата.

Източник



ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (26 октомври 2019)

09 ноември 2019

Най-странните извънземни - част VII

През лятото на 1975 учител от Ню Йорк на име Том Деркор се събужда в една прекрасна слънчева утрин. Скоро обаче вижда как нетипично черен малък облак се насочва към къщата му. Странното е, че "облакът" се движи срещу вятъра!

С приближаването си, странният обект се видоизменя и смалява. Накрая той е не по-голям от баскетболна топка. От кръгъл става овален, а накрая представлява една трудно определима маса с множество чупки и извивки. Не стига това, ами на него се появява нещо като уста, която започва да диша. След това изплюва някаква безцветна течност върху учителя. Накрая облакът се стопява в нищото, все едно никога не е съществувал.

Даскалът бързо събира част от течността в запечатана наилонова торба и я занася за изследване. Оказва се обаче, че това е просто вода.

Източник

08 ноември 2019

Полтъргайстът от Лемонт, Илинойс

Годината е 1901, а мястото затънтеният провинциален град Лемонт в Илинойс, САЩ. Семейство Уилямс не са с нищо по-различни от останалите фермерски семейства в околността. Една вечер през есента на въпросната година семейството сяда да вечеря както прави всеки ден. Те са в добро настроение и нищо не подсказва какво предстои да се случи. Внезапно буквално от никъде нещо пада на масата. Бащата, главата на семейството, се опомня пръв и посяга, за да вземе нещото. Оказва се, че това е писмо написано с множество грешки както би го написало дете или слабообразован човек. Посланието обаче е ясно - семейството трябва да напусне къщата си до десет дни или ще има последствия за тях. Мистър Уилямс решава да не се поддава на паниката и изгаря листа.


10 дни минават и семейството притеснено чака да види какво ще се случи. Е, не става кой знае какво. Ако това беше сценарий на филм, вероятно някой щеше да умре на 11-тия ден или да се случи някоя друга голяма трагедия. Вместо това започват да се появяват нови писма. Те са по-агресивни и изпълнени с вулгарност. Най-притеснителното е, че в писмата се съдържа доста лична информация за всички членове от семейството, сякаш някой постоянно ги наблюдава и знае какво правят във всеки един момент. Освен това предсказват бъдещи събития - като кога ще им дойде гост.

Постепенно в къщата започват да се проявява и друга паранормална активност. Семейното куче се държи странно. Свива се уплашено в някой ъгъл, гледа в една точка, хвърля се в празното пространство, сякаш атакува някакво невидимо същество. Това негово странно държане се случва винаги преди да се появи поредното писмо. Освен това предметите започват да се местят от само себе си, изчезват дрехи, които после биват намирани разкъсани и захвърлени на двора навън.

След известно време се появява и някаква непозната черна котка, която се навърта около къщата и се взира със зли очи в хората. Опитват се да я прогонят, но тя винаги се връща.

Семейство Уилямс вика свещеник, който първоначално е скептично настроен, но бързо променя мнението си когато вижда с очите си как едно писмо се материализира от въздуха. Вижда и черната котка криеща се сред сенките навън. Затова попът вика още един свещеник и двамата провеждат ритуал по пречистване с молитви и светена вода във всички стаи. За три дни всякаква паранормална активност спира. След това обаче всичко продължава с нова сила. В писмата се съдържат подигравки към проведения ритуал.

В крайна сметка семейството наистина напуска къщата си. Не е ясно чия собственост става тя след това и дали проблемите са продължили и за новите стопани, изглежда че по-скоро не. Остава въпросът какво е било това чудо? Според скептиците някое от децата си е правило шегички, но това е почти невъзможно - как ще успее да пуска писмо след писмо без да го хванат? А може би цялото семейство е измислило тази измама? Свещеникът, а и много гости обаче също са виждали падащите писма и други паранормални феномени, така че свръхестествената активност не е измислица. Може би семейството е станало жертва на някой, който е искал да ги прогони, за да купи имота на безценица, но как ще успее да направи така, че всичко да изглежда като демонично проявление?

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Въртящата се статуя на ангел




Мърдащо се мъртво тяло 17 месеца след смъртта




Мърдаща се вентроложка кукла от Втората световна война

07 ноември 2019

Най-странните извънземни - част VI

12 ноември 1976. Хосе Мария Трейо и Хуан Каричоза Лухан са двама войници, които са на пост във военно-въздушна база в Бадахос, Испания, когато ярко НЛО прелита над тях издавайки силен свистящ звук. След малко към двамината се приближава Хосе Хидалго, още един войник, който е на пост заедно с едно куче. Той развълнувано им казва, че е видял същото нещо в небето. Докато тримата обсъждат какво са видели, те чуват звуци в тъмнината. Опасявайки се, че някой е проникнал неправомерно на територията на базата, те пускат тренираното куче, но то скоро се завръща скимтейки.

Тогава от мрака изплува призрачно същество, което сякаш е изградено от зелена мъгла. Трудно могат да се различат крака или ръце. Трейо припада, а другите двама войници откриват огън, но куршумите минават през създанието като през призрак. Съществото свети все по-ярко и по-ярко докато в един момент просто изчезва. След това отново в небето се чува познатият свистящ звук.

Източник


06 ноември 2019

Тиранозаври в Тексас

Сред криптозоолозите от край време битува мнението, че е напълно възможно някъде по земното кълбо да са се запазили малки популации от различни видове сухоземни, водни или летящи динозаври. Обикновено като локации, където е възможно да бъдат намерени все още живи праисторически зверове, се посочват дълбоките затънтени джунгли на Африка и Южна Америка. Има обаче истории на видени тиранозаври не къде да е, а в американския щат Тексас! Дали всичко е просто невярна градска легенда? Ако питате мен, по-скоро да, като се има в предвид кой е източникът на първите истории от дадените по-долу (да, познахте...Phantoms and Monsters, от който едно време редовно превеждах доверчиво). Въобще нямаше да си правя труда да пиша настоящата статия, ако нямаше и няколко други посочени източници. Така, че да не отхвърляме напълно вероятността в Тексас освен мексиканци, да се разхожда и някой Т-рекс.

Тази история е публикувана в P&M през 2013, както обикновено е изпратена от "човек пожелал да запази анонимност" и изписващ се само с инициалите М.Р. Очевидецът казва, че случката е от летните месеци на същата година и се е разиграла край Хебронвил. Негова приятелка му казва, че видяла ходещ на два крака динозавър около 20:45 една вечер. Съществото минало пред колата на жената. Тогава М.Р. се сетил за свое странно преживяване от преди два месеца.

М.Р. си спинкал сладко, когато бива събуден между 1 и 2 през нощта от непознати животински писъци. Нещо тежко притичало покрай отворения прозорец на спалнята му. Не видял с очите си какво точно било това животно, но се замислил дали това не е динозавърът, който е видяла неговата приятелка.


Следва случай от друг тексаски град - Фалфуриас, който е на едва 18 мили източно от Хебронвил. Отново е разказан в блога на Лон Страйкър Phantoms and Monsters и дори е от същата година. Това потвърждава ли истинността на двете наблюдения? Размислите ми малко по-надолу. Очевидецът този път носи инициалите Л.М.

Преживяванията на Л.М. започнали още през месец декември на предишната 2012 година (в него месец трябваше да свърши светът според тълкувателите на календара на маите, но найсе). Л. заедно с негов съсед видели двойка динозаври на пътя зад къщите им. Също така негов роднина от Мексико му споделил, че последният път, когато го е посетил е видял "голем гущер". Това се случило докато шофирал и бил близо до Макален, Тексас. Тичал на два крака и имал тъмна кожа. Това напълно съвпадало с видяното от Л.М. и неговият съсед.

Две седмици по-късно синът на Л.М. му казал, че заедно с негови приятели са намерили перушина и животински кости в храстите край пътя. Л. уведомил властите за тази находка, но според тях това било дело на койоти, макар че М. се кълне, че не е виждал кекав койот от много много време. Горе-долу по същото време на един съсед изчезнало кучето.

В оригиналната статия следва разказ на някаква жена - М.Г., който обаче няма да го преразказвам в подробности. Подобен е на предишните. М.Г. видяла тичащ на два крака динозавър насред полето. Горе-долу по същото време изчезнали няколко крави. Това е.

Е, след като има повече от един случай, увеличава ли се достоверността им? По принцип би трябвало отговорът да е "да", но в случая ще остана на скептичния бряг на реката и няма да преплавам оттатък. Сега в ретроспекция ми се струва, че виждам каква е тактиката на Лон. За кратко време той публикува няколко статии от "различни свидетели" видели едно и също нещо в един и същи район. През 2013 това са тиранозаврите в Тексас, няколко години по-късно темата ще е Мотман в Чикаго, а до колкото ми помни паметта през 2010-2011 P&M ще тръби за летящите риби скатове над друг район в Америка. Винаги снимки липсват или са твърде неясни. Рядко подобни случаи се описват в други паранормални блогове. Как всички свидетели на дадено събитие от всички възможни стотици американски изследователи, винаги ще разкажат историята си точно на Лон? Сякаш всички случаи са измислени от самия сайт...

Да видим и другите източници, може би те ще размекнат скептицизма ми...


През октомври 2014 някой се обажда в паранормалното радио шоу Coast to Coast AM със странна история от тинейджърските си години. Представя се като Дан (добре, че не се е представил само с инициали, тогава положението щеше да е много съмнително) и казва как често с приятели са ходили в пущинака край град Мидленд, Тексас. Веднъж видели нещо като "мини тиранозавър".

Е, този разказ потвърждава ли предишните? Само година след серията публикации във Phantom and Monsters някой се обажда в едно много популярно радио шоу и разказва нещо подобно. Освен като "Дан" не е...Лон. Замислих се колко е лесно понякога да направиш от "нищо нещо". Примерно публикувам в двата мои блога "Мистерика" и "Момин проход и наоколо" по няколко статии за видени НЛО над град Момин проход (е, една ли щеше да предизвикат тези новини толкова интерес, колкото като да издигнеш порно актриса за кмет, ама пак ще има достатъчно читатели). След това се обаждам разни радиа и телевизии и твърдя, че съм виждал обектите за които пише в Интернет. Поне някои от медиите вероятно ще се заинтересуват до толкова, че поне да се разровят в мрежата. Ще намерят моите статии (едва ли ще си направят труда да проверят, че всъщност един и същ човек стои и зад двата сайта). И дори някоя медия може да се излъже да прати екип да направи репортаж. И ето, имаме новина.

В интерес на истината действително има поне един материал за НЛО в Момин проход в по-малкия ми споменат блог. За щастие имах достатъчно акъл в главата си, да не раздухвам случая с допълнителни статии с лъжи. За жалост не може същото да се каже за други притежатели на блогове и дори цели новинарски агенции, които през последните години създадоха и преекспонираха не една и две фалшиви новини.

Но да се върнем на динозаврите в Тексас. Следва случай описан в сайта "Frontiers of Zoology" и поне до колкото мога да преценя той няма нищо общо с Лон :D

Сътрудник на сайта на име Филип О'Донел е интервюирал човек, който твърди, че също е видял "мини дино" в южната част на щата. С бебето тиранозавърче са се гледали известно време, след което животното е побягнало в гората. Човекът дори си е ударил един шамар, за да се увери, че не сънува.

И за да не ви удавя напълно в скептицизъм, ще кажа, че от десетилетия се говори, че в планинските региони на Тексас живее криптид на име Маунтън Бумър. Неговото описание доста наподобява това на "малък тиранозавър рекс". Дали пък в горните истории все пак няма и доза истина? Може би поради някаква причина (липса на достатъчно храна) тези оцелели тиранозавърчета са слезли от планините към полята и градовете? Само да не вземат да изядат Лон, че тогава кой ще измисля фантастични истории за Phantoms and Monsters...

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Трима виждат птеродактил в Аризона

05 ноември 2019

Най-странните извънземни - част V

Този случай е от американския щат Уайоминг и се е разиграл на 25 октомври 1974 (по някакво съвпадение подготвям статията на 26 октомври, дали пък след малко като изляза от квартирата няма да видя извънземни?). Местен ловец е далеч от цивилизацията отдаден на любимото си занимание, когато внезапно почувства, че сякаш времето се забавя. Стреля по една сърна, но вижда как куршума все повече се забавя и накрая пада на земята. Веднага след това забелязва странно същество да се спотайва на близо в сенките. Това е хуманоид, който е облечен в нещо като водолазки костюм. Има антени на главата си, но не се забелязват никакви уши, врат или вежди над малките му очи. Ръцете му са ненормално дълги и едната завършва с нещо като бургия.

Не стига това, ами създанието проговаря на ловеца на перфектен английски. То казва, че името му е "Аусо Едно" и завежда човекът на своята родна планета, която се намира на 163 000 "светлинни мили". Там на землянинът са му проведени медицински изследвания преди да бъде върнат на Земята.

Ще кажете - пълни измислици, но най-интересното е, че докторите са изненадани, когато преглеждат ловеца след тази странна среща. Той от години има петна в белите дробове, които са му останали от прекарана туберколоза. Изведнъж те се оказват изчезнали!

Източник


04 ноември 2019

Карл Вилхелм Шееле - гений преследван от вечен лош късмет

Някои хора са геленици на съдбата. Колкото и глупаво да постъпват, винаги имат добър късмет и нещата им се нареждат. Други са точно на обратното - колкото и да са умни и работливи, злощастията вървят винаги след тях. Карл Вилхелм Шееле е вероятно от вторите, роден на 9 декември 1742 година в град Щралзунд (тогава в състава на Швеция, днес в Германия), в семейството на уважаван търговец.

На 14 години Шееле се хваща на работа при един фармацевт в Гьотеборг, където за първи път му се налага да работи с химически вещества. Те страшно много го впечатляват и химията ще е част от живота му до последния му ден. Обикновено, след като приключи работа, младият Карл остава в аптеката, за да извършва свои си опити. Често стои до късно през нощта. Една вечер предизвиква голяма експлозия, което разгневява работодателят му и Шееле веднага е уволнен. Това е първият път, когато злощастие спохожда Вилхелм Шееле.

След тази несполука, Карл си намира работа в Малмьо, където му е и първият досег с академичните среди. През 1767 се мести в Стокхолм, където отново работи като фармацевт, но вече сам си е шеф.


Освен с аптекарство Шееле се занимава и с научни изследвания. Едно от първите му открития е нов начин за извличане на винената киселина, която се съдържа като естествен продукт в много плодове като гроздето например. Винарите и готвачите познават това вещество от векове, но Шееле открива бърз начин за добиването му. Освен това Шееле е първият извлякъл млечна киселина в чист вид, както и глицерин. На него принадлежи и откриването на флуороводорода и сероводорода. Най-голямото му откритие обаче е кислородът три години преди това да направи и Джоузеф Пристли. Защо тогава днес в учебниците като откривател на кислорода е посочен Пристли? Защото Шееле е повече по експериментите, а не по формалната работа и му отнема цели 6 години, за да систематизира откритието си и да го публикува. Когато най-накрая го прави, е вече късно. Пристли е нарекъл новото вещество "кислород" и завинаги остава в историята като негов откривател. Името, което Шееле дава на същия химичен елемент е "огнен въздух", защото много правилно забелязва, че огънят се разгаря при наличието му.

Шееле открива още 6 елемента - барий, хлор, молибден, манган, азот и волфрам, като за никой от тях не е признат за първооткривател, като причините са различни. Например за хлора, макар да го изолира при опитите си, Шееле мисли, че е просто оксид получен от солната киселина. След време сър Хъмфри Дейви ще докаже, че това не е вярно, хлорът няма общо с кислорода и е напълно отделен елемент. Затова Дейви ще се води негов откривател.

Статуя на Шееле в Стокхолм:


Днес Шееле е признат официално за откривател само на един единствен елемент, с това откритие обаче едва ли някой би се гордял особено. Става въпрос за арсена, който е причинил смъртта на безброй хора през следващите години докато се разбере, че всъщност е отровен. Това жълто-зелено вещество се използва за боядисване на какво ли не - книги, тапети, дрехи, дори детски играчки. Предполага се, че той е причината за смъртта на Наполеон Бонапарт. Любимият цвят на френския император е зеленият и в него са боядисани стените на стаята му на остров Света Елена, където е заточен. Използваната боя е на базата на арсена.

Шееле умира на едва 43 години заради проблеми с бъбреците. За това до голяма степен е отговорен и неговият навик да помирисва и опитва на вкус всяко вещество, което успява да синтезира в лабораторията си.

Според мнозина Шееле е изпреварил времето си. Той открива повече химични елементи, от който и да било друг негов съвременник, но е признат като откривател само на една отрова. Великият писател Айзък Азимов го нарича "лошият късмет Шееле".

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Викториански истории - съновидение




Имението на ужасите на д-р Майкъл Шнайдер