26 юни 2018

Градска легенда: трупът в метрото

През юли 2007 една странна история се появява в популярен форум в Интернет. В нея се разказвало как една късна вечер млада студентка се прибирала с метрото от централен Лондон. Вагончето било празно, с изключение на един мъж на 30 и няколко години. На следващата спирка се качили още трима души - двама мъже и една жена между тях.

На студентката ѝ се сторило, че новите трима пътници приличат на наркомани и затова гледала да не установява контакт с очи с тях. Тогава обаче мъжът на около 30 години се преместил до нея и ѝ прошепнал "слез на следващата спирка". Той самият тръгнал да слиза. Студентката не била сигурна защо този мъж я карал да слезе, ама и не искала да остане заедно с другите трима във влака, затова и тя слязла. Вече на самата спирка, докато метро-влакът отминавал, мъжът казал на девойката, че жената между онези двама мъже била мъртва и те я носели. От задната част на черепа ѝ стърчали забити ножици.


Тази история много се харесала на потребителите във форума, където била публикувана, макар на повечето хора да им станало ясно, че едва ли е истинска. Скоро обаче се оказало, че тя не е толкова оригинална градска легенда, има поне една дузина подобни истории от цял свят. Например жена живееща в Сидни разказала версията на историята популярна в Австралия. Тримата не били двама мъже и една жена, а три момичета. И освен това не се качили във вагона, а вече били в него, нашата героиня се качила в метро-влака. На нея ѝ се сторило, че момичето по средата много настойчиво се взира в нея. Този път дошъл един контрольор, погледнал ѝ билета и ѝ казал да слезе, макар че имала редовен билет. На спирката жената разбрала, че момичето по средата било всъщност мъртво и затова погледът ѝ бил така изцъклен и натрапчив.

Градските легенди представляват особен интерес за много хора и затова мнозина се заели да издирят корените на тази история с трупа в метрото.

Една интересна версия на случката е публикувана в книгата "Истина е, случи се на приятел" от Родни Дейл. Тази книга е издадена през 1984. В нея жена си седи на седалката, а точно срещу нея от другата страна на вагона сяда един мъж. На следващата спирка се качват още двама мъже, които сядат от двете страни на първия мъж. След няколко спирки тези двама слизат, а мъжа по средата остава да седи на седалката. Докато влака ускорява, той е строполява на земята и се оказва, че е мъртъв, от гърба му стърчи забит нож. В тази версия на историята убийството е извършено в самия влак.

Както знаем, във всяка приказка има "зрънце истина" и следва да се запитаме от къде идва тази история за трупа в метрото. Дали тя е само израз на нашия страх, че във влака или в друг обществен транспорт може да срещнем кого ли не - убийци, психопати, крадци и т.н.? Аз самият от десетилетия пътувам с раздрънканите влакове на БДЖ и мога да потвърдя, че съм виждал всякакви отрепки. Но може би корените на описаната история водят до конкретен случай или поне до комичен слух (в стил черна комедия) разнасял се из Ню Йорк през 1948. Жена се качва в метрото, а мъжът срещу нея я гледа най-нахално и натрапчиво. Тя му удря шамар и той се строполява на земята. Оказва се мъртъв, макар ѝ не убит, а починал от алкохолно натравяне.

Накрая една интересна версия на историята разпространявана в Италия през 1978. Тя разказва за семейство от Неапол, което работило в северна Италия. Бащата обаче внезапно починал. Семейството му решило да не плаща за превоза на ковчег на италианските железници и да направи нещо друго. Само като странична забележка - може би не знаете, повечето от читателите на Мистерика са твърде млади, но преди години влаковете на БДЖ имаха пощенски вагони за пратки и предлагаха същата услуга, която не беше евтина. Явно навсякъде по света превоза на ковчег с влак е скъп, та затова неаполитанското семейство решило да представи мъртвеца за жив човек и да му купи билет. Те го облекли в най-хубавите му дрехи и го качили във вагона като от двете му страни го поддържали двамата му синове. По едно време двамата сина излезли в коридора да изпушат по цигара. Когато се върнали, баща им го нямало. Двамата млади мъже започнали да викат и да се карат с другите пътници, които твърдели, че той сам е излязъл и тръгнал на някъде. Но как ще излезе, та нали е починал?! Накрая другите хора в купето си признали какво били направили. Те имали тежък куфар, който бил сложен на мястото за багаж над седалките. Докато двамата синове били извън купето, куфара паднал върху баща им. Хората тогава видели, че той е мъртъв и решили, че техният куфар го е убил, те не знаели, че той бил мъртъв още преди това. Хората толкова се изплашили, че изхвърлили трупа от влака. Тази версия на историята също е тип "черна комедия", но е доста добра и хитроумна.

Не е ли забележително как една история еволюира през годините и на различните места където е разказвана? Именно затова градските легенди, а и фолклора по принцип, са толкова интересни.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар