15 януари 2018

Случаи на спонтанни телепортации - част IV

На 12 юни 2008 човек оставя странен коментар в един руски онлайн форум. Той твърди, че през 1967 е служил в Казахстан, на около 3800 км от родната му Москва, пътуването с влак е 3 и половина дни. Било време да се уволнява от казармата и тъкмо бил излязъл от щаба на частта, където му били издали съответните документи освобождаващи го от служба. Предстояло му да си вземе пътните книжа, без които нямало как да пропътува всичкото това разстояние, все пак това е по времето на СССР.

Ето какво разказва човекът:

Лейтенант Тихончик спря до мен с мотора си и ми предложи да ме закара (до там където ще ми издадат документите за път). Аз се качих зад него...и пропаднах в непрогледна тъмнина. Нищо не можех да видя, не знаех къде се намирам, но чух женски глас да казва "Не вдигай шум с обувките си! Тук не е Виетнам." В следващият момент зрението ми се възвърна и видях, че съм в Москва, близо до дома си. Бе 8 вечерта, а когато излизах от щаба бе 5 - което е на практика едно и също, защото между двете места има 3 часа разлика. С голяма радост се прибрах у нас.

**********

Последният случай е съвсем пресен - от октомври 2017 и за него май дори писаха тук-там по българските медии. В Южна Африка 61-годишен мъж постъпва в болница за спешна операция. След нея го настаняват в болнична стая за възстановяване. Една сестра, която се грижи за него, излиза за малко от стаята и когато се връща, пациентът го няма. Търсят го из болницата, но не го намират, сам не би могъл да стане, камо ли да избяга. Едва след 13 дни намират трупа му - в неизползвана част на болницата, в ниша между панелите на тавана. Как се е озовал там, никой не знае.

Източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар