11 юни 2018

Въображаеми приятели, които може и да не са били съвсем въображаеми - част 2


Още със втората статия от настоящата серия имаме "изключение, което потвърждава правилото" - тук няма да стане въпрос за детски въображаем приятел, който може би не е бил толкова измислен, а за "истинска" приятелка, която може би не е била толкова реална. И в двата случая (настоящият и описаният в предишния материал) обяснението може да е едно и също - дух.


"Като малък аз често влизах в чужди къщи. Бях на около 5 или 6. Живеех в западащ квартал в града и много от жилищата бяха празни и изоставени. Пробвах прозорците и ако те не бяха залостени, ги отварях и влизах през тях вътре.

В една от къщите винаги срещах едно латино момиче - в банята на горния етаж. Аз се качвах там и си говорехме или си играехме на разни игри като криеница, "истина или предизвикателство" и т.н. Канил съм я у нас на вечеря, но тя винаги отказваше, защото чакала майка си. По онова време явно всичко ми се струваше нормално, но като се замислям днес - нищо в къщата не бе нормално. Там нямаше нищо, дори мивки. Подът бе прогнил. Няма как да живее някой в тази къща.

Момичето се казваше Сара, не мисля че някога ми е казвала фамилията си. Винаги носеше изрязани ризи и оранжеви шорти. Бе леко пълничка и ѝ липсваха няколко зъби. Реална ли бе тя?"

Източник

2 коментара: