23 февруари 2018

Читателски истории

Действието и на двете истории се случва в София.

Загуба на време

Първата история ми се случи през 1989 г. през лятото, края на юни или началото на юли. Бях студентка и бях на изпит от лятната сесия в ТУ (тогава все още ВМЕИ). По принцип имах навик да се явявам от последните, но този път имах много малко дни до следващия изпит и да не губя половин ден в чакане, отидох и се явих първа. Взех изпита. Изпитът започна около 8:00 часа, аз съм излязла от аудиторията някъде преди 10:00 ч. Вместо да тръгна в посока да се прибирам, кой знае защо тръгнах по шосето към "Младост" пред Лесотехническия институт, където даже няма тротоар. Какво съм правила след това не знам, следващият ми спомен е от 12:00-12 и нещо часа. Бях на Орлов мост пред подлеза, пред бившия хотел "Царевец" (сега е някаква банка) и набирах номер по уличен телефонен автомат с монети (тогава имаше такива). Обадих се на познат да се похваля за взетия изпит. Какво съм правила и къде съм била през тези два-три часа между тръгването по шосето и стигането до Орлов мост и досега не знам. Не знам и как съм стигнала от шосето за "Младост" до Орлов мост – дали съм вървяла пеша, в какъв автобус или трамвай съм се качвала и т.н. Историята прилича на загуба на време.

Странният изпит по кормуване

Историята се развива през 1998 г., в първата половина на октомври, май беше 9 октомври. Бях на изпит по кормуване и много се притеснявах, защото определено не можех да карам добре. Взех листовките и дойде ред да се качваме в колата за кормуването. С мен се паднаха две млади момчета, доста наперени, явно можеха да карат. Аз помолих да седна първа на изпит, с идеята да не ме сравняват с явно по-можещите момчета. Направо с ужас хванах кормилото и скоростния лост. И тогава стана чудото. Сякаш нещо или някаква сила започна да ми движи ръцете. Имах чувството, че съм като в някаква мъгла и нещо плавно и внимателно извършва с ръцете ми точно каквото трябва. Спряхме на едно кръстовище, пропуснах една баба да мине, после продължих без да ми гасне колата или да объркам скоростите. Изпитващият ми помогна да заобиколя някаква голяма боклукчийска кола, която се яви ненадейно по пътя. После пак нещото ми задвижи ръцете. Карах или по-точно нещо караше чрез мен по малките улички, които следваха. Катаджията ми каза да спра. Паркирах много успешно пак с помощта на нещото. Взех шофьорския изпит, получих книжка. След изпита бях в някаква тиха еуфория, известно време отново като в мъгла. Към вечерта се почувствах много изтощена. На другия ден бях болна, развих бронхопневмония. Нещото сякаш си беше взело данъка като ми изцеди енергията и силите. Въпреки, че имам книжка, никога повече не съм карала кола. И досега си мисля, че сякаш някаква сила взе изпита по кормуване вместо мен.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Читателска история - полтъргайст, зла сянка, странен човек (Бусманци)




Две читателски истории от Панагюрище - полтъргайст и светещи очи




Читателска история - Мистериозни огнени кръгове (Пловдив)

Няма коментари:

Публикуване на коментар