31 януари 2018

Историята на НЛО-изследователя Джон Форд

Джон Форд е американец, който в началото на 90-те години е сътрудник на мрежата за изследвания на НЛО известна като MUFON. Той е голям ентусиаст и наистина многообещаващ изследовател. Той разследва няколко забележителни случая, включително и предполагаемото паднало НЛО в района на Саутхевън Парк, Шърли, Ню Йорк (24 ноември 1992).

На 12 юли 1996 Джон е арестуван с обвинението, че е планирал да убие трима местни политици. За много НЛО-любители и други изследователи цялата история е скалъпена. Според полицията Джон Форд е мислил да ги очисти като добави радий в пастите им за зъби. Това е слабо радиоактивен елемент и за да умре някой от радиационно облъчване причинено от него, трябва години и дори десетилетия на ред да е подложен на неговото влияние. На практика няма как Джон да убие тримата политици по този начин.

Дори щатският съд признава тази версия за несъстоятелна и отказва да съди Форд. Той обаче не е освободен. Пратен е в психиатрична клиника, където се намира вече повече от 20 години.

Според мнозина това е конспирация. Те смятат, че Джон се е натъкнал на нещо свръхсекретно при своите НЛО-проучвания и затова властите са се погрижили да не се разприказва. Е, този път не са го убили (както се предполага, че са направили с други изследователи), смилили са се и са го затворили завинаги в лудница.

От години тече кампания опитваща се да издейства освобождаване на Джон Форд, дано постигне успех.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Стивън Кинг ли е убиецът на Джон Ленън?




5 НЛО случая от Туумба, Австралия




Автентичен НЛО запис от американските военни

30 януари 2018

Хипатия - мистериозният камък намерен в Египет

Камъкът Хипатия е намерен в пустинята в южен Египет през 1996 от човек на име Али Баракат. Той е едва няколко сантиметра в диаметър и по-скоро би трябвало да го наричаме "камъче", а не "камък". Освен това отдавна не е цял, а разбит на по-малки фрагменти - това е направено, за да може да се изследва състава му. Основният му цвят е тъмно сив, с цветни светли петна.


Предполага се, че Хипатия идва от космоса. Повечето метеори достигнали до Земята са изгладени основно от силикати с малки количества въглерод. Египетският камък има точно обратната структура - много въглерод с малко силикати.


От къде идва името? Камъкът е толкова забележителен, че учените са решили да го кръстят на една не по-малко забележителна жена - Хипатия Александрийска, живяла през 4 в. Тя е смятана за първата жена с големи заслуги към физиката, математиката, философията и астрономията. Убита е от разярена тълпа християни, които смятали науката за вредна.


Египетското камъче съдържа не какви да е въглеводороди, а основно полиароматни такива. Полиароматните въглероди са били основното вещество в космоса преди формирането на нашата слънчева система и именно затова се смята, че Хипатия е по-стар от Слънцето! Ако това е вярно, Хипатия ще е единственият камък от онзи далечен период от време (5 милиарда години), не разполагаме с нищо по-старо. Метеорите, които сега падат на Земята, макар да са на милиони години, са се формирали след образуването на Слънчевата система.

Смята се, че Хипатия е паднал на Земята преди 28 милиона години. За това се съди по огромните количества от така нареченото "либийско пустинно стъкло" (на долната снимка), намерени на същото място, където е намерен и камъка Хипатия. Възрастта на това стъкло е оценена на 28 милиона години и се предполага, че се е образувало от разтопен пясък нагрят при удар на космическо тяло. Вероятно същият удар донесъл Хипатия на Земята.

Източник 1 и Източник 2


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Посетител от друга звездна система - астероид или...?




Все повече ледени метеори падат върху къщи в Калифорния




Използвали ли са древните цивилизации Слънцето за рязане на камъни?

29 януари 2018

Цуробе Отоши - гигантската глава от Япония

На японски името на този странен криптид означава "падащ като ведро на кладенец". Според легендите Цуробе Отоши се среща в гъстите гори, особено иглолистните. Месояден е, като предпочита да се храни с хора - смачкани от самия него.

Тези същества на външен вид приличат на глави без тяло - човешки, по-рядко демонични. Размерите са им различни - от 20 сантиметра до 2 метра. Понякога дори имат вид на огнени топки падащи от дърветата. Не е случайно, че се навъртат около горските пътеки. Те причакват човек или животно да мине отдолу и внезапно се мятат върху него. След като се нахранят, отново се качват на дървото (не е добре обяснено как точно правят това).

Понякога, когато не са гладни, премазват хора и животни просто за удоволствие. Друг път просто пускат камъни или ведра върху тях (ведра пускат ведра, има ирония). Понякога пеят, смеят се зловещо или предизвикват смелчаците да се пробват да минат под тях.

В някои части на Япония легендата разказва, че Цуробе Отоши са предимно единаци, докато на други разказите са, че ловуват на групи.

Източник

Това същество донякъде ми заприлича на американския криптид Слайд Рок Болтър. Още от началото на 19-век дървосекачи в Колорадо започват да разправят за гиганския кит, който се спускал към тях от планинските хълмове с цел да ги изяде. После отново се качвал нагоре с помощта на куки. Защо в Япония и Америка имат подобни легенди?

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Мравки могат да се телепортират?




Снимка на летяща манта (скат)?




От архивите: змията-цвете от Африка

28 януари 2018

КИНО МИСТЕРИКА - епизод 9 (28.1.2018)

След кратко прекъсване, кино рубриката на блога се завръща.

The Image (1969)

Това черно-бяло късометражно филмче разказва за един художник и оживялото негово творение. Това е първата филмова роля на Дейвид Бауи (в образа на творението). Всичко, в което участва Бауи, е странно, не се съмнявайте, че и тук е така.

Времетраене: 13:19 мин.
Език: няма диалог, само действие и музика



Следва трейлър за предстоящия да излезе на 18 май 2018 филм на ужасите "Slender Man".



Завършвам с един трейлър за вече излязъл филм - Colossal (2017). На пръв поглед прилича на типичен източноазиатски филм с огромни чудовища - подобно на Годзила. Всъщност това е комедия. Чудовището появило се в Корея се управлява подсъзнателно на телепатично ниво от психично нестабилна жена на другия край на света.



ПОДОБНИ СТАТИИ:




КИНО МИСТЕРИКА - епизод 6 (24.12.2017)




КИНО МИСТЕРИКА - епизод 7 (31.12.2017)

27 януари 2018

Читателска история - Мистериозни огнени кръгове (Пловдив)

Последната (засега) история, която достигна до "Мистерика" благодарение на В. (май няма смисъл да му крия името, то във видеото го споменават). Ще се радвам и за в бъдеще да е такъв ентусиаст и да събира материали за блога.

Случка с моя добра приятелка, към разказа си е заснела и клип. Станалото се разиграва септември 2017 година в град Пловдив. Момичето (на 29 г.) живее под наем на 9 етаж в кооперация в ж.к. "Тракия". Една топла септемврийска вечер, си седяла на терасата, загледана в Родопите. Между 23:30 и 00:00 ч. обаче, се случва нещо странно, което я уплаши сериозно. 

Както си седи на терасата, чува котката си да мяуче жално. Мислейки, че няма храна, тя влиза вътре, но купичката и е пълна. Същевременно я чула да мяуче...от гардероба. Сподели ми, че котаракът и е на 13 години, изключително умен (виждал съм го, наистина е умен), и досега само 2-3 пъти се е крил там, и винаги когато е бил уплашен от нещо. 

Отива с купичката до гардероба да го подмами да излезе, но четириногото се било заровило в дрехите и въпреки опитите и, отказало да излезе. Всичко това - влизането и в стаята от терасата и случката с котката трае не повече от 5 минути, ми каза тя. 

Смутена от странното поведение на котарака си, тя излязла пак на терасата и потръпнала от ужас. Два огромни огнени кръга, появили се изведнъж от нищото, горели с пълна сила на метри от кооперацията и. По нейна преценка, диаметърът им бил 30-40 метра. 

"Буквално се вкамених от ужас", ми каза. Допреди 5 минути нямало нищо, а самият парцел където горели огньовете бил ограден с висока телена ограда, доколкото знаела, щели да строят нова кооперация там. Тя от 3 години е на квартира там и никога не е виждала на това място да играят деца, да се мотаят бездомници или въобще други хора. И как така спонтанно бил избухнал огъня. Сякаш извънземно дело, ми каза. Спомням си, че преди да забележи огньовете си пишехме, а когато забеляза кръговете веднага ме набра по телефона, изключително разстроена, изведнъж беше изпаднала в непонятна паника и страх, хлипайки ме помоли да стоя с нея на телефона, тъй като тогава беше самичка в квартирата. 

Заявявам, че момичето не е някоя плашлива и превзета лигла, а от типа "мъжкарана" е, силен характер е и въобще не се стряска лесно, но сега...беше ужасена. Веднага свърза странното поведение на котката си и горящите кръгове, животните имат изострени сетива за тези неща и ги усещат своевременно. Освен това ми казва по телефона, че непонятно за нея изпитва освен страх, и силно главоболие, гадене и изтръпване на крайниците. Това ме озадачи и мен, дори и аз се притесних, изпращайки ми клипа. През цялото време ме държи на телефона и ми обяснява през сълзи. Аз опитах да я успокоя, къде с шега, къде не, че симптомите и са от превъзбуда, от пренапрежение в следствие на видяното. 

Казах и да отиде и да погледне небето за странни светлини. Нищо не видя през прозореца. Даже заключи и вратата на стаята си, каза, че ако и тока спре...ще получи удар. Тя вярва в извънземни, опасяваше се, тъй като е на последния етаж, да не стане нещо. От години се познаваме, никога не я бях виждал в подобно състояние, а момичето е кораво. Така и не успях да я успокоя при 4-часовия ни разговор. Добре че на другия ден не бях на работа, тъй като до 4 сутринта ме държа на телефона, но нали "приятел в нужда се познава". 

След това, близо месец и държа влага преживяното и оставайки сама, спеше на запалена лампа. Предполагам че огнените кръгове имат логично обяснение - че все пак най-вероятно това "явление" е дело на човек, но...съмненията остават...


26 януари 2018

Досиета 2017: всичко останало

Тази година няма да има отделни статии за тези теми:

Досиета 2016: читателски истории

Досиета 2016: проучвания и експерименти

Досиета 2016: археология и предсказания

Досиета 2016: игри + филми

Поради новата работа, на която се хванах, нямах време за провеждане на експерименти, а читателските истории бяха доста по-малко от предишни години.

В сферата на археологията най-интересното откритие бе засеченото стрито помещение в Хеопсовата пирамида.




А на компютърния фронт се появи ранзъмуеър, който е и игра.

Ранзъмуеърите заключват файловете на компютъра ви и не ви дават достъп докато не платите определена сума като откуп (обикновено чрез виртуалната валута Биткойн).

Rensenware обаче не е като другите подобни зловредни приложения. Той заключва файловете ви, но не иска пари, иска да играете на японската игра Touhou Seirensen, Ако успеете да постигнете двеста милиона точки на "лунатично" ниво на трудност, файловете ви ще бъдат отключени.

Rensenware е дело на корейски ученик, който дори твърди, че е пуснал софтуера без да иска в Мрежата. Извинил се е и е пуснал нов код, който оправя засегнатите компютри.

Източник


ТОВА бе последната обзорна статия. Да видим до година ще има ли по-интересни и добри събития...ако доживеем.

25 януари 2018

Сборна статия с читателски истории

Миналото лято имах загуба на време - цели 8 минути. Беше 23:32 часа, отидох до кухнята САМО да пия вода, нищо друго, не съм се замотавал или заглеждал в нещо, и връщайки се часовника на лаптопа показваше 23:40. Събота беше, ясно помня, не бях изморен, нито недоспал, за да не съм догледал. Оттогава често следях един линк, показващ точното време и ми се е случвало много пъти временно секундите да спират, насичат, или по 1-2 минути да прескачат. Естествено, отдадох го на интернета, макар че сигнала ми е отличен а скоростта - бърза, но и от служебния комп. на работата същото ми правеше.

**********************

Искам са споделя история която ми се случи преди две години на 24.12 срещу 25.12 . С баба ми бяхме излязли на двора (живеем в къща с двор). По едно време погледнахме нагоре и видяхме ярка светлина в небето. Светеше много силно в червен цвят и се движеше много бързо. Изкючено е да беше дрон. "То" не издаваше никакъв звук. Гледахме го определено време докато изчезна. Все още не можем да си обясним какво е било това.

**********************

Следва нещо като продължение по тези две статии:

Читателска история: времева аномалия

Читателски истории - отново зловеща мъгла и призрак на бабичка

Хайде с 2 изречения ще ти драсна какво ми се случи на 30.12.2016 г. Вече бях започнал работа, и на този ден, предвид навечерието на Новата година, работихме до обяд. Бях взел и заплата, пуснаха ни в 12 часа, весело ми беше, празнично. Не ми се прибираше у нас, и тъй като времето беше слънчево и приятно реших да се разходя и.....като кон с капаци пак в посока поделението. Само че не по черния път, по който с майка ми преживяхме забавянето на времето през 2011, а покрай самата ограда на поделението, откъм селото, южната му страна. Беше обедно време, чуваха се гласове на хора от поделението и макар да не ги виждах, ми беше спокойно и с бавна крачка се наслаждавах на декемврийското слънце. Не знам колко съм повървял, около 20-30 минути, и изведнъж гласовете замлъкнаха и настана тишина. Помислих си, че най-вероятно им е свършила обедната почивка или са ги пуснали и тях. Между другото като се разхождах, през 2-3 минути поглеждах часовника си (нали бях патил вече), но всичко си беше наред - времето си течеше с нормалния темп. Макар гласовете да замлъкнаха, поне времето беше слънчево и тихо, и частично бях спокоен, макар все пак тишината да породи известно безпокойство у мен. Казах си, че ще повървя още стотина метра до една огромна топола до оградата на поделението и се връщам. Както си вървях, изведнъж  внезапен вихър ли се появи, но маса сухи листа се вдигна от земята и тръгнаха към мен. Как да го обясня - все едно някой с лопата рине сняг на скорост, тичайки. И пак изведнъж - нямаше грам вятър до този момент, нито полъх дори, а изведнъж - от нищото заформила се вихрушка вдигна сухи листа на около метър височина. Но не спираловидна вихрушка а....някаква странна, невиждана дотогава от мен. И тук може да прозвучи смешно, но виждайки как листната маса тръгва скоростно право към мен (не въртейки се както торнадото, а напредвайки като оформен правоъгълник), аз се обърнах и хукнах да бягам. Обзе ме страх и паника, защото не го очаквах това. Със сигурност съм изглеждал смешен отстрани, но на страха очите са големи, а краката - дълги. Бягах докато стигнах главния път и видях хора. Тогава си отдъхнах. Преживях един вид дежа вю, макар и по-различно. От тогава - 30.12.2016 г. досега - не съм доближавал това място - нито черния път, нито поделението, и нямам и намерение. Без значение има ли мъгла, няма ли, с компания ли съм. Твърде много станаха неприятните случки от това място. 

Това е историята,  не знам каква беше тази листна маса и как така от нищото се завихри вихрушка и я вдигна в неестествена форма и то право срещу мен. Единственото логично обяснение, което ми хрумва е че в близост има плитко дере, което периодично пресъхва. Но то е много малко и плитко, долчето в което е дерето, е много плитко. Освен там да се е завихрило нещо. Но местността безспорно си е аномална зона.

**********************

Накрая 3 снимки от един изоставен хотел. Читателят обеща да прати и историята, но така и нищо не получих. Сякаш се вижда някакво същество.




**********************

Здравей,сетих се за една история преди много готини,не е измислица,повечето хора ме считат за странна,когато разказвам:

Бях на 4 години и си играех на двора на село.Погледнах към небето,което беше ясно и видях икона на Богородица,оформена от облаците.Извиках баба ми,но докато тя излезе,трудно подвижна е,иконата беше изчезнала.Когато гледах иконата в небето,изпитвах силна радост или емоция подобна на гледането на природна картина.

24 януари 2018

Досиета 2017: криптиди + животни

Статиите от миналата година:

Досиета 2016: криптиди + изчезвания

Досиета 2016: животни

От пролетта на миналата година постепенно взеха да се появяват съобщения за видян странен летящ хуманоид в град Чикаго, САЩ. Ето едно типично свидетелство:

Към 2 през нощта стигнах района на Международния продуктов пазар. Докато вървях през паркинга видях 4-5 човека, които се взираха в небето. Погледнах нагоре и видях най-големия бухал, който някога съм виждал. Беше по-висок от мен. Бе напълно черен, с изключение на очите му, които проблясваха като очи на котка (жълтеникаво-червено). Остана в небето минута-две, след което отлетя, но едва когато няколко човека взеха да го замерят с камъни. Не мисля, че бе наистина бухал, бе нещо друго. (Източник)

През следващите дни и месеци ще се появяват все повече подобни случаи. "Чикагският Мотман", както беше наречен, ще бъде виждан по всяко време на денонощието - по светло, по тъмно, от множество свидетели и от единични лица. Първоначално бях много заинтригуван от случая, но постепенно взех сериозно да се съмнявам. Как толкова много хора ще го срещат и никой няма да го снима? Та днес всеки има смартфон, някои имат по два.

Най-накрая, след дълго чакане и това се случи. Появи се първата снимка на фантома от Чикаго. Но тя вместо да разсее съмненията, само ги затвърди. Май си имаме работа с нечия измама. Снимката е твърде неясна и на практика може да е всичко.



(Източник)

Следва снимка на (може би) Неси, шотландското водно чудовище живеещо е езерото Лох Нес (източник):



А това е видео претендиращо да показва легендарния Бигфут. Заснето е през юли 2017 в американския щат Мисури.



Отново през лятото (м. август), но в Канада, бяха заснети тези странни летящи същества (източник)





Да обърнем внимание и на "нормалните" животни, макар че в следващата новина няма много нормално. По принцип не харесвам много разграничението между официални признати животни и криптиди.

Екип от Университета в Калифорния е създал нов вид оси чрез генно модифициране. За основа са използвали генома на осата Nasonia vitripennis. Новополученият вид има червени очи (за щастие не светят, но предполагам ще изглеждат като светещи, когато отразяват светлината). Тези особени очи могат да се предават на следващите поколения. Представям си когато тези оси бъдат изпуснати от лабораторията в дивата природа. Хората ще разказват как са видели малки феи или дори мини-мотман. Впрочем, една от теориите за Мотман е именно такава - че е резултат от секретен научен експеримент. (Източник)

И един доста странен случай от Япония. Наскоро една жена намерила старата си майка кървяща в леглото с множество прорезни рани на лицето. Полицията веднага дошла и започнала да разследва инцидентът като опит за убийство. Старицата, която е на 82, не може да става от леглото и не може да говори, така че няма как да обясни какво е станало. Разследващите обаче не открили следи от взлом. Тогава забелязали, че нараняванията много приличат на одрасквания от котка. Затова изловили всички улични котки навъртащи се около къщата. Наистина открили по лапите на една от тях следи от нещо наподобяващо кръв. (Източник)

Завършвам с едно куриозно видео от Канада. Морски лъв завлича малко момиче във водата. За щастие детето е спасено.


23 януари 2018

Читателска история - полтъргайст в Обеля

Това е още една история пратена ми от В., който ми прати и първата случка от поредицата (за Бусманци). Има още един материал, който ще подготвя благодарение на В. За да не си помислите, че всичко е измислица, ще дам някои уточнения. Трите истории са събрани от В. в продължение на 2 години, през това време почти не сме си писали или виждали (познавам го лично). Като истински ентусиаст, той ги е записвал и пазил за времето, когато ще има възможност да ми ги прати. Благодаря му за това. Дори си мисля дали да не го помоля той изцяло да поеме получаването на читателски истории за блога. Аз твърде често съм в лоши състояния, труден съм за намиране, вече не влизам в скайп и не съм комуникативен като цяло.

А за описания тук случай, знам още от времето когато се развиваше през 2015. Дори планирахме да ходим в този апартамент....но определени хора не проявиха достатъчно сериозност и всичко пропадна - докато се накумим, момчето се наплаши достатъчно и напусна от там. Няма да допусна същото да се случи и с Бусманци!!!

Тази история ми я разказа мой съсед и приятел, случилото му се датира от периода май-юни 2015 година. Всичко започнало през април 2015. Съседа ми, тогава на 20 години, си намира работа в София и съответно почва да си търси квартира. След няколко огледа, вниманието му привлича двустайно апартаментче в кв. "Обеля", на смешно ниска цена. Това е основното което го привлича. (Винаги, ама винаги при наем на квартира, ниска ли е цената, значи има уловка). 

Началото на май месец се нанася. Първите дни всичко било спокойно - багажи, преместване и прочие детайли. След десетина дни обаче, прибирайки се от работа след 18 часа, забелязал, че дрехите му не са така, както ги е оставил сутринта. Първият път когато забелязал това, блузата му била паднала от стола, на който била метната. Логично не обърнал внимание, сметнал че просто се е свлякла. Следващите дни и седмици обаче ще забележи и по-драстични и необичайни размествания. Например - връхните му дрехи са на другия край на леглото и разхвърляни, а той сутрин прилежно ги сгъвал, възглавницата му се намирала на средата на леглото, дори чехлите му се намирали на срещуположните ъгли в стаята. И така - всеки ден. Ставайки сутрин - си оправял леглото, сгъвал дрехите си оставяйки ги или на стола, или на леглото, чехлите една до друга под леглото, а прибирайки се - всичко в безпорядък, разместено, намачкано и не на мястото си. Прозорци, врати - заключени, нито котка или куче е имал, за да направят това. 

Естествено, обезпокоен, първо помислил че е собственика на жилището или негов близък. Логично, те са имали ключ. Но ми спомена, че собственикът живеел в другия край на София и едва ли би се разкарвал и то през работно време, за да му разхвърля. Съседът ми почнал да експериментира, оставяйки монети, дребни и по-едри банкноти на видни места, за да установи дали мотива за това не е кражба. Но като се прибирал - парите и лаптопа му непокътнати, а дрехите - разгънати и раздалечени една от друга. Веднъж ми каза, че дори завивката му била разгъната. Но на самото легло не личало да е лежал/спал някой. Все още си мислел че е човек, някой или идва да рови от скука и келешлък, или...си води компания (съдейки по разхвърляните дрехи и легло). Звъннал на собственика и ядосано му обяснил какво заварва всеки ден. Онзи му се кълнял, че последните седмици дори не бил идвал в квартала, нито бил давал ключа си от квартирата на друг. (За това твърдение аз имам известно съмнение). Същевременно, всяка вечер съседът ми започнал да усеща странна миризма на тютюн. Много силна и натрапчива. Прозорците и вратите затворени, нямало от къде да влезе, самият той не пушел, нито от дрехите му идвала миризмата, но била супер остра, носеща се на талази. Освен това, започнал да усеща чуждо присъствие, някой сякаш постоянно го наблюдавал. (Питали са ме дали това не е внушение, защото е субективно усещане, но просто се усеща когато някой/нещо те наблюдава). Момчето безпричинно изпитвало страх, притеснение, неспокоен сън. Не му се стояло сам в квартирата. Спял на запалена лапма. Все още логично го отдавал на новата работа, на преместването от малкия град в огромната София, новата среда и колектив. Но дори и работния му ден да минавал добре и зареждащ с позитивни емоции, прибирайки се в квартирата си...моментално ставал унил, потиснат, настроението му се скапвало и го обземал непонятен страх. И всеки ден - разместените дрехи и натрапчивата миризма на тютюн, започнали да го карат да напусне квартирата. 

Всички логични обяснения били изчерпани. Според него ставало дума или за полтъргайст, или за дух на починал човек (пушач). Пак разговарял със собственика, тактично го попитал преди кой е живял тук, умирал ли е някой, онзи му отговорил, че само майка му е живяла, но поради напреднала възраст я бил взел при себе си. (На мой въпрос за баща си собственика нищо не казал, което поражда допълнителни съмнения у мен, дали той не е покойника-пушач). 

Съседа ми почнал да си пътува, едва 1 месец след като се бил нанесъл. Рано ставал, но поне се наспивал спокойно. И така - 2-3 седмици, когато една вечер бил на рожден ден на негов колега. Нямало как, трябвало да преспи в квартирата. С огромно нежелание отишъл, към 2 през нощта е било, съблякъл се набързо и отивайки към тоалетната, в коридорчето забелязал неголям облак дим, просто да се рее из пространството. На височината на очите. Осезаем облак дим, от нищо не предизвикан. В първите моменти обзет от паника, вцепенен на място, помислил че е крадец или човек. Но като се поокопитил, осъзнал че няма как облака дим да е оставен от човек, тъй като в двете стаи и тоалетната нямало абсолютно никой, прибирайки се бил проверил. Същата вечер спал при своя братовчедка, студентка в общежитията на "Студентски град". Събрал си багажа и почнал да си пътува.

Историята за жалост, има недотам хубав завършек. След случката, момчето претърпя коренна промяна в поведението си. Не знам дали поради преживяното, но след случката момчето стана много затворено и саможиво. Ние сме съседни къщи, дори се падаме трети братовчеди. И макар да е 10 години по-малък, смея да твърдя че бяхме приятели, освен съседи. За съжаление след преживяното, той се откъсна от света, почна да не общува с никого, освен със семейството си, в стаята му се появиха плътни завеси, които бяха пуснати денонощно, странеше от приятели и съседи, дори на терасата не излизаше. Разговарял съм с негови бивши съученици и приятели, и те са изумени от факта, че безпричинно ги избягва и страни от тях. Вероятно случката му се е отразила, дано да не съм прав. Преди това беше весело, общително и с чувство за хумор момче. Към днешна дата, това му състояние продължава. Макар и да звучи невероятно, безпричинно ме блокира от скайп и от социалната мрежа. Не съм се карал с него или накърнил по никакъв начин. Близките му отказват да дават каквато и да е информация за него. Над 2 години успешно се крие от моя и от съседските погледи, адски странно и нелогично. Дали това странно и социопатично поведение е резултат от преживяното от него...остава загадка...

22 януари 2018

Досиета 2017: паранормални същества

Статията от миналата година:

Досиета 2016: паранормални същества

Историята на тази снимка от Северна Ирландия е следната. Жена разхождала кучето си в гората Сливеанора (Slieveanorra) в Северна Ирландия. Внезапно то застинало на едно място, вперило поглед в определена точка сред дърветата. Жената се приближила към това място, но не видяла нищо. Все пак решила да направи снимка. Едва по-късно погледнала снимката и немалко се изплашила - на фотографията се виждало нещо странно. (Източник)


През 2017 се появи и една доста съмнителна новина, че в Манчестър са били арестувани две от така наречените "деца с черни очи".



Месец по-късно (през май) наистина бе арестувана една жена с изцяло черни очи. Това обаче по-скоро се оказа вид татуировка, а не нещо паранормално. (Източник)



През март се случи нещо много интересно. Мишел Темер, настоящият президент на Бразилия, напусна президентската резиденция и заедно със съпругата си и 7-годишният им син се преместиха в резиденцията предназначена за вицепрезидента. Темер обяснил, че се изнася заради "лоши вибрации" и дори духове. (Източник)

Долната снимка е от Пакистан или Индия (източниците се разминават). Според някои това е съществото познато като банши. (Източник)


Тази снимка пък е направена на 16 юли 2017 от човек чието хоби е да снима небето с надеждата да заснеме някое НЛО. Той прави това от 7 години и това определено е най-странната снимка, която е правил някога. Прави между 800 и 1500 произволни снимки на ден. Обикновено около една на хиляда показва нещо странно, което не е видял, докато е снимал. Хващал е металически летателни апарати (класически НЛО), био-форми и неопределени небесни аномалии, но такова странно същество не е виждал. Птица в полет? Насекомо? Не прилича много.

Източник


Следва видео на полтъргайст заснето в мотелска стая в Тексас, САЩ.



Най-нашумелият случай на 2017 бе така нареченият "Скъпи Дейвид". Призрачното момче, което уж се появявало в апартамента на един човек в Ню Йорк. На него съм посветил две статии в блога, но реших в този обзор да не преразказвам случая, защото все повече нещата отиват към това, че става въпрос за измама. В следващата подборка ще обърна внимание обаче на друга вероятна измама - Чикагският Мотман.

21 януари 2018

Две читателски истории от Панагюрище - полтъргайст и светещи очи

Значи аз съм от София, тук си живея, а в Панагюрище имам роднини и ходя да кажем често там. Преди 3 години лятото ходихме заедно с един приятел там на почивка малко да избягаме от шумният и напрегнат град. Там живее леля ми, къщата е голяма и е основно от тухли направена и има 3 или 4 етажа, не съм сигурен ще ви излъжа. Отидохме, настанихме се, всичко беше супер, забавлявахме се, всичко беше както трябва. Едната вечер излезнахме на хубаво време да се разходим и да релаксираме. Преди да излезнем отидох до тоалетната (а относно къщата..тя е доста страховита,призрачна и страшничка), та отидох до тоалетната понеже тя е на горния етаж и беше се постъмнило вече. Светнах лампата и като излизахме я загазих, за да не харчи излишен ток и енергия. Излезнахме ние разхождахме се и по едно време установих че съм си забравил слушалките, защото съм свикнал да си ги нося винаги с мен и да си пускам музичка от телефона и казах на моя приятел ще го нарека Р. да ме изчака на центъра и че ще изтърча до къщата тя е на 5-6 мин., да си взема слушалките и се връщам веднага. Тръгнах, вече стигнах почти до къщата и забелязвам с ужас, че лампата която я бях загазил светеше. Настръхнаха ми косите, защото много добре помня че я бях загасил, само да уточня - леля ми през това време беше отишла в София при роднини и ние бяхме сами там, така че няма кой и какво да я светнало. Много се стреснах, взех си слушалките и излезнах, правихме каквото правихме, хапнахме и вече беше станало 1-2 през нощта и решихме да се прибираме. Взехме си от един денонощен магазин чипсове и разни сокове и бяхме решили да си пуснем филм. Прибрахме се, изтеглихме си един филм, страшен беше и загасихме всичко, а преди да излезем бяхме обядвали и бяхме оставили съдовете в мивката, защото ни мързеше да ги мием. Пуснахме си филма и се съсредоточихме в него и по него време чувам нещо в кухнята да се изтропва все едно някой взима съдовете и ги хвърля в мивката. Казах си какво толкова, после продължихме да гледаме и след 5-6 мин. започна обилно да се тропа все едно някой мести съдовете в мивката и беше доста неприятно и гадно за слушане защото ставаше по-силно и накрая си викаме абе какво става. Излезнахме да видим в кухнята какво по дяволите става и от къде идва това тропане, отидохме в кухнята светнахме - няма нищо, всичко си е по мястото, няма нищо нередно, нищо разместено, нищо паднало, нищо - абсолютно нищо..след това догледахме филма и легнахме и заспах адски трудно постоянно се чуваха някакви тропания. Горе на горните етажи се чуваха, нещо като стъпки, а те са празни от години няма нищо там освен купчина стари мебели..заспах адски трудно,и въпреки това не установихме от какво бяха причинени тези шумове и тропания и това местене на съдовете..

Другата история пак е от Панагюрище, но тя е по-скорошна от началото на Декември месец тази година. Пак бяхме отишли с моя приятел там при леля ми за 3-4 дни,всичко беше точно, леля ми понеже има куче от тези овчарските кучета и едната вечер решихме да го разходим, нещо като нощна разходка си направихме ,обикаляхме града, беше много приятно и решихме да отидем до Големия паметник. Зад него има пътека, която влиза в гората, вървиш малко по нея и излизаш на едно малко паметниче и после от това паметниче само надолу се излиза на къщите,но пътеката е доста страховита особено през нощта в гората и ние идиотите какво да правим решаваме да минем през пътеката в 23:00 нощеска. Тръгнахме ние, през цялото време светех с фенерчето на телефона, стигнахме до малкия паметник и тръгнахме надолу да се прибираме. Пътеката излиза до един трафопост и там има къщи и вече почти когато бяхме на трафопоста из отзад се чу някакво шумтене откъм дърветата и храстите. Светнах натам с телефона, видяха се очи,все едно бяха коне, но какво ще правят коне в 23;00 в гората? Това не е нормално и понеже знаете кучетата реагират на всякакви такива странни звуци и тем подобно, най-странното беше че..КУЧЕТО НЕ РЕАГИРА НА ЗВУЦИТЕ И НА ШУМТЕНЕТО на тези "коне" очите му блестяха и се отразяваха в светлината на фенерчето и то ме гледаше право в очите..според мен това не бяха коне а някакви други създания..и възможно най-бързо си запалихме джапанките и си тръгнахме!!

20 януари 2018

Досиета 2017: изчезвания и други зловещи неща

Правя обединение на две теми. Миналата година зловещите истории бяха в самостоятелна статия:


А изчезванията бяха обединени с ... криптидите :D


Първата представена новина няма паранормален характер, но пак може да изкара нервите на някой посред нощ.

В Бъкингамшър, Англия са се появили детски статуи като тези от снимките.



Те се поставят край училищата от самите местни власти. Целта била водачите на автомобили да намаляват скоростта си, видят ли "децата". Цялата тази работа може да доведе до съвсем различен резултат и да произведе странични последици. Първо, може би в началото действително шофьорите ще намалят скоростта виждайки статуите. Скоро обаче ще привикнат с тях и въобще няма да обръщат внимание. Така в някой момент няма да забележат, че край пътя всъщност е застанало истинско дете, което в един момент ще се затича през улицата, но вече ще е късно. Втори момент - сега си представете, че не сте от Бъкингамшър, а просто минавате през града и то късно вечер. Естествено не знаете за статуите и виждате някакви зловещи деца да стоят неподвижно край пътя. Ще намалите ли? Напротив, най-вероятно ще натиснете газта и ще се изнесете колкото се може по-бързо от там, мислейки си, че сте срещнали нещо паранормално. После дори може да пишете за преживяването си в Интернет и така да се роди поредната легенда подобна на "децата с черни очи". Впрочем настоящата новина е много добър пример как се пораждат градските легенди.

Източник

Следващото видео също е от Великобритания и по-точно - от Шотландия. Вой на върколак ли е това?



Случай сякаш изваден от "Зоната на здрача". Жител на Майнхаузен, Германия се прибрал вкъщи и с голяма изненада видял, че някой е издигнал тухлена стена пред входната му врата. Човекът не е отсъствал дълго време, не е бил примерно на почивка в друга държава или в друг германски град. Той е бил на работа - нощна смяна. Буквално някой е иззидал стената за една нощ. Според някои това е шега на зевзек, но за мен е доста зловещо. Човекът е трябвало да вземе инструменти от съседите си, за да разбие стената и да се прибере у дома. (Източник)

И една история от Далечния Изток. Някакъв мъж от Токио много се дразнел на шума вдиган от децата от началното училище намиращо се близо до дома му. Затова решил да прибегне до нещо зловещо - проклятия!

Такеши Инаба (така се казва човекът) поставил сламена кукла на пешеходен мост, по който често минават учениците. В японската култура това е подобно на добре известните вуду кукли. До куклата е имало и бележка - "всички вие келемета, скачайте от моста и умирайте".

Властите взели това много на сериозно - издирили и арестували Такеши, който си признал всичко. Установило се, че преди това през времето е изпратил над 30 писма до училището, в които се оплаква от децата. Освен това вероятно той е издраскал няколко пейки в близкия парк с надписи "децата са твърде шумни".

На Такеши Инаба са повдигнати обвинения за сплашване.

Източник


На 27 март изчезва бразилският студент Бруно Боргес. Това по принцип не е нещо необичайно за Бразилия, където нивата на престъпност са високи. В този конкретен случай обаче има смущаващи детайли. Неговата стая е покрита от пода до тавана с писаници и символи обхващащи теми като окултното, извънземните и алхимията. Не ми стана съвсем ясно това стая в общежитие ли е или в неговия дом. Ако е второто, до онзи момент родителите не са ли забелязали, никога ли не са влизали в помещението?


Освен това Боргес е оставил и 12 шифрирани ръкописа, всеки номериран с големи червени латински букви. Полицията е открила, че един приятел на Бруно му е помогнал в шифрирането на текста. Оказва се, че изчезналият е смятал, че му е поставена тайна мисия от някакви по-висши същества. Освен това е търсел смисъла на живота и се е интересувал от астрални проекции (каквото и да значи това). Бруно е твърдял, че може да се "проектира" (в друго измерение? в друго място в пространството?), когато пожелае.


А в Крит откриха останките на изчезнал британец. Стивън Кук е на 20 години, когато изчезва в Крит през една лятна нощ през 2005-та. Той е на почивка на гръцкия остров заедно с други англичани. През въпросната вечер Кук напуска сам кръчмата, в която пие с приятели и от там следите му се губят.


Полицията извършва щателно проучване из цял Крит, но не открива нищо. Родителите на Стивън обявяват награда. През следващите месеци редица хора се обаждат, за да кажат, че са видели някой отговарящ на описанието на младежа. Твърди се, че той е забелязан или на самия Крит или на някой друг близък остров. Тези обаждания дават надежда, че Кук все още е жив. Теорията е, че той е бил ударен по главата от някой или сам е паднал и се е наранил, в следствие на което е загубил паметта си.

През 2015 властите разпространяват този фоторобот. Предполага се че така би изблеждал Кук на 30 години.


Изглежда обаче младият Кук е загинал още в нощта на изчезването си, поне според едно ново откритие. Наскоро един местен човек е наел фирма да почисти кладенеца намиращ се в имота му близо до мястото на изчезването. Работниците са открили на дъното цял човешки скелет, както и камера и кожен колан. Най-вероятно това е именно Стивън Кук, окончателно ще се разбере след медицинските изследвания. Странно, че този кладенец не е претърсен, когато полицията е издирвала младежа през 2005-та. А може би това е едно от онези загадъчни изчезвания, при които мъртвия човек се появява там където вече е търсено...

Източник

И 2017-та мина без да бъде намерен Ларс Митанк, чието изчезване е най-загадъчното случило се на територията на България. Аз и поне още един дългогодишен читател следим от близо всичко относно този човек.

19 януари 2018

Читателска история - полтъргайст, зла сянка, странен човек (Бусманци)

Започвам нова поредица от статии, такава досега не съм правил - с читателски истории. Обикновено читателските преживявания ги събирам и ги публикувам на 1-во число всеки месец. Този път обаче се насъбраха доста и реших да почна с публикуването им. Изказът в долната история е от първо лице, но не я разказвам аз, а човекът, който ми я изпрати, нека го наречем В., той е редовен читател на блога и голям ентусиаст.

Тази случка се разиграва лятото на 2017 г. Описаното се е случило на мой добър приятел от детството и макар и малко, "закачи" и мен. Със сигурност мога да кажа, че това ми беше най-необяснимото преживяване за 2017 година. С него се познаваме от деца, той е на 31, а аз - на 32. 

Седмици наред, като се виждахме вечер на по биричка, усещах че с приятеля ми нещо не е наред. Изглеждаше потиснат, стресиран от нещо. Макар да се познаваме от над 20 години, не се престрашавах да питам директно. Имах само свои предположения, свързани с трудности в работата му, в личен план и прочие догадки. Определено нещо не беше наред, по принцип е приказлив, с чувство за хумор, но беше очевидно че сега от седмици нещо го мъчи. Най-голямо беше учудването ми когато забелязах на задната седалка в автомобила му завивка и възглавница. Още седмица се сдържах, но най-накрая го попитах за какво е това нещо, при положение че има четиристаен обзаведен апартамент, в който живее сам. 

"Не питай" - беше отговорът му. Аз обаче продължих да го питам с аргумента "Нали затова са приятелите - за съвет, за опора". 

"Не ми се стои в апартамента", ми отговори сухо. 

"Защо, напомня ти на някого ли, тъга ли ти навява" - продължавам къде тактично, къде не, да питам аз. Преди години родителите му починаха, така че най-логично беше това да е причината. 

Отговори ми че не това е причината, просто не му се стояло там. Аз се досетих че има нещо по-дълбоко от това, но той така и не се престрашаваше да сподели. 

Въртях от всички посоки: "Давай, викам му, изплюй камъчето, та дори и да е нещо смахнато, призраци да не те гонят" - спонтанно издрънках аз, казвайки го повече на майтап това, с цел да го предразположа да сподели. На лицето му не се изписа усмивка, а само бледо каменно изражение. Каза ми че ще го помисля за луд, но заразказва с треперещ глас. 

Той (няма да му споменавам името) по професия е електротехник. Много качествено работи, и е много търсен, както в родния ни град, който е близо до София, така и от околността. От пролетта обаче, започна работа във фирма за електрообзавеждане в столицата. Уикендите работи и на частно, визитки си е извадил, обяви си е пуснал, въобще не скучае човека нито ден. И така една събота юли месец, по телефона му звъни момче, което моли приятеля ми да отиде до с. Бусманци (на около десетина км от София //Г.Б.: дал съм уточнение в края на материала) за да му прокара ток в някакво помещение. С голямо нежелание той тръгва, като се надява да не е някоя шега и да му вържат тенекия. Стигайки селото, приятеля ми звъни, момчето му казва да кара към центъра където се срещат. 

"Още като го видях, усетих някакво необяснимо чувство на несигурност и смут", ми сподели той. Момчето било меко казано странно - и на външен вид, и като държание. С жълто-сиво изпито лице, съсухрено, възрастта му не може да се определи, около 25, но изглеждало по-голямо. С една вехта и скъсана бозава тениска било облечено. Не било от малцинствата - отговор на мой въпрос. "Но още при вида му, нещо в мен алармира и аз вече съжалявах че бих толкова път, още преди да ме е завел до обекта, който щях да електрифицирам". 

Момчето го завело в една порутена едностайна къщичка в края на селото и поискало да му свърже една лампа и един контакт вътре. Било учило за обущар и искало да пригоди помещението като работилничка. 

 "Не се представи въобще, говореше тихо, почти шепнешком, въобще тръпки ме побиха само от него" - ми каза приятеля ми. А най-интересното....му предстояло. После приятеля ми ще се сети, че момчето не прекрачило прага на къщичката. От прага му посочило с ръка къде иска да се монтират лампата и контакта. Приятеля ми тогава не обърнал внимание, и се заел. А момчето си тръгнало, измрънкало че има друга работа. 

Още прекрачвайки прага, приятеля ми усетил тягостно чувство. Денят бил горещ и слънчев - юли месец, но в тая къщурка нито слънце огрявало, нито било топло, а напротив - мрачно и хладно, но най-вече доста зловещо. И тихо. По принцип приятеля ми е доста хладнокръвен, от малък е останал сирак и сам се бори в живота и се справя, не е от плашливите. И така - първото странно нещо, което го изумило било това, че никой от акумулаторните му инструменти - бормашина, шлайф, винтоверт - не работел. А батериите им бил заредил предната вечер. Супер озадачен, той подхванал да кърти и пробива на ръка. 

"Постоянно", казва, "имах чувството че някой ми диша във врата и стои зад мен, обръщах се няколко пъти, но нямаше никой. Само зловеща тишина, полумрак и неестествен за юли месец студ вътре в стаята". Питал се, съботен ден къде са тия хора, вили на софиянци имаше - нито глас, нито стон - от птица, от стада. Адски угнетяващо. 

Криво-ляво подготвил стената за контакта, и се заел с монтирането на крушка на тавана. През цялото време ледена пот го обливала и сърцето му биело лудо. Посегнал да вземе сгъваемата стълба, но я нямало вътре. Кълне се че я е внесъл, заедно с останалите си инструменти в куфара. Излизайки, стълбата била подпряна на стената отвън. А докато работел, оставяйки отвертка или чук встрани от себе си, ги намирал от другата си страна и дори зад себе си. Тръпки го полазили, не, това не беше внушение ми каза, нито халюцинация, защото не беше горещо в стаята. Нито пък от преумора. 

"Ледена пот ме обливаше на талази, час по-скоро исках да си тръгна оттам, определено имаше нещо, някакво невидимо враждебно присъствие". Разказвайки ми това, аз онемял от чутото, той направи кратка пауза. Усещах, че има и още нещо. 

С омекнали от страх колене се покачил на стълбата. 

"Ръцете ми трепереха, казва, усещах че нещо ме наблюдава и сърцето ми щеше да се пръсне. "Чудех се дали да не си тръгна, но все пак реших да довърша започнатото". 

Така покачен на стълбата и монтирайки крушката, изведнъж нещо бутнало рязко стълбата и той паднал. 

"Ужаса, който изпитах, не го пожелавам и на най-върлия си враг", каза. Тотална паника и блокаж го обзела. Заозъртал се във всички посоки, но нищо. В първите моменти не можел да се изправи, вцепенен от ужас, все още неосъзнаващ какво му се било случило току що. Добре че било ниско, около метър и половина и падайки не се наранил. 

Този ужас прелял чашата, приятеля ми си събрал набързо инструментите, хвърлил ги на седалката, за да не губи време при отварянето на багажника и дал газ. Забравил рулетката си и една отвертка, но не му пукало. 

"Пулса сигурно ми беше 200, прибирайки се към София. Когато се прибрах, часове гледах в една точка, все още не можейки да осъзная какво точно ми се беше случило, с какво се бях сблъскал". Със сигурност с нещо зло - му отговорих аз. 

След няколко часа в несвяст, се поопомнил и звъннал на момчето. Отсреща се чуло едно глухо и безгласно "Да" - като от отвъдното. С треперещ глас го излъгал, че инсталацията е стара и изгоряла и че е невъзможно да се монтира каквото и да било. Момчето му затворило без да продума. Още по-мистериозно и зловещо се почувствал. Кое ли било това момче...изглеждало като призрак. Самото то знаело ли е за нещото, спотайващо се там, усещало ли е присъствието му...все въпроси без отговор. Кой нормален човек би си отворил работилница в обитавано от полтъргайст помещение...? Никой и носа си не би подал. Според мен е знаело, поради това и не е прекрачило прага, но това пък обезмисля целта му да отвори работилница. Най-вероятно е искало да постегне що годе къщурката и да я продаде. Или пък....стигнах и по-далеч в предположенията си - нарочно е довело приятеля ми, под предлог да свърже ток, за да може това нещо да се лепне за приятеля ми и така онзи да се отърве от него. И понеже не е успял да примами никой друг, видял е обявата на приятеля ми и му е позвънял. Попитах го дали не е снимал къщичката, но на фона на преживяното, кой ще мисли за снимки, беж да те няма. 

През следващите дни и седмици, ще спи на запалена лампа - ми сподели приятеля. Ужаса с който се е сблъскал няма аналог, "нещо зло успешно ме прогони оттам", ми каза. През следващите дни не е на себе си, и дори работата и колегите не му помагат да се посъвземе.

Историята му не свършва дотук. Докато приятеля ми разказваше зловещата случка, а аз слушах настръхнал, забелязах че непрекъснато се озърташе със страх в очите. Не го попитах защо. Да спомена, че той ми разказва историята в колата му, беше късно вечерта, улицата пуста, само нощни пеперуди прехвърчаха под уличните лампи. 

Изведнъж ми каза, че му се били събрали много гадни случки, че не издържал. Казвайки това, погледа му се вторачи уплашено напред. Отвърнах му: "Братле какво ти става, плашиш и мене, пребледня все едно си видял това момче" - опитвайки се да вкарам някаква шега и насила усмихвайки се аз. Останах потресен, че той не реагира на думите ми, а продължи да гледа напред с ужас в очите. При това.....аз, аз се вцепених, не смеех да погледна нататък. Все пак стрелнах с очи и, мамка му, някакъв черен силует се стрелна покрай колата. Отвърнах му, "сега вече успя да ме уплашиш и мен, вкара ме във филма". Той пак никаква реакция. 

С повишен пулс и адреналин, успях да се овладея, та нали сме големи мъже, стараех се да не се поддам на неговата истерия, но съм почти убеден че видях някакъв черен силует, макар за части от секундата. Заради това ли му казвам, спиш в колата, в нея ли се чувстваш по-сигурен ? Отвърна ми да сменим темата, че цяла вечер с това ме бил занимавал. Повече не обели дума за това, а аз предполагам, че тази черна сянка му се е явила в апартамента и го е ужасила. Предположих че нещо е тръгнало с него като е избягал от онова място. 

Казах му да пробва със светена вода, да поръси себе си, жилището си. Аз съм християнин, на църква го водих и дали от това, но след около месец нещата се успокоиха. Постепенно забрави зловещата случка и вече живее пълноценно. Не отварям дума за това вече. Но това което видях, дали беше плод на самовнушение, тъй като бях под влияние на разказа, дали беше нещо свръхестествено...не знам. Но страха ме скова сериозно.

Завършвам с нещо, случило ми се на по-следващия ден след разказа му. Не знам дали има връзка с разказа на приятеля ми, дано да няма. Ставайки сутринта, на пръстите на лявата ръка имах следи като от засъхнала кал. Но май не беше кал. Това адски много ме озадачи, защото преди лягане си измих зъбите и щях да забележа мръсотията. Още по-странното беше, че не се отми с топла вода и сапун, дори с гъба пробвах. Успях да го изчистя с голяма доза кореселин и много търкане. Е, следващите седмици спах на затворен прозорец, макар да бе средата на юли. Радвам се, че до края на 2017 нищо необяснимо не ми се случи.

*****************

Г.Б.: Тази история силно ме заинтригува и затова поговорих допълнително с В. 

На въпроса ми за повече подробности за сянката: 

В.: Много бързо се стрелна покрай автомобила и се изпари в нищото - по средата на улицата, не се сля с друга сянка - примерно хвърляна от уличен стълб или от дувар, просто изчезна изпарявайки се. Беше осветено от уличните лампи.

Г.Б.: онзи ми е странен....какъв ли е бил?

В.: страшен външен вид, даже по-скоро на призрак приличал отколкото на човек от плът и кръв. По неговото описание ми се изправи косата, аз бих отказал виждайки такъв - окъсан, но приятеля ми го е съжалил, защото е помислил че и той е сирак като него, че иска да си изкарва хляба с обущарство....наивен е приятеля ми и един вид го е съжалил. не съм споменал че приятеля ми го е закарал с колата си до тая къщурка, Б. се казва приятеля ми, вика че докато го возел, онзи дума не обелил и това го стреснало още тогава.

Г.Б.: онзи питал ли е за пари? може би не знаеш? Но ако дори не е питал колко ще му струва, нещата стават още по-съмнителни. Всеки като вика майстори, първо пита това. Ако не е питал...или е бил супер богат и парите са нямали значение (което не ми се вярва с този външен вид)...или от самото начало не му е била целта да има инсталация там, а някаква друга.

В.: сега се сетих, че зададох този въпрос на Б., и той ми каза че онзи питал още по телефона колко ще му струва, но Б. му отговорил че като дойде на място ще прецени, според степента на сложност и консумативите които ще са нужни. Така че е питал, но ...след като го е завел там не е питал, а е духнал. Не е бил циганин, това го споменах, не е миришел на мръсно - и това питах, неестествено се е държал, сякаш гузен е бил. Душемето било изкъртено.....вратата и тя изгнила, Б. вика има къде къде по-луксозни и стегнати обори и плевни от тая порутена къщурка, вероятно от турско време с 2 малки прозорчета 3 на 3, един етаж и една стая. Нито предверие имало, нито коридор, от вратата влизаш направо в единствената стая. Вика керемидите хванали били лишеи, мъх, в смисъл от десетилетия необитавана, то си личеше. Въздуха беше толкова тежък ми каза, все едно дишаш ацетон. Но и на мен не са ми напълно ясни мотивите на това призрачно момче.

Г.Б: да е практикуващ некромансър? Да е призовал нещо и да види дали ще се лепне? И мястото на призоваването да е било тази постройка, която е идеална за такива неща. Тоест  може и да е безстопанствена постройката, а то я представя че уж е негова собственост...още от самото начало си помислих, че може въобще да не е негова собственост.

В.: КАК НЕ МИ БЕШЕ ХРУМНАЛО ДОСЕГА! Хипотезата ти има смисъл, а и по цвета на лицето му, предполагам е наркоман - пепеляв цвят, изпито, слабо. Може да е правил и ритуал за лесна печалба, за да се снабдява с дрога, обачее....нещо друго е дошло, ....гадая си. Даже не се е представил тоя, Б. му подал ръка за здрависване, тоя го гледал като зомби.

А за бутането на стълбата го питах няколко пъти - викам му - сам каза че душемето било изгнило и полуизкъртено, да не е поддало то и да си паднал увери ме че не е, стълбата я бил застопорил стабилно.

Оставя отвертката до себе си, за върше лустер-клема, след 10 секунди я няма до него, обръща се - на метър зад гърба му, вика няма как да съм си внушил, ако се е търкулила, ще чуе звука.

****************

Г.Б: Бусманци не е на 10 км от София, вероятно Б. е имал в предвид, че е на 10 км от квартирата му. Това бивше село от десетина и повече години се води квартал на София. Ако не се лъжа автобус 10 ходи до там, имаше и марширутки. Освен това лесно се стиха и пеша до него от квартал Дружба 1. Ходил съм по различни поводи в това село поне 2-3 пъти. Имах дори един колега от там, но отдавна загубих връзка. Смятам да отида през тази година до Бусманци и да потърся въпросната схлупена постройка. Има ли желаещи да организираме експедиция?

18 януари 2018

Досиета 2017: технологии, Интернет, футуризъм, роботи

Статиите миналата година:

Досиета 2016: технологии и Интернет

Досиета 2016: футуризъм и роботи

През изминалата 2017 все повече хора в САЩ взеха да получават празни СМС-и от...2003. Най-вероятната причина за това е някаква техническа грешка в системата на оператора, примерно някъде е зададена някаква дата по подразбиране. Има обаче няколко момента, които не се връзват с тази теория. Първо, абонати на различни оператори получават тези празни СМС-и, а не само на един. Второ - всъщност датите са различни, само годината е една и съща, денят и месецът не. Засега няма да влизам в диви спекулации, вече има достатъчно от тях в Интернет пространството - хакери, CERN, дори опит за комуникация от страна на мъртвите (има истории за обаждания по телефона от мъртви хора, защо да няма и за СМС-и?).

Източник


Освен това "тъмната" мрежа продължи да се развива (основно в негативна посока). В нея вече продават и бухали. Dark Net е добре известна със своите нелегални виртуални пазари, където се продават основно наркотици. Нови "стоки" обаче придобиват популярност. Според шведската полиция тъмната мрежа все повече се използва за договарянето на сделки свързани с редки животни и растения като орхидеи или влечуги. Най-скъп обаче е сивият бухал - един пораснал екземпляр може да достигне цената от 120 000 долара.

Източник


През 2017-та имаше абсурден бум в цената на виртуалната валута биткойн, който застраши бъдещето на цялото човечество. Има два легални начина да се сдобиеш с биткойни - да си купиш или да "изкопаеш". Чрез "копаенето" се поддържа цялата система жива и то е основополагащо за съществуването на тази а и на повечето от другите дигитални валути.

Да "копаеш" биткойни обаче не е лесно - изисква доста компютърна мощ. Това от своя страна изисква електричество. Вече има случаи на прекъсвания на тока във Венецуела, където заради мизерията много хора са се заели да "копат". Предполага се, че компютърните им системи са претоварили ел. мрежата.

Поне един собственик на електрически автомобил Тесла пък се е опитал да вгради копачка в колата. Компанията Тесла предлага станции за безплатно зареждане на своите автомобили и човекът се е пробвал да "измекяри".

Ако нарастването на броя на "копачките" (системи за генериране на дигитални пари) продължава със същите темпове, то през 2019 те ще ползват повече електричество отколкото ползват САЩ. През 2020 ще ползват повече от целия свят! Системата ще се срине на глобално ниво!

Източник

Ферма с "копачки":


Преминавам към роботската тематика. Полицията в Дубай се сдоби с нови попълнения през 2017 - роботизирани офицери високи 1.70 метра и придвижващи се на колела. Те ще могат да разпознават знаци с ръце на разстояние до 1.5 метра. Освен това разпознават лица и емоции. Няма да са въоръжени и ще поемат само по-маловажните задължения на хората-полицаи. Ще могат да упътват за посоката и да получават сигнали за престъпления от гражданите. Роботите говорят 6 езика, включително арабски и английски и могат да се покланят и ръкуват.

Имат вграден таблет на гърдите си и чрез него хората могат да плащат за определени публични услуги, да разглеждат карти на района и да правят търсене.

Дубай планира до 2030 г. да замени една четвърт от полицаите си с роботи.

Източник



А това е един робот, който се тества в Япония - той прилича на зловещ вълк със светещи очи. Идеята е да се постави в полето и да плаши дребните вредители - гризачи, птици, зайци.

Я си представете обаче, че се прибирате посред нощ и не знаете за този робот. Ако го видите, няма ли да си помислите, че това е някакво паранормално същество? Най-вероятно ще дадете газ и ще избягате. Ето така вероятно ще се роди следващата градска легенда.



Като цяло по-бедна на интересни технологични новини година.