21 септември 2019

Викториански истории - жабата в скалата

Сутринта на 7 април 1865 година работници копаят тунел през магнезиевия варовик в Хартълпул, Англия. Откъртват голям камък, който след като бива разчупен, се вижда, че съдържа кухина перфектно обгръщаща една жива жаба. Животното веднага започва да се движи и след известни усилия започва да диша издавайки силни звуци през ноздрите си. Уста липсва. За сметка на това има нокти на предните крака. Има и други по-незначителни разлики с познатите видове жаби.

Камъкът, от който се появява жабата е открит на дълбочина 7.6 метра, а най-близката течаща вода е на поне 2.5 метра от мястото. Жабата живее още известно време и е изследвана от множество хора. Според някои тя живее в пълна хибернация в скалата още от времето на нейното създаване и може би е на 6000 години!

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




ФБР разсекретява документ посветен на Бигфут

20 септември 2019

Когато децата тръгнаха да ловят вампири

Близо до центъра на Глазгоу, Шотландия се намира района Горбалс. Някога китно селце към средата на ХХ век това вече е едно пренаселено, задимено и мръсно предградие. Още от времето на Втората световна война положението е такова понеже фабриките на около бълват с пълен капацитет оръжия и стомана. След края на голямата война положението не се подобрява особено, фабриките продължават да бълват дим и мръсотии макар вече да произвеждат гражданска продукция. Жилищата са все така пренаселени поради лошо градско планиране, канализация не е прокарана навсякъде, а водата често спира. Именно сред този тежък градски климат през септември 1954 се ражда една забележителна градска легенда и се случват нетипични събития.

През въпросния месец в града се появява слух, че две деца са изчезнали безследно като скоро слухът е допълнен с това, кой ги е отвлякъл. Злосторникът е вампир, който се е появил в местното гробище известно като некрополисът на Горбалс или "градът на мъртвите". Вампирът е висок 2 метра, има светещи очи и зъби от стомана.

Градът на мъртвите край Горбалс:


Властите се опитват да успокоят населението като публично излизат с изявлението, че няма изчезнали деца в района, още по-малко има вампири, които живеят в гробищата. Слухът обаче вече не може да бъде спрян. Почти всички деца в Горбалс твърдят, че или са виждали вампира или познават някой, който го е виждал. Дори започва да се разправя, че горбалският вампир не е сам, той си има приятелка - една зла вещица.

Най-интересният момент е необичайната реакция на децата. Те не са изплашени до смърт, не се крият по стаите си и не използват историята като претекст да не ходят на училище. Повечето деца от предишни и следващи времена щяха да се отдадат на страха и паниката. Вместо това горбалските деца започва да си изпращат съобщения (на хартиени бележки разбира се, по онова време няма мобилни телефони и социални мрежи) и се организират за лов. Избраната дата е 23 септември 1954 и нея вечер стотици дечурлига на възраст между 4 и 14 се събират пред гробището. Те носят саморъчно направени оръжия, заострени колове, джобни ножчета, дори водят домашните си кучета мислейки си, че те ще действат като ловджийски хрътки. Навлизат масово в гробището. Сцената е сюреалистична. Деца бродят сред гробовете, прескачат стените, катерят се, подвикват, а мъглата е озарена в червено, защото точно този ден месна фабрика е изпуснала поредните отровни газове в атмосферата. Навсякъде се стелят зловещи сенки, а метални звуци (от завода) кънтят над детските викове. Повече от сюреалистично, направо зловещо!

Полицията пристига, но среща огромни трудности да накара децата да се приберат по домовете си. Повечето отказват, някои дори се молят на ченгетата да им помогнат да намерят и убият вампира. Едва когато завалява дъжд, децата се връщат в домовете си. Следващите две вечери обаче отново ще бродят сред гробовете в търсене на вампира.


Новината за странната детска психоза ще се разнесе из цяла Великобритания и дори отвъд. През следващите седмици и месеци експерти ще бистрят какво я е породило. Някои ще настояват, че за всичко са виновни популярните по това време сериали и американски комикси като "Tales From The Crypt", "The Vault of Horror" и "Dark Mysteries". В последния дори има един персонаж, който е вампир с железни зъби. На следващата година (1955) ще бъдат наложени известни забрани за продаване на по-брутални комикси на деца и подрастващи.

Интересно, но през следващите години, вече като възрастни, много от децата ще продължават да твърдят, че са виждали вампира, познават някого, който го е виждал или са познавали деца, които са изчезнали безследно. А може не всичко е било плод на детското въображение, може би там сред гробовете действително е имало...нещо.

Източник


19 септември 2019

Викториански истории - потвърдилата се невинност

През 1859 писателят Сам Слик обръща внимание на нещо случило се повече от 30 години по-рано. През 1821 в английското село Монтгомъри живее човек на име Джон Нютън. Той бива обвинен от двама други мъже Паркър и Пърс в опит за грабеж. Само и единствено на техните показания Нютън е признат за виновен и осъден на смърт, каквато е била практиката по онова време. Нютън живее в Монтгомъри от едва две години, но за това време се доказва като усърден иконом в къщата на фамилията Оукланд като дори спасява собствениците на имота от фалит. Освен това изглежда има любовни отношения с дъщерята на семейство Оукланд, макар публично да не показват чувствата си.

По време на съдебния процес Нютън е попитан какво има да каже в своя защита и той отговаря, че до колкото знае, няма как да докаже невинността си. Вместо това като доказателство за своята невинност той казва, че се моли на небесата на гроба му да не пониква трева в продължение на цяло поколение. Скоро Нютън е екзекутиран и погребан в местното гробище. На мястото действително отказва да поникне каквото и да било. През 1903 друг писател С. Беринг-Гулд посещава гроба на Нютън и потвърждава, че там продължава да няма трева.

Какво се случва с двамата обвинители, чиито показания довеждат до смъртта на Джон Нютън? Има подозрения, че Паркър е искал да вземе имота на семейство Оукланд, който до този момент е бил спасяван от изпадане в дълг от Нютън. Пърс пък е бил хвърлил око на младата дъщеря на семейството. Желанията им не се сбъдват - Паркър се пропива и загива при нелеп инцидент, а Пиърс пада духом и пропилява целия си живот.

Източник

18 септември 2019

Китайският император и неговото езеро от вино

Древен Рим често е свързван с разгулния живот на някои негови императори. Оргии, лудост, интриги и охолен живот - така си представяме битието на римските властници. Представите ни за китайските императори са на обратния полюс - мъдрост, прогрес на науката и философията и т.н. Е, историческата реалност е по-различна от общоприетото схващане. Имало е мъдри римски императори, както и обзети от лудост китайски владетели. В настоящата статия ще стане въпрос за един такъв китаец.


Жоу Ксин (Zhou Xin) е последният император на китайската династия Шан. Той остава в историята с това, че нарежда на поданиците си да изкопаят езеро с ширина 2 километра и да го напълнят цялото с вино. В неговият център е имало остров с горичка, по която слугите са окичвали всякакво налично месо - пилешко, свинско и говеждо. Така, когато императорът и неговата любима са плавали с лодка по езерото, са можели да се насладят на печени мръвки и алкохол в същото време.

Често около езерото са се провеждали празненства като правилото е било всички да са голи. Гостите на императора са пиели вино направо от езерото, къпали са се в него и са се гонили наоколо в дива оргия.


Всъщност в началото на своето управление Жоу Ксин е смятан за добър и мъдър император - интелигентен и спокоен. С годините той обаче се променя към по-лошо. Каква е точната причина е трудно да се каже, но някои древни автори на хроники обвиняват съпругата на императора - неговата възлюбена Дажи. Казват, че тя била най-красивата жена в Китай и в момента, в който я видял Ксин лудо се влюбил в нея. Забравил за всичките си задължения към царството си, единствено искал да угоди и впечатли своята любов.

А Дажи е описана като лековата и постоянно търсеща удоволствията жена. Тя пие много и без свян говори за секс. Ксин заповядва на придворните музиканти да пишат и изпълняват само вулгарни песни. Скоро почти цялата хазна е изпразнена, за да се изкопае виненото езеро.


До колко от написаното в историческите източници е вярно, е трудно да се каже. Може би някои историци просто са искали да очернят съпругата на императора и да хвърлят всичката вина върху нея за западането на династията Шан. Някои истории описват Дажи като лисичи дух/демон с девет опашки, който може да си сменя формата. Други разказват как някои от гостите на царските партита са били смилани на каша, която императрицата е яла. Тези неща не звучат реалистично, така че как може да бъдем сигурни и за останалите?

Факт е, че населението по време на късното управление на Жоу Ксин е жестоко обложено с данъци. Хората започват да недоволстват. Някои придворни съветници казват на краля, че финансовото бреме за поддържането на виненото езеро е прекомерно. Ксин отдавна не е онзи търпелив и изслушващ владетел от ранните си години. Той вече не приема критиките добре. Няма милост дори към своя чичо, който заради критика към царя е подложен жив на дисекция и сърцето му е измъкнато от гърдите докато все още тупти.

Ксин и Дажи започват да проявяват креативност при екзекуциите. Първоначално те имат яма със змии, където са хвърляни всички дисиденти. Скоро измислят нещо още по-брутално. Нареждат да бъде излято бронзово оръдие за което жертвата е била завързвана. Оръдието се пълни с въглища, които се запалват. На практика нещастникът бива изпичан жив. Целият дворец се изпълва с мирис на горяща плът.

За щастие скоро е сложен край на всички издевателства. Крал Лу от едно съседно кралство наблюдава внимателно какво се случва в империята Шан. Виждайки, че хората все по-малко са готови да се борят за своя цар, Лу атакува. Той изпраща малка армия от едва няколкостотин човека. Това обаче е предостатъчно. Повечето от войните на Ксин веднага хвърлят оръжията и се предават, а други дори се присъединяват към настъпващите войски.

Жоу Ксин бяга в двореца до езерото с виното. Той подпалва сградата и изгаря в пламъците. Не е ясно какво точно се случва с Дажи. Така завършва 550-годишното управление на китайската династия Шан. Дори и днес, 3000 години по-късно, в Китай ползват израза "като езеро от вино и гора от месо", за да обозначат излишното разточителство и корупцията.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Като в Библията: морето наистина се разцепва и то по няколко пъти на година




Някои странни съвременни модни тенденции

17 септември 2019

Викториански истории - Джак с пети на пружини

За човекът / съществото Джак с пети на пружини със сигурност съм споменавал и преди, но нека пак припомня тази история. Той се появява в Англия през 1838 и получава името си от това, че може да скача много на високо. Плаши хората в селата източно от Лондон. Скоро се появява и в самата английска столица. На 20 февруари девойка на име Джейн Алсоп отваря входната врата на дома си, защото някой много упорито звъни на звънеца. На прага стои полицай, който иска свещ, твърди че е хванал Джак. Джейн веднага донася свещ, но в този момент "полицаят" изпуска през устата си син пламък и напада младата жена с железни нокти. За щастие на Джейн на помощ се притичва нейната сестра, която успява да я дръпне обратно в къщата и да затвори вратата.

На 28 февруари две млади жени, сестри се прибират към дома си, когато пред тях се появява Джак на пружини. Той избълва сини пламъци в лицето на Луси Скейлс, по-младата от двете сестри.

И при двата случая полицията арестува множество заподозрени, но разпитите не довеждат до нищо. Презумпцията е, че Джак е човек, който владее разни трикове (като да скача на високо с помощта на пружини в обувките си или да изстрелва огън от устата си). А може би не са го хванали защото въобще не е човек....

Източник


16 септември 2019

Посещение в Ботаническата градина - София

Друго място, което посетих през августовската пауза бе Ботаническата градина в София. В "Гугъл карти" има доста мнения за това място, включително и доста негативни. За жалост те се оказаха верни.

Както може би знаете, Ботаническата градина се намира отвъд околовръстния път на София близо до Драгалевци и Бояна. Стигането до там е трудно, ако нямате автомобил. Има спирка на автобус 111 точно пред входа на градината, но тя е само в едната посока, няма как да пресечете околовръстния път и да минете от другата страна, за да намерите спирка в обратната посока - трябва или да хванете отново автобуса в посока Младост или доста да ходите, за да намерите къде да пресечете шосето.

Градината си има работни дни и работно време (в неделя почива), но май има доста места от където можете да влезете в нея - поне аз видях няколко пътеки тръгващи от дупки в оградата. Не ви съветвам да го правите! Мястото изглежда диво и запуснато и най-добре влезте през официалния вход в работно време.

Колкото по-навътре отивате в градината, толкова по-диво става. Това не е парк за разходка и почивка, няма пейки, алеите са стръмни и не стават за джогинг. Има агресивни кучета, които се спотайват в горичката близо до административната сграда.

Вход се плаща само за партика. Освен мен в петък сутринта имаше още един посетител, който береше шипки.

В началото си градината има вид все пак на парк - с табели и окосена трева, след това започва да прилича на изоставено поле, накрая има вид на дива гора. По-скоро ми навява асоциации с фантастичните романи на братя Стругацки (Пикник край пътя) отколкото с място за отдих. Само липсва някоя паранормална легенда за забелязан криптид или привидение и идилията щеше да е пълна :) Впрочем на едно място близо до "гористата" местност чух тупуркане сякаш някакво двукрако същество препуска сред дърветата. Е, нищо не изскочи изсред храстите, но беше интересно преживяване.

Като цяло аз лично съм доволен от посещението си на Ботаническата градина, но не бих препоръчал мястото преди да се малко постегне (Боко, чу ли? Давай пари за това място - то има потенциал!). Розариумът си струва посещението дори и през август, когато повечето рози са доста увехнали. Представям си каква красива гледка щеше да е, ако бях дошъл преди два месеца.





















ПОДОБНИ СТАТИИ:




Езерото Грюнер Зе в Австрия

15 септември 2019

Викториански истории - русалка край Шотландия

Някъде около 1830 някакво странно същество се появява край шотландския остров Бенбекула. Първа го забелязва една жена, която си е натопила краката във водата край рифа. Тя извикала приятелите си и скоро се събрала цяла тълпа. Хората с удивление гледали как нещо като миниатюрна жена прави салто след салто във водата. Няколко мъже навлезли в морето, за да се опитат да хванат това причудливо същество, но то почнало да се отдалечава от тях. Тогава няколко момчета, като пълни идиоти взели да хвърлят камъни и успели да ударят създанието. Няколко дни по-късно морето изхвърлило мъртвото тяло на съществото на плаж намиращ се на 3.2 километра от мястото, където е наблюдавано. По размери било колкото 3-4 годишно дете, имало обаче добре развити гърди и дълга тъмна коса. Кожата му била бяла и мека на допир. Долната част на тялото му било като на риба, но без люспи. Тялото е погребано със всички религиозни обреди близо до брега където съществото е намерено.


За жалост вече е трудно да се провери истинността на тази история. Няма да се учудя ако е викторианска измислица.


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Кулата на мишките

14 септември 2019

Посещение в бар "Колобри на бирата"

През миналия месец използвах почивката си, за да посетя някои места, които отдавна бях набелязал. Едно от тях бе бар "Колобри на бирата" намиращ се ул. "Митрополит Методий Кусев" Nо.1 в град Стара Загора (близо до хотел Езерото и до парка до железопътната гара). Собствениците на заведението са много приятни хора с богат кръг от интереси, с които може да си поговориш на разнородни теми, а и много могат да ти помогнат при избора на бира. Единият от двамата съдружници е Станислав, който по-старите читатели може би помнят покрай блога, което значи, че заговорите ли за духове и извънземни в бара, ще има с кого да събеседвате ;)

Изборът е повече от богат както на бутилирани, така и на наливни бири - заведението има 5 крана за наливна бира! При моето посещение имаше на разположение наливни лагер бири, една вайс и една тъмна/червен лагер. Като бар предлагат и твърд алкохол, но там изборът е сравнително малък - мисля че имаше две водки, уиски и още няколко други питиета. Има и мезета, както и безплатни мезета на бара (солети и фъстъци). Ако ви се чете има и няколко книги посветени на бирата.

Заведението е "кидс френдли" (разбира се не се предлага алкохол на лица под 18), но няколко родители бяха довели децата си и те определено не скучаеха. Барът предлага безалкохолни напитки, чипсове и шоколади Линд (the best шоколад евър!). Какво му трябва друго на едно дете, зеленчуците да си ги ядат лелките в детската градина :D

Видях, че има телевизор в бара, но нямаше нужда да бъде включван, хората се забавляваха достатъчно с разговорите. Музиката бе приятна, смесица от рок и поп (да благодарим на алгоритмите на Спотифай, който всъщност бе диджейя). Заведението има wi-fi интернет. Вътре е сравнително малко, но има маси и отвън.

Цените са нормални за бар. Вярно бирите са доста по-скъпи отколкото ако сте свикнали да си купувате пластмасова двулитровка от супера. Но качеството на предлаганите в "Колобрите" бири е много по-добро от това на масовите бири от магазина. За мен лично този старозагорски бар е евтин в сравнение с някои софийски "пъбове", "бар-клубове" и не знам какви си още fancy заведения.

Работи до 11 вечерта като продажбата на алкохол спира малко по-рано. Разбира се, ще ви изчакат малко да си допиете бирата, няма да ви изгонят точно в 11:00. Ще ви помолят обаче ако сте навън, да влезете в бара, за да не нарушавате общинските разпоредби. Добре си се знаем що за стока сме българите - все ще се намери някой да пусне сигнал "за вдигане на шум", ако види хора с бира в ръка през нощта.

Самото име на бара има връзка със свръхестественото. Коло̀бър е прабългарска титла на висш сановник. Изпълнява длъжността предсказател на бъдещето, като извършва магически обреди и заклинания.

Фейсбук страница на бара

Ако се чудите какво е това на последната снимка - едно момиченце, което беше с родителите си използва всичките салфетки на масата им, за да направи това прекрасно цвете.




13 септември 2019

Викториански истории - за кого бие камбаната

19-век е едно уникално време. Напредъкът в науката и техниката дава надежди, че всичко може да бъде постигнато - да летим до Луната (което наистина се случва, но през 20-ти век), да разберем как функционира човешкото тяло и ум (смятало се е, че ние сме просто една механична машина и лесно може да се опишат всичките и функции и способности), да постигнем безсмъртие (все още сме далеч от това). Научните постижения и открития окриляват вярванията, че много неща считани за митове и легенди ще се окажат самата истина. Открити са прилепите вампири, значи все пак има същества, които се хранят с чужда кръв, защо тогава да няма и хора-вампири. Открит е предполагаемият древен град Троя, защо тогава и Атлантида да не се спотайва някъде там?

От друга страна този невероятен прогрес води и до голям стрес. Кога преди насред равнината е пухтял страшен железен влак? Ами гласовете, които ни говорят без да ги виждаме от телефона и радиото? Мнозина търсят да избягат от стреса като се отдават на спиритически сеанси и четене на страшни истории написани от съмнителни автори. Така както днес мнозина критикуват съвременния прогрес и тенденции (най-вече социалните мрежи и "умните" телефони) и търсят да се заровят в любими неща от миналото (опитни търговци веднага се възползват, носталгията винаги продава).

И трето, може би самите паранормални сили виждайки кипящата енергия на човечеството през 19-век, се активизират. Убедил съм се, че ТЕ, които и да са това, реагират на случващото се в човешкия свят и общество.

Именно тази комбинация от разнородни фактори довежда до това, че 19-ти век от мнозина любители на загадките е считан за "златния век на мистериите", къде истински къде не. Започвам нова поредица - с някои интересни случаи от онова време.

Около 2 през нощта на 6 август 1801 става нещо странно в къщата на сър Джона Барингтън, ирландски съдия, адвокат и политик. Многоуважаваният господин е събуден от мек звук, нещо средно между говор и музика. Това го изпълва с безпокойство и човекът буди своята съпруга, която потвърждава, че наистина се чува нещо странно. Звукът става все по-силен и двамата стават от спалнята, за да потърсят неговия източник. Шумът обаче сякаш идва отвсякъде по едно и също време. След около 30 минути се чува ясно и отчетливо "Росмор! Росмор Росмор!", след което настъпва тишина. Съпрузите се завръщат в леглото като мис Барингтън се опитва да намери какви ли не рационални обяснения.

В 7 сутринта семейството отново е събудено - този път от звънеца на входната врата. Един слуга носи извънредна новина - техният съсед и приятел лорд Росмор е починал в 2:30 през нощта, бил е в отлично здраве и това е неочаквано.

Източник

12 септември 2019

Изчезвания и мистериозни появявания: Габриел Наги

В ранния следобед на 21 януари 1987 австралиецът Габриел Наги от Сидни се обажда на жена си и ѝ казва, че ще си дойде по-рано от работа. Това не се случва и близо 23 години никой не знае какво е станало с Наги. През 2010 властите са на път да обявяват човека официално за мъртъв. Тогава обаче разследващият детектив Джорджия Робинсън засича, че някой е използвал здравната карта на Наги наскоро. Робинсън тръгва по следата и намира Габриел в новия му дом. Той е страшно объркан от въпросите и няма никакъв спомен за времето, когато е живял със семейството си. Показани са му обаче стари семейни фотографии и мъжът започва да има нещо като "проблясъци". Постепенно е установено какво е станало след като се обажда на жена си в онзи януарски ден. Наги е атакуван като е ударен силно в главата което го кара да загуби паметта си. Започва да живее на различни места из Куинсленд, работи нелегално по ферми и риболовни лодки. Постепенно поне си спомня името си и се явява пред една служба, която му издава дубликат на медицинската му карта.

Днес Габриел е отново със семейството си и постепенно възстановява все повече от спомените си.


Истории като тези поддържат надеждата в близките на безследно изчезнали хора, че един ден и те ще се появят живи и здрави. Дано наистина колкото се може повече от изчезналите се завърнат. А дали и Ларс Митанк ще е сред тях?

11 септември 2019

Полтъргайст в български хотел?

Миналият месец една редовна читателка се свърза с мен с информация за един български хотел, чието име по разбираеми причини няма да спомена. Ако имам възможност следващото лято ще посетя мястото. Ето част от разговора ни:

Всички твърдят, че в ресторанта на хотела, в който работя има призрак, сервитьорките отказват да се качват на втория етаж, няколко се разплакаха една вечер и ходеха на баячка да им лее куршум.

Г.Б.: някой клиент нещо да е казвал или само персонала говори за призрак?

Тази година нищо не се е чуло от клиентите. Миналата година се бяха оплакали няколко че климатика не работел , а го бяхме включили.

Г.Б.: но никога клиент не се е оплаквал от "призрак" или нещо свръхестествено?

Не, но не съм и очаквала те тия хора гледат само в чиниите.

Г.Б.: ок, изясних си относно клиентите, сега да питам за сервитьорите. Те какво са виждали или защо мислят, че има призрак?

Изключени лампи се включват, същото и с климатика. И това доста често. Това което ги е наплашило най-много е това че врата се отворила сама понеже е доста трудна за отваряне за да я бутне вятъра. А и при затворени прозорци пердетата се веят, това от миналата година съм го забелязала. Миналата година противопожарната аларма се включваше няколко пъти без причина когато беше заключен ресторанта. Няколко момичета чували звуци и "вибриране" от към диваните. Диспенсъра за вода свършва по-бързо от колкото на долния етаж при положение че горе няма толкова много хора е странно. Баячката им е казала че има дух но не им мисли лошото, просто някакво момче му нарушава спокойствието. Момчето най-вероятно е момче от кухнята което тази година спи доста често на втория етаж. Миналата година спеше доста рядко там. То момчето спи там понеже рано става и няма смисъл да ходи в квартира.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Енциклопедия на невъзможното: монахът без глава