31 март 2018

Вероятно нов смъртен случай в прохода "Дятлов"

Само преди 9 дни публикувах тази статия (в нея има линкове към по-стари материали по случая - за незапознатите):


И ето, че нещо ново се случи. В прословутият проход е изчезнал руснак на име Александър Андреев, планинар и запален турист. Той е бил на самостоятелен преход в района. Близките му са известили властите едва няколко седмици след тръгването му, защото са си мислили, че всичко е наред - преходът наистина не е малък и отнема време. При дятловците бе същото - няколко седмици са се били минали преди близки и познати да се усетят, че нещо не е наред.

Вероятно Андреев е мъртъв, шанса да го намерят жив е твърде малък.

През 2016 писах за друг подобен инцидент:


Мислех си, че ако Андреев наистина вече не е между живите, това ще е вторият фатален инцидент в района в рамките на две години. Оказва се, че съм бъркал - това ще е третият! Още някой е загинал в прохода "Дятлов" без да разбера.

Вярно, че районът не е никак лесен. Но трима загинали за 2 години? Май има нещо там....

Източник

30 март 2018

Мистериозно морско чудовище изплува на плаж в Джорджия, САЩ

За мен поне доста интересни кадри. Поне към момента на писане на статията биолозите не могат да обяснят какво е това. Възможно ли е да е наистина праисторическо животно?

Източник



ПОДОБНИ СТАТИИ:




Глиганзилите атакуват!

29 март 2018

Дали пешеходен тунел в Лондон забавя времето?

Тунелът Лулич (Woolwich) минава под река Темза, той е изграден през 1912 година. През 2011 го затварят за ремонт, който трябва да продължи няколко месеца. Вместо това той се проточва цяла година и половина. Няколко години по-късно се появяват истории, че работниците са се сблъсквали с времеви аномалии в него.

Твърди се, че на много от работниците им се е случвало да работят с часове в тунела, но когато излязат на повърхността, да разбират, че са се минали само няколко минути. Ето един разказ от първо лице, за който се твърди, че е автентичен.

"Аз бях един от първите да го преживея. Имахме работилници и от двете страни на реката. Ако си на единия бряг и искаш нещо от другия, трябваше да минеш през тунела. Веднъж завеждащият от другата страна ме помоли по радиото да дойда при него. Когато излязох от тунела, той ме изгледа странно и се учуди, че съм дошъл толкова бързо. Той ми даде една голяма червена кутия и ми каза като мина от другата страна на реката, да я вдигна във въздуха и да му я покажа. Така и направих. Онзи веднага ми се обади по радиото и каза, че няма и минута откакто съм тръгнал. Не можеше да съм минал през тунела толкова бързо."


Всички други работници започнали да изпитват това забързване на времето и дори решили да си правят експерименти. Влезли в тунела и престояли там цели 3 дни (по ръчните си часовници). Когато излезли, се оказало, че е същия ден, час и минута, в който се били спуснали долу. При друг експеримент един работник си завързал ръката с въже, а в друга си ръка взел едно знаме. Той тръгнал да влиза в тунела. Колегата му, който държал въжето го виждал в тунела - бил стигнал малко преди един завой. В това време другите работници горе се развикали как го виждат на другия бряг да размахва знаменцето. Работникът държащ въжето се стъписал - той виждал човека със знамето напред в тунела, а онези вече го виждали на другия бряг. Знаменосецът също чул виковете и пребледнял от ужас. Много се чудил дали да се върне, но все пак продължил и се скрил зад завоя.


Хубава загадъчна история, ама си мисля, че е напълно измислена. Един конкретен детайл ме навежда на тази мисъл. Влизат в тунела, работят с часове, а се оказва, че са минали само няколко минути. Въпреки това ремонтът се проточва. Ако описаните времеви аномалии бяха верни, то тогава реконструкцията трябваше да е извършена предсрочно, а не със забавяне!


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Чудовища в тунели и пещери - част VII




Чудовища в тунели и пещери - част VIII

28 март 2018

Читателски приноси - НЛО снимка, зловещи звуци от бебефон

Екипът на "Мистерика" получи дадената по-долу снимка заедно със следното кратко описание:

Здравейте,

Пиша Ви във връзка с често наблюдавани от мен обекти в Софийското небе. Доста често ставам свидетел на странни обекти в небето, проблясвания и т.н., но докато си взема телефона да ги снимам, са изчезнали или не мога да ги хвана на екран за да ги снимам, което ми е малко странно, защото ги виждам, но на телефона ми нищо не се вижда. Пращам Ви тази снимка като единствената, на която се вижда нещо. Не претендирам да е НЛО, но изглежда странно като бъде увеличена, прилича на глава с очи отстрани. Можете ли да я анализирате и да кажете какво е това според Вас? Може да е спътник или самолет, или....де да знам, но ако не е някое от изброените, тогава какво би могло да бъде?

Поздрави!


Увеличение:


Според нас (Георги и Владимир) е трудно да се каже какво точно представлява този обект, но посъветвахме читателката да продължава да наблюдава небето и да снима.

Допълнителни подробности изпратени със втори имейл:

Благодаря Ви за отговора и вниманието! Може би е важно да уточня,че наблюдавах обекта около 5 минути, като първоначално се движеше много бавно, не се движеше по права линия а в полукръг. Направих около 10 снимки и опит за клип, при което обекта започна да се движи доста по-бързо, след 30 секунди вече го нямаше...Прегледах това, което снимах и нищо не се виждаше с изключение на тази снимка, която Ви изпратих. Изпращам Ви и оригиналната снимка, без чертички.

Поздрави!



***********

Случка отпреди няколко месеца. Добра приятелка на сестра ми се омъжва през 2016 г. и заживяват в района на Панчарево. Ражда им се и бебе, в момента на 4 месеца. Като всяко съвременно семейство, майката предлага бебето да е в отделна стая от родителите си, но да го слушат с бебефон. Бебефона е подобен на уоки-токи, само че еднопосочно, може само да предава звук, не да приема. Купила бебефон и го поставила в стаята. И така първите 2-3 седмици всичко било нормално, бебето рядко плачело посред нощ и това било добре за тях. Една вечер обаче, съпругът на момичето бил на работа. Посред нощ я будят странни звуци, идващи от...бебефона. Момичето скочило като ужилено от леглото, вслушало се по-внимателно...звуците идващи от бебефона, нямало начин да са бебешки плач. По-скоро приличали на протяжно мяучене на котарак, провлачено и доста стряскащо. С разтуптяно сърце, изтичала до стаята на детето си, но то си спяло в креватчето. Не могла да заспи до сутринта. Какво било това? Сигнал, уловен от друг бебефон? Бъг в апарата? Или нещо друго. След случката, около седмица всичко било нормално. Докато една вечер, отново сама вкъщи (това ми е странното, че все се е случвало при отсъствието на мъжа и) около полунощ този път, пак чула зловещо провлачено мяучене. Няколко минути продължило. Освен мяучене, този път чула и друг звук, описала го на сестра ми като нечленоразделни звуци, преминали през компютър/синтезатор. Но много плашещи. Не е чула шепот или отделни думи/говор, само неразличими звуци. Отново не мигнала цяла нощ и сърцето и биело лудо. Съпругът и не и повярвал, според него бебефона улавял сигнал от друго устройство. Момичето обаче не вярвало. И защо се появявал този звук все при отсъствието на съпруга и, се питала. Зарекла се повече да не използва бебефона. Иначе нищо друго необичайно не се случвало в жилището - нито потропвания, местене на предмети, шепот или други странни неща за двете години откакто живеела там. Не изпитвала необясним страх, освен когато оставала сама през нощта. И така 2-3 седмици бебефона не се ползвал, всичко било нормално. Оставяла отворени вратите на своята стая и тази на бебето. Една нощ обаче отново сама, се престрашила и включила устройството. Посред нощ отново била събудена от същия плашещ звук. Звук, приличащ на крясък, но на забавени обороти (всички сме слушали стерео-касета, чиято лента влачи, подобен бил звука). Вече ужасена, изтичала в стаята на малкия, той си спял спокойно. Изключила устройството, извадила батериите и го изхвърлила.

(За съжаление не е успяла да запише звука - отговор на мой въпрос. Била прекалено уплашена и въобще не се е сетила да го документира. Жалко).

След изхвърлянето на зловещия бебефон, нищо необичайно не се случило повече. Момичето настояло да преместят креватчето на бебето в тяхната стая. Но и до момента, оставайки сама за през нощта, със свито от страх сърце дали няма отново да чуе зловещите звуци....този път без бебефона...

27 март 2018

Призрачен влак на видео от Китай?

Долното видео е от охранителна камера в метростанция в китайския град Баотоу. Най-логично звучи да е някакво отражение, но ако е такова, то би трябвало често да се получава, а служители работещи на тази станция твърдят, че никога не са виждали нещо подобно. Ако се вярва на придружителния текст, то дори има един стар работник, който казва, че за 12 години никога не е виждал нещо подобно.



Ето някои от теориите, които се появиха относно това видео:

- Преплитане с паралелна вселена, този влак е от нея

- Таен експеримент на китайското правителство пробващо технология за невидимост

- Повторна употреба на носител за данни от служителите (видео касетка, диск и т.н.). Влакът е от стар запис, който не се е изтрил напълно.

Източник

26 март 2018

Срещи с еднорози

Еднорогът е едно от най-пленяващите въображението митични създания. Наред с драконите, русалките, самодивите, това същество присъства във вярванията на мнозина народи. Няма да се изненадате, ако ви кажа, че има хора, които твърдят, че реално са го виждали. Дали обаче еднорозите наистина съществуват? Все пак на хората може да им се привиди какво ли не. Следват няколко срещи с еднорози - от древността до днес.

Най-старите описани подобни създания датират още от времето на древните цивилизации населявали Месопотамия (5000 - 3500 г. пр. н.е.). Споменават се в митовете на Гърция, Китай, Индия и дори са упоменати в Библията. През 15 век в средновековна Европа еднорозите са считани за съвсем реални създания, дори са продавани части от тях - най-вече рогът, който струвал повече от теглото си в злато! Смятало се е, че прах от такъв рог помага за излекуването на какво ли не - от болести до отрови. Папа Йоан III и английския крал Джеймс I са платили баснословни суми, за да се сдобият с по един рог. Отделно са се продавали мляко, сълзи и кръв от еднорози. Били страхотен афродизиак, помагали при глухота и т.н. Мдааа, някои измамници добре са печелили. Понякога някои дори се опитвали да продадат цели скелети от еднорози. През 17 век немският учен Ото фон Герике се хванал на въдицата и си купил такъв скелет. Включил скица на еднорога в своя книга посветена на биологията.


Древногръцкият писател и лекар Ктезий (4 век пр.н.е.) описва еднорозите в една своя творба посветена на пътуването му до Персия. Пише, че те са подобни на диви магарета, но по-големи от кон, имат бяло тяло, червена глава и светло сини очи. Единственият им рог е в множество цветове. Според Ктезий тези животни са толкова мощни и бързи, че с лекота биха надбягали кон. През 3 век преди новата ера друг един грък Херодот пише, че е виждал еднорози в Африка. Други известни исторически личности, които са споменавали еднорозите са Марко Поло, Плиний Стари, Юлий Цезар, Ченгиз Хан и Конфуций.


Да погледнем и в съвремието. Антал Фестетикс (Antal Festetics) е австрийски биолог, който е роден през 1937. Той все още е жив. Ученият твърди, че през 1991 е видял еднорог в немската планина Харц където снимал свой филм за дивата природа. Една вечер Фестетикс си яздил своя кон, когато срещнал митичното създание.

"Внезапно еднорог се зададе в галоп срещу мен. Около животното имаше светлинно сияние. Моят кон се стресна и почти ме хвърли от седлото. В следващият миг еднорогът вече го нямаше."

Дали наистина биологът е видял това същество или си прави реклама на филма? Не би трябвало сериозни учени (към които спада Фестетикс) да използват такива евтини трикове, затова бях склонен да му вярвам. Продължих да чета материала от който превеждам и разбрах нещо, което ме разочарова. Фестетикс твърди, че е успял да заснеме еднорога. Кадрите обаче никога не са показани.


Роберт Вавра е друг човек, който твърди, че е виждал еднорози. За първи път това се случило през 1968 в мексиканските джунгли. Какво ще търси едно такова голямо създание в джунгла, не е ясно. Вавра също твърди, че заснел еднорога, но снимката била толкова размазана, че било безсмислено да я показва - никой нямало да повярва.

През 2010 един канадец публикува долното видео, което според описанието е заснето край Торонто, Онтарио. Дали е измама? Преценете сами.



Един от най-скорошните случаи на среща с еднорог идва от Шотландия. Човекът, който е пожелал да остане анонимен, твърди, че през 2014 се разхождал край замъка Олд Уик, когато видял нещо, което нямало как да опише по друг начин освен като "кон с рог". Животното отивало към Лох Хемпрингс.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Чудовища в тунели и пещери - част V




Чудовища в тунели и пещери - част VI




Видени са русалки държащи летящи чинии!!!

25 март 2018

КИНО МИСТЕРИКА - епизод 14 (25.3.2018)

Започвам с една спекулативна теория, която обаче е съвсем възможна.

Имало ли е четвърта голяма египетска пирамида, цялата изградена от тъмен базалт?



Следва трейлър за поредния силно подценен филм излязъл през 2017, но струващ си да се изгледа.

"Brigsby Bear".

Е, това не е филм на ужасите, а фантастичните елементи в него не са толкова много, така че трудно може да мине дори за фантастика / фентъзи. Но кой е казал, че тук трябва да представям само ужаси или Sci-Fi? Става за семейно гледане.



Накрая една новина за поредното преливане от света на филмите в реалния живот. Може би знаете кой е Джейсън Ворхис? Главният отрицателен герой в някои от филмите от поредицата на ужасите "Петък 13-ти". В част VI положителните герои го примамват и изпращат на дъното на езерото Кристъл в Ню Джърси, САЩ. В Минесота също има езеро с това име и то е любимо място за гмуркане на любителите гмуркачи. Е, един зевзек е направил статуя на Джейсън с човешки размери и я е потопил в това езеро. Не един и двама гмуркачи са имали екстремни тръпки от тогава :D

Източник



24 март 2018

Ревю на два броя на списание "8"

На последния засега панаир на книгата (Декември 2017) си купих два броя на списание "8", защото имаше промоция "два на цената на един". Никога до сега не бях чел това списание и си мислех, че то е в духа на някогашното "Обекти" или още по-старото "Космос" (ах, класиката в жанра!). Останах леко разочарован, защото и в двата броя имаше някои дразнещи нелепи сензации, внушения и измислици.

Брой 11 (95), ноември 2016

Водещата тема е "Те вече са тук" и естествено става дума за извънземните. "Те" може и наистина да са тук, но доказателствата за това, представени в списанието са твърде слаби. Руският (псевдо)учен проф. Трохимов (онзи с кривите огледала на Козирев) бил в Банкок и правил снимки. Не забелязвал нищо по времето когато щракал с фотоапарата си. Както обикновено се случва, едва по-късно на една от снимките видял странен размазан обект. По същото време две сътруднички на професора в Русия влезли в "телепатичен контакт" с извънземните. Изводът: ТЕ СА ТУК!!!

Добре че бе следващата тема та да не захвърля веднага списанието - "Златото от Дъбене". Разказва се за една интересна археологическа находка. Ако се интересувате потърсете повече информация в Интернет, има такава, не е нужно да търсите този конкретен стар брой.

"Водно огледало". Разказва се за българката проф. Румяна Ценкова, която е създала нова наука (аквафотомика), чрез която може да се открива СПИН и рак в много ранен стадий. Всъщност в текста има някои логични твърдения, но няма да бързам да приемам казаното за чиста монета. Десетки пъти досега съм виждал твърдения за "уникално българско откритие", което прави абсолютно всичко плюс това за което дори не се сещате. Нека мине клинични изпитания и ще видим дали този метод действа.

"Живеем в паралелни светове?" За жалост заглавието не може да е по-далеч от темата в статията. В нея всъщност става на въпрос за хипнотизаторката Маргарита Лет и нейните "ала-бала-лизми".

"Повечето хора страдат заради майка си". Още глупости, този път от някоя си Соня Стромер. Само вижте подзаглавието "Семейни констелации спират програми, които носим от 7 поколения назад".

"Скритите ГМО" - този път заглавието отговаря на темата в материала. Една от статиите в броя, които си струва да се прочетат.

"Насекомо на портрет" - уникални макроснимки на българина Христо Великов.

"Където е най-трудно, там тичам". В този материал е представен Краси Георгиев, от санитар в софийската психиатрия до състезател по бягане на ултрадълги разстояния (обикновено започващи от 100 мили нагоре).

"На гости на прабаба", пътепис за Етиопия.

"Отвъд мъглата, сред дърветата". Родопското село Мугла. Интересен материал.

"Слънце по радиото" пък разказва за един любител-радиоастроном от Стара Загора.

"Към светли бъднини в музиката" - статия посветена на 145-годишнината от рождението на Панайот Пипков.

След тази статия следваха рекламните публикации замаскирани като статии, на тях няма да се спирам.

Всъщност повечето от статиите в този брой ставаха за четене, но първоначалния отврат от шарлатанските материали бе доста силен и остави до края горчив вкус.

Брой 12 (108), декември 2017

"Мелодия на здравето". Водещият материал в този брой този път бе за една легитимна терапия - тази с музика.

"Децата на Орфей". Представено бе Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка.

"Христос от Казанлъшката гробница". Не, не този Христос, друг един със същото име. Макар че се прави връзка и с прочутия Исус Христос увиснал на кръста. Дали наистина неговото учение има корени във вярванията и ритуалните практики на траките? Хареса ми този материал. Ето така се говори за все още недоказани теории, а не - "снимах нещо размазано, значи ИЗВЪНЗЕМНИТЕ ИДВАТ!!!".

"Българският спортен звяр" разказва за българската кола "Булгаралпин", която за времето си е била доста добра. За жалост СССР унищожава производството, за да не е конкуренция на ладите и останалите руски таратайки.

"Властелинът на сандъците" разказва за един колекционер на стари български електроуреди.

"Часовникът на живота" разказва за така наречените "циркадни ритми".

"Сафари за звезди" към е посветена на астрономите от обсерваторията "Ирида", които са отишли чак в Намибия, за да наблюдават звездите, които се виждат от южното полукълбо. Това е да имаш страст и да я гониш! Поклон за упорството им!

Ииии следват хахо-хихи материалите!!! Яжте живи вид дребни бръмбари, за да се излекувате и от най-тежките болести. Купете си новите български карти за гадаене. Астро дрехи - за рак: бродерии и дантели, за овен: дънки с високи токчета и т.н. Ами мъжете овни? И те ли с високи токчета :D

Всъщност след тази серия шарлатански материали има още няколко, които си струват. "Кукуригу пътешественик" разказва за животинските миграции. "Влак на тясно" разказва за единствената теснолинейка останала в България. "Съкровището на "Черния принц" е посветено на едно корабокрушение случило се в Черно море.

Накрая има и фантастичен разказ, който обаче не ми допадна.

************************

И така, "8" е смесица от сензации, съмнителни методи за лечение, самолечение и "позитивни практики", сравнително добри материали на исторически и други теми и множество прикрити рекламни послания. Цената на един брой е 5 лв. Препоръчвам ви да прочетете поне един брой - в много библиотеки го има. Преценете сами дали съм твърде критичен към това списание.

23 март 2018

Опасна игра: счупете огледало, оцелейте една нощ, получете добър късмет

Представям поредната опасна, но изкушаваща игра, все пак кой не би искал да има добър късмет? Играйте я на СВОЙ СОБСТВЕН РИСК!

Играчи: един или няколко. В много от тези игри, играчът е само един, a ако може да са повече, то е препоръчително отново да е само един-единствен. Тук нещата са точно на обратното - съветът е да са колкото се може повече играчи.

Това, което ви е нужно: огледало, което да счупите; свещ; запалка или кибрит.

Акт I

Започнете играта след като слънцето е залязло, но не по-рано от шест часа до изгрева! Погледнете в очите на своето изображение в огледалото за 3-5 секунди. Фокусирайте вниманието си върху негативната енергия в огледалото. След това приближете огледалото до устните си и го замъглете с дъха си. Всеки играч трябва да направи тези неща. След това запалете свещта с кибрита или запалката и я приближете до повърхността на огледалото. След като малка част от огледалото почернее от пламъка, може да изгасите свещта. Счупете огледалото, за да освободите негативната енергия. Веднага напуснете мястото на което сте счупили огледалото.

Акт II

През останалата част от нощта ще бъдете преследвани от лош късмет. Вероятно ще се почне с малки инциденти, но те ще стават все по-сериозни. Бъдете нащрек!

Акт III

Ако оцелеете до изгрева, вие ще бъдете споходени от много добър късмет и то за дълго време. Препоръчва се да си купите лотариен билет.

Допълнителни бележки.

Може да счупите каквото си искате огледало, но се препоръчва да е някое старо. Колкото е по-старо, толкова повече негативна енергия ще съдържа. Да, така нощта ще е още по-опасна, но и последвалият добър късмет ще е още по-голям (ако оцелеете до сутринта). Освен това е за предпочитане огледалото да е ваше собствено, което често сте използвали.

Няма ограничение за мястото на което да счупите огледалото, но все пак се препоръчва да не е във вашия дом. Не искате негативната енергия да остане в дома ви, нали?

Както казах в началото, колкото повече са играчите, толкова по-добре. Защо? Защото негативната енергия се разпределя между тях. Ако е само един, то той ще поеме всичката.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Енергийните вампири

22 март 2018

Случаят "Дятлов" - странна снимка!

Странно, мислех, че знам всичко общоизвестно за случая "Дятлов", единственото, което не знам е прикриваното от властите. Сега обаче попаднах на снимка, която никога до този момент не бях виждал, а се твърди, че тя е добре известна от много време.

Преди това обаче нека припомня какво представлява случаят "Дятлов" чрез тези по-стари статии в моите блогове:




В първата от тези три статии съм описал най-различни теории за това какво може да се е случило на скиорите. Една от най-малко вероятните хипотези, поне според мен, бе тази:

Нападение на сибирския снежен човек
Тази трагична история често е изтъквана в подкрепа на техните виждания от НЛО-ентусиастите и от тези вярващи в зли паранормални/демонски сили. Криптозоолозите и те да не останат по-назад, също предлагат своя теория. 
Според тях групата е нападната от съществата познати като "сибирски снежен човек" или Алма. Едно такова същество е много по-силно от човек и може да е нанесло фаталните рани на скиорите. Но защо тогава разследващите не са забелязали гигантски следи наоколо? Някои твърдят, че всъщност съществото не ги е нападало и не се е приближавало до палатката и затова не са намерени негови следи. То само ги подплашило отдалеч с вледеняващите си ревове. Освен това според някои край лагера бил намерен лист хартия на който било написано "отсега нататък ние знаем, че снежните хора съществуват". Повечето изследователи считат, че историята за тази бележка е пълна измислица.

Но ето, че и за тази малко вероятна теория се намериха доказателства. Това е последната снимка от лентата в апарата на Тибо-Бриньол, не я бях виждал никога до сега:


Какво, по дяволите, е това? Наистина ли групата се е натъкнала на "руското йети"? Досега винаги съм си мислил, че последната снимка направена от дятловци е ето тази:


И двете снимки принадлежат на скиорите, нямаме измама тук. Толкова се шашнах, че за миг си помислих, че съм попаднал в друга паралелна вселена. Оказа се, обаче, че по-горната снимка е последен кадър в апарата на Николай Тибо-Бриньол, а а другата е последна на лентата на Юри Кривонищенко. Явно групата е имала два апарата. Не е ли странно, едната последна снимка е силна подкрепа за теорията за нападение от Йети, а другата е довод за хипотезата говореща за извънземна НЛО намеса. Добре, че групата не е имала трети фотоапарат (а може би е имала?), той пък каква последна снимка щеше да съдържа? Подкрепяща трета, съвсем друга теория?

Друго интересно - продължавам да се чудя, защо още преди години не съм видял снимката на Тибо-Бриньол? През 2012, когато подготвях първата статия за случая, прерових доста сайтове, но не попаднах на нея никъде. А може би наистина тогава все още съм бил в друга паралелна вселена, в която такава снимка просто няма, но по някое време съм се приплъзнал в настоящия свят, в който я има. Между впрочем, една странична забележка, веднъж сънувах, че се събуждам и отивам на работа, няма блог "Мистерика", всичко е било само сън. Живея сив живот, хващам автобуса и отивам на работа. Дано никога не се приплъзна в такъв свят......

Но да се върнем на случая "Дятлов". Изглежда и това странно изречение "отсега нататък ние знаем, че снежните хора съществуват" наистина е написано в дневник воден от член на групата. Wtf!? Нима най-малко вероятната теория ще се окаже най-вярна. Да не бързаме със заключенията. Скептиците посочват някои неща за въпросните "доказателства". Да почнем отзад на пред - с бележката.

Дятловци са си водили дневник и в него има и други намеци за "снежния човек". Изглежда обаче това е било сатира, хумор. Просто като млади хора са се забавлявали да пишат такива шегаджийски неща в дневника на експедицията.

Ами снимката? Според мнозина това всъщност е самият Николай Тибо-Бриньол. До такъв извод може да стигнем разглеждайки предишните снимки преди този последен кадър. Тибо-Бриньол или е настройвал фотоапарата на самоснимачка или някой друг от групата го е снимал. Нямаме причина да вярваме, че той не е на последния кадър.


Е, разочаровани ли сте? Не бъдете. Останалите теории (че даже и тази за снежния човек) не са категорично отхвърлени. А може би оборването на горните доказателства е фалшиво? Може би властите се опитват да ни накарат да повярваме, че записките на групата са хумористични, а на последната снимка на Тибо-Бриньол е самият той...

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Историята на Еси Дунбар, събудила се в гроба




Кой е целунал мъртвият Конър Лий?

21 март 2018

Слонският хобот в езерото

История от САЩ.

"Аз бях на 11 по това време и често ходех до едно езеро намиращо се близо до нашия жилищен блок в Александрия, Вирджиния. Бе красив слънчев ден, аз бях сам на езерото. Търсех жаби или костенурки като обръщах големите камъни около брега. По едно време с крайчеца на окото си аз забелязах някакво движение навътре в езерото. Обърнах глава на там. Видях нещо, което приличаше на слонски хобот, който се подаваше от водата. Това нещо се завъртя към мен и сякаш ме видя, то веднага взе да се приближава на бърза скорост. Аз, като едно 11 годишно хлапе, бях ужасен. Изпуснах каквито такъми държах и побягнах. Минах през горичката, която отделяше езерото от моя блок. Продължих след това да тичам до блока, след това тичах по стълбището. Почти отнесох вратата с пантите. Не знам защо така ме завладя това желание да избягам. Вероятно аз вече бях на безопасно място в гората, но въпреки това бях продължил да бягам. Нямаше явни признаци на опасност - аз просто бях видял хобот стърчащ от водата, глава не видях, нито тяло, или дори бивник. Защо тогава побегнах? Сякаш самото нещо ми беше втълпило неистов страх.

Не мисля, че това бе наистина слон, не помня по онова време да е бягал някой слон от цирк или зоопарк. Освен това бях на езерото от около 30 минути, все щях да видя как едно такова грамадно животно влиза във водата.

След като влязох в нашия апартамент, аз се зачудих защо избягах. Вече беше изчезнал неистовият страх. Реших да се върна на езерото и да събера нещата си. Върнах се, хоботът го нямаше.

През следващите години многократно съм бил пак на езерото, никога не видях отново това нещо.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Чудовища в тунели и пещери - част II




Чудовища в тунели и пещери - част III




Чудовища в тунели и пещери - част IV

20 март 2018

Пътят на коприната

С термина "Път на коприната" се обозначава търговският маршрут (или по-скоро цяла плетеница от маршрути) съществувал между 2 век преди н.е. и 14 век от н.е. и свързвал източна Азия със Средиземноморието. Този търговски път е основан от китайската династия Хан, а през следващите векове той е разширен. По него са се пренасяли ценни далекоизточни стоки като коприна и подправки към Европа. Отделно пътят е служил за пренос на знания, идеи и обогатяване на културите, които така получават допир една с друга. Всичко свършва, когато османците завладяват Мала Азия и Близкия Изток.


Учените продължават да спорят за това до къде са стигали отделните разклонения на Пътят на коприната. Преди няколко години археолозите откриха парчета коприна в Непал, като по всичко личи, че те не са произведени от местни материали. Изглежда тази коприна е внесена от Индия или Китай. Така е на път да се открие още едно разклонение на някогашният търговски маршрут.

На долната карта е показан един доста оптимистичен вариант на предполагаемата търговска мрежа. В синьо са морските пътища, а в червено - сухоземните. Според тази карта разклонения на Пътя на коприната са стигали чак до бреговете на източна Африка и Индонезия.


Интересен факт е, че докато е съществувал маршрута, никой от пътуващите по него не е използвал термина "Път на коприната", той е въведен през 1877 от немския географ Фердинанд фон Рихтхофен.


Между другото днешен Китай се опитва да създаде "Нов път на коприната" основно чрез договаряне на железопътни товарни превози от Китай до сърцето на Европа. Китайските влакове носят какви ли не стоки, но почти няма коприна в тях.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Първите британци са били черни

19 март 2018

Теории за това какво е реалността?

През изминалата седмица публикувах серия от паранормални игри. Вероятно за някои читатели това са "несериозни" статии, но така ли е наистина? Не е ли възможно призрачна жена да излезе от огледало или да попаднем в друго измерение натискайки бутоните в асансьор? Напълно е възможно, ако приемем, че реалността в която живеем, не е това, което си мислим, че е. А знаем ли какво въобще е "реалност"? Самите учени нямат напълно доказан отговор. Следват няколко интересни теории.

През вековете и дори хилядолетията една идея постоянно се прокрадва под различни форми. Идеята, че това, което виждаме не е реално, то е сън, илюзия или нещо подобно. Тази теория (или по-скоро набор от близки теории) се нарича "солипсизъм". Термина идва от латинската дума "solus", която значи "самота". Според тази идея, има един единствен разум - този на сънуващият, твоят собствен. Всички останали хора са просто част от съня ти.


Солипсизмът е силно застъпен в произведенията на древногръцкия философ Горгий (483-375 г. пр. не.е.). Той смята, че е невъзможно да се постигне обективно познание за нищо освен за това, че самият мислещ съществува. Други известни солипсисти са Рене Декарт и Джордж Бъркли. А аз бих отнесъл и тази сентенция свързана с Конфуций към теорията, че всичко е сън:

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
– Тази нощ сънувах, че съм пеперуда – отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели:
– Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:
– И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций…

Противниците на солипсизма изтъкват като аргумент защо на мислещия се случват и лоши неща, след като той е един единствен, специален, единствен реално съществуващ. Нима не е редно мозъкът му да се погрижи да има само положителни преживявания? Солипсистите отговарят, че мислещият няма контрол над съня си и може просто да сънува кошмар.

Да се върна пак на паранормалните игри, за които отворих дума в началото на статията. Ако всичко е сън, то може всичко да се случи, включително и игрите да "проработят" точно така както са описани. Така че, ако ви стиска, продължавайте да играете или най-малкото да пробвате странни неща. Може пък наистина да призовете нещо. Тогава как ще реагирате? Какво ще си помислите? Че това е сън и вие сте един единствен реален човек в нашия свят? Да, това е което солипсистите биха искали да си помислите. Може обаче да има и по-прости обяснения, като например, че ДУХОВЕ НАИСТИНА СЪЩЕСТВУВАТ :D !!! Както и да е, стига шеги (нарочно се шегувам, та съня ви да е хубав, а не кошмар), да продължим със следващата теория.

Близка до солипсизма е теорията, че живеем в симулация, нещо подобно на описаното във филма "Матрицата". Какви са разликите между двете теории? При солипсизма общо взето се приема, че съня е дело на самият наш мозък, не ни е втълпен от някой, докато зад симулацията стои друга сила - била тя зъл изкуствен интелект, извънземни или някой друг. Освен това солипсизмът вярва, че няма никой друг реално съществуващ освен мислещият. В симулацията могат да участват неограничен брой разуми, макар и да не са такива каквито ги виждаме. Ние ги виждаме (и виждаме самите себе си) като движещи се хора, всеки със свой собствен различен живот, а всъщност всички си спим спокойно в еднаквите капсули, както е в "Матрицата". В някои версии на тази теория ние дори нямаме цяло тяло, а сме просто мозък към който чрез нервните окончания се подава информация. В още по-крайна версия ние дори нямаме мозък, а сме просто същности в компютърна програма. Погледнете някоя игра, в която има различни герои - ние сме нещо като тях.


Следващата теория има общи черти със теорията за симулацията, но с една съществена разлика. Симулацията вярва, че ние сме просто байтове в програмата, цялата вселена е В някакъв компютър. Теорията, която сега ще опиша смята, че вселената не е В компютър, тя Е компютър. Да, всичко е реално, нас ни има, не сме просто байтове, има ги планетите, другите обекти, но всичко е просто част от една гигантска машина. Ето ви пример - понякога разни насекоми (най-вече мравки) се заселват в някаква голяма машина. За тях тя не е машина, а място за живеене, където има елементи, които произвеждат топлина, други, които са опасни, защото от тях бие ток и т.н. Дали и ние не сме се пръкнали непоканени във вътрешността на някаква гигантска компютърна система? За нас Слънцето е обект даряващ живот, но може и той да не е нищо повече от електронен елемент - транзистор, диод или нещо друго. Дано скоро създателите на тази сложна машина не ни открият, че ще ни размажат, така както ние бихме размазали някоя хлебарка намъкнала се в скъпия ни телевизор или компютър.

А може би ние самите също сме част от системата? Тези, които са чели "Дневник на галактическия стопаджия" ще се сетят за какво говоря. В тази книга човечеството е създадено с една единствена цел - да намери въпроса, чийто отговор е "42".

Между другото учените се опитват да проверят последните две теории (първата - "солипсизмът" засега няма никаква идея как да бъде проверена). В компютрите и изчислителната техника има редица ограничения. Погледнете нашите компютри, те имат определен размер памет, могат да смятат до еди-каква си точност след десетичната запетая и т.н. Ако във Вселената отрием някакво подобно ограничение, това би било някакво доказателство, че живеем в симулация или в гигантска компютърна вселена.


Последната теория, която ще разгледам в настоящия материал е може би най-странната от всичките описани до този момент. Да, тя приема, че всичко около нас е реално, освен това, че живеем на повърхността на сфера. Не, не става въпрос за плоскоземците, за които писах наскоро в друг материал. Тези са дори още по-луди, те вярват, че не живеем на повърхността на сфера, а от вътрешната ѝ страна! Тази идея е изказана за първи път през 1869 от американския лекар Сайрус Рийд Тийд. Той я открива след като веднъж е ударен от ток (хехе, какви ли неща не му идват на човек на главата, когато го изпращи електричеството, все пак не бъркайте в контакта за вдъхновение!). Рийд се провъзгласява са нов месия и основава религия (не съм сигурен дали продължава да съществува в днешно време).

Според тази теория в центъра на всичко стои Слънцето, а Земята го обгражда от всички страни. Какво по дяволите тогава са звездите, другите планети, галактиките? Тийд има обяснение за всичко! Според него Слънцето, макар и наистина кръгло, има две страни, като обратната страна е тъмна със светли точици. Когато тази страна е обърната към нас, ние си мислим, че виждаме звезди. Кометите са просто отражения на светлината предизвикани от малки кристали намиращи се в горните слоеве на атмосферата. Галактиките също са размазани изображения на светлинни обекти и т.н. Wait what?! Тоа пич иска да ми каже, че като гледам през телескопа си някоя далечна галактика като Андромеда например, аз всъщност виждам размазаните светлини на Ню Йорк, който се намира от другата страна на вътрешността на сферата?! Я по-добре да вярвам, че живеем в симулация, няма да изглеждам чак толкова луд,,,,


Та това бяха част от теориите за това какво всъщност е "реалността", със сигурност има и други, може би за тях ще разкажа друг път, а може би ще разкажа точно никога (*пуска запис на зъл смях*). Не знам за вас - дали се забавлявахте докато четяхте този материал, аз със сигурност добре си изкарах, докато подготвях статията в един неделен следобед, пишейки, пиейки ром (може би сте усетили, че съм пиян, сори за правописните грешки) и мезейки ядки. Ще се видим пак....във следващият сън!

Искрено ваш симулатор (симулант?) - Георги Бончев

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Плоскоземни идиоти са се появили и в България!

18 март 2018

Паранормална игра: криеница с кукла

Тази игра идва от Япония, където е позната под името Хитори Какуренбо. За целта ви е нужна плюшена играчка. Извадете пухът от нея и я напълнете с ориз, както и с части от ноктите ви. Зашийте куклата с червен конец, а остатъка от конеца омотайте около нея.

Трябва да дадете някакво име на тази играчка (Психо Корни Нинова е добро име). Поставете куклата във вана пълна с вода. Изгасете всички светлини, но оставете телевизора включен. Напълнете устата си със солена вода, но не я преглъщайте. Скрийте се някъде за известно време. След малко излезте и тръгнете да търсите играчката, която вероятно няма вече да е във ваната. Докато я търсите, вслушвайте се във звуците идващи от телевизора, той може да ви даде насоки или да ви предупреди за опасност.

Когато намерите куклата, изсипете водата от устата си върху нея. Изчакайте играчката да изсъхне, след което я изгорете.

Източник

17 март 2018

Читателски преживявания: продължения на стари истории и снимка

На 1 септември 2017 публикувах тази статия:

Читателски преживявания в затънтено село

Същата читателка наскоро ми разказа в Туитър какво се е случило през лятото, но което тя разбрала едва сега. Идват ѝ на гости цяла тайфа нейни познати.

"Вечерта стояхме до късно на верандата, на мен не ми беше особено приятна компанията им, по едно време ми стана безкрайно досадно и реших да си легна. Не съм сигурна към колко часа е било, но беше доста късно."

На сутринта жената намерила цялата група заспали и скупчени в едно единствено помещение на къщата.

"След като се събудиха, нямаше и час и си тръгнаха с думите "махай се от тук" или нещо подобно, не мога да си спомня точно. Помислих си "тези пък за какви се имат, че да ми говорят така!?". И без това им бях бясна. Дори не се сбогувах с тях когато си тръгнаха."

Едва наскоро, когато читателката дошла в София, тя разбрала защо всъщност така скоростно са се изнесли.

"Вечерта, в която са стояли на верандата са забелязали нещо странно. Едно от момчетата се вторачило в далечината близо до едно поле и казал с тих глас " ей там има нещо". Всички си помислили,че е видял някакво животно. Той отново им казал "Вижте, там има нещо бяло и ни гледа". Всички погледнали. В далечината стояла бяла сянка вторачена в тях. След като въпросното момче светнало с фенера на телефона това "нещо" изчезнало. Веднага след това се прибрали в къщата и не посмяли да заспят до ранни зори. Историята не свършва до тук. В двора бях направила малко импровизирано огнище заградено с ламарина за да не хвърчи жар от вятъра. През цялата нощ, тайфата не могла да заспи от блъскане по ламарината. Попитах дали не е имало силен вятър, но думкането по ламарината е звучало като удари от мъжки юмруци. Погледнали през прозореца - нямало жива душа навън. Думкането продължило до сутринта. След като се развиделило, масата на верандата била преместена."

***************************************

А това е моята собствена история, която публикувах през 2013:


Не знам дали има връзка със следващата читателска история или е просто съвпадение, че действието се развива в същия софийски квартал. Всъщност двата случая са в блокове, които са сравнително близко. Дали същият полтъргайст, с който аз се сблъсках някога, се е преместил или квартала е направо "свърталище на паранормални сили"?

Директно копирам пратеното ми:

"Здравей ! История от преди минути може да ти се стори скучна, но мен доста ме впечатли. В момента съм в София. Легнах си преди малко. Тъкмо се мъчех да заспя докато изведнъж не започнаха да се чуват странни шумове от разместване на предмети в стаята. Размърдах се от кревата след като този шум спря. Веднага щом пак си легнах пак започна същият този шум. Станах, всичко си беше на мястото. Чуха се леки стъпки като човек, който се движи по чорапи и се отдалечи към вратата на стаята. Станах да изпуша една цигара, в кухнята нямаше никакви следи от влизане с взлом или нещо подобно. Всичко си беше съвсем на място."

***************************************

А това е една снимка, която едно момиче си е направила, докато била сама у тях. После видяла, че зад нея в другото помещение има някакъв човек. Бъг в телефона ли е това?


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Читателски истории