23 януари 2018

Читателска история - полтъргайст в Обеля

Това е още една история пратена ми от В., който ми прати и първата случка от поредицата (за Бусманци). Има още един материал, който ще подготвя благодарение на В. За да не си помислите, че всичко е измислица, ще дам някои уточнения. Трите истории са събрани от В. в продължение на 2 години, през това време почти не сме си писали или виждали (познавам го лично). Като истински ентусиаст, той ги е записвал и пазил за времето, когато ще има възможност да ми ги прати. Благодаря му за това. Дори си мисля дали да не го помоля той изцяло да поеме получаването на читателски истории за блога. Аз твърде често съм в лоши състояния, труден съм за намиране, вече не влизам в скайп и не съм комуникативен като цяло.

А за описания тук случай, знам още от времето когато се развиваше през 2015. Дори планирахме да ходим в този апартамент....но определени хора не проявиха достатъчно сериозност и всичко пропадна - докато се накумим, момчето се наплаши достатъчно и напусна от там. Няма да допусна същото да се случи и с Бусманци!!!

Тази история ми я разказа мой съсед и приятел, случилото му се датира от периода май-юни 2015 година. Всичко започнало през април 2015. Съседа ми, тогава на 20 години, си намира работа в София и съответно почва да си търси квартира. След няколко огледа, вниманието му привлича двустайно апартаментче в кв. "Обеля", на смешно ниска цена. Това е основното което го привлича. (Винаги, ама винаги при наем на квартира, ниска ли е цената, значи има уловка). 

Началото на май месец се нанася. Първите дни всичко било спокойно - багажи, преместване и прочие детайли. След десетина дни обаче, прибирайки се от работа след 18 часа, забелязал, че дрехите му не са така, както ги е оставил сутринта. Първият път когато забелязал това, блузата му била паднала от стола, на който била метната. Логично не обърнал внимание, сметнал че просто се е свлякла. Следващите дни и седмици обаче ще забележи и по-драстични и необичайни размествания. Например - връхните му дрехи са на другия край на леглото и разхвърляни, а той сутрин прилежно ги сгъвал, възглавницата му се намирала на средата на леглото, дори чехлите му се намирали на срещуположните ъгли в стаята. И така - всеки ден. Ставайки сутрин - си оправял леглото, сгъвал дрехите си оставяйки ги или на стола, или на леглото, чехлите една до друга под леглото, а прибирайки се - всичко в безпорядък, разместено, намачкано и не на мястото си. Прозорци, врати - заключени, нито котка или куче е имал, за да направят това. 

Естествено, обезпокоен, първо помислил че е собственика на жилището или негов близък. Логично, те са имали ключ. Но ми спомена, че собственикът живеел в другия край на София и едва ли би се разкарвал и то през работно време, за да му разхвърля. Съседът ми почнал да експериментира, оставяйки монети, дребни и по-едри банкноти на видни места, за да установи дали мотива за това не е кражба. Но като се прибирал - парите и лаптопа му непокътнати, а дрехите - разгънати и раздалечени една от друга. Веднъж ми каза, че дори завивката му била разгъната. Но на самото легло не личало да е лежал/спал някой. Все още си мислел че е човек, някой или идва да рови от скука и келешлък, или...си води компания (съдейки по разхвърляните дрехи и легло). Звъннал на собственика и ядосано му обяснил какво заварва всеки ден. Онзи му се кълнял, че последните седмици дори не бил идвал в квартала, нито бил давал ключа си от квартирата на друг. (За това твърдение аз имам известно съмнение). Същевременно, всяка вечер съседът ми започнал да усеща странна миризма на тютюн. Много силна и натрапчива. Прозорците и вратите затворени, нямало от къде да влезе, самият той не пушел, нито от дрехите му идвала миризмата, но била супер остра, носеща се на талази. Освен това, започнал да усеща чуждо присъствие, някой сякаш постоянно го наблюдавал. (Питали са ме дали това не е внушение, защото е субективно усещане, но просто се усеща когато някой/нещо те наблюдава). Момчето безпричинно изпитвало страх, притеснение, неспокоен сън. Не му се стояло сам в квартирата. Спял на запалена лапма. Все още логично го отдавал на новата работа, на преместването от малкия град в огромната София, новата среда и колектив. Но дори и работния му ден да минавал добре и зареждащ с позитивни емоции, прибирайки се в квартирата си...моментално ставал унил, потиснат, настроението му се скапвало и го обземал непонятен страх. И всеки ден - разместените дрехи и натрапчивата миризма на тютюн, започнали да го карат да напусне квартирата. 

Всички логични обяснения били изчерпани. Според него ставало дума или за полтъргайст, или за дух на починал човек (пушач). Пак разговарял със собственика, тактично го попитал преди кой е живял тук, умирал ли е някой, онзи му отговорил, че само майка му е живяла, но поради напреднала възраст я бил взел при себе си. (На мой въпрос за баща си собственика нищо не казал, което поражда допълнителни съмнения у мен, дали той не е покойника-пушач). 

Съседа ми почнал да си пътува, едва 1 месец след като се бил нанесъл. Рано ставал, но поне се наспивал спокойно. И така - 2-3 седмици, когато една вечер бил на рожден ден на негов колега. Нямало как, трябвало да преспи в квартирата. С огромно нежелание отишъл, към 2 през нощта е било, съблякъл се набързо и отивайки към тоалетната, в коридорчето забелязал неголям облак дим, просто да се рее из пространството. На височината на очите. Осезаем облак дим, от нищо не предизвикан. В първите моменти обзет от паника, вцепенен на място, помислил че е крадец или човек. Но като се поокопитил, осъзнал че няма как облака дим да е оставен от човек, тъй като в двете стаи и тоалетната нямало абсолютно никой, прибирайки се бил проверил. Същата вечер спал при своя братовчедка, студентка в общежитията на "Студентски град". Събрал си багажа и почнал да си пътува.

Историята за жалост, има недотам хубав завършек. След случката, момчето претърпя коренна промяна в поведението си. Не знам дали поради преживяното, но след случката момчето стана много затворено и саможиво. Ние сме съседни къщи, дори се падаме трети братовчеди. И макар да е 10 години по-малък, смея да твърдя че бяхме приятели, освен съседи. За съжаление след преживяното, той се откъсна от света, почна да не общува с никого, освен със семейството си, в стаята му се появиха плътни завеси, които бяха пуснати денонощно, странеше от приятели и съседи, дори на терасата не излизаше. Разговарял съм с негови бивши съученици и приятели, и те са изумени от факта, че безпричинно ги избягва и страни от тях. Вероятно случката му се е отразила, дано да не съм прав. Преди това беше весело, общително и с чувство за хумор момче. Към днешна дата, това му състояние продължава. Макар и да звучи невероятно, безпричинно ме блокира от скайп и от социалната мрежа. Не съм се карал с него или накърнил по никакъв начин. Близките му отказват да дават каквато и да е информация за него. Над 2 години успешно се крие от моя и от съседските погледи, адски странно и нелогично. Дали това странно и социопатично поведение е резултат от преживяното от него...остава загадка...

7 коментара:

  1. Оф, стана ми кофти за момчето, сигурно това му е повлияло или не дай Боже да се е "прикачило" към него това нещо и още да не го оставя на мира

    ОтговорИзтриване
  2. Много интересна поредица истории. Според мен момчето е видяло нещо повече, което не желае да сподели.

    ОтговорИзтриване
  3. Тези истории винаги са будели в мен най-голямо любопитсво. Мисля , че духът е още с него в кошмарите му. Преживявала съм такива неща и знам ,че винаги трябва време за да се оттърсиш от тях. Търси отговор, не му дава покой. Аз съм жена със сериозна кариера . На 30 години семейна . Вярвам защото съм го изпитвала. Подлагах се на регресии , ходих по врачки, но истината е че смърта не е края. Била съм в клинична смърт за 5 минути , вярвайте ми тунела , светлината уссещанията са реални

    ОтговорИзтриване
  4. Защо винаги вашите коментари са в 3 и 30. Сранен час .......

    ОтговорИзтриване
  5. И аз доста съм се чудил за часът :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Призовал съм един демон, който ми служи и пуска статиите всяка нощ в дяволския час....

      Изтриване