25 януари 2018

Сборна статия с читателски истории

Миналото лято имах загуба на време - цели 8 минути. Беше 23:32 часа, отидох до кухнята САМО да пия вода, нищо друго, не съм се замотавал или заглеждал в нещо, и връщайки се часовника на лаптопа показваше 23:40. Събота беше, ясно помня, не бях изморен, нито недоспал, за да не съм догледал. Оттогава често следях един линк, показващ точното време и ми се е случвало много пъти временно секундите да спират, насичат, или по 1-2 минути да прескачат. Естествено, отдадох го на интернета, макар че сигнала ми е отличен а скоростта - бърза, но и от служебния комп. на работата същото ми правеше.

**********************

Искам са споделя история която ми се случи преди две години на 24.12 срещу 25.12 . С баба ми бяхме излязли на двора (живеем в къща с двор). По едно време погледнахме нагоре и видяхме ярка светлина в небето. Светеше много силно в червен цвят и се движеше много бързо. Изкючено е да беше дрон. "То" не издаваше никакъв звук. Гледахме го определено време докато изчезна. Все още не можем да си обясним какво е било това.

**********************

Следва нещо като продължение по тези две статии:

Читателска история: времева аномалия

Читателски истории - отново зловеща мъгла и призрак на бабичка

Хайде с 2 изречения ще ти драсна какво ми се случи на 30.12.2016 г. Вече бях започнал работа, и на този ден, предвид навечерието на Новата година, работихме до обяд. Бях взел и заплата, пуснаха ни в 12 часа, весело ми беше, празнично. Не ми се прибираше у нас, и тъй като времето беше слънчево и приятно реших да се разходя и.....като кон с капаци пак в посока поделението. Само че не по черния път, по който с майка ми преживяхме забавянето на времето през 2011, а покрай самата ограда на поделението, откъм селото, южната му страна. Беше обедно време, чуваха се гласове на хора от поделението и макар да не ги виждах, ми беше спокойно и с бавна крачка се наслаждавах на декемврийското слънце. Не знам колко съм повървял, около 20-30 минути, и изведнъж гласовете замлъкнаха и настана тишина. Помислих си, че най-вероятно им е свършила обедната почивка или са ги пуснали и тях. Между другото като се разхождах, през 2-3 минути поглеждах часовника си (нали бях патил вече), но всичко си беше наред - времето си течеше с нормалния темп. Макар гласовете да замлъкнаха, поне времето беше слънчево и тихо, и частично бях спокоен, макар все пак тишината да породи известно безпокойство у мен. Казах си, че ще повървя още стотина метра до една огромна топола до оградата на поделението и се връщам. Както си вървях, изведнъж  внезапен вихър ли се появи, но маса сухи листа се вдигна от земята и тръгнаха към мен. Как да го обясня - все едно някой с лопата рине сняг на скорост, тичайки. И пак изведнъж - нямаше грам вятър до този момент, нито полъх дори, а изведнъж - от нищото заформила се вихрушка вдигна сухи листа на около метър височина. Но не спираловидна вихрушка а....някаква странна, невиждана дотогава от мен. И тук може да прозвучи смешно, но виждайки как листната маса тръгва скоростно право към мен (не въртейки се както торнадото, а напредвайки като оформен правоъгълник), аз се обърнах и хукнах да бягам. Обзе ме страх и паника, защото не го очаквах това. Със сигурност съм изглеждал смешен отстрани, но на страха очите са големи, а краката - дълги. Бягах докато стигнах главния път и видях хора. Тогава си отдъхнах. Преживях един вид дежа вю, макар и по-различно. От тогава - 30.12.2016 г. досега - не съм доближавал това място - нито черния път, нито поделението, и нямам и намерение. Без значение има ли мъгла, няма ли, с компания ли съм. Твърде много станаха неприятните случки от това място. 

Това е историята,  не знам каква беше тази листна маса и как така от нищото се завихри вихрушка и я вдигна в неестествена форма и то право срещу мен. Единственото логично обяснение, което ми хрумва е че в близост има плитко дере, което периодично пресъхва. Но то е много малко и плитко, долчето в което е дерето, е много плитко. Освен там да се е завихрило нещо. Но местността безспорно си е аномална зона.

**********************

Накрая 3 снимки от един изоставен хотел. Читателят обеща да прати и историята, но така и нищо не получих. Сякаш се вижда някакво същество.




**********************

Здравей,сетих се за една история преди много готини,не е измислица,повечето хора ме считат за странна,когато разказвам:

Бях на 4 години и си играех на двора на село.Погледнах към небето,което беше ясно и видях икона на Богородица,оформена от облаците.Извиках баба ми,но докато тя излезе,трудно подвижна е,иконата беше изчезнала.Когато гледах иконата в небето,изпитвах силна радост или емоция подобна на гледането на природна картина.

1 коментар:

  1. Както виждате и по-"обикновени" истории намират място в блога. Така че не се притеснявайте да ми пращате ваши случаи,

    ОтговорИзтриване