30 септември 2019

Странна светлина се издига в небето по време на дъжд

Това видео е заснето по време на дъжд в Чирпан на 1 юни 2017 20:48 ч. За да видите по-добре светлината пуснете клипа в режим на цял екран, защото не се вижда много добре в малкия прозорец на YouTube. Като скептично обяснение си мисля дали не може това да е ракета за борба с градушките.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Анализ на няколко паранормални снимки

29 септември 2019

Викториански истории - летящото същество от Аризона

Като се говори за Викторианска ера, се разбира Великобритания, последните две истории от поредицата обаче ще са от САЩ. 

На 26 април 1890 г. двама фермери-каубои от Тумстоун, Аризона виждат странно същество в пустинята. То прилича на огромен крокодил с дълга опашка и големи крила. Когато вижда приближаващите се хора, съществото се издига във въздуха, но определено изглежда изтощено. Фермерите вадят пушките си и убиват създанието. Цялото тяло е голо, няма пера, а размахът на крилата му е 49 метра! Целият град се изрежда да го види. Дали каубоите са застреляли оцелял птерозавър или цялата история е измислица? Предвид това, че през следващите години ще има много съобщения за видени подобни странни летящи същества (дори преди няколко дни писах за едно от тази година), мисля, че може би в тази история има някаква истина.

Източник

28 септември 2019

МИСТЕРИКОН (28 септември 2019)

Ако сте чели редовно Мистерика напоследък, вероятно сте забелязали, че една от книгите, които изключително много ме впечатлиха тази година, е "Предсказанията на Мотман" от Джон Кийл. Бях много изненадан, когато разбрах, че тя има българско издание. За жалост не мога да я намеря в нито един онлайн магазин за книги, на всякъде пише, че е изчерпана. Дали тиражът е бил твърде малък? Някой попадал ли е на тази книга? Чел ли я е?

Българското издание е дело на издателство Вега София, за което не бях чувал досега. Към настоящия момент сайтът им (www.vega-sofia.org) изглежда ето така:


Но пък успях да изровя една под-страница в сайта, която е напълно завършена и е посветена на въпросната книга. Тя може да бъде видяна ТУК.

Усещам някаква мистерия около това издателство...


Като говорим за мистерии, ето една компилация от НЛО кадри заснети миналия месец. Повечето такива са ми скучни, по-рядко се случва да са ми интересни. Не знам защо, но този път, при първото НЛО изпитах и страх щом стана частично черно. Вероятно е фалшиво - компютърно генерирана графика, но все пак ами ако наистина такива безформени неща летят из нашето небе?



А сега от съвремието да се върнем назад в годините със следващото късометражно филмче. "Bluebeard" (Синята брада) е хорър-комедия от 1901 година направена по едноименната приказка. Млада жена е омъжена почти на сила за богат благородник. Той и казва никога да не влиза в една стая в замъка му. Тя естествено влиза и разбира ужасната му тайна - че той е сериен убиец.



Време е и за рубриката "Топ идиоти". Както знаете, в Русия често избухват складове с муниции и властите са решили да вземат мерки. Но не като подобрят условията за съхранение и въведат по-добри мерки за безопасност, а като помолят църквата за помощ. На долната снимка поп благославя купчина стари амуниции, за да не се взривят. (Източник)


Завършвам това издание на бюлетина с една новина спадаща към категорията "Изчезвания", която се радва на специален интерес в блога. Благодарение на сателитните снимки от Гугъл Карти е разгадано едно изчезване от 1997. Потребители са забелязали потопен автомобил в едно езеро във Флорида. Властите са уведомени и когато те изваждат колата, намират вътре един скелет. Установява се, че това са останките на мъж изчезнал през 1997.


Поне това изчезване е разгадано, вероятно няма нищо загадъчно в случая макар никога да не можем да сме сигурни. Надявам се някога да разберем какво се е случило и с най-странното изчезване в България - това на Ларс Митанк.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (6 юли 2019)




МИСТЕРИКОН (8 юли 2019)




МИСТЕРИКОН (10 юли 2019)

27 септември 2019

Викториански истории - жената в черно

В продължение на 10 години, между 1882 и 1892 в къща в Челтнъм, Англия се случват странни неща. През въпросната 1882 в имота се нанасят нови собственици - капитан Фредерик Уилям Деспард и семейството му. Една нощ скоро след това, Росина Деспард чува шум пред вратата на стаята си. Отваря и вижда призрачна жена облечена в черно и държаща кърпичка до лицето си. Скоро посещенията на този дух стават редовни. Росина опитва да заговори привидението, но без резултат. Деспард дори се опитва да докосне жената в черно, но няма никакво усещане, че докосва нещо материално. Привидението понякога минава през стени и други предмети. Понякога малкото куче на семейството се крие под дивана, все едно е видяло нещо. Не всички в дома виждат жената в черно, но всички са ставали свидетели на други странни феномени като шум от стъпки без да има никого. От 1885 започват да се чуват и силни звуци без да се вижда техният източник, а дръжките на вратите се местят сами. Това последното плаши и прогонва доста слуги. През 1892 внезапно всякаква паранормална активност спира.

Източник


26 септември 2019

Трима виждат птеродактил в Аризона

Това е една новина от средата на август. 44-годишна жена е разказала пред Cryptozoology News, че тя заедно с дъщеря си и още един близък човек са видели голяма птица подобна на птеродактил докато са отивали с автомобил на пазар. Това се е случило около 19:30 на 16 август. Жените за около 2 минути наблюдавали съществото.

"Що за птица е това?" - учудила се жената.

"Това е прилеп" - предположила дъщеря ѝ, но жената не се съгласила - "твърде е голямо за прилеп и има опашка...прилича на птеродактил".

Животното сякаш нямало пера - още една прилика с древните летящи влечуги. Освен това било и черно.

Това не е единственият такъв случай. През август 2015 мъж наблюдава "гигантска птица", а през юли същата година двама жители на Невада съобщават, че са видели същество, което им заприличало на птерозавър, едно създание, което според науката е изчезнало преди 65 милиона години.

Американските индианци имат легенди за огромна гръмотевична птица в своите митове. Дали тези истории не са създадени на базата на нещо, което наистина са виждали да лети в небето?

Източник


25 септември 2019

Викториански истории - един пророчески сън

Д-р Уолис Бъдж в продължение на повече от 30 години е ръководител на отдела по египетските антики в Британския музей. Автор е и на много книги. Това е една история от неговите студентски години в Кембридж.

Веднъж му се отваря възможност да стане уредник на интересна експозиция. За целта обаче трябва да мине тест - да преведе текст от древния асирийски език. В нощта преди изпита, Бъдж сънува, че е в малка стая от тавана на която струи светлина. В стаичката влиза мъж и му дава лист с текст, който трябва да преведе. Бъдж разпознава текста, виждал го е и преди, но не може да го преведе. Младият мъж се събужда уплашен. Не може да заспи отново и затова грабва книгата с древни асирийски текстове, която има. Намира текста, който му се е присънил и веднага почва да го превежда. До сутринта Уолис има завършен английски превод.

Бъдж отива на изпита в уреченото време. Казват му, че главната изпитна зала е вече пълна и затова го настаняват в малка стаичка отстрани. От тавана струи светлина. Влиза мъж и му подава листа за превод - това е текстът, който се е присънил на Бъдж! Всички са изумени как толкова бързо успява да го преведе.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Древен египетски надпис преведен като "Честита нова година"!




Древното египетско чорапче

24 септември 2019

Страшно преживяване в Западния парк - София

История на читател.

Пиша Ви за едно мое преживяване, което не мога да си обясня. Бяхме аз и една моя приятелка в Западният парк. Бяхме седнали под нещо като каменна арка навътре в самият парк. По едно време си пуснахме музика и започнахме да си правим Тик-ток (това е едно приложение, с което можеш да се снимаш и такива неща). Както се снимахме, аз се отдръпнах назад и видях доста едра фигура като че ли обвита с чували за боклук. Тя започна да отстъпва хаотично и бавно, а когато казах на момичето да се обърне, тя ми каза да бягаме. Толкова се беше стреснала, че си беше забравила телефона на един камък. Тя ми описа това което и аз видях, но добави, че е имало и от онези стари фотоапарати, които са на поставка. Но историята не свършва тук. Бързайки да си тръгнем, видяхме същата фигура между дърветата на входа на парка. Един тичащ човек мина до тези дървета и мислим, че видя "нещото", защото се стресна и смени посоката на бягане.
От тогава не сме ходили в този парк.

Не знам дали има връзка, но в самият парк има извършени много самоубийства.

************

Действително в парка има смъртни случаи. Ето една такива новина от преди няколко години:

Откриха труп на мъж в "Западен парк" в София

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Странни съвпадения в един августовски ден

23 септември 2019

Викториански истории - НЛО над Чатам

На 4 ноември 1867 някакви странни обекти се появяват между 3 и 4 ч. следобед в небето на Чатам, Англия. Летят в зоната на градския воден резервоар и са видени от множество граждани.

Обектите имат вид на черни дискове и основно се движат на групи, макар че има и летящи единично. Изчезват внезапно оставяйки след себе си малки облачета от сиво-черен дим. Много хора пишат на метеорологичното списание "Monthly Meteorological Magazine", но учените не могат да дадат обяснение какво е летяло през въпросния ден в небето над Чатам.

Източник


22 септември 2019

МИСТЕРИКОН (22 септември 2019)

Ето, че дойде време и за първият бюлетин МИСТЕРИКОН след лятната пауза, в която основно публикувах статии в по-малките мои блогове. Оказа се, че Фейсбук е забранил публикуването на линкове към блога "Мистерика Дейли". През август пробвах да дам един такъв линк в социалната мрежа, но ми бе показано следното съобщение:


Много се ядосах, но реших, че това се отнася само за конкретната статия, която пробвах да постна и бързо забравих. На 1 септември отново пробвах да публикувам нещо от Дейлито и отново се появи същото съобщение, явно за всички статии от този блог има забрана за публикуване във Фейсбук! Хм, това е поредният целенасочен или случаен опит за цензура. Миналата година злите сили направо изтриха цял един мой блог, нека припомня:

Закриване на блог! Опит за покушение?

Кога ли ще посегнат, случайно или не и на главния ми сайт Мистерика?

А иначе статията от "Мистерика Дейли" към която исках да дам линк е ето тази:

МИНИ-МИСТЕРИКОН (1 септември 2019)

Вижте я, в нея се говори за конспирации и странни неща.

Смятам настоящото първо издание на МИСТЕРИКОН също да е посветено основно на конспирациите, дори и с това да рискувам да ядосам Китай, защото долното видео е свързано именно с тази страна. На 5 юни 1989 неидентифициран мъж спира цяла танкова колона на площад Тянанмън в китайската столица. Така и никога не се разбира кой е той и какво се случва с него след това. Жив ли е още?



А сега за една конспирация от миналия август. На 20.08.2018 изчезва холандеца Arjen Kamphuis (съжалявам за латиницата, не съм сигурен за точното произношение на името му на български). За последно е видян да напуска един хотел в норвежкия град Бодо и да се отправя за спускане с кану-каяк. 47-годишният Arjen е компютърен специалист (хакер?) свързан с Уикиликс, организацията, която си спечели много врагове през последните години. Едно такова изчезване е нормално да предизвика редица конспиративни теории.

Източник

А на мен още по-странно ми се вижда почти пълното съвпадение на името на този норвежки град с името на финландското езеро Бодом край което се разиграва странен криминален случай. За него повече можете да прочетете тук:

От архивите: тройното убийство край езерото Бодом

В България буквално преди няколко седмици също се случи едно изчезване. Една нощ в края на август 28-годишния Иван Йорданов се обажда на родителите си и казва, че се е загубил в района на с. Любен Каравелово, общ. Аксаково, обаст Варна, където е бил на палатка с приятели. Изпраща им GPS координати, които се оказват на бивше военно поделение. Бащата веднага тръгва по следите му. Преминава през изоставеното военно поделение и стига до една гора. Двамата пак говорят по телефона. Според бащата синът му е звучал сънен и объркан. Така и не се намират. Започва издирване, но едва на 2 септември Иван е открит - мъртъв в гората до военното поделение.

Оказва се, че той и приятелите му са присъствали на нерегламентирано събитие организирано през затворена група във Фейсбук. Имало е и хора от други държави. Надули са силна музика, предполага се, че някои са взели и наркотици. Дали и Иван Йорданов е бил един от тях? Дали от дрогата не е изгубил ориентация? Или има нещо повече в този случай?


Завършвам този МИСТЕРИКОН с филма "Le Manoir du Diable" (Къщата на дявола) от 1896. Мислех си, че това е трейлър, но май това е целия филм! Имайте в предвид, че това е 19 век, киното тепърва е прохождало.

Е, хареса ли ви това първо издание на завърналия се бюлетин?



ПОДОБНИ СТАТИИ:




МИСТЕРИКОН (2 юли 2019)




МИСТЕРИКОН (4 юли 2019)




Мистерика си заминава....

21 септември 2019

Викториански истории - жабата в скалата

Сутринта на 7 април 1865 година работници копаят тунел през магнезиевия варовик в Хартълпул, Англия. Откъртват голям камък, който след като бива разчупен, се вижда, че съдържа кухина перфектно обгръщаща една жива жаба. Животното веднага започва да се движи и след известни усилия започва да диша издавайки силни звуци през ноздрите си. Уста липсва. За сметка на това има нокти на предните крака. Има и други по-незначителни разлики с познатите видове жаби.

Камъкът, от който се появява жабата е открит на дълбочина 7.6 метра, а най-близката течаща вода е на поне 2.5 метра от мястото. Жабата живее още известно време и е изследвана от множество хора. Според някои тя живее в пълна хибернация в скалата още от времето на нейното създаване и може би е на 6000 години!

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




ФБР разсекретява документ посветен на Бигфут

20 септември 2019

Когато децата тръгнаха да ловят вампири

Близо до центъра на Глазгоу, Шотландия се намира района Горбалс. Някога китно селце към средата на ХХ век това вече е едно пренаселено, задимено и мръсно предградие. Още от времето на Втората световна война положението е такова понеже фабриките на около бълват с пълен капацитет оръжия и стомана. След края на голямата война положението не се подобрява особено, фабриките продължават да бълват дим и мръсотии макар вече да произвеждат гражданска продукция. Жилищата са все така пренаселени поради лошо градско планиране, канализация не е прокарана навсякъде, а водата често спира. Именно сред този тежък градски климат през септември 1954 се ражда една забележителна градска легенда и се случват нетипични събития.

През въпросния месец в града се появява слух, че две деца са изчезнали безследно като скоро слухът е допълнен с това, кой ги е отвлякъл. Злосторникът е вампир, който се е появил в местното гробище известно като некрополисът на Горбалс или "градът на мъртвите". Вампирът е висок 2 метра, има светещи очи и зъби от стомана.

Градът на мъртвите край Горбалс:


Властите се опитват да успокоят населението като публично излизат с изявлението, че няма изчезнали деца в района, още по-малко има вампири, които живеят в гробищата. Слухът обаче вече не може да бъде спрян. Почти всички деца в Горбалс твърдят, че или са виждали вампира или познават някой, който го е виждал. Дори започва да се разправя, че горбалският вампир не е сам, той си има приятелка - една зла вещица.

Най-интересният момент е необичайната реакция на децата. Те не са изплашени до смърт, не се крият по стаите си и не използват историята като претекст да не ходят на училище. Повечето деца от предишни и следващи времена щяха да се отдадат на страха и паниката. Вместо това горбалските деца започва да си изпращат съобщения (на хартиени бележки разбира се, по онова време няма мобилни телефони и социални мрежи) и се организират за лов. Избраната дата е 23 септември 1954 и нея вечер стотици дечурлига на възраст между 4 и 14 се събират пред гробището. Те носят саморъчно направени оръжия, заострени колове, джобни ножчета, дори водят домашните си кучета мислейки си, че те ще действат като ловджийски хрътки. Навлизат масово в гробището. Сцената е сюреалистична. Деца бродят сред гробовете, прескачат стените, катерят се, подвикват, а мъглата е озарена в червено, защото точно този ден месна фабрика е изпуснала поредните отровни газове в атмосферата. Навсякъде се стелят зловещи сенки, а метални звуци (от завода) кънтят над детските викове. Повече от сюреалистично, направо зловещо!

Полицията пристига, но среща огромни трудности да накара децата да се приберат по домовете си. Повечето отказват, някои дори се молят на ченгетата да им помогнат да намерят и убият вампира. Едва когато завалява дъжд, децата се връщат в домовете си. Следващите две вечери обаче отново ще бродят сред гробовете в търсене на вампира.


Новината за странната детска психоза ще се разнесе из цяла Великобритания и дори отвъд. През следващите седмици и месеци експерти ще бистрят какво я е породило. Някои ще настояват, че за всичко са виновни популярните по това време сериали и американски комикси като "Tales From The Crypt", "The Vault of Horror" и "Dark Mysteries". В последния дори има един персонаж, който е вампир с железни зъби. На следващата година (1955) ще бъдат наложени известни забрани за продаване на по-брутални комикси на деца и подрастващи.

Интересно, но през следващите години, вече като възрастни, много от децата ще продължават да твърдят, че са виждали вампира, познават някого, който го е виждал или са познавали деца, които са изчезнали безследно. А може не всичко е било плод на детското въображение, може би там сред гробовете действително е имало...нещо.

Източник


19 септември 2019

Викториански истории - потвърдилата се невинност

През 1859 писателят Сам Слик обръща внимание на нещо случило се повече от 30 години по-рано. През 1821 в английското село Монтгомъри живее човек на име Джон Нютън. Той бива обвинен от двама други мъже Паркър и Пърс в опит за грабеж. Само и единствено на техните показания Нютън е признат за виновен и осъден на смърт, каквато е била практиката по онова време. Нютън живее в Монтгомъри от едва две години, но за това време се доказва като усърден иконом в къщата на фамилията Оукланд като дори спасява собствениците на имота от фалит. Освен това изглежда има любовни отношения с дъщерята на семейство Оукланд, макар публично да не показват чувствата си.

По време на съдебния процес Нютън е попитан какво има да каже в своя защита и той отговаря, че до колкото знае, няма как да докаже невинността си. Вместо това като доказателство за своята невинност той казва, че се моли на небесата на гроба му да не пониква трева в продължение на цяло поколение. Скоро Нютън е екзекутиран и погребан в местното гробище. На мястото действително отказва да поникне каквото и да било. През 1903 друг писател С. Беринг-Гулд посещава гроба на Нютън и потвърждава, че там продължава да няма трева.

Какво се случва с двамата обвинители, чиито показания довеждат до смъртта на Джон Нютън? Има подозрения, че Паркър е искал да вземе имота на семейство Оукланд, който до този момент е бил спасяван от изпадане в дълг от Нютън. Пърс пък е бил хвърлил око на младата дъщеря на семейството. Желанията им не се сбъдват - Паркър се пропива и загива при нелеп инцидент, а Пиърс пада духом и пропилява целия си живот.

Източник

18 септември 2019

Китайският император и неговото езеро от вино

Древен Рим често е свързван с разгулния живот на някои негови императори. Оргии, лудост, интриги и охолен живот - така си представяме битието на римските властници. Представите ни за китайските императори са на обратния полюс - мъдрост, прогрес на науката и философията и т.н. Е, историческата реалност е по-различна от общоприетото схващане. Имало е мъдри римски императори, както и обзети от лудост китайски владетели. В настоящата статия ще стане въпрос за един такъв китаец.


Жоу Ксин (Zhou Xin) е последният император на китайската династия Шан. Той остава в историята с това, че нарежда на поданиците си да изкопаят езеро с ширина 2 километра и да го напълнят цялото с вино. В неговият център е имало остров с горичка, по която слугите са окичвали всякакво налично месо - пилешко, свинско и говеждо. Така, когато императорът и неговата любима са плавали с лодка по езерото, са можели да се насладят на печени мръвки и алкохол в същото време.

Често около езерото са се провеждали празненства като правилото е било всички да са голи. Гостите на императора са пиели вино направо от езерото, къпали са се в него и са се гонили наоколо в дива оргия.


Всъщност в началото на своето управление Жоу Ксин е смятан за добър и мъдър император - интелигентен и спокоен. С годините той обаче се променя към по-лошо. Каква е точната причина е трудно да се каже, но някои древни автори на хроники обвиняват съпругата на императора - неговата възлюбена Дажи. Казват, че тя била най-красивата жена в Китай и в момента, в който я видял Ксин лудо се влюбил в нея. Забравил за всичките си задължения към царството си, единствено искал да угоди и впечатли своята любов.

А Дажи е описана като лековата и постоянно търсеща удоволствията жена. Тя пие много и без свян говори за секс. Ксин заповядва на придворните музиканти да пишат и изпълняват само вулгарни песни. Скоро почти цялата хазна е изпразнена, за да се изкопае виненото езеро.


До колко от написаното в историческите източници е вярно, е трудно да се каже. Може би някои историци просто са искали да очернят съпругата на императора и да хвърлят всичката вина върху нея за западането на династията Шан. Някои истории описват Дажи като лисичи дух/демон с девет опашки, който може да си сменя формата. Други разказват как някои от гостите на царските партита са били смилани на каша, която императрицата е яла. Тези неща не звучат реалистично, така че как може да бъдем сигурни и за останалите?

Факт е, че населението по време на късното управление на Жоу Ксин е жестоко обложено с данъци. Хората започват да недоволстват. Някои придворни съветници казват на краля, че финансовото бреме за поддържането на виненото езеро е прекомерно. Ксин отдавна не е онзи търпелив и изслушващ владетел от ранните си години. Той вече не приема критиките добре. Няма милост дори към своя чичо, който заради критика към царя е подложен жив на дисекция и сърцето му е измъкнато от гърдите докато все още тупти.

Ксин и Дажи започват да проявяват креативност при екзекуциите. Първоначално те имат яма със змии, където са хвърляни всички дисиденти. Скоро измислят нещо още по-брутално. Нареждат да бъде излято бронзово оръдие за което жертвата е била завързвана. Оръдието се пълни с въглища, които се запалват. На практика нещастникът бива изпичан жив. Целият дворец се изпълва с мирис на горяща плът.

За щастие скоро е сложен край на всички издевателства. Крал Лу от едно съседно кралство наблюдава внимателно какво се случва в империята Шан. Виждайки, че хората все по-малко са готови да се борят за своя цар, Лу атакува. Той изпраща малка армия от едва няколкостотин човека. Това обаче е предостатъчно. Повечето от войните на Ксин веднага хвърлят оръжията и се предават, а други дори се присъединяват към настъпващите войски.

Жоу Ксин бяга в двореца до езерото с виното. Той подпалва сградата и изгаря в пламъците. Не е ясно какво точно се случва с Дажи. Така завършва 550-годишното управление на китайската династия Шан. Дори и днес, 3000 години по-късно, в Китай ползват израза "като езеро от вино и гора от месо", за да обозначат излишното разточителство и корупцията.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Като в Библията: морето наистина се разцепва и то по няколко пъти на година




Някои странни съвременни модни тенденции

17 септември 2019

Викториански истории - Джак с пети на пружини

За човекът / съществото Джак с пети на пружини със сигурност съм споменавал и преди, но нека пак припомня тази история. Той се появява в Англия през 1838 и получава името си от това, че може да скача много на високо. Плаши хората в селата източно от Лондон. Скоро се появява и в самата английска столица. На 20 февруари девойка на име Джейн Алсоп отваря входната врата на дома си, защото някой много упорито звъни на звънеца. На прага стои полицай, който иска свещ, твърди че е хванал Джак. Джейн веднага донася свещ, но в този момент "полицаят" изпуска през устата си син пламък и напада младата жена с железни нокти. За щастие на Джейн на помощ се притичва нейната сестра, която успява да я дръпне обратно в къщата и да затвори вратата.

На 28 февруари две млади жени, сестри се прибират към дома си, когато пред тях се появява Джак на пружини. Той избълва сини пламъци в лицето на Луси Скейлс, по-младата от двете сестри.

И при двата случая полицията арестува множество заподозрени, но разпитите не довеждат до нищо. Презумпцията е, че Джак е човек, който владее разни трикове (като да скача на високо с помощта на пружини в обувките си или да изстрелва огън от устата си). А може би не са го хванали защото въобще не е човек....

Източник


16 септември 2019

Посещение в Ботаническата градина - София

Друго място, което посетих през августовската пауза бе Ботаническата градина в София. В "Гугъл карти" има доста мнения за това място, включително и доста негативни. За жалост те се оказаха верни.

Както може би знаете, Ботаническата градина се намира отвъд околовръстния път на София близо до Драгалевци и Бояна. Стигането до там е трудно, ако нямате автомобил. Има спирка на автобус 111 точно пред входа на градината, но тя е само в едната посока, няма как да пресечете околовръстния път и да минете от другата страна, за да намерите спирка в обратната посока - трябва или да хванете отново автобуса в посока Младост или доста да ходите, за да намерите къде да пресечете шосето.

Градината си има работни дни и работно време (в неделя почива), но май има доста места от където можете да влезете в нея - поне аз видях няколко пътеки тръгващи от дупки в оградата. Не ви съветвам да го правите! Мястото изглежда диво и запуснато и най-добре влезте през официалния вход в работно време.

Колкото по-навътре отивате в градината, толкова по-диво става. Това не е парк за разходка и почивка, няма пейки, алеите са стръмни и не стават за джогинг. Има агресивни кучета, които се спотайват в горичката близо до административната сграда.

Вход се плаща само за партика. Освен мен в петък сутринта имаше още един посетител, който береше шипки.

В началото си градината има вид все пак на парк - с табели и окосена трева, след това започва да прилича на изоставено поле, накрая има вид на дива гора. По-скоро ми навява асоциации с фантастичните романи на братя Стругацки (Пикник край пътя) отколкото с място за отдих. Само липсва някоя паранормална легенда за забелязан криптид или привидение и идилията щеше да е пълна :) Впрочем на едно място близо до "гористата" местност чух тупуркане сякаш някакво двукрако същество препуска сред дърветата. Е, нищо не изскочи изсред храстите, но беше интересно преживяване.

Като цяло аз лично съм доволен от посещението си на Ботаническата градина, но не бих препоръчал мястото преди да се малко постегне (Боко, чу ли? Давай пари за това място - то има потенциал!). Розариумът си струва посещението дори и през август, когато повечето рози са доста увехнали. Представям си каква красива гледка щеше да е, ако бях дошъл преди два месеца.





















ПОДОБНИ СТАТИИ:




Езерото Грюнер Зе в Австрия