21 декември 2017

Отново снимка на летяща чиния!

Само преди няколко дни публикувах снимка на класическо НЛО тип "летяща чиния" и ето нова статия с подобни фотографии! Вярно, дадените тук снимки не са от тази година, а от преди 10, но това отново се брои за "скоро". Последните добри фотоси на "летящи чинии" са от преди няколко десетилетия. Дали "те" се завръщат? Надявам се, че "ДА"!

През октомври т.г. интересен постинг бива публикуван в известен фейсбук профил занимаващ се с мистерии. В него има снимки, на които се вижда металическо НЛО и военен хеликоптер. Фотографиите са направени посред бял ден. Текстът гласи:

"Държах тези снимки 10 години и е време да ги покажа на някого. Заснех това през юли 2007 на тестов радарен полигон в пустинята Мохаве. Винаги съм бил нервен да ги покажа на някого, но ето ги".


След няколко дни постингът във Фейсбук е изтрит, но преди това един друг НЛО изследовател успява да се свърже с човека, който е направил снимките, той се нарича Кейт Брадшоу. Макар и притеснен, Брадшоу дава доста подробности.

Снимките са направени близо до Китайското езеро в Калифорния около 11:30.

Следва историята разказана от човека.

Аз съм израснал в малкия град Риджкрест намиращ се близо до военна база. Като дете ми бе много лесно да вляза в базата и всеки в града е бил в нея. Освен това всеки познава някого, който работи в базата, така че ни бе известно разположението на отделните локации там - основните са радарният полигон и бомбардировъчното поле. Като дете имах приятел, който като порасна се нае на цивилна работа в базата - в радарното отделение. Той ми е казвал, че това е най-отегчителната работа на света, но понякога ми разказваше и интересни неща. Като например, че са разполагали джипове и танкова из базата и с едно превключване на ключ, те са изчезвали от радара. Били са замаскирани с фибро-оптичен камуфлаж. Освен това в базата са идвали самолети от целия свят за тестове. Аз имам снимки - на самолети с обозначения от други държави.

Аз живея и работа извън Риджкрест, но през 2007 се прибрах за малко, за да се видя с приятели.

Отбих се и при въпросния приятел. След няколко напитки, той взе да ми разказва как през седмицата е следил на радара летяща чиния. Макар и да не е виждал обектът с очите си, а само на монитора, той съвсем ясно е разбрал, че това не е нещо обикновено. Никога до тогава, за никакви тестове, в базата не са пристигали едновременно двама генерали и трима други високопоставени лица. Тестовият апарат се е представял невероятно на радара. Затова моят приятел решил да поразпита колегите си какво всъщност е това нещо.

Някои от тях са го били виждали с очите си и се кълнат, че е "летяща чиния". Блестяща като огледало и гладко като стъкло. Няма прозорци или врати, само една дупка на покрива, която обаче изглежда е била изрязана в последствие, защото е била с нащърбени краища (това подсказва, че сякаш апаратът не е произведен от САЩ, ами е "взет на заем" от...някого). Вътре в "чинията" имало само три малки места за сядане заобиколени от множество фиброоптични кабели. Седалките сякаш са част от пода, а не закрепени в последствие. Цялото нещо сякаш е отлято на един път, никакви сглобки не се виждали. Имайте в предвид обаче, че това описание може и да не е вярно, не съм го виждал с очите си, както и човекът, който ми го преразказа.

Аз имах доста свободно време при посещението ми в града и реших на следващия ден да се вмъкна в базата (не казвам как, но да кажем, че ми се наложи да ходя пеша доста дълго време). По едно време чух хеликоптер и се прикрих, за да не бъда забелязан. Тогава видях сребристият диск. Мисля, че в него нямаше никой, а го управляваха дистанционно от хеликоптера.

Нещото можеше да застава напълно неподвижно във въздуха. Не издаваше звук. Правеше невероятни маневри.

Първоначално ме беше доста страх да направя снимки, но постепенно се престраших и взех да снимам. Дори направих кратко видео. Реших да освободя място на апарата и затова изтрих някои размазани снимки. Прекарах 10 минути общо гледайки това нещо. След това възможно най-бързо взех да се отдалечавам. Дори си свалих бялата риза - кожата ми повече се сливаше с обкръжаващия терен. По средата на обратния път се панирах и зарових фотоапарата в пустинята.

Вечерта отидох при приятеля ми и му разказах какво съм видял. Първоначално той се смееше без да вярва. Когато осъзна, че казвам истината, много се ядоса и ме замери с чаша от кафе. Изгони ме и ми каза никога да не отивам да си прибера фотоапарата. След два дни обаче събрах смелост и отидох да си го взема. Разгледах снимките, но видеото го нямаше, трябва да съм го изтрих по погрешка, когато триех размазаните снимки.

След няколко години отново посетих Риджкрест и дори засякох стария ми приятел, но той се направи, че дори не ме познава. Дълго време пазех тези снимки без да ги показвам на никого, но накрая се престраших.

Източник







Истински ли са тези снимки или са фалшификация? Измислена ли е горната история. 5 експерти са анализирали фотографиите и не са единни, според някои са реални, според други са фейк.


Няма коментари:

Публикуване на коментар