08 октомври 2019

Истории от най-голямото гробище на света

Уади ал-Салаам, Долината на покоя, се намира на 150 километра южно от Багдад, Ирак и заема 13 процента от територията на град Наджаф. Гробището е включено в списъка с културно наследство на ЮНЕСКО. То е най-голямото гробище на света и може би затова допринася фактът, че се ползва без прекъсване като място за погребване на мъртвите от повече от 1400 години. Със сигурност има и по-стари гробища, но никое от тях не е използвано от хората днес.

За такова старо гробище е съвсем нормално да се разказват множество страшни истории. Нещо повече, разказите са толкова много, че на главния вход на комплекса се продават талисмани защитаващи от зли духове.


Хайдер ал-Хатеми (26 г.) е бивш гробар в Уади ал-Салаам, който през 2016 има страшно преживяване.

"Един ден някаква сянка се промъкна зад мен и ме удари силно по главата, което силно ме нарани. От тогава не мога да ходя в правя линия и сякаш привидението ме е обсебило".

Семейството на Хайдер продава жилището си, за да може да плати на народен лечител, но и до ден днешен състоянието на младия човек не се е подобрило. Жена му го напуска. Цялата фамилия сега живее в бордеите на Наджаф.


Младият гробар Муртаза Джуад Або Себи (23 г.) признава, че текучеството е много голямо. Рядко гробарите се задържат за повече от няколко години като много от тях напускат заради страшни преживявания. Друг фактор за текучеството вероятно е и ниската заплата - около 300 долара на месец.


Самият Муртаза (на снимката по-горе) също е имал странен случай през 2013, в началото на неговата "кариера" като гробокопач.

"Случи се през нощта докато спусках една мъртва жена в гробницата ѝ. Докато се бях навел, мъртвата ме удари силно с ръка по лицето."

Не е необичайно за мъртво тяло да показва леки признаци на мускулни движения. Тези спазми настъпващи след смъртта са описани в медицинската литература, но Муртаза казва, че случаят не е такъв. Жесток шамар по лицето не е "малко мускулно движение". Този случай оставя дълготрайна травма в живота на младия човек, дори на няколко пъти опитва самоубийство. Най-накрая постъпва за лечение в Американската университетска болница в Бейрут и може да се каже, че е вече е добре. Излекуван, щастлив и оженен, той все пак отново се връща да работи като гробар в гробището.


Хани Абу Хнаим (на долната снимка) е един от малкото възрастни гробари, той е на 61 години и определено има здрави нерви, щом толкова дълго се е задържал на тази работа. Не стига това ами той дори живее в самото гробище!


Хнаим вярва, че гробището се обитава от два вида свръхестествени създания - духовете на мъртвите и джиновете. Последните могат да приемат различни форми - на голям червей, на малко дете или на котка с дълга козина.

"Когато ги видя, аз им крещя да се махат" (горките улични котки идващи да попеят в гробището, колко ли ругатни са отнесли от този изперкал гробар мислещ ги за джинове).

Група гробари си почиват в гробището:


Амир ал-Джубури е нещо като началник на гробарите. Той вярва, че много от духовете са се появили, защото мъртвите са гневни, че техните гробни места са продадени от семействата им, което е незаконно. Местата за нови гробове в Уади ал-Салаам стават все по-малко и цената им се вдига. За по-хубавите парцели сумата достига до 4000 долара. Затова някои по-бедни хора продават на черния пазар гробовете на техни починали роднини. Това според Амир разгневява духовете на мъртвите.

Талисмани за защита:


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Викториански истории - жената в черно

Няма коментари:

Публикуване на коментар