16 май 2018

Мозъкът - нещо като радиоприемник за съзнанието

Днес в официалната наука съществува консенсус относно това, че съзнанието е неразривно свързано с телесният орган познат като "мозък". Извън мозъкът няма съзнание. До голяма степен приемам това заключение, макар учените все още да не са разгадали всички тайни както на съзнанието, така и на мозъка. Въпреки това тук ще представя една алтернативна хипотеза, която не твърдя, че е вярна, но със сигурност е много интересна и подтикваща към размисъл.

На обратното мнение са разни спиритуалисти, религиозни хора и т.н. Тя смятат, че душата (отъждествяваща се със съзнанието) е независима от мозъка и телесното по принцип. В своя подкрепа дават хиляди примери за прераждане, пътуване извън тялото, дори духовете наливат вода в мелницата на тази теория. Всичките хиляди подобни случаи обаче са нищо в сравнение с милионите случаи при които травма на мозъка променя засегнатият човек, лишава го спомени и т.н. Явно съзнанието се съдържа в мозъка - повредиш ли този орган, повреждаш и "вътрешното аз".

Дали обаче няма някаква теория, която обединява поне до някъде горните две противоположни идеи? Изглежда, че има.


Странична забележка - има и други интересни идеи, които само споменавам без да навлизам в подробности. Като това, че съзнанието се съдържа в сърцето (доста силно са вярвали в това в отминалите епохи преди революцията в медицината) или дори в черния дроб. Аристотел пък е смятал, че единствената функция на мозъка е да охлажда тялото.


С появата на медицинския скенер способен да направи "снимка" на човешкият мозък, науката се изправи пред някои нови загадки, вместо окончателно да се докаже идеята, че "мозък = съзнание". Откривани са хора, чийто мозък на 90 процента е съставен от вода, а не от нормалната органична тъкан. И въпреки това тези хора водят нормален живот, някои от тях дори притежават висока интелигентност.

На долните снимки е показан нормален мозък (в дясно) и такъв съставен основно от течност.


Учените се опитват да обяснят това с недоказаната идея, че ние ползваме само 10 процента от капацитета на мозъците си. Това че някои, че са загубили 90 процента от сивото си вещество, не било проблем. Това се вписва във вижданията на официалната наука, може и да е така, но категоричните доказателства все още не са налични.

Други хора (редно е да отбележа, че не са учени) предлагат друго обяснение. Да, мозъкът е важен орган, но съзнанието не е в него. Той служи за връзка със съзнанието - нещо като антена приемаща на определени честоти. Когато се засегне този орган при травма, се нарушава и тази метафизична "радиовръзка" с нашето самосъзнание. При хората с течност в главата "антената" не е засегната и затова нямат проблеми с мисленето. Ето една аналогия с компютърна система, измислена от мен. Съвременните лаптопи имат wi-fi модул и докато той работи, ще има връзка с Интернет. Може да не работят част от клавишите, USB портовете да са изгорели, а оптичното устройство да е затлачено от прах, но имаме ли връзка навън до голяма степен може да заобиколим тези проблеми. Може да си свалим от Интернет някаква виртуална клавиатура (макар че повечето съвременни операционни системи имат налична такава, давам го само като пример), а данните, които не можем да прехвърлим през неработещите USB портове и оптично устройство може да ги прикачим на имейл или да качим на "облак" и след това да ги свалим на лаптопа. Така и мозъците пълни с вода получават липсващите инструкции за нормална работа отвън, важното е "антената" да е наред.

Има и вариации на тази странна идея. Според някои именно антената е липсващото в мозъка на хората с водата. Ние имаме локален "маймунски мозък" - той се побира само в 10 процента и отговаря за ежедневните функции - хранене, спане, отиване на работа (един от индивидите с вода вместо сиво вещество е френски чиновник...предполагам това се връзва с шегата, че в държавната бюрокрация работят само безмозъчни идиоти). "Антената" е останалата част от мозъка - 90-те процента. Тя прави връзка с нашето "по-високо аз". То отговаря за творческите функции. Това обаче противоречи на факта, че някои от засегнатите от този синдром са доста интелигентни.

Странни теории наистина. Но едно със сигурност е ясно - изследването в тази област трябва да продължи и да не смятаме, че всичко знаем за човешките мозък и съзнание.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Човешките мозъци стават все по-малки

Няма коментари:

Публикуване на коментар