07 май 2018

Енциклопедия на невъзможното: кладенецът Окику

Тип: Затвор за нематериално същество.

Време и място на поява: Обектът се намира в земите принадлежащи на замъка Химеджи в едноименния японски град. Появата му е неясна.

Външен вид: Обектът е октагонален кладенец, който от своя страна е обграден от 32 каменни колони. В момента обектът е покрит от метална решетка през която може да се видят растенията виреещи на дъното му. Дълбочината на кладенеца е около 10 метра.

Modus operandi (начин на проява, действие): Обектът съдържа същество известно като Окику, то е от женски род (по-нататък в текста това създание се нарича "обектна същност"). Има различни теории как Окику е станала обектна същност на изследваният обект. През нощта тя се издига от дълбините на обекта броейки бавно до девет. След като свърши с броенето обектната същност надава смразяващ вой.

Като цяло обектната същност не наранява хората, но не разчитайте на това.

Начин за ограничаване / предпазване: Хората могат да избегнат обекта и обектната същност просто като напуснат замъка Химеджи преди да се спусне нощта. Ако все пак мракът ви застигне докато все още сте там, може да срещнете Окику. Като цяло няма голяма опасност, все пак може да прогоните обектната същност по следния начин. След като започне да бори и стигне до 9, веднага извикайте високо "10" преди тя да е надала своя вой.

Не е ясно дали металната решетка поставена в момента върху кладенеца може да спре обектната същност и дали въобще това е целта на решетката.

Допълнителни забележки: Замъкът Химеджи е изграден през 1333 от Акамацу Норимура, управител на провинция Харима. Всички сгради от първия градеж обаче са съборени през 1346 от Саданори, син на Норимура, който започва нов строеж. Именно от този период датират най-старите все още налични сгради в Химеджи. През вековете този замък преминава в различни ръце. Преустрояван е през 1545, 1581, 1601 и т.н. Затова не е ясно кога точно се е появил разглежданият тук кладенец.

Замъкът е изоставен през 1871. След това за кратко се ползва като военна казарма. Следват планове за пълното му събаряне, но те не са реализирани. През Втората световна война е силно увреден от американските бомбардировки. Реставрацията му започва през 1956. През 1993 е признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.

Смята се, че разглежданият обект се е появил преди 1741 защото от тогава варира първата история свързана с него. Тя е представена в пиеса с кукли. През 1824 на историята е посветена цяла кабуки (класическа японска танцова драма). Още две такива пиеси се появяват през 1850 и 1916.

Историята на Окику има различни вариации, но всички имат едно общо нещо. Става въпрос за комплект от 10 много скъпи и красиви блюда, едно от които изчезва по някакъв начин (счупено, загубено или откраднато). Това води до появата на обектната същност в обекта.

В една от версиите се разказва за младо момиче, което работело като слугиня в къщата на влиятелен самурай. Той се опитвал да я направи своя любовница. Той обвинил момичето, че една от десетте семейни чинии липсва и тя е виновна за това. Наказанието ѝ щяло да бъде смърт. Момичето ужасено започнало да брои посудата отново и отново, но винаги ги преброявала чиниите с една по-малко. Самураят ѝ казал, че ще я пощади, ако му стане любовница. Тогава той я хвърлил в кладенеца, където тя се удавила.

В друга версия слугинята наистина е виновна за загубата на чинията, защото я счупва по невнимание. Жената на самураят нарежда да я затворят в килия. Господарката смята на другият ден да накаже момичето като нареди да отрежат един от пръстите ѝ. Момичето успява да избяга от затвора, но пада в кладенеца.

Друг вариант разказва как самата жена на самурая счупва чинията и обвинява за това момичето. Хвърлят нещастната слугиня в кладенеца като наказание.

Има още няколко различни версии. Във всички обаче момичето се надига всяка нощ като дух от кладенеца и започва да брои блюдата. Според някои варианти обектната същност се опитва да се освободи от проклятието да е вечно затворена в кладенеца, това ще се случи когато успее да преброи до 10. Според други версии чрез своето броене и вой тя измъчва този, който е отговорен за смъртта ѝ.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Енциклопедия на невъзможното: ж.п. станция Кисараги

Няма коментари:

Публикуване на коментар