08 март 2018

Летящият алхимик

През вековете повечето алхимици са се занимавали с две неща - да се опитват да открият елексира на вечната младост и да се опитват да превръщат оловото в злато. Героят на настоящата история също през по-голямата част от алхимическата си кариера прави същото. Той обаче се решава и на нещо доста смело, безразсъдно и необичайно за времето си.

Джон Демиън де Фалцуис (John Damian de Falcuis) е дребен духовник роден в Италия. В края на 15-ти век той се озовава в Стърлинг, Шотландия. Той е без пукната пара, но е надарен с чар и успява да се срещне с крал Джеймс IV. Джон обещава на шотландския владетел да му добие несметни количества злато чрез тайна италианска формула. Кралят се връзва и в началото на 1501 дава на алхимика доста пари, за да почне да търси митичният 5-ти елемент, чрез който ще се осъществи самият процес по добив на злато. С парите Джон си обзавежда лаборатория в замъка Стърлинг.


За няколко години Джон успява да симулира резултати и напредък и затова получава титлата Главен абат на Тонгланд. В края на краищата обаче всички в кралския двор започват да се съмняват в способностите му. За да им докаже, че е овладял тайните на алхимията, Джон се осмелява на опасно начинание. Той ще затвори устите на критиците като им покаже, че с помощта на тайните елементи може да лети. Демонстрацията се състои през есента на 1507. Алхимикът обещава, че чрез двойка криле изобретени от него, той ще литне до Франция.

Два дни най-добрите майстори на Стърлинг сглобяват крилата на Джон. В уреченият ден целият кралски двор се е подредил на крепостните стени на замъка в очакване. Джон скача и ... за части от секундата изглежда сякаш наистина ще се задържи във въздуха. След това обаче стремглаво полита надолу. Не умира обаче. Макар и силно наранен, той оцелява, защото пада в яма с лайна.


На следващият ден, когато се свестява в леглото, Джон е принуден да се откаже от титлата Абат на Тонгланд. Така приключва кариерата му на известна личност. През по-късните години Джон Лесли, епископът на Рос ще твърди, че алхимикът е щял да успее, ако крилата му са били направени изцяло от орлови пера, както самият кандидат-летец е искал. Понеже за два дни кралските слуги не са могли да намерят достатъчно орлови пера, те са използвали основно кокоши. През следващите векове на алхимика ще бъде посветена сатирична поема от Уилям Дънбар и Джон Демиън де Фалцуис за винаги остава в историята на Шотландия.

Трябва ли обаче да му се подиграваме наистина? Да, той е бил мошеник и малко луд, но в същото време е бил смелчак, експериментатор и мечтател. Такива хора често движат човечеството напред. И знаете ли какво? Джон всъщност е имал някакъв малък шанс да успее, ако наистина крилата са му били направени както трябва и са били достатъчно стабилни, леки и големи по площ. Полетът му е нямало да се дължи на някакъв тайнствен алхимичен елемент, а на законите на физиката за реенето във въздуха.

През 1891 германецът Ото Лилентал прави именно такъв полет и остава в историята на авиацията (на долната снимка). А можеше три века преди него това да направи алхимикът Джон.


Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар