07 октомври 2019

Мистерията с аеро-клуб Сонора

През 1850 година, в разгара на Златната треска в САЩ, с нищо незабележим мъж на име Чарлс Огуст Алберт Делчау емигрира от родния си Бранденбург, Прусия в Тексас, където работи няколко години като обикновен месар. Ще се ожени и ще има три деца, а през годините ще работи и много други обикновени работи като фермер, продавач и т.н. Животът му е тривиален, с нищо по-специален от обикновеното и типичен за милиони нормални хора като него. През 1877 обаче Делчау е застигнат от трагедия - жена му и най-малкият му син умират от жълта треска. Чарлс веднага се жени повторно, но и втората му съпруга ще почине само след една година. Има сведения, че и една от дъщерите на Делчау също умира някъде по това време. След известно време мъжът се пенсионира и заедно с доведената си дъщеря се премества в Хюстън. Нещастията отново го застигат - туберкулозата отнема зет му и другата му дъщеря. Някъде по това време, вероятно за да избяга от мрачната действителност, Чарлс Делчау започва да рисува и да пише. Прекарва часове сам на тавана отдаден на това свое хоби. Умира през 1923 на 93 години. Оставя след себе си над 5000 скици и рисунки, както и хиляди изписани страници. Така приключва един обикновен живот, за който в последствие мнозина ще се питат дали всъщност не е бил доста фантастичен.

През 60-те години на ХХ век се запалва къщата, в която някога Делчау е живял. Тя все още е притежание на наследниците му и те успяват да спасят част от покъщнината. Сред спасеното са и 12 папки съдържащи над 2000 листа изрисувани и от двете страни със всякакви фантастични самолети, въздушни кораби и апарати, които дори е трудно да се определи какви са. Наследниците на мъжа изхвърлят повечето от тях. Малко остава те да бъдат завинаги изгубени. Тук обаче се намесва съдбата. Хора ровещи в боклуците ги намират и ги продават на антикваря Фред Уошингтън, който ги забутва сред останалите вехтории в магазина си.



Едва през 1968 млада студентка по живопис на име Мери Джейн Виктор попада на тях, закупува ги и проучва историята им. За самоук художник те са доста добри. Детайлите на изобразените машини са удивителни. Самите машини са разнородни, има дирижабли, самолети и хеликоптери, включително и такива, които ги е нямало по времето, в което е живял Делчау. Има и направо фантастични - боен въздушен кораб придържан от балони. Всички илюстрации са номерирани, с дати, и често към тях са прикрепени скици или изрезки от вестници свързани с въздушни катастрофи, изобретения или други подобни. Към много от картините има надписи, които изглежда са шифрирани послания, те никога не са разчетени напълно.

Не по-малко загадъчни са и писанията на Делчау. В тях той описва в подробности сбирките и извършваните полети на тайно общество наричащо себе си "Аеро-клуб Сонора". Мъжът се определя като член на тази група състояща се от около 60 човека. Те се събират редовно недалеч от затънтения град Сонора в Калифорния, за да дискутират новите изобретения и да работят по проектите изобразени в картините, както и да тестват в полет готовите машини в близките планини и пустини. От написаното от Делчау излиза, че той по-скоро е бил хроникьор на групата, а не изобретател или летец.

Ако записите и чертежите са верни, ще излезе, че групата е успяла да направи летателен апарат още преди официалното изобретяването на самолета от братята Райт. Нещо повече - в текстовете се споменава и за анти-гравитационна субстанция наричана "вдигаща течност" или просто "супа", както и подобен газ. Според написаното от Делчау клубът полага неимоверни усилия, за да запази своята секретност. Често като отиват към сбирките си носят дегизировка, използват фалшиви имена и комуникират чрез шифрирани съобщения. Клубът се саморазпуска когато умира главният изобретател на име Питър Менис.


Възможно ли е всички писания и рисунки да са просто плод на въображението на един самотен стар мъж? Критиците посочват, че няма доказателства някога Делчау да е стъпвал в град Сонора или въобще в щата Калифорния, но това не значи нищо. Та нима вие знаете всички градове и села, които някога са посещавани от дядо и баба ви? И нима някой ще води някакви записки, че един обикновен месар някога е посещавал даден град? И днес хиляди работници, търговци и пенсионери пътуват насам-натам и след време никой няма да знае, че те са посетили еди-кой си град. Така че на практика няма никакви пречки Делчау да е посещавал Сонора и то редовно.

Интересно е, че много от описаните механизми и концепции за летене са изключително правдиви. От къде ще ги научи един обикновен човек като Делчау? Дали е положил неимоверни усилия да се самообразова или ги е видял с очите си? Малко е вероятно като се има в предвид колко точно са описани крила, химически реакции, подвижни връзки и какво ли още не. Трябва доста да е чел книги относно физиката, химията, аеродинамиката и т.н. По негово време не е било толкова лесно да се сдобиеш с такива наръчници, а и някои от концепциите дори не са били напълно развити тогава.

Друго което скептиците изтъкват е, че няма никакви други доказателства за съществуването на аеро-клуб "Сонора", макар в гробището на града да има надгробни плочи с имена съвпадащи с някои от имената от записките на Делчау. Случайно съвпадение ли е това или действително част от членовете са били местни жители? Логично е да се предположи, че част от тайните авиатори са живели в Сонора, така биха се спестили разходите по пътуването на поне част от членовете, а и вероятно са имали склад в града. Не е възможно за всяка сбирка да са донасяли летящите си машини от другаде. Според някои Делчау просто е видял имената в местното гробище и си е измислил историята, но така самите скептици си противоречат - какво стана с първия аргумент, че никога не е стъпвал в Калифорния?

Интересно е, че макар да няма преки данни за съществуването на клуба има множество вестникарски новини от онова време, които разказват за наблюдения на странни въздушни кораби (днес бихме ги нарекли НЛО) в Калифорния и в други части на Америка. Те съвпадат с времето, в което клуб "Сонора" е бил най-активен. Дали това не е косвено доказателство за съществуването му? Хората са виждали техните летящи прототипи и са си мислили, че това са кораби от Марс. Само в периода ноември 1896 - април 1897 има хиляди(!) съобщения от 18 щата за видян голям цилиндричен кораб. Днес бихме го нарекли НЛО тип "пура" или "кораб-майка", повече за този вид прочетете ТУК. Някои от свидетелите разказват, че това нещо е имало какво ли не - от платна през въртящи се колела до мощен светлинен лъч излъчван пред него. В някои случаи са виждани и пилотите на кораба и те напълно са приличали на хора, а не на марсианци. Дали не са били членовете на тайния клуб?


Според НЛО изследователя Пит Наваро този аеро-клуб е бил част от по-голяма тайна организация и за това говорят някои от шифрираните послания в записките на Делчау. Наваро смята, че е успял да ги дешифрира и е открил името на по-голямата група - тя е използвала акронима NYMZA.


Личното мое мнение е, че има нещо вярно в цялата история на Делчау. Съмнявам се абсолютно всичко да е негова измислица. Въпросът е какво е преувеличено и какво е вярно. Вероятно е имало група ентусиасти, които са се събирали в Сонора. Само с обсъждане ли са се занимавали? Дали вместо аеро-клуб не са били литературен клуб - просто писатели-фантасти? Дали са летели на странни за времето си апарати? Дали са имали анти-гравитационна течност? И най-важното - "Сонора" се саморазпуска след смъртта на главния изобретател, но какво е станало с NYMZA? Дали не съществува и днес и каква е връзката на тази организация с днешните НЛО наблюдения?

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Викториански истории - НЛО над Чатам

Няма коментари:

Публикуване на коментар