19 март 2018

Теории за това какво е реалността?

През изминалата седмица публикувах серия от паранормални игри. Вероятно за някои читатели това са "несериозни" статии, но така ли е наистина? Не е ли възможно призрачна жена да излезе от огледало или да попаднем в друго измерение натискайки бутоните в асансьор? Напълно е възможно, ако приемем, че реалността в която живеем, не е това, което си мислим, че е. А знаем ли какво въобще е "реалност"? Самите учени нямат напълно доказан отговор. Следват няколко интересни теории.

През вековете и дори хилядолетията една идея постоянно се прокрадва под различни форми. Идеята, че това, което виждаме не е реално, то е сън, илюзия или нещо подобно. Тази теория (или по-скоро набор от близки теории) се нарича "солипсизъм". Термина идва от латинската дума "solus", която значи "самота". Според тази идея, има един единствен разум - този на сънуващият, твоят собствен. Всички останали хора са просто част от съня ти.


Солипсизмът е силно застъпен в произведенията на древногръцкия философ Горгий (483-375 г. пр. не.е.). Той смята, че е невъзможно да се постигне обективно познание за нищо освен за това, че самият мислещ съществува. Други известни солипсисти са Рене Декарт и Джордж Бъркли. А аз бих отнесъл и тази сентенция свързана с Конфуций към теорията, че всичко е сън:

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
– Тази нощ сънувах, че съм пеперуда – отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели:
– Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:
– И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций…

Противниците на солипсизма изтъкват като аргумент защо на мислещия се случват и лоши неща, след като той е един единствен, специален, единствен реално съществуващ. Нима не е редно мозъкът му да се погрижи да има само положителни преживявания? Солипсистите отговарят, че мислещият няма контрол над съня си и може просто да сънува кошмар.

Да се върна пак на паранормалните игри, за които отворих дума в началото на статията. Ако всичко е сън, то може всичко да се случи, включително и игрите да "проработят" точно така както са описани. Така че, ако ви стиска, продължавайте да играете или най-малкото да пробвате странни неща. Може пък наистина да призовете нещо. Тогава как ще реагирате? Какво ще си помислите? Че това е сън и вие сте един единствен реален човек в нашия свят? Да, това е което солипсистите биха искали да си помислите. Може обаче да има и по-прости обяснения, като например, че ДУХОВЕ НАИСТИНА СЪЩЕСТВУВАТ :D !!! Както и да е, стига шеги (нарочно се шегувам, та съня ви да е хубав, а не кошмар), да продължим със следващата теория.

Близка до солипсизма е теорията, че живеем в симулация, нещо подобно на описаното във филма "Матрицата". Какви са разликите между двете теории? При солипсизма общо взето се приема, че съня е дело на самият наш мозък, не ни е втълпен от някой, докато зад симулацията стои друга сила - била тя зъл изкуствен интелект, извънземни или някой друг. Освен това солипсизмът вярва, че няма никой друг реално съществуващ освен мислещият. В симулацията могат да участват неограничен брой разуми, макар и да не са такива каквито ги виждаме. Ние ги виждаме (и виждаме самите себе си) като движещи се хора, всеки със свой собствен различен живот, а всъщност всички си спим спокойно в еднаквите капсули, както е в "Матрицата". В някои версии на тази теория ние дори нямаме цяло тяло, а сме просто мозък към който чрез нервните окончания се подава информация. В още по-крайна версия ние дори нямаме мозък, а сме просто същности в компютърна програма. Погледнете някоя игра, в която има различни герои - ние сме нещо като тях.


Следващата теория има общи черти със теорията за симулацията, но с една съществена разлика. Симулацията вярва, че ние сме просто байтове в програмата, цялата вселена е В някакъв компютър. Теорията, която сега ще опиша смята, че вселената не е В компютър, тя Е компютър. Да, всичко е реално, нас ни има, не сме просто байтове, има ги планетите, другите обекти, но всичко е просто част от една гигантска машина. Ето ви пример - понякога разни насекоми (най-вече мравки) се заселват в някаква голяма машина. За тях тя не е машина, а място за живеене, където има елементи, които произвеждат топлина, други, които са опасни, защото от тях бие ток и т.н. Дали и ние не сме се пръкнали непоканени във вътрешността на някаква гигантска компютърна система? За нас Слънцето е обект даряващ живот, но може и той да не е нищо повече от електронен елемент - транзистор, диод или нещо друго. Дано скоро създателите на тази сложна машина не ни открият, че ще ни размажат, така както ние бихме размазали някоя хлебарка намъкнала се в скъпия ни телевизор или компютър.

А може би ние самите също сме част от системата? Тези, които са чели "Дневник на галактическия стопаджия" ще се сетят за какво говоря. В тази книга човечеството е създадено с една единствена цел - да намери въпроса, чийто отговор е "42".

Между другото учените се опитват да проверят последните две теории (първата - "солипсизмът" засега няма никаква идея как да бъде проверена). В компютрите и изчислителната техника има редица ограничения. Погледнете нашите компютри, те имат определен размер памет, могат да смятат до еди-каква си точност след десетичната запетая и т.н. Ако във Вселената отрием някакво подобно ограничение, това би било някакво доказателство, че живеем в симулация или в гигантска компютърна вселена.


Последната теория, която ще разгледам в настоящия материал е може би най-странната от всичките описани до този момент. Да, тя приема, че всичко около нас е реално, освен това, че живеем на повърхността на сфера. Не, не става въпрос за плоскоземците, за които писах наскоро в друг материал. Тези са дори още по-луди, те вярват, че не живеем на повърхността на сфера, а от вътрешната ѝ страна! Тази идея е изказана за първи път през 1869 от американския лекар Сайрус Рийд Тийд. Той я открива след като веднъж е ударен от ток (хехе, какви ли неща не му идват на човек на главата, когато го изпращи електричеството, все пак не бъркайте в контакта за вдъхновение!). Рийд се провъзгласява са нов месия и основава религия (не съм сигурен дали продължава да съществува в днешно време).

Според тази теория в центъра на всичко стои Слънцето, а Земята го обгражда от всички страни. Какво по дяволите тогава са звездите, другите планети, галактиките? Тийд има обяснение за всичко! Според него Слънцето, макар и наистина кръгло, има две страни, като обратната страна е тъмна със светли точици. Когато тази страна е обърната към нас, ние си мислим, че виждаме звезди. Кометите са просто отражения на светлината предизвикани от малки кристали намиращи се в горните слоеве на атмосферата. Галактиките също са размазани изображения на светлинни обекти и т.н. Wait what?! Тоа пич иска да ми каже, че като гледам през телескопа си някоя далечна галактика като Андромеда например, аз всъщност виждам размазаните светлини на Ню Йорк, който се намира от другата страна на вътрешността на сферата?! Я по-добре да вярвам, че живеем в симулация, няма да изглеждам чак толкова луд,,,,


Та това бяха част от теориите за това какво всъщност е "реалността", със сигурност има и други, може би за тях ще разкажа друг път, а може би ще разкажа точно никога (*пуска запис на зъл смях*). Не знам за вас - дали се забавлявахте докато четяхте този материал, аз със сигурност добре си изкарах, докато подготвях статията в един неделен следобед, пишейки, пиейки ром (може би сте усетили, че съм пиян, сори за правописните грешки) и мезейки ядки. Ще се видим пак....във следващият сън!

Искрено ваш симулатор (симулант?) - Георги Бончев

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Плоскоземни идиоти са се появили и в България!

2 коментара:

  1. Анонимен19 март, 2018 14:23

    Продължавай да пиеш докато пишеш статии, получава се добре :)

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен19 март, 2018 16:13

    Всъщност и аз съм се замислял дали не съм единствения разум,и дали не сънувам докато някой експериментира....

    ОтговорИзтриване