22 октомври 2018

Ужасяваща читателска история - демон / полтъргайст

Това е история, която ми прати един дългогодишен читател. Гарантирам, че момчето е сериозно. И между другото помислете си добре дали да я четете късно вечер - аз две нощи подред сънувах кошмари след като я прочетох (Г.Б.)

Аз съм на 22 години, няма да давам реални имена, приятелката ми ще я пиша с произволна буква, нека да е "П".

Миналата година по това време, с приятелката ми се изнесохме на квартира, това беше първия път в който живея на различно място, но изобщо не бях стресиран от този факт, точно обратното, за това изключвам стреса като някаква причина за това, което започна да се случва в последствие.

Първите седмици бяха прекрасни, мястото беше малко, но уютно и удобно, една вечер с П решихме да отидем до гробищата, ей така, просто да минем от там, стигнахме до мястото и изпитах едно голямо желание да влезем вътре с колата, гробищата при нас са големи и подредени с доста широки алеи, това позволяваше да се кара вътре, беше студено и не исках да се слиза от колата. П веднага се съгласи, тъй като тя е не по - малко луда и странна от мен. Първоначално нямаше нищо странно, стояхме на отворени прозорци и се опитвахме да чуем нещо, беше гробна тишина естествено както се предполага че е на гробищата :D докато не се появи едно куче, което започна да ни следва без да се откъсва от нас, беше странно, очите му изглеждаха някак мътни, държа да подчертая, че не съм човек, който за всичко намира обяснение с духове и подобни, да, интересувам се много от окултното, но за да повярвам в нещо, трябва да имам много доказателства, обясних си очите на кучето със светлината от фаровете, въпреки че пак беше странно, тъй като знам как светят кучешките очи, имам две кучета. Продължавахме да се местим от място на място, въпросното куче си беше по нас още около час, извендъж започна да се държи странно, започна да ръмжи и да гледа в нищото и както се появи така и изчезна. В този момент телефона на П започна да се държи странно, да се изключва и пуска, отвън започна да се чува някакво странно пукане, след което нещо мина пред колата, не знам дали не ни се и привидя, приятелката ми запали цигара, тя също започна да пука и да гори доста бързо, изглеждаше точно така сякаш някой дърпа от нея. Решихме да се преместим на горната алея и спряхме, стояхме и просто слушахме, в този момент П изпадна в паника, не можех да разбера какво става, само говореше несвързано, нищичко не разбрах, това което успях да чуя беше, че искаше да се махнем от там, за първи и последен път я видях толкова уплашена, запалих колата и се махнахме от там, след това около 1 час тя не ми говореше, това доста ме изнервяше тъй като не знаех какво става и се изплаших за нея, тя беше така сякаш просто не ме чуваше. Дойде момента и в който започна да идва на себе си, тогава тя ми каза, че е видяла на една от пейките на гробовете да седи баба и, но имала някакво гнусно и отвратително изражение на лицето и е усетила някаква ужасна енергия да идва от там, както всеки нормален човек, в такъв слуай, на гробищата и т.н. би си помислил, че е видяла духа на баба и, но не беше такъв случая, страшно много се учудих като ми каза, че е видяла живата и баба. Това беше момента в който се зачудих дали сме видяли дух или някаква друга енергия, може би демонична, нямам идея, така приключи тази странна вечер.

Няколко дни по – късно, живота си ни продължаваше както беше, в квартирата. Свършвах работа, излизахме навън с приятели и се прибирахме, докато един следобед, както си стояхме в дневната, станах да отида до кухнията, като тя ми каза, че кошничката с щипките на сушилника се е залюлала сама, обърнах се и наистина видях, че тя се люлее, като махало. Помислих си, че аз съм бутнал сушилника, но не, по какъв ли начин не го бутах люлеех и ритах, кошничката не се мърдаше по такъв начин, толкова равномерно и прецизно, като блъснех слушилника, тя просто си се мърдаше навсякъде. Беше странно, но честно казано, не обърнах особено внимание на това. На следващата вечер си бях взел пакетче бирени фъстъци, но не го отворих, а го оставих на дивана до мен, ние спяхме на дивана, тъй като там спалния нямаше, легнахме си и заспхаме, по някое време през нощта се събудих от някакво шумолене, чувах как пакетчето с фъстъци пука, сякаш някой го мачка, бях в просъница и си помислих, че съм го налегнал, тъй като се местя много като спя, но като се обърнах видях, че пакетчето е на половин метър от мен, това вече доста ме изненада, в момента в който се обърнах, пукането спря, повече произшествия за тази вечер нямаше. В следващите дни ставаха още странни неща, шумолене, почуквания, тропкане на шкафове в кухнята и т.н. но не го усещах заплашително, не усещах зло присъствие, приятелката ми също, това продължаваше в продължение на седмици, по някое време просто започна да ми действа изнервящо, тогава ни казаха, че за такива неща помагало като прекадиш с тамян, реших да го направя, минах няколко пъти и всичко спря... За няколко дни.

Няколко дни по – късно с П си бяхме вкъщи, беше късно вечерта, няма да спестявам нищо от историята, за това ще карам направо. Бяхме се усамотили на тъмно, нищо не се виждаше, точно тогава чухме как елхата се разклати много силно, чу се как и доста от играчките паднаха, веднага скочих и светнах с фенера, видяхме как елхата се клати, до нея беше поставен сушилника с дрехите и дрехите също се движеха, изглеждаше точно сякаш някаква енергия беше минала през тях, но със страшна сила, не беше земетресение или нещо, нямаше как да бъде, но както винаги трябва да търся първо логична причина за случващото се, търсих в продлъжение на час, нямаше регистрирано земетресение наблизо. Това беше момента в който започнахме да спим на светната лампа, започна да се усеща присъствие, но този път гадно, нещата които правеше бяха по – силни, стигнах до заключението, че с този тамян най – вероятно съм разлютил „нещото“, но аз разбира се, понеже на моменти съм инатлив като магаре, продъжих с каденето, щом то щеше да ни тормози, аз пък щях да го дразня, след всеки такъв път то спираше за малко и се връщаше по – гадно, накрая се отказах, тъй като цялата тази енергия влияеше най – зле на П, като бяхме навън беше добре, усмихната и енергична, приберехме ли се, ставаше избухлива, изнервена, дори на моменти злобна, нещо което не е присъщо за нея. Това водеше до постоянни скандали, другото което забелязах беше, че колкото повече се карахме, толкова по – силно ставаше „нещото“.

На нова година родителите ми нямаше да са си вкъщи една седмица, за това решихме да отидем там и да си починем, точно на самия празник, бяхме в хола и гледахме телевизия, немската ми овчарка остана при родителите ми след като се изнесох, та тогава си имахме компания, както бяхме на дивана, тя започна да гледа в тавана, да оглежда стаята и да ръмжи доста заплашително, тя е доста добро куче и нищо освен котка не може да я накара да бъде агресивна, изглеждаше изплашена и си оголваше зъбите. Така всичко приключи, другите ни дни в апартамента минаха спокойно, нямахме и скандали, всичко беше супер, но все трябваше да се върнем обратно в квартирата и така всичко си започна на ново, върнахме се, кавгите ни се възобновиха, цялото това напрежение започна влияе зле и на мен, на работата ми и всичко.

Вечерта в която взехме решението да се изнесем най – накрая дойде, след поредния ни скандал с П, тя беше доста разстроена и слаба психически, беше към 2-3 през нощта, аз станах и отидох до кухнята да похапна, тъй като към момента, това беше единственото нещо, което ме караше да се чувставам добре, в този момент чух П да ме вика, но с някакъв странен глас, изплашен и някак си тих, отидох там бързо и видях нещо с крайчеца на окото ми, което не мога да си обясня, изчезна за част от секундата. Тогава тя ми каза, че както си е стояла и ме е чакала нещо я е накарало да си вдигне главата и е видяла черно петно на главата си, нещо като сянка, дим, тогава е усетила силен удар по главата, сякаш от малък камък, ударило я е и се е махнало в момента в който влязох и видях това, което описах преди малко. Това ни беше последната вечер там, беше март месец, още на другия ден се преместихме да живеем на вилата на майка ми и баща ми, нямаше как да напуснем, тъй като по договор можехме да дадем предизвестие чак април, събрахме си малко багаж и се махнахме, отидох до черквата и си купих осветен кръст, забих го в секцията за книги и тръгнахме, връщахме се само за да си събираме по малко багаж. Един ден пак бях там и събирах неща от кухнята, тогава чух как нещо падна, отидох до хола и намерих кръста, който бях забил паднал по лице. Така приключи всичко, махнахме се от там и нещата спряха, скандалите ни започнаха да отшумяват. Така и не мога да си обясня какво беше това нещо, може би беше дух, може би демон, но ако беше демон щеше да ни последва най – вероятно, нямаше да си остнае там, може би е бил и някакъв друг вид енергия, за който не знам, нямам идея, имал съм странни преживявания и преди това в моя живот, но такова нещо никога не е било. Не знам дали и случая с гробищата има нещо общо също, свързани ли са или не, остава загадка. Сега живеем в стария апартамент на родителите ми, те си взеха нов и се махнаха, не ни се случва нищо необичайно, немската овачрка остана с тях, за това си взехме едно лабрадорче, искам да си имам аларма за такива неща, пък и много обичам кучетата. Искрено се надявам след време да не се налага да пиша още един такъв материал, не искам повече да се повтаря това, обичам свръхестественото, но не и когато то ми вреди на личния и професионален живот.

9 коментара:

  1. Затова не е хубаво да се ходи на гробища без причина, а просто за дреналин. Може от там нещо да се е прилепило за тях.

    ОтговорИзтриване
  2. Измислена история.. Кой ходи на гробища ей така да се разходи вечерта с гаджето :D Според мен твоя човек те е метнал нещо, но ти го познаваш по-добре, може и да бъркам.

    ОтговорИзтриване
  3. В гробищата съм ходила и аз,ей така,преди години.Също имам нещо преживяно,но съм щастлива,че не отнесох нищо в къщи.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Би ли разказала какво си преживяла?

      Изтриване
    2. Разбира се,когато имам малко повече време ще споделя.

      Изтриване
  4. Хм, така разказана историята, изглежда че преживяването в гробището е отключило нещо или го е извикало. Лично аз, като дете, а и като по-голям, след някой много страшен филм съм усещал странно присъствие или дори съм чувал странни неща. Според мен страшни преживявания, като това от гробището, ни предразполагат да чуваме и виждаме разни неща.

    ОтговорИзтриване
  5. Напълно съм съгласна. Понякога съзнанието ни е способно да отключи опасни неща , особено щом е провокирано.

    ОтговорИзтриване
  6. Напълно съм съгласна. Съзнанието може да ни изиграе лоша шега , особено щом е провокирано.

    ОтговорИзтриване