03 април 2017

Мистерията с последния владетел на инките

През 1532 испанският конкистадор Франциско Пизаро пленява Атауалпа, последния владетел на инките. Това се случва на територията, която днес се намира в Перу. Пизаро иска от индианците пълна стая със злато, за да освободи владетелят им. Твърди се, че военачалниците на Атауалпа тръгват от земите на днешен Еквадор с откупа, но още преди да стигнат, испанците убиват пленения владетел. Инките скриват златото, вече няма смисъл да го предават на завоевателите. От тогава хиляди авантюристи търсят това закопано съкровище, освен това учените търсят и тялото на Атауалпа. Нито едно от двете не е намерено и до днес.

Тамара Еступинан (Tamara Estupiñan) е историчка от Еквадор, изглежда тя е доста близо до разгадаването на загадката свързана с тялото на Атауалпа. През 80-те години на ХХ век, още в началото на кариерата си, тя установила, че е силно запленена от старите документи посветени на банални икономически дейности - сметки, наеми и продажби на земя, отчети и т.н. Повечето историци пренебрегват тези писания. Преди години Еступинан се натъкнала на стара испанска книга писана през 1582 - точно 50 години след смъртта на Атауалпа. Книгата съдържала 4000 страници и в нея били описани разни наследства, имоти и т.н.

Едно от имената, които привлякло вниманието ѝ било на Франциско Топатачи (Francisco Topatauchi), синът на Атауалпа. След унищожението на инките явно той се е интегрирал в новото испанско общество. Топатачи притежавал различни имоти, включително в отдалечена местност в Еквадор наречена Сичос (Sigchos).

Няколко години по-късно, през 2003 Тамара Еступинан проучвала живота на Руминауи (Rumiñahui), виден военачалник на инките, за който се твърди, че е един от хората, които е трябвало да предадат златния откуп на испанците. С изненада установила, че той е посещавал Сичос. В последствие се оказало, че и други видни инки са свързани с тази забутана местност.

"Защо?", се запитала Тамара. Тогава в главата ѝ се породила една идея - там трябва да е скрито тялото на Атауалпа. За инките тялото на умрелият владетел е по-ценно от златото. То е необходимо за церемонията по коронясване на нов цар. Новият владетел става такъв пред мумията на стария. Еступинан задълбала в тази посока. Установила, че на езикът на индианците мумията на починалия владетел се нарича malqui и (О, изненада!) в Сичос има местност с такова име. Случайност? Едва ли.

През 2010 Еступинан решила да заложи цялата си репутация на тази идея. Повела екип археолози към Сичос. Ако не намерели нищо, вече никой нямало да я взема на сериозно. Предположенията ѝ обаче се оказали напълно верни, с помощта на местни селяни, тя открила древни руини скрити сред гъстата растителност. До този момент този археологически обект не бил известен на науката.

"Тръпки ме побиха ... започнах да крещя, че сме открили мястото, където е погребан последният владетел на инките" - разказва историчката за онзи момент.



Мумифицирано тяло обаче все още не е открито, затова някои други учени оспорват твърденията на Еступинан. Те с половин уста признават, че откритието ѝ е важно, но не смятат, че там е погребан Атауалпа. Всъщност за няколко различни места се твърди, че са приютили мумията на последния цар.

Източник

Може би тялото никога няма да бъде намерено, твърде вероятно е то да е унищожено през вековете. Въпреки това, според мен теорията на Еступинан може с голяма степен на сигурност да се приеме за вероятна. Защо обаче други учени яростно я отричат? Ако сте прочели този материал, може би ще се сетите защо:

Наука, изолация и контрол

Той е доста дълъг, в страни от тематика на "Мистерика" и леко скучен за някои читатели - дори заради него се появи коментар, че "блога замирисва на застояло". Но горната история на Тамара Еступинан е поредното доказателство, че описаното е абсолютно вярно. В "Наука, изолация и контрол" бяха застъпени няколко тези.

Едната е, че научните открития направени от жени и хора от "Третия свят" (като Еквадор) са пренебрегвани и оспорвани. Друго си е някой бял американец или англичанин да беше казал, че е открил мястото, където е погребан Атауалпа.

Другото бе, че много от нещата, които сега "откриваме" вече са описани в старите източници на знание, просто учените ги пренебрегват. Не им се четат стари книги написани на ръкописен испански, но благодарение на именно такава книга Тамара Еступинан е направила своето откритие. Много такива книги отлежават по музеите и няма кой да се заеме с тях, какво ли още има скрито сред страниците им...

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Наука, изолация и контрол




Странната фигурка от преди 7000 г.




Повечето научни резултати не могат да бъдат повторени!

Няма коментари:

Публикуване на коментар