19 септември 2019

Викториански истории - потвърдилата се невинност

През 1859 писателят Сам Слик обръща внимание на нещо случило се повече от 30 години по-рано. През 1821 в английското село Монтгомъри живее човек на име Джон Нютън. Той бива обвинен от двама други мъже Паркър и Пърс в опит за грабеж. Само и единствено на техните показания Нютън е признат за виновен и осъден на смърт, каквато е била практиката по онова време. Нютън живее в Монтгомъри от едва две години, но за това време се доказва като усърден иконом в къщата на фамилията Оукланд като дори спасява собствениците на имота от фалит. Освен това изглежда има любовни отношения с дъщерята на семейство Оукланд, макар публично да не показват чувствата си.

По време на съдебния процес Нютън е попитан какво има да каже в своя защита и той отговаря, че до колкото знае, няма как да докаже невинността си. Вместо това като доказателство за своята невинност той казва, че се моли на небесата на гроба му да не пониква трева в продължение на цяло поколение. Скоро Нютън е екзекутиран и погребан в местното гробище. На мястото действително отказва да поникне каквото и да било. През 1903 друг писател С. Беринг-Гулд посещава гроба на Нютън и потвърждава, че там продължава да няма трева.

Какво се случва с двамата обвинители, чиито показания довеждат до смъртта на Джон Нютън? Има подозрения, че Паркър е искал да вземе имота на семейство Оукланд, който до този момент е бил спасяван от изпадане в дълг от Нютън. Пърс пък е бил хвърлил око на младата дъщеря на семейството. Желанията им не се сбъдват - Паркър се пропива и загива при нелеп инцидент, а Пиърс пада духом и пропилява целия си живот.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар