31 май 2017

Русия е активирала три мистериозни сателита

През 2014 и 2015 Руската федерация изстрелва няколко мистериозни сателита в орбита около Земята. Още тогава се появяват първите конспирации, че това може да са секретни оръжия. По принцип до колкото помня, имаше някакъв международен договор, според който космическото пространство е демилитаризирана зона, ама нито САЩ, нито Русия го спазват.

След като заемат позиции, тези няколко руски сателита "изпадат в сън" - нито предават сигнали, нито се движат, нищо. Единствено през 2015 единият от тях (2014-28E) извършва кратка маневра, за да се препозиционира.

Наскоро обаче същият сателит 2014-28E (в руските среди е известен като Космос-2504) е започнал отново да се движи. Това се е случило докато е преминавал покрай останките на 1999-025DPP, китайски метеорологичен спътник. Историята на китайският сателит също е интересна, през 2007 самите китайци го удариха с ракета земя-космос, за да пробват това свое ново оръжие. Случайно ли е, че сега руската техника е активирана в близост до него?

Няколко дни по-късно още два руски мистериозни сателита са се активирали.

Според някои експерти, и трите сателита са просто научни прототипи имащи за цел да пробват нови техники за позициониране и придвижване на орбитални обекти. Няма логика в това - ако ще изстрелваш сателит с научна цел, веднага след като заеме своята орбита, ще започнеш с експериментите, няма да го оставиш две години "да спи".

Най-вероятно тези руски спътници имат за цел унищожаването на други сателити. Което е яко - Третата световна война ще се води и в космоса, а аз ще се заредя с бира и пуканки и ще гледам през телескопа как янките и рашките се бухат в близка земна орбита. А може би и жълтурите ще участват в битката? А защо не и извънземните...

Във всеки случай, ако нямате добър телескоп, сега е момента да инвестирате в такъв.

Източник




30 май 2017

Моав срещу Израел - две различни гледни точки

За някои фанатизирани християни написаното в Библията е дословно - светът буквално е създаден преди 5000 години и т.н. За други хора, всичко в тази древна книга е едва ли не измислица, един вид сборник с морални притчи, подобни на басните на Езоп. Вероятно обаче истината е някъде по средата - много от случките описани в Библията се базират на реални събития, доукрасени и преправени. За жалост за много от тези събития нямаме други източници на информация. Историята на войната с царство Моав обаче не спада към тях, освен написаното от евреите в Библията, за него може да съдим и от една каменна стела дело вероятно на самият моавски владетел Меша.


Библейската история не дава много детайли защо е започнала войната между Моав и Израел, единствено се казва, че бунтът на моавците е божието наказание наложено на израелтяните за това, че са се кланяли на фалшиви идоли. Моавската стела е съвсем ясна по този въпрос - "Омри, царят на Израел, подтискаше Моав от много дни". Тоест евреите се явяват завоеватели и окупатори. Поредното им завоевание е град носещ името Медеба. Бащата на Меша се опитва мирно да договори освобождаването на града, но израелтяните заплашват да го "унищожат завинаги".

Омри, царят на Израел в периода 884 – 873 пр. н.е.:


Медеба не е първият моавски град превзет от евреите, на стелата са описани поне една дузина други окупирани градове. Медеба обаче е градът, който е "капката, която прелива чашата". Тази информация запълва някои празноти в Библията. Например Небо (на български може би е преведен като Набо, Небай или Нобай, но не ми се ровеше в българския превод на Библията, макар да го има онлайн, за да проверявам) е споменат за първи път като "моавският град където умира Мойсей". Много пасажи по-нататък в свещената християнска книга Небо изведнъж е израелски град плячкосан и превзет от моавците.


Меша, за разлика от неговия баща, не разчитал на мили разговори, а тръгнал на война с израелтяните. На практика обаче двете племена не са били толкова различни - говорели на почти един и същ език и отдавали всяка своя победа на техния бог. Разликата била само в конкретния бог, за евреите това е Йехова, а за моавците - Хамос (Chemosh).

Така както Библията спестява някои детайли, така и стелата на Меша не казва цялата истина. Макар тази война да е спечелена от моавците, техният цар не казва и дума за последното действие, за него разбираме от Библията. Меша взел своя първороден син и го изгорил на крепостните стени пред ужасените еврейски войни като жертвоприношение за Хамос. Това помогнало на моавците да спечелят последната битка - или толкова се впечатлили от тази жертва пред бога, че се хвърлили с фанатичен плам в боя, или самите евреи толкова се отвратили от този нечовешки акт, че избягали надалеч.


Източник

Ето как на базата на два различни източника можем да си съставим по-пълна картина за едно събитие. И двата източника спестяват определени неща и ще ви вкарат в заблуда, ако разчитате само на един от тях. Какъв е изводът? Не четете само про-путински (или про-западни) сайтове, така твърде лесно ще ви промият мозъците, винаги следете и алтернативни източници.

29 май 2017

Няколко обсебени от духове винарни в САЩ

Bartholomew Park Winery (Сонома, Калифорния)

Преди да стане винарна, това е било последователно морга, лудница и женски затвор. Твърди се, че днес работниците понякога чуват призрачни гласове в избата. Най-често това се случва следобед и късно през нощта. Освен това има истории и за затварящи се сами врати и политащи срещу стената пожарогасители. Колко от това е истина и колко е просто градска легенда е трудно да се каже, но е факт, че през 70-те години при реконструкция е намерен скелет на жена в една от стените. Някои смятат, че това е затворничка на име Меделин, която била в затвора през 20-те и 30-те години. Тя на няколко пъти се опитвала да избяга и накрая успяла...но май само така се е мислело - че се е измъкнала от дрънголника.

Korbel Champagne Cellars (Герневил, Калифорния)

Тази винарна отваря врати през 1882 и е известна с това, че произвежда една марка скъпо шампанско. Тук е сниман филма на ужасите "Altergiest". В самата винарна хора са виждали светещи сфери и самостоятелно движещи се предмети.


Franco-Swiss Winery (Сейнт Хелена, Калифорния)

В тази винарна казват, че се навърта духът на предишен собственик убит през 1882. През 2010 авторитетното издание "Тайм" публикува статия посветена на винарната.

Belvoir Winery (Либърти, Мисури)

Някога мястото е принадлежало на "Ордена на странните хора" (Independent Order of Odd Fellows), неполитическо общество основано през 1819 в Англия, то съществува и до днес. В сградата са били настанявани сираци, старци, вдовици.

Призрачната активност включва:

- привидения на деца или само звуци от детски стъпки, смях и говор
- сенки
- отварящи се и затварящи се сами врати
- призрачни докосвания
и други

Zephaniah Farm Vineyard (Лийсбърг, Вирджиния)

Мястото има дълга история датираща чак от 1743, когато лорд Феърфакс купува земята. По-късно това е ферма управлявана от зъл собственик. Той веднъж застрелва свой чернокож слуга, за това, че е оставил вратата отворена и кравите са избягали. Мястото става винарна през 2001. Според паранормални изследователи тук се навъртат най-малкото 35 (!) различни привидения, включително и на животни.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Пет случая на полтъргайст от Глазгоу, Шотландия

28 май 2017

От архивите: чудовището в кладенеца на Крейг

Тази история е публикувана в американския вестник "Logansport Press" на 9 юни 1960 г. Действието се развива в Индиана.

Дан Крейг (56 г.) е местен жител от Рандолф Каунти, който твърди, че в неговия резервоар/кладенец се е заселило някакво странно същество с обла глава, две мъждукащи очи и осем пипала, дълги колкото човешка ръка.

Човекът за първи път видял "нещото" преди година. Накрая не издържал на любопитството и пресушил кладенеца. На дъното, сред натрупаните през годините боклуци, се виждало някакво същество подобно на октопод. Крейг описва създанието като сиво на цвят ("като гъба"), а пипалата му завършвали с рачешки щипки. Това е странният момент в цялата история - няма известни октоподи със щипки, нито пък раци с пипала.

След разчуването на историята, много хора са посетили Дан, за да видят "чудовището".

Крейг не смята обаче, че това е някакъв неизвестен нов вид. Според него това е екзотично животно донесено като малко от някъде далеч (Тропиците?). Собственикът му го е изхвърлил в резервоара, когато е пораснало.


Един ден Крейг решил да спусне риба на въже в кладенеца, тя веднага била оглозгана, от нея останали само костите. Фермерът ги дал на котката си и след 15 минути тя умряла. Изглежда това създание е отровно на всичкото отгоре.

В края на краищата Крейг наел хора и се спуснал в пресушения изцяло кладенец. От съществото обаче нямало и следа. Открили дупка в едната стена, която може да е вход към пещера и чудовището да е избягало от там. През следващите няколко седмици различни хора твърдели, че са виждали странно животно в езеро на около 30 мили от къщата на Крейг. Вероятно това е същото същество живяло в кладенеца му.

Източник

27 май 2017

Алистър Кроули - окултизъм и консерватизъм

Тази статия може да е леко скучна на много от читателите, в нея няма загадки, но пък има политика, а както съм забелязал, това не се харесва особено. Все пак поне две неща свързани с английския окултист Кроули ме заинтригуваха до толкова, че реших да ги споделя.

Първо вижте тази снимка дадено по-долу. Твърде вероятно е да сте я виждали. В много (основно западни) сайтове редовно я използват като илюстрация към статиите си посветени на паранормалното - най-вече в материали, в които се говори за загадъчното с лека насмешка (тип "хахо-хихи").


Винаги съм си мислил, че това е кадър от някакъв филм, вероятно комедия. Оказва се, че това е споменатият вече Алистър Кроули.

Името на Кроули ми е познато от известно време, знаех, че е живял преди много десетилетия (роден 1875 - починал 1947) и е силно тачен от много от съвременните окултисти. Примерно той е главният идол на сайта Hermetic Library (Херметична библиотека), един не-лош сайт, от който съм превел поне един материал (за окултния изкуствен интелект).

Бях леко поразен когато най-накрая свързах снимката с името на Кроули. Дълго време и двете ми бяха познати без да правя връзка. Такива моменти винаги са ми забавни - все едно да си говориш онлайн с някой непознат в Интернет и след известно време да разбереш, че всъщност го познаваш и в реалния живот.

Другото, което доста ме изненада са политическите възгледи на Алистър. Споменатата вече "Херметическа библиотека" изглежда се движи от някой, който може да мине за либерал и свободомислещ човек, сайтът дори подкрепи идеята да бъде направен ритуал и да бъде хвърлено проклятие срещу Доналд Тръмп. Оказва се обаче, че идолът им е бил консерватор и както изглежда расист. Чудя се дали да не се измайтапя с "Библиотеката" заради това, като ги питам защо боготворят един фашист. Може да го направя, когато ми е много скучно, така както понякога пускам провокации към почитателите на Владимир Путин.

Все пак, нещата описани до тук нямаше да ме накарат да напиша статия, ако не бях забелязал нещо. За политическите възгледи на Кроули е писано твърде малко! Намерих няколко материала на български за този виден английски окултист, но всички те са по-скоро "оди на възхвалата". Цитирам дословно:

"Кроули остава най-влиятелният маг, мистик и гениален философ"

В българската Уикипедия няма и дума (поне към настоящия момент) за възгледите му извън окултното. В английската версия е споменато поне за антисемитизма му, с оправданието, че "такива били просто нравите във викторианска Англия по онова време". За участието му в лигата Праймроуз (The Primrose League) няма и един ред.

За тази Лига и връзката ѝ с Кроули разбрах благодарение на известния паранормален изследовател Ник Редфърн и чудесният му материал в "The Mysterious Universe" (ето, виждате, че и други паранормални любители пишат за политика, така че не се оплаквайте следващия път когато пак драсна някой ред за Дони или Влади).

Праймроуз е била сборище на консерватори появило се през 1883. През годините през този почти таен клуб са минали доста влиятелни личности от Великобритания. Като цел са си били поставили защитата на консервативните ценности, Бог, Кралица и Отечество.


Много от срещите им са били тайни, а методите непочтени и конспираторски. Примерно, те са издирвали уличаващи факти за противниците на консерватизма (този е гей; има си любовница и изневерява на жена си; извършвал е финансови далавери) и са изнудвали хората, че ще ги оповестят, ако не спрат да се противопоставят на идеите на Лигата. Именно в това е бил много добър Кроули - той е издирвал мръсните тайни на хората. Защо днешните почитатели на Алистър избягват да споменават този факт? Историята си е история, независимо дали ни харесва или не.

Впрочем споменатата лига Праймроуз просъществува чак до 2004 година! Твърдят, че през последните десетилетия са се били отказали от някогашните си мръсни практики и промотирали консерватизма само чрез срещи и дискусии с хората. Спират своята дейност заради "слаба посещаемост", но според някои просто са минали (отново) "зад сцената", дали пък нямат пръст в "Брекзит"? Кроули би се гордял с тях.

Алистър Кроули на експедиция в Хималаите, 1902 г.:


26 май 2017

Банши на снимка

Тази снимка, дадена по-долу, предизвика сензация в индийските и пакистанските медии преди около седмица. Според някои писания тя е направена в Индия, а според други в Пакистан и това разминаване дава повод на някои скептици да твърдят, че фотографията е фалшива.

Първоизточникът на снимката е известен пакистански певец и композитор (Faakhir Mehmood). Той я е публикувал в своя фейсбук профил като задава и въпроса дали това е легендарното същество Чурейл. Добавил е, че снимката е направена в град Хайдерабат - може би точно от тук идва объркването дали фотографията е направена в Индия или Пакистан, ако въобще е реална. И в двете държави има градове носещи това име.


Чурейл / Чурел е женски демон или дух, обикновено на млада жена починала при раждане. Няколко дни след появата на фотографията в индийските / пакистанските медии, новината се появи и в западните сайтове. Интересно, те не използват името на съществото от индийския фолклор, ами директно определиха това призрачно момиче за Банши - жена-призрак в ирландската и шотландската митология. Ето как една и съща снимка се възприема по различен начин в различните културни области по света. За да не остана и аз по-назад, ще използвам нещо от нашия фолклор :D Това не е банши или чурел, това е надрусала се русалка изпълзяла от блатото си.

Източник

25 май 2017

Фантомните 300 години

Какво се е случило през 1720? Аз ще ви кажа - Доналд Тръмп става президент на САЩ, хората все повече се пристрастяват към Фейсбук, а аз вече имам над 2000 отделни статии в "Мистерика". А вие си мислехте, че през 1720 българите продължават да са все така под турско робство, Великобритания е водещата световна сила с множество колонии, а САЩ не съществуват. Всъщност "онази" 1720 е 1423 година. Объркахте ли се? Предполагам, че и аз бих се объркал, ако за първи път чувах подобни твърдения. Това обаче не са нови теории, мисля че за първи път четох нещо подобно още преди да направя блога. Най-дръзката хипотеза, на която съм попадал, твърдеше, че към историята на човечеството са добавени несъществуващи към 1000 години, тоест Исус е разпнат не преди 2000 години, а двойно по-скоро.

В настоящата статия обаче ще представя една по-скромна теория, тя твърди, че сме с грешка в календара от "само" 300 години. Неин автор е немският история Хериберг Илиг (на снимката).


Според Илиг нещо не се връзва - сякаш някой е добавил близо 300 години и от 614 скачаме направо на 911 година. Германецът твърди това, защото му се струва, че има твърде малко исторически събития в този период и още по-важно - твърде малко археологически открития са датирани към него. Много не мога да се съглася с историка - има си значителни събития в годините между 614 и 911 - като например създаването на Първата българска държава (681 г.), но да продължим нататък с разсъжденията на Илиг, датите могат да бъдат намествани.

Хериберг не само твърди, че някой е добавил 297 години, но дори посочва и кой е това - Ото III, император на Свещената римска империя и папа Силвестър II. Целта била да се представи царуването на Ото III като изключително - обхващащо кръглата година 1000, което за простолюдието си е като знак от съдбата. Като говорим за простолюдие - малко хора са познавали календара в ранното средновековие, така че има шанс Ото III и Силвестър II наистина да са могли да заблудят хората в коя година живеят. А за по-начетените двамата съзаклятници за добавили към писмените хроники разни измислени събития случили се уж през тези близо 300 години. Според Илиг една такава измислица е самият Карл Велики царувал официано между 800 и 814 г. Хериберг смята, че това е просто измислен персонаж базиран на образа на крал Артур.

Много от колегите на Илиг не споделят неговите виждания. Дори и да приемем, че някой е успял да фалшифицира европейската история, няма как да е направил същото и за мюсюлманския свят и Китай. В техните хроники има достатъчно събития попадащи във въпросния период от време.

Източник

Аз лично мисля, че макар твърденията на германския историк да са пресилени, нашето летоброене не е лишено от грешки - сигурен съм, че тук таме има някоя добавена измислена година, къде в резултат на грешка, къде нарочно. Може би не сме 2017, а реално 1980 примерно.


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Предизвикват ли войни тромпетите на Тутанкамон?

24 май 2017

Защо извънземните не ни се показват: Спящите

На 26 февруари т.г. публикувах тази статия:


Ще си позволя да копирам едно към едно първите два абзаца:


През 1950 физикът Енрико Ферми поставя един много важен въпрос, който ще стане известен като "Парадокс на Ферми", а именно - "Къде са всички?". Астрономическите наблюдения са установили, че вселената е пълна с галактики, на свой ред галактиките гъмжат от звезди. Предполага се, че повечето звезди имат планети кръжащи около тях. Някои от тях със сигурност имат условия благоприятни за живот. Така че трябва космоса да е пълен с извънземни цивилизации. И въпреки това досега не сме установили със сигурност, че съществува и един извънземен. Къде са всички?!

През годините много хора са правели предположения относно Парадокса на Ферми. НЛО-ентусиастите твърдят, че всъщност извънземните посещават Земята, но просто ние отказваме да признаем този факт. Други смятат, че всяка извънземна цивилизация, която достигне високо технологично ниво, много бързо се самоунищожава, затова не срещаме извънземни в космоса. Това е и черно пророчество за самото човечество - ще се самоунищожим.


След това статията продължава със самата зоо хипотеза, която се опитва да обясни Парадокса на Ферми.

Е, ето че се появи още едно обяснение, което е ново и бих казал доста интересно. То е дело на изследователи от Оксфордския университет. Не съм чел оригиналната им научна публикация, която изглежда е пълна с постулати и научни термини трудни за "смилане" от лаици като мен. Единствено разчитам на "преразказа" даден в сайта "Daily Grail", който е посветен, също като "Мистерика", на странното и паранормалното. Авторът на статията признава, че може и той самият да не е много добре разбрал научната материя, а аз пък на свой ред да не съм разбрал неговите писаници и така в крайна сметка до вас, моите читатели, да достига едно "лееко" изопачено твърдение. Предупреждавам ви, защото не искам да сея заблуди, ако имате чувството, че моите обяснения не са достатъчни, прочетете първичния научен труд даден като PDF тук.

И така, за какво става на въпрос? Според учените от "Института посветен на бъдещето на човечеството" към Оксфорд древните високоразвити извънземни цивилизации може би са стигнали до извода, че е по-добре да живеят, да развиват дейност и да изразходват ресурсите си в далечното бъдеще, когато Вселената ще е доста студена и съответно един джаул енергия ще е много по-ценен от колкото в тяхното време.

Добре известно е, че ранната Вселена е била доста гореща след Големия взрив. Постепенно тя започнала да се охлажда, процес, който продължава и до сега и вероятно ще продължи докато се достигне до абсолютната нула (Голямото замръзване). Според учените, възможно е в древността да са се зародили висши извънземни цивилизации, които да са натрупали значителни ресурси. Те обаче са пресметнали, че ще им е много по-полезно да изразходват тези ресурси в далечното студено бъдеще и затова са влезли в режим на хибернация, дълбок сън.

Ще пробвам да обясня нещата с прост пример от ежедневието. Да кажем намираме се в топъл сезон (лятото), трупаме дърва и други енергийни ресурси. Ако сме на село и нямаме електричество, може да използваме тези дърва за готвене и подгряване на дърва, но като цяло гледаме да ги пестим за зимата. През студения сезон, като напалим печката, освен за готвене, едновременно ще използваме горящите дърва и за затопляне на стаите.

Е, древните извънземни едва ли ще се греят с тези ресурси дето са натрупали, по-скоро ще ги използват за изчисления и развитие, но идеята е подобна. Пести, когато не е толкова наложително да ползваш, ползвай, когато ще имаш по-голяма полза.

Материалът на учените е забележителен и с още нещо - като илюстрация той съдържа цитати от писателя Хауърд Лъвкрафт посветени на неговите "Древни" (Old Ones). Те са изпаднали в дълбок сън, но понякога се будят и всяват ужас сред хората. Ктхулу е един от тях.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Още за ДМТ и машинните елфи

23 май 2017

От архивите: мъжът в черно и изследователят на Неси

Тед Холидей е известен изследовател посветил голяма част от своя живот на езерното чудовище Неси свързвано с шотландското езеро Лох Нес. Повечето изследователи смятат, че Неси, както и другите водни криптиди, са реални животни - примерно оцелели динозаври. Това обаче не важи за Холидей, той смята Неси за създание подобно на демоните. Именно за това на 2 юни 1973 Тед участва в екзорсизъм край езерото проведен от преподобния Доналд Оманд. На следващата сутрин се случва нещо странно.

Тед става още преди времето за закуска и се насочва към караваната си, за да вземе някои неща. Завива зад ъгъла на къщата (Холидей живее в близост до езерото) и вижда странен човек от другата страна на пътя. Облечен е в черно, самите дрехи са "сякаш от пластмаса". Тед веднага придобива чувството, че се е сблъскал с нещо зло. Въпреки това изследователят решава да пробва да се приближи до странника. Планът му е да се направи, че пада, за да види дали мъжът в черно ще се приближи към него, за да му помогне. Докато върви към загадъчният мъж, Тед вижда, че онзи сякаш няма очи зад кръглите си очила, те са изцяло празни дупки. Внезапно мъжът в черно изчезва, буквално се стопява във въздуха. Холидей оглежда трескаво наоколо, но няма начин странникът да се е скрил някъде. Решава, че всичко е било просто халюцинация.

Историята обаче не свършва до тук. През 1974 Тед Холидей получава сърдечен удар докато извършва поредното си изследване край езерото. Докато го носят на носилка, той вижда, че това всъщност е станало точно край мястото където преди време е видял загадъчният мъж в черно.

Тед умира през 1979 от втори сърдечен удар. Той е автор на книгите "The Great Orm of Loch Ness", "The Dragon and the Disc" и "The Goblin Universe".

Източник


22 май 2017

Рио Де Ла Плата - река, море или залив

Рио Де ла Плата се намира на южния бряг на Латинска Америка, между Аржентина и Уругвай. За някои, включително за самите аржентинци и уругвайци, това е река (това вероятно би я направило най-широката река в света, на места ширината ѝ е 220 километра). Други я смятат за малко море, а трети за залив. Досега бях попадал на дискусии спорещи дали даден воден басейн може да се определи като море или е просто голямо езеро, но за спор "река - море" не бях чувал.

Рио Де Ла Плата има някои основни признаци характерни за една река - навътре в сушата е (дължината ѝ е 290 км) и започва от там където се събират две други реки - Парана и Уругвай.

Самото име значи на испански "Река от сребро" и е свързано с легендарната "Сребърна планина", от която се е предполагало, че извира. През 16 век конкистадорите чуват местни легенди за тази планина, на която уж се намирало неимоверно богато царство управлявано от бял владетел. Стотици европейци го търсят, мнозина загиват по пътя.

Легендата е толкова разпространена, че много местни наименования са свързани с нея, включително и името "Аржентина", което идва от латинския термин argentum означаващ сребро.

Днес бреговете на Рио Де Ла Плата са едни от най-гъсто населените в света, включително тук е и столицата на Уругвай - град Монтевидео.

Източник




ПОДОБНИ СТАТИИ:




Странна дупка в Аризона

20 май 2017

За първи път! Снимка на "Бамби" хранеща се с човешки останки

Предупреждение! Не четете тази статия, ако не обичате гнусни снимки!

В САЩ, а предполагам и в много други страни има специални "лаборатории" на открито, в които се изследва процеса на разлагането на мъртви човешки тела. Изследванията в тези лаборатории спомагат да се разбере колко време отнемат отделните стадии на разлагане, какви са външните признаци при излагане на определени природни стихии и субстанции и т.н. Всичко това после се използва в криминалистиката - примерно като се открие някой убит човек, да може да се разбере преди колко време е умрял и други важни неща.

Ето как изглежда една такава "лаборатория на открито":


Както виждате повечето трупове (които са дарени от самите хора приживе) са в клетки, за да не ги ръфат дивите животни. Понякога обаче някои от мъртъвците нарочно са оставяни извън клетките, за да се види какви следи ще оставят зъбите на съответните хищници върху костите. Има разлики между захапките на вълци, мечки, койоти и т.н.

През 2015 обаче камерите в една лаборатория в Тексас са засекли нещо неочаквано. До човешките останки се приближила сърна и започнала да се храни с тях. Никога преди не е засичано подобно нещо, все пак тези животни са тревопасни.



Източник

Нищо вече не е същото! Филмите са ни лъгали! Бамби не е мило същество, иска да ни изяде!

19 май 2017

Зловеща птица и загуба на време


Тази история малко ми прилича на измислена крипипаста (може би защото е разказана в трето лице), но кой знае...


Кери и майка ѝ били посетили университета в Рено и сега се връщали. Било късно през деня. Били някъде по средата на пътя свързващ Рено с Лас Вегас. Шофирала Кери.

Забелязали червени следи по асфалта, все едно нещо е влачено по пътя. След малко забелязали черна фигура отстрани на пътя, била с височината на по-голямо дете. Кери намалила, за да могат да разгледат по-добре. Съществото се обърнало към тях и ги погледнало.

"Това бе най-голямата птица, която някога съм виждала", разказва Кери. Създанието имало червени очи (отново Мотман?), до него имало разкъсан труп на някакво животно. "Птицата" разперила крилата си и размахът им бил по-голям от дължината на автомобила, поне така твърди Кери, но "на страха очите са големи". Съществото излетяло във въздуха като минало директно над колата.

Двете жени доста се уплашили, след 20 минути достигнали до бензиностанция и спрели. Били шокирани да разберат, че са в Карверс, Невада. Този град не е на пътя свързващ Рено и Лас Вегас. Нямат спомен да са се отклонявали от маршрута си. Не само, че не били на правилното място, ами и им се губило време. Когато видели странната птица, слънцето залязвало, но все още било светло. А сега бил пълен мрак. Били се минали цели 4 часа, а те си мислили, че са 20 минути.

Източник

18 май 2017

Желета от космоса

През 1958 се появява един нетипичен филм на ужасите. В него няма вампири, върколаци, няма дори зомбита. Единственото чудовище е безформена буца желе дошла от космоса, която колкото повече яде, толкова по-голяма става. Филмът носи заглавието "The Blob" (петното, буцата), макар че първоначално е трябвало да се казва "The Molten Meteor" (Разтопеният метеор). Обаче през цялото време на снимачната площадка актрисата Кей Линейкър говори за "буцата" и името остава.

От къде обаче е дошла идеята на сценаристите? Според едно твърдение, Ървин Милгейт искал да направи нещо, което "не е просто мъж в костюм, нещо, което не е правено преди." След много умуване стигнали до идеята за "минерал ядящ плът".


Идеята обаче за подобни желета падащи от космоса не е нова. През последните десетилетия има не един и два такива случая. Почти винаги обаче "експертите" намират "логични обяснения", обикновено представят безформените маси като резултат от промишлена дейност.

Ето един пример. През 1979 Сибил Крисчън намира няколко лилави безформени желирани топки в моравата си в град Фриско, Тексас. Интересното е, че по същото време Земята минава през метеоритния поток на Персеидите! Случайност? Според властите, това е просто сода-каустик използвана за пречистването от оловни примеси в градската фабрика за батерии. Никой обаче не обяснява как тази остатъчна сода се е озовала от фабриката, която е извън града, в градината на жената. Твърде скалъпено обяснение, не мислите ли?

Нещо още по-странно. В европейския фолклор също се говори за подобни феномени, дълго преди да е имало каквато и да било промишленост. Във фолклора на Уелс например падащото от небето желе е известно като “pwdre ser” (гнилоч от звездите). Вярвало се е, че пада на земята след преминаването на метеори по небето.

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Гейзерите на Енцелад заснети още през 1980




Металически обект над индустриална инсталация (САЩ, 2016)




Свръх странни случаи с НЛО и същества

17 май 2017

Странно / призрачно момиче на камера от дивата природа

Тази снимка е направена от автоматична камера в гората край Кеймбридж, Ню Йорк, САЩ. Собственикът на парцела и на камерата е показал фотографията в полицията за всеки случай - може да става въпрос за престъпление (отвличане).


Веднага са се появили дискусии кое е това дете. Според някои, то е привидение, за други това е просто момиченце играещо си в гората. Телевизионна станция е показала снимката на случайно срещнати на улицата жители на близкия град, но никой не я е разпознал, което значи, че ако е реално дете, то трябва да идва от далеч.



Шефът на полицията в Кеймбридж на свой ред казва, че цял живот е живял тук и не е чувал за местни легенди за призраци в гората, за него детето е съвсем реално. Притеснителното е, че вече няколко седмици са се минали, а не е установена самоличността на малката. Дали все пак нещо зловещо не е станало?

Междувременно поне един паранормален изследователски екип се е заел да проучи гората.

Източник

Обновление. Междувременно все пак откриха момичето. Нищо лошо не и се е случило, просто си е играла.

16 май 2017

Александър Селкирк - истинският Робинзон Крузо

"Робинзон Крузо" на Даниел Дефо е страхотна книга (а Хекимян е идиот). Героят в романа обаче има прототип, това е шотландският моряк Александър Селкирк.

Селкирк е роден в Долен Ларго, Шотландия през 1676 година. През 1693 или 1695 той е призован в съда заради "непристойно поведение в местна църква". Александър обаче не се явява, а хваща кораб и става моряк.

През 1703 той се присъединява към екипажа на Уилям Дампир, който плава в южните морета. По това време от две години бушува война между Англия и Франция и това е златна възможност за забогатяване чрез ограбване на вражеските кораби.

След това Селкирк се качва на кораб, който се нарича "St. George and the Cinque Ports". Няколко месеца след като отплава от Ирландия, капитанът му умира и е заменен от младия Томас Страдлинг, който обаче не е добре приет от моряците. През септември "St. George and the Cinque Ports" се установява на необитаем остров край съвременно Чили. Попълват си запасите и се готвят отново да потеглят, но тогава Александър Селкирк изразява своите съмнения в това до колко пригоден за плаване е този морски съд. Той казва, че предпочита да го оставят на острова отколкото да продължи да пътува с това корито. Капитанът Страдлинг с готовност изпълнява желанието му, защото двамата мъже не се понасят. Селкирк е изоставен на острова, който тогава се казва Мас а Тиера (днес "Робинзон Крузо"). Оставили са му единствено малко дрехи, навигационни уреди, съд за готвене, нож, секира, мускет и една Библия.

Живее сам и изолиран през следващите 4 години и 4 месеца. И все пак е късметлия. Корабът, на който отказва да се качи, действително потъва - край Колумбия. Оцеляват само капитанът Страдлинг и 7 моряци, които обаче са заловени от испанците и са затворени в Лима, Перу.

Селкирк се адаптира добре към живота на острова. Храни се с дива ряпа, зеле, пиперки и подивели кози, оставени от предишни експедиции минали от там. Когато дрехите му се износват, той си прави нови от козината на козите. Построява си и две колиби.


Един ден Селкирк вижда два кораба закотвени край брега на острова. Жадуващ да срещне отново хора, той се втурва към тях. В миг обаче надеждата му се превръща в ужас, защото корабите се оказват испански. Испанците също го виждат и го подгонват, но той успява да се измъкне. Решават да не го търсят и отплават. На 1 февруари 1709 други два кораба акостират на Мас а Тиера, този път те са английски.

Селкирк продължава с морския живот още няколко години и се завръща в Англия през 1711, историята му се разчува. През 1719 Даниел Дефо написва прословутата си книга. През 1885 в родния му град е издигната статуя.

Източник