23 октомври 2019

Последният автобус за Фрагрант

Хелоуинските статии продължават, а това е може би най-добрата китайска градска легенда, която съм чувал.

Хълмовете Фрагрант е бивша императорска градина, която днес е публичен парк в Пекин. Тази градска легенда разказва за млад мъж, който хванал последния автобус за деня за парка. Дори се посочва точната дата на случката - 14 ноември 1995. Тъкмо седнал на една от седалките, когато двама мъже отвън започнали да ръкомахат на шофьора да спре. Той мислел да ги подмине, защото те не били на определена спирка, но кондукторът му казал да спре, защото това все пак бил последния автобус за тази вечер.

Когато рейсът спрял, в него за изненада на пътниците, се качили не двама, а трима души, които на всичкото отгоре носели роби характерни за династията Цин. Един от тримата имал и дълга коса на плитки. Всички се почуствали некомфортно от новодошлите, лицата им били призрачно бели, освен това не говорели.

Постепенно автобусът взел да се изпразва, пътниците един по един слизали на спирките си. Накрая останали младият мъж, една стара жена, тримата странници, шофьорът и кондукторът. Изведнъж жената започнала да крещи на младежа и да го обвинява, че ѝ е откраднал портмонето. Той бил много изненадан от това твърдение и двамата започнали да се карат. Старицата не отстъпвала и настояла да слязат от рейса и да отидат в най-близката полицейска станция. Младият мъж не искал много да слиза, след това трябвало да ходи пеша до тях, но накрая слязъл заедно с бабката, за да миряса. Вече извън рейса старата жена казала, че нарочно е вдигнала скандала, за да слязат. Тя била видяла как робите на мъжете се развели от вятъра и те нямали крака.

На следващият ден се разбрало, че автобусът, който бил номер 302, липсва. Намерили го едва след три дни на няколко километра от Фрагрант. Бил паднал в един воден басейн. В рейса били телата на шофьора, кондуктора и един неидентифициран мъж с дълга сплетена на плитки коса.

Има и други версии на тази легенда. Според една от тях на автобуса не се качили трима мъже, а една жена с червена рокля. Друг вариант разказва, че рейсът никога не бил намерен и не се знае какво е станало с шофьора и кондуктора.

Източник


22 октомври 2019

Мистериозните рисунки от захвърлената кутия

На 7 октомври публикувах тази статия:

Мистерията с аеро-клуб Сонора

В нея се разказва за странни рисунки открити след смъртта на един с нищо незабележителен човек. Рисунките и записките към тях предполагат, че е съществувала секретна групичка занимавала се с летателни апарати дълго преди официално да се проведе първият самолетен полет на братята Райт. Не стига това, ами този клуб е бил част от по-голяма организация известна само като NYMZA. Дали цялата история е измислица, а рисунките да са просто плод на богатата фантазия на един обикновен човек? Може би нещо като клуб от ентусиасти все пак е съществувал, някои косвени доказателства подкрепят историята.

В последствие попаднах на още една подобна история, тя е от по-скоро. За нея имам по-големи съмнения, че е измама. Твърде много прилича на случая с описания по-горе "аеро-клуб Сонора" и нищо чудно разни безделници да са се вдъхновили от него. Ами ако все пак е истина? Възможно ли е да имаме два почти идентични случая? Това за какво говори? Дали споменатата NYMZA не стои и зад тези нови странни рисунки? Може би това е стилът ѝ на действие и затова нещата си приличат. Сами преценете дали да вярвате само в една от историите, и в двете или в никоя от тях.

През 2013 човек на име Дан Уикам излиза в Reddit с историята, че негов приятел е намерил нещо странно в контейнер за смет в Ашвил, Северна Каролина, САЩ през 2008. Това била извехтяла дървена кутия с желязна заключалка. Тя имала мирис като да е престояла дълго време в нечие мазе. Кутията няма никакви надписи или означения, повечето хора не биха я забелязали (не и в България обаче, където веднага биха я измъкнали от контейнера, за да я продадат на Битака).

Приятелят на Дан проверил кутията и тя се оказала заключена, може би това в крайна сметка го накарало да я вземе. Ако това дървено куфарче беше отворено и още на място бе видял, че е пълна само с драсканици, вероятно не би я взел. Друго си е обаче да я замъкнеш у вас с надеждата, че като разбиеш ключалката от вътре ще изпаднат пачки пари.


Е, кинти в кутията няма, има рисунки. Човекът вероятно е разочарован, затова изпраща ненужната му вещ, заедно със съдържанието на Дан. Последният проявява интерес. Кутията е пълна с листа със всякакво съдържание. Печатан текст, ръкописни бележки, диаграми, рисунки, схеми, карти и т.н. Има изображения на фантастични или направо кошмарни създания. Някои могат да бъдат разпознати като описаните в Библията зверове, други определено са ангели, трети са някакви хибриди между хора и животни с тяло на човек, но глава на някакво животно. Има и дракони, както и създания, които бихме могли да определим като извънземни. Има и скици на нормални хора, обикновено голи. Сякаш не са рисувани от един човек, защото някои показват доста голямо майсторство, а други са все едно детски рисунки.

Има и много рисунки на странни обекти, които може да определим като НЛО. Понякога на едни и същи рисунки има такива обекти и същества. НЛО-тата са представени и в редица схеми и диаграми. Има и такива на "по-нормални машини", както и на съществуващи системи - като например специални железопътни колела към които е добавена ръчно написана бележка, че могат да издържат "значителен товар по оста". За известните машини е видно, че който и да ги е рисувал, е имал добри технически познания. За някои от непознатите машини е отбелязано, че са патентовани, макар че проверките не са намерили такива патенти.

Друг интересен момент - за някои от машините са дадени доста отдавнашни дати, включително и от 30-те години на ХХ век. Ако тези дати са верни, то някой е имал познания за технически принципи и машини, които (официално) ще се появят едва години по-късно. Това е най-голямата прилика със случая "Сонора".

Има и ръчно изрисувана периодична таблица с химическите елементи, геометрични фигури, много карти, както и рисунки, в които поне за сега не може да се види някакъв смисъл.

Картите са отделна загадка в загадката. Повечето от тях също са начертани на ръка, много отново имат дати от 30-те години. Който и да ги е чертал, сякаш е имал добри познания за въздушните течения, защото те присъстват на много от картите. Повечето от тях се фокусират на Мароко и Алжир и всички имат странен маркиращ знак на тях. Защо? Кой знае?


Текстовете са не по-малко интересни от рисунките. Някои могат да бъдат приети за "леко странни", други направо граничат с фантастичното. Има цял наръч с документи посветени на НЛО наблюдения и разследвания на Организацията за изучаване на въздушните феномени, Проверих, наистина е имало такава организация изследваща НЛО, тя е съществувала в периода 1952 - 1988. Има и описан ръкописно случай на наблюдавано НЛО над Тампа, Флорида през 1977. Към него е прибавена и скица на видяното НЛО, както и на едно торнадо. Много от текстовете са личните размисли и вярвания на пишещия. В тях той говори за религията, НЛО-тата, астралната проекция, странните климатични модели. На няколко от листата се среща и името Даниел Кристиянсен. Предполага се, че това е автора на тестовете и художника на рисунките. В началото изразих съмнение, че всичко това може да е измама. Дали зад името Даниел Кристиянсен всъщност не стои споменатия Дан Уикам и никакъв приятел не му е изпращал никаква кутия намерена на боклука? Като се замисля, това е твърде голям труд, да изрисуваш и изпишеш всички тези листи, само за да направиш една измама от която изглежда дори няма как да се изкарат пари. Вече не съм толкова убеден, че става въпрос за измама. По-скоро си мисля, че това е архива на някой, който цял живот е събирал информация и е рисувал разни неща. Едно време много хора са си събирали изрезки от вестници, водели са записки и т.н. И аз самия щях да го правя, ако не бяха навлезли компютрите. Така че вероятно архивът е истински, остава въпроса до колко нещата в него са нечия фантазия и до колко има истина в странностите.

Дан Уикам публикува в Интернет какво е открил и се появява една жена, която твърди, че през 90-те години на ХХ век е живяла в къща във Флорида. Жилището е било пълно с вещи оставени от предишния наемател - вероятно Даниел Кристиянсен. Защо е изоставил всичко и не го е взел със себе си (дали е починал)? Според жената натъпканите в кутията листа не са дори една десета от това, което е имало в жилището. Освен рисунки и записки е имало и много книги на странни теми като преживявания извън тялото.


До тук разказът на жената звучи доста правдоподобно, скоро обаче придобива зловещи краски (абе, дали все пак всичко не е измама на Дан Уикам, който си е направил втори профил в Reddit и чрез него се представя за "жената"?!). Та, жената твърди, че веднъж с приятеля ѝ видели как някакви "мъже в черно" надничат през прозореца и гледат въпросната дървена кутия. Ако все пак историята е истинска, дали това не са агенти на NYMZA, които са искали да приберат притежанията на починалия техен сътрудник? Жената и приятеля ѝ се уплашили от това посещение и извикали други свои приятели с чиято помощ изхвърлили всичко. Един от приятелите обаче изглежда тайно запазил кутията.

След доста години жената видяла някои от рисунките в къщата на този приятел. Той и признал, че е в онзи ден не е изхвърлил всичко, а е запазил кутията с това в нея, както и други от рисунките. Върнал на жената всичко. Сега жената и вече нейният съпруг не били толкова уплашени и разгледали по-подробно съдържанието. Дори се консултирали с инженери (за машините) и свещеници (за библейските същества). Всички са изумени от детайлността на нарисуваното, но за много от нещата си нямат на представа какво представляват.


Жената прибира кутията в мазето на дома, който обитава в Северна Каролина. След време се премества и забравя да я вземе. Явно новите наематели са я изхвърлили на боклука и така се озовава в ръцете на Дан (отново казвам, ако всичко не е измислица). Жената твърди, че все още има рисунки и текстове, които са били отделно от кутията. В тях имало описание как да се направи машина на времето. Имало диаграма на нещо, което много приличало на дървения макет в една от стаите в къщата в Тампа. Да, бе, да - тук вече повервах :D Но пък кой знае, може този Даниел Кристиянсен за това да е изоставил всичко в наетия от него дом, защото е отпрашил към друго време и не може да се върне.

От както тази история се появява през 2013 е имало много дискусии свързани с нея. Реален ли е Даниел Кристиянсен? Имал ли е преживявания извън тялото? Дали не е бил посещаван от извънземни (описаните случаи на наблюдавани НЛО)? Дали те не са му казали как да построи машина на времето? Дали това не е просто арт хоби на Даниел, нещо като да е пишел книга? Дали Дан не е измамник (както и аз се усъмних). Дали Даниел не е бил просто един луд....

А това което аз намирам за много странно е, че изглежда никой друг не е направил връзка между този случай и другия от Сонора. Как е възможно?! Твърде си приличат, за да не обърнем внимание. Дали пък няма да разнищим загадката, ако се разгледат не по отделно, а като едно цяло?

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Историята на мистериозната жена появила се в Калифорния




Изчезвания и мистериозни появявания: Стивън Кубаки




Изчезвания и мистериозни появявания: Уилям Бейтс

21 октомври 2019

Призраците на Селборн, Южна Африка

В Саймънс Таун се помещава главната военноморска база на ЮАР. Това е петият най-стар град в Южна Африка и според легендите - най-обитаваният от духове.

През 1900 започва строежа на доковете Селборн. Нужни са 10 години, за да бъдат завършени като през това време на строежа се трудят 3000 работници, много от които са емигранти - основно индийци и италианци. По онова време правилата за безопасност на труда са минимални, да не кажем направо, че няма никакви и 33-ма от работниците умират на този строеж. Легендата разказва, че когато хора минават по стената на дока, за да отидат на близкия плаж, те може да видят как от структурата се подават призрачни ръце, които се опитват да захванат нещо. Скоро след това те се прибират обратно в стената. Това са ръцете на умрелите 33 работници.

Източник


20 октомври 2019

МИСТЕРИКОН (20 октомври 2019)

В края на септември нещо се разбива в Чили причинявайки пожар. Първоначално се смята, че това е просто малък метеор. След проведеното разследване, нещата вече не изглеждат толкова прости. Специалистите са заявили, че това което е паднало, не е метеорит. Сред праха на пожарището са намерени метални частици, а това говори за изкуствения произход на обекта. Технически погледнато това е НЛО - нещото е летяло и не е идентифицирано. Това обаче не значи, че е с извънземен произход. Можа да е стар сателит или друг космически боклук - хиляди такива обикалят в близка орбита около Земята и се увеличават след всяко изстрелване на нова ракета към космоса.

Източник


Продължавам с темата НЛО. Следва видео на странни обекти заснети насред океана не далеч от брега на Северна Каролина, САЩ.



Нещо от българското уеб пространство:

Знаменит уфолог: Видях череп на рептил на Марс

А знаехте ли, че Никълъс Кейдж е търсил Светия Граал? Не е измислица, наистина го е правил! Твърди, че не го е намерил, но пък бил хвърлил толкова пари в диренето, че почти фалирал.



Между другото не за първи път името на Кейдж се забърква със света на мистериите. Ето една статия в блога от ранните години на Мистерика:

Безсмъртен вампир ли е Никълъс Кейдж?

Завършвам това издание на бюлетина с редовния филм. "Доктор Джекил и мистър Хайд" (Dr. Jekyll And Mr. Hyde) е ням филм от 1920 година. Много ми хареса и за разлика от повечето филми от онова време разбрах за какво става на въпрос и без да съм чел книгата на Робърт Луис Стивънсън, по която е направен. Това е защото макар и да е без говор, има доста обяснителни надписи из целия филм. Това произведение разглежда вечният философски въпрос за доброто и злото, които се борят в човека. Предполагам, че във всеки от нас се крие по един мистър Хайд.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (24 юли 2019)




МИСТЕРИКОН (28 юли 2019)




МИСТЕРИКОН (30 юли 2019)



19 октомври 2019

Ангелистор

Ангелистор (Angelystor) е митично същество, за което се твърди, че обитава средновековна църква в малкото уелско селце Llangernyw (който иска да си го превежда на български :Д). До колкото изглежда, това не е действаща църква, но понякога някои хора я посещават. Защо? Според преданието споменатото същество Ангелистор, което живее в нея, два пъти в годината рецитира имената на тези, които ще умрат скоро. Именно затова някои хора се навъртат около църквата, за да проверят дали пък няма да си чуят името. Датите на които Ангелистора прави предсказанията си са 31 юли и 31 октомври (ах, хелоинско ми е :P).

Според една местна градска легенда, някога тук живял шивач, който бил голям скептик. Веднъж той пиел бира заедно с група свои авери. Човекът се присмял над поверието, че има някакво свръхестествено създание в църквата. Приятелите му естествено веднага го окуражили да отиде там и да им докаже, че не вярва в тези бабини деветини. Мъжът скочил и тръгнал към църквата. Когато доближил мястото, той действително чул нечий глас отвътре. Първото произнесено име било неговото. Не след дълго шивачът умрял.


И аз малко като шивачът съм скептик. Дали нещата не са се разиграли ето така. Приятелите на човека решили да му погодят номер и някой от тях избързал напред, влязъл вътре и когато шивачът приближил, с гробовен глас взел да реди имена. Бившият скептик толкова силно повярвал, че ще умре, заживял с тази мисъл, че скоро наистина умрял. Кой знае.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Викториански истории - жабата в скалата




Викториански истории - един пророчески сън




Викториански истории - летящото същество от Аризона

18 октомври 2019

Планината, където вали космически боклук

Планината Алтай се намира в централна Азия и се характеризира с красиви покрити със сняг върхове, борови гори и долини криещи в себе си алпийски езера и гледчери. Има и още нещо - често често тук вали...космически боклук! Причината за това е, че регионът се намира на пътя, който изстреляните от Байконур ракети изминават, за да излязат в космоса.


Байконур се намира в Касахстан и е най-оживеният космодрум в света. Всеки път, когато от него се изстрелва ракета, използвани резервоари за гориво, ненужни степени и всякакви други железарии валят над планините, долините и домовете на изплашените жители. Понякога се случва да убият добитък и се налага руската космическа агенция да изплаща компенсации на засегнатите хора.

Руски медии са изчислили, че откакто Байконур е въведен в експлоатация през 50-те години, над Алтай са се посипали 2500 тона ракетни фрагменти! 24 часа преди всеки старт местните жители са предупреждавани, за да може да намерят по-сигурни места. През 2008 голямо парче космически боклук пада в едно село съвсем близо до една къща. През 2011 една ракета не успява да излезе в космическа орбита и пада обратно на земята с резервоари все още пълни с гориво. Взривът изпочупва стъклата на прозорците в радиус 100 километра.


По съветско време властите полагат големи усилия да приберат всички паднали компоненти, страхувайки се, че те в крайна сметка може да попаднат в ръцете на американците, които по този начин да разберат повече за космическата програма на СССР. След като "домът на световния пролетарият" се сгромолясва с гръм и трясък, руската космическа агенция престава да събира боклука си и ракетните части попадат в други ръце, но това не са американците, от които толкова много са се опасявали съветските апаратчици. Това са самите местни хора.


Космическият боклук се превръща в истински бизнес. При всеки старт множество "ловци на ракети" наблюдават с бинокли къде ще падне поредната част. С джипове и коне те веднага се насочват натам и започват да я разфасоват. Ценните метали като мед, титан и алуминий се предават за вторични суровини, а обикновеното желязо се използва за направата на какво ли не - покриви на кокошкарници, бараки, външни тоалетни, игрушки за децата и какво ли още не. На долната снимка можете да видите лопата направена от част от руска космическа ракета. Ах, каква ирония усещам - толкова са високотехнологични руските космически технологии, че стават ... за лопати за копане.


Този бизнес обаче не е безопасен, ракетното гориво е силно отровно и често падналите резервоари съдържат до 10 процента неизразходвано гориво. Хидразинът лесно прониква в почвата и замърсява питейната вода. В Алтай действително се наблюдава увеличение на броя на раковите заболявания.

Източник




ПОДОБНИ СТАТИИ:




Видео посветено на загадките на дълбокия космос




Посещение в Ботаническата градина - София




Странна светлина се издига в небето по време на дъжд

17 октомври 2019

Призракът без ръце от езерото Ланир

За това изкуствено създадено американско езеро съм писал и преди в тази статия (макар, че преводът на името в нея не е много коректен):


Хелоуин е съвсем скоро и нека използвам повода да разкажа за един зловещ случай свързан с езерото.

Годината е 1958 и две момичета (Дейлия Паркър Янг и Сузи Робъртс) се отбиват в местна бензиностанция. Те потеглят с мръсна газ без да платят. Повече никой не ги вижда живи. На моста минаващ над Ланир (на снимката под статията) са открити следи подсказващи, че автомобил е паднал във водата. Предполага се, че това е била колата на Янг и Робъртс. Явно двете момичета толкова здраво са натискали газта, за да не ги хванат за неплатената сметка, че са изгубили контрол над превозното средство. Водолази търсят телата им година и половина без резултат. И тогава един рибар преживява шока на своя живот, когато разложено тяло изплува пред него докато си седи в лодката и лови риба. Липсват ръцете, както и два пръста от стъпалото на единия крак. Установява се, че това е Дейлия Паркър Янг. Сузи Робъртс е намерена чак през 1990, когато нивото на водата е нарочно свалено, за да може да се направят реконструкции на моста. Това способства да се открие автомобила на двете момичета - в него са останките на Сузи.

Мнозина разказват, че са виждали на моста призрак в синя рокля и без ръце. Той ходи от единия край до другия и хората предполагат, че това е духа на Дейлия, която си търси изгубените ръце. В деня, в който изчезва, момичето действително е било облечено със синя рокля.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Изчезвания и мистериозни появявания: Амбър Смит




Изчезвания и мистериозни появявания: Стивън Стейнър




Китайският император и неговото езеро от вино

16 октомври 2019

Най-мистериозната песен в Интернет

Е, едва ли това е най-мистериозната песен в Нета, макар че именно така е наречена от авторитетното списание "Rolling Stone". Причината е, че вече 12 години никой не знае, от кого е създадена, кога е записана и дори как се казва.

Самата песен може да се определи като принадлежаща към стила известен като Готик рок, макар някои да биха я сложили и в жанра Ню Уейв. По мое лично мнение песента е доста приятна за слушане.



През 2007 жена известна само като Линда Х. започва да качва отделни отрязъци от това музикалното парче в различни музикални нюзгрупи и форуми питайки дали знаят кой може да е изпълнителят. Тя твърди, че нейният брат Дариус С. е записал песента от радиото на касетка през 1984, докато са живели в Вилхелмсхафен, Германия. Ах, помня ги тия времена - слушаш радиото на касетофона и натискаш бутона Rec, когато нещо ти хареса. Пълниш цяла аудио-касета с песни, после си разменяхме касетките с приятели. Тази култура съществуваше в България някъде до средата на 90-те години, нямаше Интернет, нямаше емпетрици...

И въпреки, че изглежда тривиално да се открие изпълнителя на дадена песен, се оказва, че никой не може да каже кой е той що се отнася до това парче. Това само още повече разпалва ентусиазма на много меломани, които с настървение започват да търсят историята на песента. Открит е радиоводещият, който е водил музикални предавания в предполагаемата местна радиостанция в Вилхелмсхафен през 80-те години. Той не помни това парче, но хиляди песни са минали през предаването му и е нормално не всички мелодии да са оставили някакъв спомен.

Теории не липсват, както и интернет тролове разпространяващи измислици. Според някои това е ранно парче на Депеш Мод или на Джой Дивижън. Ако беше така, досега самите изпълнители да са си казали, че това е тяхна песен. От известно време се разпространява и градска легенда, че това е последната песен записана от любителска музикална група от Източна Германия. Всички членове на бандата са застреляни, когато се опитали да изкачат стената разделяща източен от западен Берлин. Тяхната музика обаче някак си успява да стигне до свободната част на Германия (Вилхелмсхафен е в западната част на страната).

Разбира се, винаги има вариант песента да е записаната от самите Линда Х. и Дариус С., но едва ли 12 години биха се занимавали да поддържат тази измислена история за касетката и т.н. Ако те са изпълнителите, направо да си кажат и да запишат цял албум, може дори да изкарат добри пари - изпълнителя на песента има талант.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:





Посещение в бар "Колобри на бирата"

15 октомври 2019

Белите и черните Ел Кадейо

През годините съм представял множество паранормални създания в блога. За Ел Кадейо (El Cadejo) обаче не бях чувал.

Това същество присъства в легендите на множество страни от Южна Америка. Прилича на куче и освен това има две разновидности - лоши Кадейо (черни) и добри (бели). Според някои те са творение съответно на Сатаната и на Господ.

Черните Кадейо причакват хората, които се разхождат навън през нощта и хипнотизират жертвите си чрез своите червени светещи очи, след което открадват душата им. Белите Кадейо се стремят на предпазят людете от черните си събратя (най-вече праведните вярващи, децата и бебетата).

Тамянът също е способен да прогони черните Кадейо.

Източник


14 октомври 2019

Снимки на хора-сенки

Хората-сенки са интересен феномен, за който няма обяснение и до сега. В Мистерика многократно съм разглеждал различни случаи и теории свързани с тях. За щастие има и малък брой снимки, които евентуално биха ни помогнали да разгадаем тази паранормална енигма. Е, фотографиите на сенчести същества са доста по-малко, от колкото на други феномени като духовете и НЛО например, но пък са повече отколкото на "децата с черни очи" (при тях броят на снимките, за които има шанс да не са измама, клони към нула).

Побиват ме тръпки от първата снимка, която ще представя. Тя е заснета през 2014 в изоставен санаториум за болни от туберколоза в Луисвил, Кентъки, САЩ. Медицинското заведение е работело между 1910 и 1961 и според някои в него са починали към 64 000 души!


И следващата снимка е от същият санаториум, макар че не е посочено кога точно е заснета. И при двата случая хората, които са направили снимките твърдят, че не са видели тъмните фигури, докато са снимали. Забелязали са ги едва в последствие като са преглеждали снимките си.


И за двете фотографии не мисля, че показват типични хора-сенки, а духове / демони, които често присъстват на такива места като санаториума, където са починали много хора (макар че бройката 64 000 ми се струва силно преувеличена). Истинските хора-сенки, тези които ги разграничаваме от привиденията, се появяват спорадично на места без история.

Следва още една супер-зловеща снимка, отново от изоставена болница за туберколозноболни, този път обаче в щата Охайо. Много хора посещавали мястото твърдят, че и са мяркали с периферното си зрение разни сенчести фигури. Тоест тук сенките се появяват не само на фотографии, но може и да бъдат забелязани с невъоръжено око.


В Гленкоу, Мисури пък има един стар път прокаран още в средата на 19-ти век. Той си е направо аномална зона, където са виждани разнородни феномени - от странни светлини в небето до привидения. Не случайно си е спечелил името "Зомби пътя". Тази снимка е направена край пътя през 2005 от Том Хелстед, който е паранормален изследовател. Цяла група хора-сенки. Зловещо!


Хелстед се завръща в района и през следващата 2006-та година. Отново успява да заснеме странна фотография.


Следва една фотография от кораба RMS Queen Mary. Това е британски презокеански лайнер, който плава до 1967. След това е закотвен край Лонг Бийч, Калифорния и служи за хотел и туристическа атракция.


Това пък е снимка от бивш затвор в Западна Вирджия. Човекът-сянка може да бъде забелязан в дъното.


А това е снимка на класическият вид човек-сянка известен като "Хатман" (Човекът с шапка). Заснета е през 2011 в Австралия.


Накрая една фотография от Лос Анджелис. Не е известно кога е заснета.


Източник