19 януари 2018

Читателска история - полтъргайст, зла сянка, странен човек (Бусманци)

Започвам нова поредица от статии, такава досега не съм правил - с читателски истории. Обикновено читателските преживявания ги събирам и ги публикувам на 1-во число всеки месец. Този път обаче се насъбраха доста и реших да почна с публикуването им. Изказът в долната история е от първо лице, но не я разказвам аз, а човекът, който ми я изпрати, нека го наречем В., той е редовен читател на блога и голям ентусиаст.

Тази случка се разиграва лятото на 2017 г. Описаното се е случило на мой добър приятел от детството и макар и малко, "закачи" и мен. Със сигурност мога да кажа, че това ми беше най-необяснимото преживяване за 2017 година. С него се познаваме от деца, той е на 31, а аз - на 32. 

Седмици наред, като се виждахме вечер на по биричка, усещах че с приятеля ми нещо не е наред. Изглеждаше потиснат, стресиран от нещо. Макар да се познаваме от над 20 години, не се престрашавах да питам директно. Имах само свои предположения, свързани с трудности в работата му, в личен план и прочие догадки. Определено нещо не беше наред, по принцип е приказлив, с чувство за хумор, но беше очевидно че сега от седмици нещо го мъчи. Най-голямо беше учудването ми когато забелязах на задната седалка в автомобила му завивка и възглавница. Още седмица се сдържах, но най-накрая го попитах за какво е това нещо, при положение че има четиристаен обзаведен апартамент, в който живее сам. 

"Не питай" - беше отговорът му. Аз обаче продължих да го питам с аргумента "Нали затова са приятелите - за съвет, за опора". 

"Не ми се стои в апартамента", ми отговори сухо. 

"Защо, напомня ти на някого ли, тъга ли ти навява" - продължавам къде тактично, къде не, да питам аз. Преди години родителите му починаха, така че най-логично беше това да е причината. 

Отговори ми че не това е причината, просто не му се стояло там. Аз се досетих че има нещо по-дълбоко от това, но той така и не се престрашаваше да сподели. 

Въртях от всички посоки: "Давай, викам му, изплюй камъчето, та дори и да е нещо смахнато, призраци да не те гонят" - спонтанно издрънках аз, казвайки го повече на майтап това, с цел да го предразположа да сподели. На лицето му не се изписа усмивка, а само бледо каменно изражение. Каза ми че ще го помисля за луд, но заразказва с треперещ глас. 

Той (няма да му споменавам името) по професия е електротехник. Много качествено работи, и е много търсен, както в родния ни град, който е близо до София, така и от околността. От пролетта обаче, започна работа във фирма за електрообзавеждане в столицата. Уикендите работи и на частно, визитки си е извадил, обяви си е пуснал, въобще не скучае човека нито ден. И така една събота юли месец, по телефона му звъни момче, което моли приятеля ми да отиде до с. Бусманци (на около десетина км от София //Г.Б.: дал съм уточнение в края на материала) за да му прокара ток в някакво помещение. С голямо нежелание той тръгва, като се надява да не е някоя шега и да му вържат тенекия. Стигайки селото, приятеля ми звъни, момчето му казва да кара към центъра където се срещат. 

"Още като го видях, усетих някакво необяснимо чувство на несигурност и смут", ми сподели той. Момчето било меко казано странно - и на външен вид, и като държание. С жълто-сиво изпито лице, съсухрено, възрастта му не може да се определи, около 25, но изглеждало по-голямо. С една вехта и скъсана бозава тениска било облечено. Не било от малцинствата - отговор на мой въпрос. "Но още при вида му, нещо в мен алармира и аз вече съжалявах че бих толкова път, още преди да ме е завел до обекта, който щях да електрифицирам". 

Момчето го завело в една порутена едностайна къщичка в края на селото и поискало да му свърже една лампа и един контакт вътре. Било учило за обущар и искало да пригоди помещението като работилничка. 

 "Не се представи въобще, говореше тихо, почти шепнешком, въобще тръпки ме побиха само от него" - ми каза приятеля ми. А най-интересното....му предстояло. После приятеля ми ще се сети, че момчето не прекрачило прага на къщичката. От прага му посочило с ръка къде иска да се монтират лампата и контакта. Приятеля ми тогава не обърнал внимание, и се заел. А момчето си тръгнало, измрънкало че има друга работа. 

Още прекрачвайки прага, приятеля ми усетил тягостно чувство. Денят бил горещ и слънчев - юли месец, но в тая къщурка нито слънце огрявало, нито било топло, а напротив - мрачно и хладно, но най-вече доста зловещо. И тихо. По принцип приятеля ми е доста хладнокръвен, от малък е останал сирак и сам се бори в живота и се справя, не е от плашливите. И така - първото странно нещо, което го изумило било това, че никой от акумулаторните му инструменти - бормашина, шлайф, винтоверт - не работел. А батериите им бил заредил предната вечер. Супер озадачен, той подхванал да кърти и пробива на ръка. 

"Постоянно", казва, "имах чувството че някой ми диша във врата и стои зад мен, обръщах се няколко пъти, но нямаше никой. Само зловеща тишина, полумрак и неестествен за юли месец студ вътре в стаята". Питал се, съботен ден къде са тия хора, вили на софиянци имаше - нито глас, нито стон - от птица, от стада. Адски угнетяващо. 

Криво-ляво подготвил стената за контакта, и се заел с монтирането на крушка на тавана. През цялото време ледена пот го обливала и сърцето му биело лудо. Посегнал да вземе сгъваемата стълба, но я нямало вътре. Кълне се че я е внесъл, заедно с останалите си инструменти в куфара. Излизайки, стълбата била подпряна на стената отвън. А докато работел, оставяйки отвертка или чук встрани от себе си, ги намирал от другата си страна и дори зад себе си. Тръпки го полазили, не, това не беше внушение ми каза, нито халюцинация, защото не беше горещо в стаята. Нито пък от преумора. 

"Ледена пот ме обливаше на талази, час по-скоро исках да си тръгна оттам, определено имаше нещо, някакво невидимо враждебно присъствие". Разказвайки ми това, аз онемял от чутото, той направи кратка пауза. Усещах, че има и още нещо. 

С омекнали от страх колене се покачил на стълбата. 

"Ръцете ми трепереха, казва, усещах че нещо ме наблюдава и сърцето ми щеше да се пръсне. "Чудех се дали да не си тръгна, но все пак реших да довърша започнатото". 

Така покачен на стълбата и монтирайки крушката, изведнъж нещо бутнало рязко стълбата и той паднал. 

"Ужаса, който изпитах, не го пожелавам и на най-върлия си враг", каза. Тотална паника и блокаж го обзела. Заозъртал се във всички посоки, но нищо. В първите моменти не можел да се изправи, вцепенен от ужас, все още неосъзнаващ какво му се било случило току що. Добре че било ниско, около метър и половина и падайки не се наранил. 

Този ужас прелял чашата, приятеля ми си събрал набързо инструментите, хвърлил ги на седалката, за да не губи време при отварянето на багажника и дал газ. Забравил рулетката си и една отвертка, но не му пукало. 

"Пулса сигурно ми беше 200, прибирайки се към София. Когато се прибрах, часове гледах в една точка, все още не можейки да осъзная какво точно ми се беше случило, с какво се бях сблъскал". Със сигурност с нещо зло - му отговорих аз. 

След няколко часа в несвяст, се поопомнил и звъннал на момчето. Отсреща се чуло едно глухо и безгласно "Да" - като от отвъдното. С треперещ глас го излъгал, че инсталацията е стара и изгоряла и че е невъзможно да се монтира каквото и да било. Момчето му затворило без да продума. Още по-мистериозно и зловещо се почувствал. Кое ли било това момче...изглеждало като призрак. Самото то знаело ли е за нещото, спотайващо се там, усещало ли е присъствието му...все въпроси без отговор. Кой нормален човек би си отворил работилница в обитавано от полтъргайст помещение...? Никой и носа си не би подал. Според мен е знаело, поради това и не е прекрачило прага, но това пък обезмисля целта му да отвори работилница. Най-вероятно е искало да постегне що годе къщурката и да я продаде. Или пък....стигнах и по-далеч в предположенията си - нарочно е довело приятеля ми, под предлог да свърже ток, за да може това нещо да се лепне за приятеля ми и така онзи да се отърве от него. И понеже не е успял да примами никой друг, видял е обявата на приятеля ми и му е позвънял. Попитах го дали не е снимал къщичката, но на фона на преживяното, кой ще мисли за снимки, беж да те няма. 

През следващите дни и седмици, ще спи на запалена лампа - ми сподели приятеля. Ужаса с който се е сблъскал няма аналог, "нещо зло успешно ме прогони оттам", ми каза. През следващите дни не е на себе си, и дори работата и колегите не му помагат да се посъвземе.

Историята му не свършва дотук. Докато приятеля ми разказваше зловещата случка, а аз слушах настръхнал, забелязах че непрекъснато се озърташе със страх в очите. Не го попитах защо. Да спомена, че той ми разказва историята в колата му, беше късно вечерта, улицата пуста, само нощни пеперуди прехвърчаха под уличните лампи. 

Изведнъж ми каза, че му се били събрали много гадни случки, че не издържал. Казвайки това, погледа му се вторачи уплашено напред. Отвърнах му: "Братле какво ти става, плашиш и мене, пребледня все едно си видял това момче" - опитвайки се да вкарам някаква шега и насила усмихвайки се аз. Останах потресен, че той не реагира на думите ми, а продължи да гледа напред с ужас в очите. При това.....аз, аз се вцепених, не смеех да погледна нататък. Все пак стрелнах с очи и, мамка му, някакъв черен силует се стрелна покрай колата. Отвърнах му, "сега вече успя да ме уплашиш и мен, вкара ме във филма". Той пак никаква реакция. 

С повишен пулс и адреналин, успях да се овладея, та нали сме големи мъже, стараех се да не се поддам на неговата истерия, но съм почти убеден че видях някакъв черен силует, макар за части от секундата. Заради това ли му казвам, спиш в колата, в нея ли се чувстваш по-сигурен ? Отвърна ми да сменим темата, че цяла вечер с това ме бил занимавал. Повече не обели дума за това, а аз предполагам, че тази черна сянка му се е явила в апартамента и го е ужасила. Предположих че нещо е тръгнало с него като е избягал от онова място. 

Казах му да пробва със светена вода, да поръси себе си, жилището си. Аз съм християнин, на църква го водих и дали от това, но след около месец нещата се успокоиха. Постепенно забрави зловещата случка и вече живее пълноценно. Не отварям дума за това вече. Но това което видях, дали беше плод на самовнушение, тъй като бях под влияние на разказа, дали беше нещо свръхестествено...не знам. Но страха ме скова сериозно.

Завършвам с нещо, случило ми се на по-следващия ден след разказа му. Не знам дали има връзка с разказа на приятеля ми, дано да няма. Ставайки сутринта, на пръстите на лявата ръка имах следи като от засъхнала кал. Но май не беше кал. Това адски много ме озадачи, защото преди лягане си измих зъбите и щях да забележа мръсотията. Още по-странното беше, че не се отми с топла вода и сапун, дори с гъба пробвах. Успях да го изчистя с голяма доза кореселин и много търкане. Е, следващите седмици спах на затворен прозорец, макар да бе средата на юли. Радвам се, че до края на 2017 нищо необяснимо не ми се случи.

*****************

Г.Б.: Тази история силно ме заинтригува и затова поговорих допълнително с В. 

На въпроса ми за повече подробности за сянката: 

В.: Много бързо се стрелна покрай автомобила и се изпари в нищото - по средата на улицата, не се сля с друга сянка - примерно хвърляна от уличен стълб или от дувар, просто изчезна изпарявайки се. Беше осветено от уличните лампи.

Г.Б.: онзи ми е странен....какъв ли е бил?

В.: страшен външен вид, даже по-скоро на призрак приличал отколкото на човек от плът и кръв. По неговото описание ми се изправи косата, аз бих отказал виждайки такъв - окъсан, но приятеля ми го е съжалил, защото е помислил че и той е сирак като него, че иска да си изкарва хляба с обущарство....наивен е приятеля ми и един вид го е съжалил. не съм споменал че приятеля ми го е закарал с колата си до тая къщурка, Б. се казва приятеля ми, вика че докато го возел, онзи дума не обелил и това го стреснало още тогава.

Г.Б.: онзи питал ли е за пари? може би не знаеш? Но ако дори не е питал колко ще му струва, нещата стават още по-съмнителни. Всеки като вика майстори, първо пита това. Ако не е питал...или е бил супер богат и парите са нямали значение (което не ми се вярва с този външен вид)...или от самото начало не му е била целта да има инсталация там, а някаква друга.

В.: сега се сетих, че зададох този въпрос на Б., и той ми каза че онзи питал още по телефона колко ще му струва, но Б. му отговорил че като дойде на място ще прецени, според степента на сложност и консумативите които ще са нужни. Така че е питал, но ...след като го е завел там не е питал, а е духнал. Не е бил циганин, това го споменах, не е миришел на мръсно - и това питах, неестествено се е държал, сякаш гузен е бил. Душемето било изкъртено.....вратата и тя изгнила, Б. вика има къде къде по-луксозни и стегнати обори и плевни от тая порутена къщурка, вероятно от турско време с 2 малки прозорчета 3 на 3, един етаж и една стая. Нито предверие имало, нито коридор, от вратата влизаш направо в единствената стая. Вика керемидите хванали били лишеи, мъх, в смисъл от десетилетия необитавана, то си личеше. Въздуха беше толкова тежък ми каза, все едно дишаш ацетон. Но и на мен не са ми напълно ясни мотивите на това призрачно момче.

Г.Б: да е практикуващ некромансър? Да е призовал нещо и да види дали ще се лепне? И мястото на призоваването да е било тази постройка, която е идеална за такива неща. Тоест  може и да е безстопанствена постройката, а то я представя че уж е негова собственост...още от самото начало си помислих, че може въобще да не е негова собственост.

В.: КАК НЕ МИ БЕШЕ ХРУМНАЛО ДОСЕГА! Хипотезата ти има смисъл, а и по цвета на лицето му, предполагам е наркоман - пепеляв цвят, изпито, слабо. Може да е правил и ритуал за лесна печалба, за да се снабдява с дрога, обачее....нещо друго е дошло, ....гадая си. Даже не се е представил тоя, Б. му подал ръка за здрависване, тоя го гледал като зомби.

А за бутането на стълбата го питах няколко пъти - викам му - сам каза че душемето било изгнило и полуизкъртено, да не е поддало то и да си паднал увери ме че не е, стълбата я бил застопорил стабилно.

Оставя отвертката до себе си, за върше лустер-клема, след 10 секунди я няма до него, обръща се - на метър зад гърба му, вика няма как да съм си внушил, ако се е търкулила, ще чуе звука.

****************

Г.Б: Бусманци не е на 10 км от София, вероятно Б. е имал в предвид, че е на 10 км от квартирата му. Това бивше село от десетина и повече години се води квартал на София. Ако не се лъжа автобус 10 ходи до там, имаше и марширутки. Освен това лесно се стиха и пеша до него от квартал Дружба 1. Ходил съм по различни поводи в това село поне 2-3 пъти. Имах дори един колега от там, но отдавна загубих връзка. Смятам да отида през тази година до Бусманци и да потърся въпросната схлупена постройка. Има ли желаещи да организираме експедиция?

10 коментара:

  1. Призраците се "прикрепват" към предмети, който са им били любими при живее и ако го вземеш само тогава може да тръгне с теб (призрака). В случая може приятеля ти да е взел нещо от къщата дори и прашинка да е и затова да е тръгнало с него.

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесна статия, интригуваща история. Щом сянката си е "показала рогата" още веднага пред електротехника, това говори за смел и много опасен демон. За безобиден и търсещ помощ дух не може да се говори, още повече, че сянката не е "заключена" в рамките на тази "работилница", ами има възможност да "скита".

    Жоро, ако имаш възможност, намери информация дали е имало някакви звукови аномалии по време на престоя на обекта. Смях, откъслечни звуци, ръмжене.

    Брой ме за експедицията.

    ОтговорИзтриване
  3. Брой и мен за експедицията. Като я организираш пиши на мейл adrian.dilov@abv.bg - влизам всеки ден по няколко пъти.

    ОтговорИзтриване
  4. Брой и мен за експедицията, ще кажа и на един приятел запален по окултното. Аз се казвам Асен, а имейла ми е thebest_95@abv.bg

    ОтговорИзтриване
  5. Ок, ще ви имам в предвид. Не знам до колко е добра идея да си оставяте имейлите тук. Ще измисля друг вариант за връзка. Може дори пак да си инсталирам скайп.

    ОтговорИзтриване
  6. Експедиция?! До Луната? В Бусманци вили няма. Това да не е Бояна... Само да вметна, че аз живея от дете тук.

    ОтговорИзтриване
  7. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Само да вметна, не трябва много акъл, за да се сетиш, че коментарите се модерират и чакат за одобрение, не беше нужно да пишеш 5+ частично или напълно еднакви коментари.

      А схлупени къщи има, лично съм виждал.

      Изтриване
  8. Браво Жоре,много интересна история.Въпреки,че на колегата хич не му е било забавно,видял се е в чудо направо.И съм сигурен,че колегата не лъже и не си измисля,чувал съм подобни истории и от други колеги,изпитвал съм и лично подобни усещания,макар и далеч,далеч не като тези на няколко пъти,на подобни места.Имам предвид мазета,сутерени,тавани,ателиета и тям подобни в стари къщи и кооперации при това по центъра на София.Бих разказал и още ама много ще стане дълъг поста.
    Брой ме и мен за експедицията,съвсем близо съм до Бусманци,в Дружба.Krumur@gmail.com :)

    ОтговорИзтриване
  9. И аз съм за ако нещо се решите и организирате пишете ми на мейл icaki.1998@abv.bg

    ОтговорИзтриване