01 септември 2017

Читателски преживявания в затънтено село

Историите започнаха от миналото лято, когато се преместих в една отдалечена къща в една гора с цел да се лекувам от тежка форма на депресия и зависимости. 

Един ден, докато се разхождах из двора с котката ми (това беше миналото лято) тя изведнъж започна да ръмжи и да съска все едно, че наблизо има опасност. В първият момент помислих, че в двора е влезнало диво животно или нещо подобно, но реших да проверя. Погледнах в посоката към която котката ръмжеше и видях до едно черешово дърво да стои нещо ниско, черно, с козина и ужасно грозно. В момента в който се приближих, то изчезна. 

Друг случай от тази зима имах, когато бях запалила печката на дърва в кухнята, за да си приготвя вечеря. Докато търсех нужните ми неща - яйца, тиган и т.н., зад мен чух някакъв тих пищящ глас като на малко дете. Обърнах се - нямаше никой. И логично, та аз бях съвсем сама! Помислих си, че е просто слухова халюцинация и продължих да върша кухненската работа, но след минути този глас отново се чу. Ненадейно погледнах към печката и забелязах че от нея стърчи едно голямо горящо дърво. До ден днешен се чудя истина ли е било всичко това или просто халюцинации породени от назначените ми лекарства ...

Има и едно място в планината, винаги когато минавам от там чувам тихо заплашително ръмжене от към скалите, които са доста оголени и ако имаше някакво диво животно със сигурност бих го видяла. 

Проблемът е, че след тези истории, които ми се случиха, депресията ми се влоши значително. Започвам да се питам дали не е по-добре да се върна отново в града. Някак си имам чувството, че някои от тези създания, за които разказах, са се лепнали за мен и ми действат на психиката.

Г.Б: Къде се намира тази къща, колко далеч от други хора?

В Стара планина, на времето е имало много хора, но вече няма почти никой. Само изоставени къщи.

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Читателска история + Бюлетин Мистерика

Няма коментари:

Публикуване на коментар