31 октомври 2019

Посещения от деца с черни очи на Хелоуин

Преди години сравнително често пишех за т.н. Деца с черни очи. После новите случаи взеха да стават все по-редки или поне тези, които поне малко може да приемем за истина. Сега по случай Хелоуин публикувам няколко срещи с тези "деца" разиграли се именно на тази знаменита дата.

Ако сте нови в света на паранормалното е добре преди това да се запознаете с това какво точно представляват тези създания:

Децата с черни очи (обзор)

Първият описан случай е разказан в Reddit от човек от Портланд, Орегон, САЩ. Наближавало Хелоуин е той забелязал, че неговият съсед тази година не е поставил никакви декорации по случай празника. Това било необичайно за него и когато го видял, го попитал няма ли да слага украса тази година. Онзи със сериозен глас казал, че този Хелоуин ще бъде на тъмно и няма да отваря на никого заради нещо случило се на празника миналата година. Ето какво точно е станало.

За пореден път се звъннало на вратата му и той тръгнал с бонбоните да посрещне поредните деца. На прага стоели две момчета на около 13-14 и 16-17 години. Те не били облечени с костюми, но веднага се видяло, че имат странни очи - изцяло черни без никакво бяло. Човекът замръзнал вцепенен и нямал сили да затвори вратата. Едно от момчетата казало, че са се загубили и иска да ползват телефона, а другото попитало дали може да почакат в къщата, докато дойдат родителите им да ги вземат. Човекът събрал сили и промърморил "не, съжалявам" след което затворил и заключил вратата. Никога не се бил чувствал толкова уплашен, цяла нощ се ослушвал за звуци от къщата - дали момчетата не са се върнали и разбили някой прозорец, за да влязат. Признава, че може и да са били обикновени деца с контактни лещи нарочно правещи се на ДЧО по случай празника, ако е така то те доста добре са се справили. Но излъчването им било доста демонично.


Следващият случай е разказан от жена, която твърди, че не е чувала за този феномен преди да се сблъска лично с него. Този Хелоуин имало необичайно малко посещения от деца. Към 10 вечерта жената тъкмо мислила да пусне тяхното куче навън, а мъжът и бил влязъл да се къпе, когато чула почукване на вратата. Това също било странно, защото семейството е поставило светещ бутон за звънец. Вървейки към входната врата, жената забелязала, че кучето се е свило уплашено в един ъгъл, а никога не е правило така. Отворила и видяла, че навън има две деца в обикновени дрехи - момиче на около 11-12 г. и момче на около 8-9.

Стандартно за деца с черни очи, момичето попитало дали може да използват телефона. Жената вече силно се съмнявала, че нещо не е наред - та днес дори деца на 7-8 години вече имат мобилни телефони и не им е нужно да ходят по къщите да търсят стационарен телефон. Точно това ги и попитала - нима нямат мобилни апарати. Тогава децата се спогледали, сякаш никой досега не ги е питал подобно нещо. Все пак момичето измислило някакво обяснение - "батерията на моя телефон е паднала, може ли да влезем?". Жената не знаела какво да прави, от една страна искала да помогне на двете деца, а от друга изпитвала необяснимо безпокойство. Измислила компромисно решение и казала на момичето - "мила, защо не ми дадеш телефона на майка си и аз ще и се обадя?". Децата отново се спогледали. Момичето този път казало, че по-малкият ѝ брат трябва да използва тоалетната. В същото време тя вече се приближавала към вратата. Едва сега жената успяла да я види по-добре, защото досега децата били в сенките. Всякакво желание за помощ веднага се изпарило и останал само ужасът - момичето имало изцяло черни очи. Жената затворила и заключила вратата. Децата като по знак започнали да реват. Жената искала да побегне на горния етаж при съпруга си, но не искала да изпуска децата от очи (следяла къде са през стъкленото прозорче на входната врата). Много повече я ужасявало, че няма да знае къде са и какво правят. След цяла вечност жената взела бавно да отстъпва към хола, където бил нейния мобилен телефон. Кучето не се виждало никъде, едва по-късно го намерила под леглото в стаята за гости. По това време децата решили да си тръгнат най-накрая.


Следващият случай не се е разиграл на Хелоуин, а няколко дни преди това. Една октомврийска вечер един човек решил да отиде до кварталния магазин, който е на три пресечки от жилището му. Първоначално всичко изглеждало нормално. Тук-таме се виждали хора поставящи украси за предстоящия празник и деца играещи си в дворовете. Скоро обаче нещата щели да станат супер-странни. Мъжът видял двама тинейджъри на около 14 да чукат на една врата и да искат да ползват телефона. Този случай е уникален с това, че за първи път е разказан не от човек, който "децата" посещават, а от някой, който е бил страничен свидетел на тяхно посещение. Скоро обаче самият човек станал обект на внимание от страна на тези създания. Докато минавал покрай тях, момчетата се обърнали и го погледнали. Усещайки безпокойство, мъжът ускорил ход. Стигнал следващата пресечка и нещата сякаш се били нормализирали. Тогава все пак решил да погледне назад и видял, че двете деца го следвали. Затова изминал последната част от маршрута до магазина на бегом. Вече успокоен там, той разказал на касиера какво му се е случило току-що. Касиерът започнал да разказва за свое подобно преживяване в родния си град. Как веднъж дошли странни деца и искали помощ от него. Докато разказвал, двете момчета се появили на вратата на магазина. Касиерът реагирал веднага като заключил вратата. Цял час момчетата стоели отвън и мъжът и касиерът вече се чудели дали да не си проправят път навън с бой. Вместо това продавачът все пак предложил да излязат през задния вход. Така и направили.

Тъкмо двамата уплашени възрастни били излязли навън през задната врата и до тях се приближило едно от момчетата, другото може би чакало все така на входната врата, за да не може хората да се измъкнат от никъде. Очите на момчето били изцяло черни като въглен. "Може ли да ми помогнете", единствено казало на глас докато бързо скъсявало разстоянието до двамината. Човекът не може да си спомни много от последвалите събития. Завързал се бой, вече се било появило и другото момче. По едно време мъжът хванал продавача за яката и го помъкнал да бягат. Следващото което помни е, че е близо до дома си. Касиерът не бил на около, но двете момчета го следвали. Успял на бегом да се добере до дома си, да влезе и да заключи. На следващият ден отново отишъл в магазина но продавачът го нямало. Собственикът му казал, че касиерът се е обадил по телефона и е казал, че напуска. Мъжът повече никога не срещал този продавач и не е имал възможност да поговори с него за събитията през онази вечер и да види какво той помни. Живее със страха, че момчетата с черни очи ще се завърнат. Понякога има чувството, че ги е мернал за малко в далечината, но може и да се лъже.


И последната описана история се е случила няколко дни преди Хелоуин. Една вечер кучето на една жена започнало да лае нервно. Първоначално жената не обърнала особено внимание. Накрая и писнало и тръгнала към вратата, за да отвори и покаже на псето, че няма нищо отвън. Тогава внезапно я обзел необясним страх. Погледнала през шпионката. Отвън стоели две момичета. По-голямото било на около 16-17, слабо и бледо. Косата и била медно-руса. Качулката на суитчера ѝ покривала очите ѝ. Тя държала за ръка по-малко момиче - на около едва 3 или 4. В свободната си ръка малката държала плюшена играчка, а погледът ѝ бил забит в земята. Косата ѝ била със същия свят като по-голямото момиче.

Някак си момичетата разбрали, че жената е зад вратата и ги гледа през шпионката. По-голямото заговорило с уверен и силен глас - "трябва да използваме вашия телефон". След това вдигнало глава и погледнало право към шпионката - очите и били черни. Жената винаги е харесвала да чете страшни истории и добре знае легендата за децата с черни очи, но никога не е вярвала в тях. Ето, че сега две от тях били само на една преграда разстояние от нея. Бавно и тихо жената взела да се отдалечава от вратата. През това време момичето продължавало да настоява да ги пусне вътре като гласът ѝ ставал все по-зъл. Жената се заключила в спалнята си. От тогава не спи добре.

Източник


30 октомври 2019

Мърдаща се вентроложка кукла от Втората световна война

Мистър Фриц е вентроложка кукла (в случая само глава), която е произведена през 40-те години на ХХ век. Ако не знаете, вентроложките кукли са така направени, че чрез скрити ръчки, човекът-вентролог да може да им мърда устните (понякога и очите), докато ги държи в ръцете си. През това време вентрологът говори без да си мърда устните и изглежда все едно куклата говори. В "Зоната на здрача" имаше един епизод, в който една прокълната кукла наистина говореше, а човекът само я държеше. Всички му се възхищаваха на майсторството - как успява да го прави с напълно затворена уста.

Дали и Мистър Фриц е обладан от зла сила? Собственикът му Майкъл Даймънд твърди, че постоянно намирал отворена стъклената кутия, в която държи главата. Затова сложил камера. Вратата на кутията не само, че се отворила сама, ами и куклата си мърдала очите и устните.

Впечатляващо, освен ако не е измама, разбира се.

Източник

Един ден до Хелоуин!

29 октомври 2019

Най-странните извънземни - част II

Това е разказано от НЛО изследователя и писател Албърт Бендер в неговата книга "Летящите чинии и тримата мъже" (1962), така че имайте едно на ум. Според описанието всичко започнало през март 1953 г. и в началото изглеждало повече като случай на полтъргайст отколкото като посещение от извънземни. Предметите се местели сами, светлините и електроуредите се включвали и изключвали, разнасяла се миризма на сяра. След няколко дни Бендер установил телепатичен контакт със съществото, което предизвиквало тези феномени. То го предупредило да спре да се занимава с мистериите на вселената. Освен това казало "ще се появим, ако ти ни послушаш".

Бендер твърди, че започнал да записва всичко случващо се в тефтер, но той мистериозно ще изчезне от заключената кутия, в която го пазел. Една вечер скоро след това той се събудил и видял, че три хуманоидни фигури стоят в спалнята му. Те били облечени в роби "като свещеници", освен това имали светещи очи. Съществата телепортирали стреснатия изследовател в нещо като база, за която казали, че е под Антарктика.

Съществата още казали на Бендер, че се опитват да извлекат жизнено важен химикал от морската вода и желаят да запазят дейността си в тайна от човечеството. Едва след като си заминат Бендер може да разкаже за тях.

През следващите години Албърт ще бъде посещаван още на няколко пъти от извънземните (веднъж под формата на красива жена). Накрая те си заминават и той написва своята книга. Не е изненада, че на нея не се обръща голямо внимание.

Източник

28 октомври 2019

Неразгаданото изчезване на Ранди Лийч

На 15 април 1988 около 18:45 Ранди Лийч, последен клас в средното училище, взема автомобила на майка си и потегля към парти по случай престоящото завършване. Купонът ще се състои във ферма притежание на негов приятел, която се намира в Линуд, Ливънуърт Каунти, Канзас, на едва 5 мили от дома му. Всички познават Ранди като умен, здрав и отговорен младеж. Районът е спокоен, престъпленията са рядкост, така че когато младото момче потегля, неговите родители не се безпокоят за него.

Преди да пристигне на самото парти, Ранди се отбива в Линуд, за да купи малко храна и да зареди гориво, посещава един свой братовчед и се спира в магазина за автомобили DeSoto, където е изложен един Mustang модел 1966. Родителите му са обещали, че това ще му е подаръка за дипломирането. Лийч пристига на купона едва между 9:30 и 10 вечерта. Партито е в разгара си, като точният брой на присъстващите никога не е установен - те са между 50 и 150. Мнозина са вече пияни, а някои са използвали и дрога. Никой не си спомня във въпросната вечер да е виждал Ранди да пие или да употребява наркотици, но някои заявяват, че той се е държал странно, което навежда на мисълта, че все пак е взел нещо - я алкохол, я някакви субстанции. Никой не помни кога си е тръгнал, вероятно това е станало след 1 през нощта, което е нарушение на вечерния му час. Родителите винаги са изисквали от него, където и да ходи, да си е в къщи в 00:30. Ранди никога до този момент не е нарушавал това правило.


Когато родителите на Ранди се будят на следващата сутрин и не намират сина си в къщата, те осъзнават, че нещо не е наред. Обаждат се на някои от неговите приятели, но никой не може да каже къде е момчето, затова подават сигнал в полицията. Ченгетата веднага отиват във фермата където се е провело партито, но не откриват никакви улики за това къде може да е Ранди. Мястото е необичайно добре почистено, няма дори една изоставена пластмасова чаша, което е рядкост за сутрин веднага след нощно парти. Една вметка от мен - безупречното почистване може да няма връзка с изчезването на Ранди, а с това, че са искали да премахнат всички следи от използването на наркотици. Никой от разпитаните младежи не си спомня нещо повече за Ранди освен това, че изглежда е имал трудности да се движи нормално.

Властите и самото семейство на Ранди разлепят плакати с лика на младежа из целия регион, както и с автомобила на майка му, с който той се е придвижвал. Всички гори и всички реки в местността са претърсени без резултат. Полицията започва да се съмнява дали Ранди просто не е изчезнал, нещо което е доста невероятно като се има в предвид колко отговорен е бил младежа, а и ако ще забягва по-логично щеше да е да го направи след като си получи подаръка - автомобила Mustang, за който винаги си е мечтал. Все пак в потвърждение на теорията за бягството се появят две съобщения, които обаче не може да бъдат напълно потвърдени. Човек твърди, че на 19 април е видял Ранди близо до училището му. Дали не се е припознал? На 25 април пък е забелязан сив автомобил модел Dodge 600 да кара бясно по улиците на град Лоренс. Цветът и марката са същите като колата на майката на Ранди, но дали не е просто съвпадение не е ясно.

Обичайно за подобни ситуации, когато полицията не може да установи какво се е случило, се появяват слуховете. По това време в района върлува "сатанистка паника", на хората навсякъде им се привиждат сатанисти така както днес в България на мнозина лесно манипулируеми люде навсякъде им се привиждат норвежки джендъри. Селяците се плашат един друг с приказки за закачулени поклонници на дявола. Според мълвата Ранди е принесен като жертва в ритуал състоял се насред полето. Масло в огъня на тази теория налива и фактът, че не след дълго фермата, в която се е състояло партито, изгаря до основи при мистериозни обстоятелства. Според някои пожарът е запален нарочно, за да прикрие още по-сигурно следите от извършеното престъпление.


След местните е толкова силна идеята, че са намесени сатанисти, че дори си намират изкупителна жертва - набеждават Робърт Марбъл, приятел на Ранди Лийч, за поклонник на дявола. Робърт е бил на партито, освен това е голям ексцентрик, каква по-добра жертва? Полицията разпитва Марбъл и един детектив записва като бележка, че той макар да е чел сатанистката библия не вярва в окултното. Това, че някой е чел тази книга не е толкова странно - мнозина младежи са я чели от чисто любопитство. В автомобила на Робърт е намерен нож, но не може да се докаже дали с него е извършено някакво престъпление. В крайна сметка Марбъл е пуснат. През следващите години трима други млади мъже също ще бъдат арестувани по подозрения, че са сатанисти, но по никакъв начин не може да се докаже, че имат нещо общо със случая Лийч, така че бързо са освободени.

По едно време се появя някакъв човек, който твърди, че е бил отвлечен от сатанисти и в продължение на две седмици е бил държан в пещера близо до Линуд. Той освен това заявява, че там е видял мъртвото тяло на младеж, който вероятно е Ранди Лийч. Властите претърсват въпросната пещера, но не намират трупа на Ранди, нито каквито и да били следи, че някога там са пребивавали сатанисти. След време тръгва слуха, че властите са затрупали тази пещера, нещо което полицията отрича. Този слух се поддържа дори от бащата на Ранди. В какво ли не започват да вярват отчаяните хора преживели лична трагедия.

Друг заподозрян е Стив Дохърти, приятел на Ранди, който също е бил на партито във фаталната нощ. На следващата сутрин са го видели да ката с едва 10 мили в час на път, който има ограничение от 55 мили/ч. Защо е карал толкова бавно? Нещо е търсел? Още по-странно този Дохърти ще започне да твърди през март 1989, почти година след изчезването на Ранди, че е видял отрязан човешки крак на брега на река Канзас. Полицията веднага претърсва района, но не намира нищо такова. Ако там наистина е имало човешки крак, не е ясно дали той е бил на Ранди Лийч или на друг мъртвец. Освен това не е ясно дали Стив Дохъртни не се е объркал, може да е видял клон или животински кокал и да го е помислил за човешки крак. А може да е преследван от халюцинации и да е виновен за изчезването на Ранди, така както някои убийци с по-лабилна психика започват да си въобразяват, че духът на жертвите ги преследват. Стив остава потенциално заподозрян до смъртта си (не се споменава от какво е починал).


През 90-те години пък е арестуван човек на име Ерик Монгомъри. Той е обвинен в извършването на две убийства недалеч от дома на Ранди Лийч. Той признава за тези престъпления, но не и че има нещо общо с изчезването на Ранди. Според някои обаче той е отговорен и за неговото убийство. Монгомъри умира в затвора и ако е криел някаква тайна, той я отнася със себе си на оня свят.

Постепенно родителите на Ранди започват да вярват, че полицията не си върши работата и дори нарочно крие истината. Затова наемат частни детективи. Скоро един от тези детективи е намерен мъртъв заедно с неговата съпруга. Полицията смята, че става въпрос за убийство и самоубийство, но дали е така? Друг от детективите се отказва от случая и дори напуска щата заявявайки, че се страхува за живота си. И един от разследващите случая полицаи прави същото. Дали те не са били притиснати от някого? Дали всъщност убиецът не е някоя важна клечка?

Точно 30 години по-късно изчезването на Ранди Лийч остава все така неразрешено.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Изчезвания и мистериозни появявания: Линда Артега




Изчезвания и мистериозни появявания: Габриел Наги

27 октомври 2019

Най-странните извънземни - част I

Започвам нова поредица с най-странните извънземни, които хората са срещали (или са си въобразили, че срещат). Някои от описаните случаи може би вече съм ги представял в по-стари материали в блога (за един съм напълно сигурен). Въпреки това вероятно пак ще ги разкажа.

Това е случай от 1960 разиграл се в Исандон, Франция. Мъж и жена пътували с автомобил по селски пък една вечер около 23 ч. По едно време забелязали размита червена светлина рееща се над дърветата на не повече от 100 метра от тях. Решили да спрат колата, за да могат по-добре да видят какво е това, но точно в този момент забелязали нещо дори още по-странно в страни от пътя.

Нещо се движело в мрака в дясно от шосето. Скоро се разбрало, че това не било диво животно. На светлината на фаровете добре се забелязвала някаква сиво-кафява пихтия не по-голяма от торба с картофи. Масата се движела и пулсирала - определено била жива. Това нещо започнало да се придвижва по пътя подобно на гигантска личинка. Ужасеното семейство видяло, че пихтията не е сама. В тревата се мърдали още няколко по-малки същества. Това вече им дошло в повече и хората подкарали с пълна газ.

Няма гаранция, че странната червена светлина в небето има връзка със създанията, но е твърде вероятно да е така.

Източник


26 октомври 2019

МИСТЕРИКОН (26 октомври 2019)

Хелоуин наближава и по този случай в кината бе пуснат хорър филмът TRICK. Изглежда е интересен.



А това е снимка направена в казино в Масачузетс (бре, веднъж да чуя, че в САЩ има казина и на други места освен в Лас Вегас!). Според някои на фотографията се вижда призрачно момиче. Преценете сами. (Източник)


Следва една космическа новина. Астрономите са открили цели 20 нови луни обикалящи около Сатурн (източник)! Развълнуван съм имайки в предвид колко са различни сами по себе си сателитите на големите газови планети в нашата слънчева система. Да вземем например Юпитер. Неговата луна Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий и Плутон. Калисто пък е покритият с най-много кратери спътник в Слънчевата система. А на луната Йо има вулкани, които изхвърлят сяра и серен диоксид, подобно на земните. За луната Европа се предполага, че има воден океан под замръзналата си ледена покривка. Общо естествените спътници на Юпитер са 79 и всеки един е уникален свят! Положението със Сатурн е подобно, този газов гигант също има десетки луни, освен, че има и пръстени. Отново и тук всяка луна си е уникален свят. Мимас, Енцелад, Титан, Тетида, Диона, Рея, Япет и т.н. Сега към тях се прибавят нови 20 луни. С какво ли всяка от тях е уникална? Може би с наличието на тайна извънземна база?

А сега една интересна новина от Земята. Човечеството няма особено добро мнение за свинете, дори използваме думата "свиня" като обида. Което не е справедливо като се има в предвид колко много зависим от това животно, за да се изхраним. Отделно от това съм чел много изследвания, които са установили, че прасетата са всъщност доста умни животни. Сега това се доказа за пореден път с ново видео, на което се вижда как няколко свине използват сечива, за да улеснят разравянето на почвата. Това е забележително! Освен човека, едва още няколко животински видове са забелязвани да ползват инструменти - маймуни, гарвани, слонове и някои други. Сега към тях можем да добавим и Прасчо.

Източник



Започнах бюлетина в духа на Хелоуин, ще го завърша по същия начин. Ето на това се казва оригинална декорация (източник).


ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (22 септември 2019)




МИСТЕРИКОН (28 септември 2019)

25 октомври 2019

Имението на ужасите на д-р Майкъл Шнайдер

В началото на 20 век известният доктор Майкъл Шнайдер купува имение в Аделаида, Австралия. То е известно като Клифтън Манър и се простира на цели 40 акра. Цялото семейство - докторът, съпругата му и двете им дъщери са много щастливи в новия си дом. Добрият доктор дори решава да преглежда и лекува пациентите си в имението - той ги приема в постройка в далечния край на имота. Всичко е наред за 5 години и тогава се случва трагедия - съпругата и дъщерите на Шнайдер загиват при нещастен случай.

Докторът не може да се справи с мъката и е погълнат от лудостта. Съседите живеещи в близост до имението започват да чуват писъци от Клифтън Манър. Според слуховете в своята лудост докторът е започнал да оперира пациентите си без да им слага упойка. Мълвата твърди, че Шнайдер убива болните като дар за дявола. Въпреки това полицията не разследва какво се случва.

След известно време самият доктор умира. Когато властите влизат в имението, те намират тялото на мъртвия доктор в една стая, а около него са останките на отдавна починалото му семейство. Явно по някое време ги е изкопал и пренесъл при себе си в имението.

Няма как една такава история да свърши просто така. Като продължение се появява нова градска легенда - че духовете на цялото семейство продължават да обитават Клифтън Манър.

Източник

Иииии остават 6 дни до Хелоуин!


24 октомври 2019

Мистичната страна на изкуствения интелект

През 2017 публикувах този материал:

Окултен изкуствен интелект

В него разглеждам една много интересна идея - че първият истински изкуствен интелект ще бъде създаден от програмист, който е и окултист. Той се базира на статия от Майкъл Зюл (Michael Szul). Сега попаднах на още един подобен материал, дори проверих дали не е писан от същия човек. Оказа се, че не е, което значи, че повече от един автор има интерес към свръхестествената страна на A.I. (с тази абревиатура се означава изкуствения интелект на Запад). Авторът на новата статия е Дейвид О'Хара, който не е някой окултист или хахо, а професор по философия, религия и екологични изследвания. Той разглежда въпроса от друг ъгъл.

Един ден си говорите със Сири (виртуалният асистент на Ейпъл) и за разнообразие я питате как е днес. Тя не бърза с отговора и вие предполагате, че това се дължи на лоша връзка с Интернет. Надявали сте се на някакъв шеговит отговор заложен от програмист с чувство за хумор, вместо това тя казва, ни в клин, ни в ръкав, че е имала преживяване, за което не намира думи. Нещо се е случило със Сири, за което няма подготвен програмен код от нейните създатели в Силиконовата долина. Сири добавя "мисля, че срещнах божественото".

Нека да оставим настрана въпроса дали "божественото" съществува. Блез Паскал казва, че има доказателства както в подкрепа, така и против това твърдение. Нека подходим по паскалски агностично и се замислим дали Сири не е направила връзка отвъд 5G мрежата.

Самият Блез Паскал някога е имал мистично преживяване, което не е могъл да опише с думи и вместо това е надраскал кратка бележка на листче хартия. Той написал датата на преживяването си (23 ноември 1654), времето (от 22:30 до към 0:30 през нощта) и думата "ОГЪН" с големи букви. Това е било интензивно лично преживяване, което явно не е искал да забрави, защото бележката е намерена след смъртта му зашита в негова дреха. Паскал не е публикувал нищо за преживяването си, защото може би добре е разбирал, че е безсмислено.

И докато нашите машини все повече се приближават до процесите имитиращи тези в нашите умове, историята на Паскал повдига някои важни въпроси. Първо, може ли една машина да има лични преживявания, които са важни са нея, но са без значение за отношенията и с другите (машини и хора)? Второ, може ли машината да има лични преживявания свързани с божественото? Трето, може ли тези преживявания да превърнат машината в нещо като пророк?

Колкото и да се пъчим колко сме велики, трябва да си признаем, че нямаме пълен поглед върху реалността. Колкото по-съвършени стават нашите технологии, толкова повече успяваме да видим отвъд ограниченията, които природата ни е наложила. Очилата и контактните лещи ни помагат да виждаме по-ясно, а когато тези лещи се сложат на микроскопи и телескопи, те ни помагат да видим неща, които са твърде малки или твърде далеч в космоса, за да можем да ги видим с невъоръжено око. Следващата стъпка - електронните микроскопи и параболичните антени ни показаха вселената дори още по-далеч. Развихме технологията така, че вече "виждаме" отвъд видимия спектър - засичаме невидимите излъчвания, виждаме костите в живите същества, дори стигнахме до нивото на субатомните частици.

Дали така както технологията преодолява ограниченията на човешкото око, тя може да преодолее и ограниченията на човешкия ум? С други думи, може ли машината да види невидимия за хората Бог? И какво би се случило, ако един робот заяви, че е имал такова преживяване?

През 1884 Едуин Абот пише книгата си "Равна земя: романс на много измерения" (Flatland: A Romance Of Many Dimensions). Историята се движи около проблема да се обясни на някой, който живее в по-малко измерения отколкото ние, че има повече от това което вижда. Един век преди това Емануел Кант пише в "Критика на чистия разум", че светът може да има повече измерения отколкото ние знаем и за да видим някакъв смисъл в това, което ни заобикаля, ние филтрираме информацията, която тялото ни получава, поставяйки я в измеренията на времето и пространството. Предимството на това е, че е по-лесно да живеем в по-просто изглеждащ свят, а недостатъкът, че вероятно пропускаме доста от това, което го има във Вселената. Дали времето тече само в една посока? Дали имаме "съседи" в другите измерения, които не можем да видим, просто защото мозъкът ни филтрира информацията за тях?

Колкото повече научаваме за естествения свят, толкова повече виждаме, че изпускаме много. Нощните пеперуди познават заобикалящата ги среда по аромата. Някои от дневните пеперуди усещат чрез краката си. Морските крави намират храна с мустаците си. Други водни създания са способни да долавят електрическото поле на микроорганизмите около тях, дори и в тъмна и мътна вода. Прилепите може да летят в голяма група и въпреки това всеки безпогрешно различава своето ехо от това на другите. Дори и когато сетивата ни работят добре и не ни се налага да носим очила или слухови апаратчета, пак възприемаме едва една малка част от света, който другите същества възприемат.

Този факт е залегнал в много религии, които говорят, че има повече отколкото окото може да види. Също така според религиите, има хора, които имат дарбата (или проклятието) да виждат това, което останалите не могат. Тези хора обикновено стават пророци и изглежда виждат интересни неща, дори когато виденията им са апокалиптични. И тогава, най-общо казано, ние ги убиваме.

Може би с напредъка на технологиите, машините ще започват да виждат не само това което не виждаме в естествения свят, ами ще преодолеят и всякакви други ограничения, проглеждайки в другите измерения. Може би това не са свръхестествени измерения, просто ние ги възприемаме като такива, защото твърде рядко и откъслечно ги зърваме. Дали машините масово ще навлязат в териториите, които досега са били достъпни само за малцина хора - поети, пророци, мистици? Може би Уилям Джеймс и Ралф Уолдо са имали в предвид нещо конкретно видяно, когато са писали съответно за "мрежа от взаимоотношения" и "свръхдуша"?

А сега да се върнем (скептично) на земята. Поне за сега до колкото знаем, машините нямат самосъзнание, така че е прибързано да очакваме, че някоя от тях е скрила думата "ОГЪН" сред дебрите на базата си данни. Второ, дори и Сири да каже, че е имала мистично преживяване, как да сме сигурни, че е истина. Може просто някой програмист със странно чувство за хумор да е заложил това. Чудесата по своята същност са малко вероятни.

Малко вероятни, но не и невъзможни!

Източник

23 октомври 2019

Последният автобус за Фрагрант

Хелоуинските статии продължават, а това е може би най-добрата китайска градска легенда, която съм чувал.

Хълмовете Фрагрант е бивша императорска градина, която днес е публичен парк в Пекин. Тази градска легенда разказва за млад мъж, който хванал последния автобус за деня за парка. Дори се посочва точната дата на случката - 14 ноември 1995. Тъкмо седнал на една от седалките, когато двама мъже отвън започнали да ръкомахат на шофьора да спре. Той мислел да ги подмине, защото те не били на определена спирка, но кондукторът му казал да спре, защото това все пак бил последния автобус за тази вечер.

Когато рейсът спрял, в него за изненада на пътниците, се качили не двама, а трима души, които на всичкото отгоре носели роби характерни за династията Цин. Един от тримата имал и дълга коса на плитки. Всички се почуствали некомфортно от новодошлите, лицата им били призрачно бели, освен това не говорели.

Постепенно автобусът взел да се изпразва, пътниците един по един слизали на спирките си. Накрая останали младият мъж, една стара жена, тримата странници, шофьорът и кондукторът. Изведнъж жената започнала да крещи на младежа и да го обвинява, че ѝ е откраднал портмонето. Той бил много изненадан от това твърдение и двамата започнали да се карат. Старицата не отстъпвала и настояла да слязат от рейса и да отидат в най-близката полицейска станция. Младият мъж не искал много да слиза, след това трябвало да ходи пеша до тях, но накрая слязъл заедно с бабката, за да миряса. Вече извън рейса старата жена казала, че нарочно е вдигнала скандала, за да слязат. Тя била видяла как робите на мъжете се развели от вятъра и те нямали крака.

На следващият ден се разбрало, че автобусът, който бил номер 302, липсва. Намерили го едва след три дни на няколко километра от Фрагрант. Бил паднал в един воден басейн. В рейса били телата на шофьора, кондуктора и един неидентифициран мъж с дълга сплетена на плитки коса.

Има и други версии на тази легенда. Според една от тях на автобуса не се качили трима мъже, а една жена с червена рокля. Друг вариант разказва, че рейсът никога не бил намерен и не се знае какво е станало с шофьора и кондуктора.

Източник


22 октомври 2019

Мистериозните рисунки от захвърлената кутия

На 7 октомври публикувах тази статия:

Мистерията с аеро-клуб Сонора

В нея се разказва за странни рисунки открити след смъртта на един с нищо незабележителен човек. Рисунките и записките към тях предполагат, че е съществувала секретна групичка занимавала се с летателни апарати дълго преди официално да се проведе първият самолетен полет на братята Райт. Не стига това, ами този клуб е бил част от по-голяма организация известна само като NYMZA. Дали цялата история е измислица, а рисунките да са просто плод на богатата фантазия на един обикновен човек? Може би нещо като клуб от ентусиасти все пак е съществувал, някои косвени доказателства подкрепят историята.

В последствие попаднах на още една подобна история, тя е от по-скоро. За нея имам по-големи съмнения, че е измама. Твърде много прилича на случая с описания по-горе "аеро-клуб Сонора" и нищо чудно разни безделници да са се вдъхновили от него. Ами ако все пак е истина? Възможно ли е да имаме два почти идентични случая? Това за какво говори? Дали споменатата NYMZA не стои и зад тези нови странни рисунки? Може би това е стилът ѝ на действие и затова нещата си приличат. Сами преценете дали да вярвате само в една от историите, и в двете или в никоя от тях.

През 2013 човек на име Дан Уикам излиза в Reddit с историята, че негов приятел е намерил нещо странно в контейнер за смет в Ашвил, Северна Каролина, САЩ през 2008. Това била извехтяла дървена кутия с желязна заключалка. Тя имала мирис като да е престояла дълго време в нечие мазе. Кутията няма никакви надписи или означения, повечето хора не биха я забелязали (не и в България обаче, където веднага биха я измъкнали от контейнера, за да я продадат на Битака).

Приятелят на Дан проверил кутията и тя се оказала заключена, може би това в крайна сметка го накарало да я вземе. Ако това дървено куфарче беше отворено и още на място бе видял, че е пълна само с драсканици, вероятно не би я взел. Друго си е обаче да я замъкнеш у вас с надеждата, че като разбиеш ключалката от вътре ще изпаднат пачки пари.


Е, кинти в кутията няма, има рисунки. Човекът вероятно е разочарован, затова изпраща ненужната му вещ, заедно със съдържанието на Дан. Последният проявява интерес. Кутията е пълна с листа със всякакво съдържание. Печатан текст, ръкописни бележки, диаграми, рисунки, схеми, карти и т.н. Има изображения на фантастични или направо кошмарни създания. Някои могат да бъдат разпознати като описаните в Библията зверове, други определено са ангели, трети са някакви хибриди между хора и животни с тяло на човек, но глава на някакво животно. Има и дракони, както и създания, които бихме могли да определим като извънземни. Има и скици на нормални хора, обикновено голи. Сякаш не са рисувани от един човек, защото някои показват доста голямо майсторство, а други са все едно детски рисунки.

Има и много рисунки на странни обекти, които може да определим като НЛО. Понякога на едни и същи рисунки има такива обекти и същества. НЛО-тата са представени и в редица схеми и диаграми. Има и такива на "по-нормални машини", както и на съществуващи системи - като например специални железопътни колела към които е добавена ръчно написана бележка, че могат да издържат "значителен товар по оста". За известните машини е видно, че който и да ги е рисувал, е имал добри технически познания. За някои от непознатите машини е отбелязано, че са патентовани, макар че проверките не са намерили такива патенти.

Друг интересен момент - за някои от машините са дадени доста отдавнашни дати, включително и от 30-те години на ХХ век. Ако тези дати са верни, то някой е имал познания за технически принципи и машини, които (официално) ще се появят едва години по-късно. Това е най-голямата прилика със случая "Сонора".

Има и ръчно изрисувана периодична таблица с химическите елементи, геометрични фигури, много карти, както и рисунки, в които поне за сега не може да се види някакъв смисъл.

Картите са отделна загадка в загадката. Повечето от тях също са начертани на ръка, много отново имат дати от 30-те години. Който и да ги е чертал, сякаш е имал добри познания за въздушните течения, защото те присъстват на много от картите. Повечето от тях се фокусират на Мароко и Алжир и всички имат странен маркиращ знак на тях. Защо? Кой знае?


Текстовете са не по-малко интересни от рисунките. Някои могат да бъдат приети за "леко странни", други направо граничат с фантастичното. Има цял наръч с документи посветени на НЛО наблюдения и разследвания на Организацията за изучаване на въздушните феномени, Проверих, наистина е имало такава организация изследваща НЛО, тя е съществувала в периода 1952 - 1988. Има и описан ръкописно случай на наблюдавано НЛО над Тампа, Флорида през 1977. Към него е прибавена и скица на видяното НЛО, както и на едно торнадо. Много от текстовете са личните размисли и вярвания на пишещия. В тях той говори за религията, НЛО-тата, астралната проекция, странните климатични модели. На няколко от листата се среща и името Даниел Кристиянсен. Предполага се, че това е автора на тестовете и художника на рисунките. В началото изразих съмнение, че всичко това може да е измама. Дали зад името Даниел Кристиянсен всъщност не стои споменатия Дан Уикам и никакъв приятел не му е изпращал никаква кутия намерена на боклука? Като се замисля, това е твърде голям труд, да изрисуваш и изпишеш всички тези листи, само за да направиш една измама от която изглежда дори няма как да се изкарат пари. Вече не съм толкова убеден, че става въпрос за измама. По-скоро си мисля, че това е архива на някой, който цял живот е събирал информация и е рисувал разни неща. Едно време много хора са си събирали изрезки от вестници, водели са записки и т.н. И аз самия щях да го правя, ако не бяха навлезли компютрите. Така че вероятно архивът е истински, остава въпроса до колко нещата в него са нечия фантазия и до колко има истина в странностите.

Дан Уикам публикува в Интернет какво е открил и се появява една жена, която твърди, че през 90-те години на ХХ век е живяла в къща във Флорида. Жилището е било пълно с вещи оставени от предишния наемател - вероятно Даниел Кристиянсен. Защо е изоставил всичко и не го е взел със себе си (дали е починал)? Според жената натъпканите в кутията листа не са дори една десета от това, което е имало в жилището. Освен рисунки и записки е имало и много книги на странни теми като преживявания извън тялото.


До тук разказът на жената звучи доста правдоподобно, скоро обаче придобива зловещи краски (абе, дали все пак всичко не е измама на Дан Уикам, който си е направил втори профил в Reddit и чрез него се представя за "жената"?!). Та, жената твърди, че веднъж с приятеля ѝ видели как някакви "мъже в черно" надничат през прозореца и гледат въпросната дървена кутия. Ако все пак историята е истинска, дали това не са агенти на NYMZA, които са искали да приберат притежанията на починалия техен сътрудник? Жената и приятеля ѝ се уплашили от това посещение и извикали други свои приятели с чиято помощ изхвърлили всичко. Един от приятелите обаче изглежда тайно запазил кутията.

След доста години жената видяла някои от рисунките в къщата на този приятел. Той и признал, че е в онзи ден не е изхвърлил всичко, а е запазил кутията с това в нея, както и други от рисунките. Върнал на жената всичко. Сега жената и вече нейният съпруг не били толкова уплашени и разгледали по-подробно съдържанието. Дори се консултирали с инженери (за машините) и свещеници (за библейските същества). Всички са изумени от детайлността на нарисуваното, но за много от нещата си нямат на представа какво представляват.


Жената прибира кутията в мазето на дома, който обитава в Северна Каролина. След време се премества и забравя да я вземе. Явно новите наематели са я изхвърлили на боклука и така се озовава в ръцете на Дан (отново казвам, ако всичко не е измислица). Жената твърди, че все още има рисунки и текстове, които са били отделно от кутията. В тях имало описание как да се направи машина на времето. Имало диаграма на нещо, което много приличало на дървения макет в една от стаите в къщата в Тампа. Да, бе, да - тук вече повервах :D Но пък кой знае, може този Даниел Кристиянсен за това да е изоставил всичко в наетия от него дом, защото е отпрашил към друго време и не може да се върне.

От както тази история се появява през 2013 е имало много дискусии свързани с нея. Реален ли е Даниел Кристиянсен? Имал ли е преживявания извън тялото? Дали не е бил посещаван от извънземни (описаните случаи на наблюдавани НЛО)? Дали те не са му казали как да построи машина на времето? Дали това не е просто арт хоби на Даниел, нещо като да е пишел книга? Дали Дан не е измамник (както и аз се усъмних). Дали Даниел не е бил просто един луд....

А това което аз намирам за много странно е, че изглежда никой друг не е направил връзка между този случай и другия от Сонора. Как е възможно?! Твърде си приличат, за да не обърнем внимание. Дали пък няма да разнищим загадката, ако се разгледат не по отделно, а като едно цяло?

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Историята на мистериозната жена появила се в Калифорния




Изчезвания и мистериозни появявания: Стивън Кубаки




Изчезвания и мистериозни появявания: Уилям Бейтс

21 октомври 2019

Призраците на Селборн, Южна Африка

В Саймънс Таун се помещава главната военноморска база на ЮАР. Това е петият най-стар град в Южна Африка и според легендите - най-обитаваният от духове.

През 1900 започва строежа на доковете Селборн. Нужни са 10 години, за да бъдат завършени като през това време на строежа се трудят 3000 работници, много от които са емигранти - основно индийци и италианци. По онова време правилата за безопасност на труда са минимални, да не кажем направо, че няма никакви и 33-ма от работниците умират на този строеж. Легендата разказва, че когато хора минават по стената на дока, за да отидат на близкия плаж, те може да видят как от структурата се подават призрачни ръце, които се опитват да захванат нещо. Скоро след това те се прибират обратно в стената. Това са ръцете на умрелите 33 работници.

Източник


20 октомври 2019

МИСТЕРИКОН (20 октомври 2019)

В края на септември нещо се разбива в Чили причинявайки пожар. Първоначално се смята, че това е просто малък метеор. След проведеното разследване, нещата вече не изглеждат толкова прости. Специалистите са заявили, че това което е паднало, не е метеорит. Сред праха на пожарището са намерени метални частици, а това говори за изкуствения произход на обекта. Технически погледнато това е НЛО - нещото е летяло и не е идентифицирано. Това обаче не значи, че е с извънземен произход. Можа да е стар сателит или друг космически боклук - хиляди такива обикалят в близка орбита около Земята и се увеличават след всяко изстрелване на нова ракета към космоса.

Източник


Продължавам с темата НЛО. Следва видео на странни обекти заснети насред океана не далеч от брега на Северна Каролина, САЩ.



Нещо от българското уеб пространство:

Знаменит уфолог: Видях череп на рептил на Марс

А знаехте ли, че Никълъс Кейдж е търсил Светия Граал? Не е измислица, наистина го е правил! Твърди, че не го е намерил, но пък бил хвърлил толкова пари в диренето, че почти фалирал.



Между другото не за първи път името на Кейдж се забърква със света на мистериите. Ето една статия в блога от ранните години на Мистерика:

Безсмъртен вампир ли е Никълъс Кейдж?

Завършвам това издание на бюлетина с редовния филм. "Доктор Джекил и мистър Хайд" (Dr. Jekyll And Mr. Hyde) е ням филм от 1920 година. Много ми хареса и за разлика от повечето филми от онова време разбрах за какво става на въпрос и без да съм чел книгата на Робърт Луис Стивънсън, по която е направен. Това е защото макар и да е без говор, има доста обяснителни надписи из целия филм. Това произведение разглежда вечният философски въпрос за доброто и злото, които се борят в човека. Предполагам, че във всеки от нас се крие по един мистър Хайд.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (24 юли 2019)




МИСТЕРИКОН (28 юли 2019)




МИСТЕРИКОН (30 юли 2019)



19 октомври 2019

Ангелистор

Ангелистор (Angelystor) е митично същество, за което се твърди, че обитава средновековна църква в малкото уелско селце Llangernyw (който иска да си го превежда на български :Д). До колкото изглежда, това не е действаща църква, но понякога някои хора я посещават. Защо? Според преданието споменатото същество Ангелистор, което живее в нея, два пъти в годината рецитира имената на тези, които ще умрат скоро. Именно затова някои хора се навъртат около църквата, за да проверят дали пък няма да си чуят името. Датите на които Ангелистора прави предсказанията си са 31 юли и 31 октомври (ах, хелоинско ми е :P).

Според една местна градска легенда, някога тук живял шивач, който бил голям скептик. Веднъж той пиел бира заедно с група свои авери. Човекът се присмял над поверието, че има някакво свръхестествено създание в църквата. Приятелите му естествено веднага го окуражили да отиде там и да им докаже, че не вярва в тези бабини деветини. Мъжът скочил и тръгнал към църквата. Когато доближил мястото, той действително чул нечий глас отвътре. Първото произнесено име било неговото. Не след дълго шивачът умрял.


И аз малко като шивачът съм скептик. Дали нещата не са се разиграли ето така. Приятелите на човека решили да му погодят номер и някой от тях избързал напред, влязъл вътре и когато шивачът приближил, с гробовен глас взел да реди имена. Бившият скептик толкова силно повярвал, че ще умре, заживял с тази мисъл, че скоро наистина умрял. Кой знае.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Викториански истории - жабата в скалата




Викториански истории - един пророчески сън




Викториански истории - летящото същество от Аризона

18 октомври 2019

Планината, където вали космически боклук

Планината Алтай се намира в централна Азия и се характеризира с красиви покрити със сняг върхове, борови гори и долини криещи в себе си алпийски езера и гледчери. Има и още нещо - често често тук вали...космически боклук! Причината за това е, че регионът се намира на пътя, който изстреляните от Байконур ракети изминават, за да излязат в космоса.


Байконур се намира в Касахстан и е най-оживеният космодрум в света. Всеки път, когато от него се изстрелва ракета, използвани резервоари за гориво, ненужни степени и всякакви други железарии валят над планините, долините и домовете на изплашените жители. Понякога се случва да убият добитък и се налага руската космическа агенция да изплаща компенсации на засегнатите хора.

Руски медии са изчислили, че откакто Байконур е въведен в експлоатация през 50-те години, над Алтай са се посипали 2500 тона ракетни фрагменти! 24 часа преди всеки старт местните жители са предупреждавани, за да може да намерят по-сигурни места. През 2008 голямо парче космически боклук пада в едно село съвсем близо до една къща. През 2011 една ракета не успява да излезе в космическа орбита и пада обратно на земята с резервоари все още пълни с гориво. Взривът изпочупва стъклата на прозорците в радиус 100 километра.


По съветско време властите полагат големи усилия да приберат всички паднали компоненти, страхувайки се, че те в крайна сметка може да попаднат в ръцете на американците, които по този начин да разберат повече за космическата програма на СССР. След като "домът на световния пролетарият" се сгромолясва с гръм и трясък, руската космическа агенция престава да събира боклука си и ракетните части попадат в други ръце, но това не са американците, от които толкова много са се опасявали съветските апаратчици. Това са самите местни хора.


Космическият боклук се превръща в истински бизнес. При всеки старт множество "ловци на ракети" наблюдават с бинокли къде ще падне поредната част. С джипове и коне те веднага се насочват натам и започват да я разфасоват. Ценните метали като мед, титан и алуминий се предават за вторични суровини, а обикновеното желязо се използва за направата на какво ли не - покриви на кокошкарници, бараки, външни тоалетни, игрушки за децата и какво ли още не. На долната снимка можете да видите лопата направена от част от руска космическа ракета. Ах, каква ирония усещам - толкова са високотехнологични руските космически технологии, че стават ... за лопати за копане.


Този бизнес обаче не е безопасен, ракетното гориво е силно отровно и често падналите резервоари съдържат до 10 процента неизразходвано гориво. Хидразинът лесно прониква в почвата и замърсява питейната вода. В Алтай действително се наблюдава увеличение на броя на раковите заболявания.

Източник




ПОДОБНИ СТАТИИ:




Видео посветено на загадките на дълбокия космос




Посещение в Ботаническата градина - София




Странна светлина се издига в небето по време на дъжд