13 септември 2019

Викториански истории - за кого бие камбаната

19-век е едно уникално време. Напредъкът в науката и техниката дава надежди, че всичко може да бъде постигнато - да летим до Луната (което наистина се случва, но през 20-ти век), да разберем как функционира човешкото тяло и ум (смятало се е, че ние сме просто една механична машина и лесно може да се опишат всичките и функции и способности), да постигнем безсмъртие (все още сме далеч от това). Научните постижения и открития окриляват вярванията, че много неща считани за митове и легенди ще се окажат самата истина. Открити са прилепите вампири, значи все пак има същества, които се хранят с чужда кръв, защо тогава да няма и хора-вампири. Открит е предполагаемият древен град Троя, защо тогава и Атлантида да не се спотайва някъде там?

От друга страна този невероятен прогрес води и до голям стрес. Кога преди насред равнината е пухтял страшен железен влак? Ами гласовете, които ни говорят без да ги виждаме от телефона и радиото? Мнозина търсят да избягат от стреса като се отдават на спиритически сеанси и четене на страшни истории написани от съмнителни автори. Така както днес мнозина критикуват съвременния прогрес и тенденции (най-вече социалните мрежи и "умните" телефони) и търсят да се заровят в любими неща от миналото (опитни търговци веднага се възползват, носталгията винаги продава).

И трето, може би самите паранормални сили виждайки кипящата енергия на човечеството през 19-век, се активизират. Убедил съм се, че ТЕ, които и да са това, реагират на случващото се в човешкия свят и общество.

Именно тази комбинация от разнородни фактори довежда до това, че 19-ти век от мнозина любители на загадките е считан за "златния век на мистериите", къде истински къде не. Започвам нова поредица - с някои интересни случаи от онова време.

Около 2 през нощта на 6 август 1801 става нещо странно в къщата на сър Джона Барингтън, ирландски съдия, адвокат и политик. Многоуважаваният господин е събуден от мек звук, нещо средно между говор и музика. Това го изпълва с безпокойство и човекът буди своята съпруга, която потвърждава, че наистина се чува нещо странно. Звукът става все по-силен и двамата стават от спалнята, за да потърсят неговия източник. Шумът обаче сякаш идва отвсякъде по едно и също време. След около 30 минути се чува ясно и отчетливо "Росмор! Росмор Росмор!", след което настъпва тишина. Съпрузите се завръщат в леглото като мис Барингтън се опитва да намери какви ли не рационални обяснения.

В 7 сутринта семейството отново е събудено - този път от звънеца на входната врата. Един слуга носи извънредна новина - техният съсед и приятел лорд Росмор е починал в 2:30 през нощта, бил е в отлично здраве и това е неочаквано.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар