15 юни 2018

Въображаеми приятели, които може и да не са били съвсем въображаеми - част 4


В тази част няколко кратки истории накуп.


"Имах въображаем приятел когато бях на около 4. Наричаше се Чарли. Родителите ми ме питаха как изглежда и аз винаги казвах "малък човек". Той бе навсякъде с мен. Аз дори се разревавах, ако някой седнеше върху Чарли, когато сядахме да вечеряме. Когато се преместихме, Чарли не дойде с нас. След години разбрахме, че преди ние да се нанесем в онази къща, там е живял дребен човек, който се е самоубил."

*************

"Когато бях дете, може би 5-8 годишен, имах въображаем приятел - куче скелет. То бе навсякъде с мен. Животните в гората реагираха със страх на него."

Г.Б.: Малко скептицизъм от моя страна - не съм убеден, че горските животни наистина са виждали това въображаемо куче-скелет и са се плашели от него. По-скоро си мисля, че са бягали от самото дете.

*************

"Аз имах доста въображаеми приятели като дете, но повечето от тях бяха перонификации на моите кукли или любимите ми герои от книгите и телевизията. Кристин обаче бе различна. Тази "въображаема приятелка" се появи докато живеехме във Вирджиния и бях на 9. Кристин бе на моите години и имаше опашки от двете страни на главата. Не съм се замисляла особено за нея през годините, но наскоро родителите ми се заговориха за времето, когато живеехме в онази къща. Майка ми каза, че често е чувала стъпки и детски глас в къщата, докато аз съм била на училище, а баща ми каза, че веднъж намерил в килера стара снимка на малко момиче. Дали това е била Кристин? Той за жалост не можа да си спомни дали момичето е било с опашки."

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар