21 януари 2018

Две читателски истории от Панагюрище - полтъргайст и светещи очи

Значи аз съм от София, тук си живея, а в Панагюрище имам роднини и ходя да кажем често там. Преди 3 години лятото ходихме заедно с един приятел там на почивка малко да избягаме от шумният и напрегнат град. Там живее леля ми, къщата е голяма и е основно от тухли направена и има 3 или 4 етажа, не съм сигурен ще ви излъжа. Отидохме, настанихме се, всичко беше супер, забавлявахме се, всичко беше както трябва. Едната вечер излезнахме на хубаво време да се разходим и да релаксираме. Преди да излезнем отидох до тоалетната (а относно къщата..тя е доста страховита,призрачна и страшничка), та отидох до тоалетната понеже тя е на горния етаж и беше се постъмнило вече. Светнах лампата и като излизахме я загазих, за да не харчи излишен ток и енергия. Излезнахме ние разхождахме се и по едно време установих че съм си забравил слушалките, защото съм свикнал да си ги нося винаги с мен и да си пускам музичка от телефона и казах на моя приятел ще го нарека Р. да ме изчака на центъра и че ще изтърча до къщата тя е на 5-6 мин., да си взема слушалките и се връщам веднага. Тръгнах, вече стигнах почти до къщата и забелязвам с ужас, че лампата която я бях загазил светеше. Настръхнаха ми косите, защото много добре помня че я бях загасил, само да уточня - леля ми през това време беше отишла в София при роднини и ние бяхме сами там, така че няма кой и какво да я светнало. Много се стреснах, взех си слушалките и излезнах, правихме каквото правихме, хапнахме и вече беше станало 1-2 през нощта и решихме да се прибираме. Взехме си от един денонощен магазин чипсове и разни сокове и бяхме решили да си пуснем филм. Прибрахме се, изтеглихме си един филм, страшен беше и загасихме всичко, а преди да излезем бяхме обядвали и бяхме оставили съдовете в мивката, защото ни мързеше да ги мием. Пуснахме си филма и се съсредоточихме в него и по него време чувам нещо в кухнята да се изтропва все едно някой взима съдовете и ги хвърля в мивката. Казах си какво толкова, после продължихме да гледаме и след 5-6 мин. започна обилно да се тропа все едно някой мести съдовете в мивката и беше доста неприятно и гадно за слушане защото ставаше по-силно и накрая си викаме абе какво става. Излезнахме да видим в кухнята какво по дяволите става и от къде идва това тропане, отидохме в кухнята светнахме - няма нищо, всичко си е по мястото, няма нищо нередно, нищо разместено, нищо паднало, нищо - абсолютно нищо..след това догледахме филма и легнахме и заспах адски трудно постоянно се чуваха някакви тропания. Горе на горните етажи се чуваха, нещо като стъпки, а те са празни от години няма нищо там освен купчина стари мебели..заспах адски трудно,и въпреки това не установихме от какво бяха причинени тези шумове и тропания и това местене на съдовете..

Другата история пак е от Панагюрище, но тя е по-скорошна от началото на Декември месец тази година. Пак бяхме отишли с моя приятел там при леля ми за 3-4 дни,всичко беше точно, леля ми понеже има куче от тези овчарските кучета и едната вечер решихме да го разходим, нещо като нощна разходка си направихме ,обикаляхме града, беше много приятно и решихме да отидем до Големия паметник. Зад него има пътека, която влиза в гората, вървиш малко по нея и излизаш на едно малко паметниче и после от това паметниче само надолу се излиза на къщите,но пътеката е доста страховита особено през нощта в гората и ние идиотите какво да правим решаваме да минем през пътеката в 23:00 нощеска. Тръгнахме ние, през цялото време светех с фенерчето на телефона, стигнахме до малкия паметник и тръгнахме надолу да се прибираме. Пътеката излиза до един трафопост и там има къщи и вече почти когато бяхме на трафопоста из отзад се чу някакво шумтене откъм дърветата и храстите. Светнах натам с телефона, видяха се очи,все едно бяха коне, но какво ще правят коне в 23;00 в гората? Това не е нормално и понеже знаете кучетата реагират на всякакви такива странни звуци и тем подобно, най-странното беше че..КУЧЕТО НЕ РЕАГИРА НА ЗВУЦИТЕ И НА ШУМТЕНЕТО на тези "коне" очите му блестяха и се отразяваха в светлината на фенерчето и то ме гледаше право в очите..според мен това не бяха коне а някакви други създания..и възможно най-бързо си запалихме джапанките и си тръгнахме!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар