08 юни 2018

Въображаеми приятели, които може и да не са били съвсем въображаеми - част 1

За малките деца е характерно да си измислят невидими приятели. Според различни изследвания между една трета и една втора от всички деца са имали такива в ранното си детство (аз явно тогава съм бил без въображение и съм попадал в другата половина). Преобладаващото сред психолозите мнение е, че тези "въображаеми приятели" играят положителна роля за развитието. Е, в някои случаи нещата взимат крайни форми и се налага намесата на психиатри и психолози, но не за такива случаи ще стане на въпрос в настоящата поредица. От край време в паранормалните среди съществува тезата, че някои от "приятелите" може въобще да не са били толкова въображаеми, а да са били някакви свръхестествени създания - духове например.

Първата история в серията (всичките са разказани в Reddit) е на потребител записал се като bluethundersix.

Аз бях хлапе с голямо въображение и имах няколко въображаеми приятели, но първият бе различен от останалите. Когато бях на 2 или 3 имах "приятелка" на име Керън. Цялото ми семейство знаеше за нея и аз настоявах да се държат с нея като с истинска личност. Майка ми често ме слушаше как водя разговор с нея и винаги се чудеше от къде съм си измислила всичко това, понеже думите ми бяха доста по-сложни отколкото се предполага за толкова малко дете. Понякога родителите ми се бъзикаха като внезапно казваха "О, здравей, Керън!", на което аз отговарях "тя не е тук в момента".

След време се преместихме и Керън вече я нямаше. Когато пораснах, майка ми ме пита отново за нея и аз със сигурност си спомних, че си бях измислила останалите приятели (като Хауърд Гъската и приятелката му Чък), но не и Керън. Тогава майка ми ми призна, че винаги се е чудила дали всъщност не виждам нещо, което тя не може да види, но след като нищо лошо не се е случвало, не се е тревожела много за това.

Сега съм над 30 годишна и наскоро попаднах на стара история за момиче наречено Керън. Тя е била убита в града, в който живеехме, а трупът и бил заровен. Писах на майка ми да ми каже старият ни адрес и се оказа, че той е бил на една миля и половина от мястото където е било открито мъртвото момиче.

Не казвам на 100 процента, че моята Керън и била тази Керън, която е била убита повече от десетилетие преди аз да се родя. Все още не мога да намеря снимка на онова момиче и да я сравня с образа, който помня от детството си. Цялата история е доста тъжна - да я убият толкова млада. И още по-тъжно ще е, ако наистина е останала като дух на земята, но единственият човек, който е можел да я види и да говори с нея е било едно 3 годишно дете.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Енциклопедия на невъзможното: кладенецът Окику




Мозъкът - нещо като радиоприемник за съзнанието

Няма коментари:

Публикуване на коментар