30 ноември 2016

Хора с черни очи в старовремски автомобил

Макар и доста по-рядко, понякога се появяват и истории за "възрастни с черни очи", а не само за деца. Тази история е от Декември 2001.

"По това време карах черен седан, с който превозвах клиенти от Делауеър до летището Кенеди в Ню Йорк. Бях го правил дузина пъти и знаех добре и страничните преки улици. Бе около 12 през нощта и извършвах поредния курс. Предложих на клиента ми, нека го наречем Стийв, да минем по една странична улица за по-бързо. Този маршрут минаваше през Шийпхед Бей (Залива на овчата глава) и със Стийв тъкмо говорехме, колко странно е това наименование. Тогава от някъде изникна един автомобил Чеви Бел Еър, произвеждан през 50-те. Стийв, който се возеше на задната седалка зад мен, се залепи за за прозореца и каза "човече, виж тази кола!".

Ние спряхме на червен светофар и щяхме да направим десен завой. Чевито спря до нас, явно щяха да завиват на ляво. Можехме да разгледаме добре колата, беше прекрасна. Червена цвят, с хромирани елементи. В автомобила се возеха мъж и жена, и двамата облечени в стил 50-те. Мъжът беше с кафява шапка и палто. Жената бе с шал увит около главата ѝ, големи кръгли очила в дебели рамки и кожено палто. Стийв им се провикна за поздрав през прозореца: "Страхотно возило!". Тогава и двамата бавно и в унисон се обърнаха към нас. Очите им бяха изцяло черни! Огромни черни очи! И двамата със Стийв се вцепенихме. В този момент светна зелен светофар и странната кола със странните пътници направи ляв завой и потегли в посока Манхатън. Странната двойка продължаваше да ни гледа докато завиваха.

След малко, все още вцепенен, аз завих на дясно. Стийв каза "какво по дяволите бе това?". Аз нямах отговор. Продължих по пътя и след малко видях, че експресната лента е достъпна, затова преминах на нея. След малко видях сини премигващи сигнални светлини зад нас. Освен нас и полицейския автомобил (както първоначално си помислих, че е) други коли нямаше.

Стийв, все още под въздействието на това, което бяхме видели, се прехвърли на пасажерското място отпред. Започнахме да говорим за случката. В това време наблюдавах в страничното огледало как полицейските светлини се приближават. Помислих си, че вероятно съм минал превишената скорост и идват да ме глобят. Затова се изтеглих в дясно и зачаках патрулата да се изравни с мен и да ми даде знак да спра. Внезапно сините светлини минаха отдясно на нас, а не отляво, както се очакваше, това означаваше само едно - движеха се извън пътя. Видях, че това не е никакъв полицейски автомобил и се провикнах "Колата!". Двойката с черни очи се беше завърнала. Те караха с над 100 мили в час, телефонните стълбове преминаваха между нас и тях. Мъжът гледаше отново към нас с черните си очи. Странният автомобил прелетя отново на пътя пред нас и изчезна с бясна скорост в далечината. Не случайно казвам "прелетя", защото не ги видях да се удрят и прескачат бордюра, както би направила всяка кола движеща се по земята.

Продължихме да се движим безмълвно докато не стигнахме до летището. Спрях пред терминала, Стийв си грабна багажа и излезе. Единствено каза "Заливът на овчата глава определено е странно име за квартал".

Източник

29 ноември 2016

Художествена измислица ли е Марко Поло?

Нещо, което ме изуми като го прочетох. Винаги съм си мислил, че Марко Поло е реална историческа личност и най-вероятно той е такава, но си струва да се замислим.

Марко Поло (на италиански: Marco Polo) (15 септември, 1254, Венеция, Италия или Курзола, Венецианска Далмация – днес Корчула, Хърватско – 8 януари, 1324, Венеция) е венециански търговец, пътешественик и откривател, който заедно с баща си Николо и чичо си Матео пропътува Пътя на коприната до Китай и се среща с великия хан на Монголската империя – Кубилай хан (внук на Чингис хан) в Шанду. Дава първите сведения за остров Сипангу или днешна Япония. Неговите пътешествия са описани в книгата „Милионът“ (на италиански: Il Milione) или „Пътешествията на Марко Поло“ от Рустикело да Пиза. (Wikipedia)


Има хора, които поставят под съмнение реалното съществуване на пътешественика Марко Поло. Нека направим една аналогия с книгата "Мизъри" на Стивън Кинг. Ако някой не знае, че той е автор на художествени романи, би си помислил, че описаното в тази книга е преразказ на реални събития. В "Мизъри" психически неуравновесена жена на име Ани Уилкс взима за заложник писател на име Пол Шелдън и чрез изтезания го принуждава да пише. Ако читателят желае да провери достоверността на историята, той може да провери архивите и действително ще намери няколко хора носещи името Пол Шелдън и живеещи в Мейн, американският щат в който се развива действието в "Мизъри". Двама от тях дори са писатели. Освен това в Мейн има и е имало жени носещи името Ан Уилкс. Няма да е изненада, ако се намерят данни, че поне една от тях е имала психически проблеми. Всичко това може да наведе читателят на мисълта, че Пол Шелдън е разказал случилото се с него на Стивън Кинг, който е описал историята в книга. Някои по-скептични читатели обаче няма да бързат с изводите. Те ще проверят стари броеве на вестници и няма да открият никъде тази сензационен случай. Ще прегледат и другите книги на Кинг и ще се убедят, че той не пише документални творби, той пише художествени романи.

Е, защо тогава масово приемаме, че написаното от Рустикело да Пиза за Марко Поло е истина?


Един бърз поглед върху творчеството на Да Пиза ще ни покаже, че той основно е съчинявал измислени рицарски романи, сред които най-известният е "Романсът на Крал Артур". Според легендата генуезците хвърлят Рустикело в затвора през 1284 г. Твърди се, че след няколко години, когато почва поредната война между Генуа и Венеция, в същия затвор е заточен и Марко Поло. Именно там знаменитият мореплавател бил разказал за своите приключения на Да Пиза. Един интересен факт - няма никакви исторически и документални сведения, че който и да е от двамата - Рустикело или Марко Поло е бил някога затварян в този зандан.

Е, съществувал ли е Марко Поло наистина?

Източник

28 ноември 2016

Фантомът от огледалото

История от САЩ.

"Аз съм в момента на 21, което значи, че това се случи в средата на първото десетилетие на 21 век, бях на 13 или 14. Живеехме тогава в старата ни къща в Уест Вали, Юта. От години се случваха странни неща - чувах някой да произнася името ми, врати се затваряха сами и т.н. През въпросната година обаче се случи нещо ужасяващо. Нещо ме беше уплашило (не помня какво точно) и се бях преместил да спя при баща ми. Събудих се около 3:30 - 4:00 сутринта и видях как фигура облечена в бяло излиза от огледалото. В същото време стаята се изпълни с мъгла. Фантомът имаше къса черна коса, бяла кожа и празни очни ябълки. Той застана над баща ми и положи ръце на гърдите му. Забелязах, че дишането на баща ми се наруши и започнах да се опитвам да го разбудя. Веднага фантомът отлетя обратно в огледалото, а мъглата изчезна. Повече не видях никога фигурата, но и не останах твърде дълго в къщата. Скоро се преместихме."

Две интересни неща има в тази история. Едното е, че фантомът излиза и влиза в огледалото. За огледалата винаги е имало много теории и истории. Прочетете тази статия от миналата година:

Едно прокълнато черно огледало

Другото е, че създанието се е насочило към бащата на момчето, явно човекът му е бил цел, а не просто случайно да е дошъл. Вероятно е искал да се храни с енергията на спящия човек. Може би фантомът е нещо от рода на демоните сукуби / инкуби.

Източник

27 ноември 2016

Първата психологическа война в историята

Битката за Пелузий е историческо сражение между египтяни и перси случило се през 6-ти век пр. н.е. В нея Египет губи и така за дълго време персийците стават новата господстваща сила в региона.

Ето къде се е намирал Пелузий, положението му в делтата на Нил е стратегическо:


За да достигне до победа Персия не разчита само на чисто военни средства. Всъщност тази битка се приема за първата, в която са приложени тактики от психологическата война. Може да е имало и други такива случаи, но те не са запазени в историческите източници.

Както вероятно знаете, в древен Египет изключително много са почитали някои животни и са ги смятали за свещени - скарабей, котка, ибис и т.н. Преди решителната битка персите нарисували котки по щитовете си, а според някои исторически източници дори пуснали живи котки пред армията си. Много египетски стрелци с лъкове отказали да стрелят от страх да не наранят някоя котка или дори да не засегнат някое изображение на свещеното животно нарисувано върху щит. Именно така персите победили.

Има още нещо интересно, което си струва да се спомене. Два века преди това, през 8 в. пр. н.е. отново се води решителна битка край Пелузий. Този път едни срещу други са изправени египтяни и асирийци. Отново са намесени животни, поне такава е легендата. През нощта преди самото сражение, в лагера на асирийците се появяват много полски мишки - те прегризват тетивата на лъковете и кожените ремъци на щитовете. Така египтяните печелят.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Странни човешки популации - част IV




Странни човешки популации - част V

26 ноември 2016

Да разпространим живота в Космоса...чрез мъртви космонавти

От време на време учените са способни на доста зловещо звучащи изказвания. Поредното такова идва от Гари Кинг, микробиолог от Щатския университет на Луизиана, САЩ. Според него поне хипотетично можем да разпространим живота на други планети в Слънчевата система и дори в други звездни системи чрез труповете на умрели астронавти.

Истина е, че дори мъртвото човешко тяло бъка от много микроби. Ако умрелият космонавт попадне на подходяща планета, то той може да даде началото на нови форми на живот еволюирали от пренесените от него бактерии.

Все пак Гари Кинг уточнява, че много условия трябва да са изпълнени, за да се случи това. Колкото по-добре са защитени микробите, толкова по-голяма е вероятността да оцелеят при полет в космическото пространство. По-добре е, ако мъртвият астронавт е в лутащ се космически кораб, а не просто да се носи в скафандър в космическия студ. Освен това, колкото по-кратко е пътешествието, толкова повече микроорганизми ще оцелеят. Тоест един умрял космонавт достигнал до Марс има много по-големи шансове да пренесе живота там, отколкото ако дълги години се носи из космоса и накрая стигне до Алфа Кентавър.

Източник

Хубавото на тази идея е, че може да се реализира и сама - не е нужно нарочно да пращаме труповете. Просто трябва да стане инцидент в космоса, да умрат един или няколко космонавта, телата им да не могат да бъдат прибрани и да потеглят на дълго пътешествие из пространството.

Докато четох оригиналната статия, а след това и подготвях настоящия материал, направих асоциации с две неща. Едното бе така популярната тема за "зомби астронавтите", която присъства в игри, филми или просто добре нарисувани картини. Ето няколко примера взети от Интернет.







Другото с което направих асоциация е песента "The Eldest Cosmonaut" (Най-старият / древният космонавт) на гръцката група Septic Flesh. Със зомбитата е ясно защо свързах новината, но за песента ми е по-трудно да кажа. Може би заради минорните тонове в нея, странния текст и тъмния клип. Има нещо тъжно и зловещо в това иначе гениално музикално произведение.

No traps can seize me,
No toombs can seal me.


25 ноември 2016

Мистериозни звуци от дълбините край Канада

Тази статия я подготвям 20 дни преди самото ѝ публикуване в блога. Дали междувременно канадските военни ще са разбрали причината за тези мистериозни звуци? Обещали са да разследват, но ще видим дали ще има развитие по темата или всичко ще бъде потулено отново. През тези 20 дни ще добавям всичко ново за случая. Погледнете в края на статията - пише ли нещо като "Обновление"?

Местните ловци и рибари живеещи в отдалечената северна общност Нунавут се оплакват, че странно "бибиткане", "жужене", "тиктакане" е прогонило морския дивеч от района, в който ловуват. Става въпрос за протока Хекла и Фюри (Fury and Hecla Strait).


Този пролив лежи на миграционния път на някои китове и тюлени и точно сега водата и бреговете трябва да гъмжат от тях. Но няма нито едно животно.

Теории за чуваните от време на време странни звуци не липсват.

Според някои за "бибитканията" е виновна корпорацията Baffinland Iron Mines Corporation. От тази фирма действително преди време са правили сонарни проучвания на друг район в близост, но твърдят, че сега не провеждат никакви изследвания. Дори нямат разрешително от властите за каквито и да било проучвания.

Друга теория, популярна сред коренните жители е, че това е отмъщение на "Грийнпийс". През 70-те и 80-те години на ХХ век е имало противопоставяне между индианците и екозащитниците от организацията, които са настоявали ловците да спрат да убиват тюлени. Конспирацията твърди, че водолази на "Грийнпийс" са оставили някакво устройство на дъното, което прогонва животните и хората няма какво да ловуват. Набедените екоактивисти категорично отричат да са направили такова нещо - това е и против принципите им - да навреждат на хора и животни.


Източник

Съществуват и други доста по-диви теории.

Някои твърдят, че звуците идват от потънало НЛО. Нещо подобно на знаменития случай от Шаг Харбър. Кратка информация за него съм дал тук:


4 октомври 1967, Шаг Харбър, Нова Скотия. Най-забележителният случай. Много очевидци, включително и официални лица наблюдават как ярък обект пада от небето в океана. По-късно се появява светеща пяна на повърхността. Разпространява се слух, че американската флота е провела операция за издирване на падналото тяло.

Като говорим за американски военни, нищо чудно това да е изгубена атомна бомба на САЩ. Не за първи път те губят такива опасни оръжия, дори си имат термин за загубените ядрени бомби и ракети - "счупени стрели". За едно такова подобно събитие съм писал тук:

Малко познато събитие - през 1966 САЩ пускат над Испания четири атомни бомби

Обновление към 28.11.2016:

Продължение на история - мистериозните звуци край Канада

24 ноември 2016

Истински зловещи истории - част IV

Юли 1976, Чоучита, Калифорния, САЩ. 26 деца на възраст между 5 и 14 години се прибират от училище с училищния автобус. Остават само два дни до ваканцията и настроението е приповдигнато. Тогава обаче автобусът списа, защото автомобил тип ван прегражда пътя. Бързо се появяват и няколко въоръжени мъже, които натъпкват децата и шофьора на буса в два вана и ги возят на някъде в продължение на 11 часа под парещото слънце.

Спират в каменна кариера в Ливърмор, на повече от 160 километра от Чоучита. Похитителите записват имената, възрастта, адреса и номера на домашния телефон на всяко дете. Също така вземат и по парче от дрехите на всеки. След това нареждат на децата и шофьора да влязат в друг ван скрит в изкоп.

Прекарват 16 часа в тази своеобразна гробница. Оставена им е малко храна и няколко матрака, няма никаква вентилация. Тогава Едуард Рей, шофьорът на училищния автобус, и няколко от по-големите деца измислят план как да се спасят. Натрупват матраците един върху друг и достигат до тавана на возилото. Успяват да махнат една метална плоскост и след това да си прокопаят път до повърхността. Всички избягват.

Властите бързо залавят похитителите позволили си да заровят живи децата в земята, още повече, че единият е син на собственика на каменната кариера. Общо на брой това са трима, всички от богати семейства. Мотивите са им странни, всичко прилича на опит за отвличане и искане на откуп, но защо им е трябвало при положение, че са били достатъчно богати?

Днес толкова десетилетия по-късно някогашните деца все още страдат от преживяното. Една жена, вече на близо 50 години, разказва, че продължава да спи на запалена лампа и има кошмари.

Ванът-гробница в който са били затворени децата по време на изкопаването му от властите:


Източник

23 ноември 2016

Замъкът Хуска построен върху вход към Ада

Хуска се намира на 47 километра на север от Прага, столицата на Чехия. Този замък е построен между 1253 и 1278 с цел да се запуши една бездънна дупка към Ада, поне така твърди легендата.

Преди построяването на масивното здание, местните хора са били тероризирани от демоните излизащи нощем от ямата. Селяните не са смеели да излизат по тъмно от къщите си, а много от тях не са искали да се приближават до дупката дори посред бял ден.


Макар излизащите демони да са били създания на злото, самите селяци също не са се отличавали с особена доброта. Преди да бъде издигнат Хуска, дупката е използвана като жестока форма на наказание - в нея са били спускани осъдените престъпници. Ако някой успее да изпълзи жив от нея, то той е получавал свободата си. Нямало е много такива случаи.

Първият осъден затворник, който бил спуснат в ямата, започнал да крещи веднага след като се изгубил от поглед. Хората решили да го изтеглят обратно, за да разберат какво става. Престъпникът бил млад мъж. Когато обаче го издърпали той изглеждал състарен с 30 години, а косата му била побеляла. Дали пък от този първи случай не е тръгнала цялата легенда? Както казват - на страха очите са големи. Затворникът може нищо да не е видял в пропастта, а просто да е страдал от клаустрофобия и затова да се е разкрещял. Суеверните селяци решили, че е зърнал демони в дълбините.

Дали е така е трудно вече да се прецени, но през следващите месеци и години все по-често започнали да се разправят истории, че адски същества завличат хора и добитък в ямата. Странно защо обаче хората решили да построят цял замък, вместо просто да запечатат дупката. Това начинание отнело няколко години.

Отвън Хуска не изглежда много по-различен от който и да е замък от онзи средновековен период. Много от прозорците му всъщност са фалшиви - зад тях има стена. Освен това той няма кули, около него няма източник на вода и е далеч от пътищата. Въобще изглежда като място, което не е предназначено за живеене. Това е самата истина - дълги години никой не е живял в него.



Фреска върху една от стените в замъка:


След като ямата е запечатана, странностите не спират. Посетители на замъка твърдят, че нощно време са чували как някой драска от долната страна на пода в някои помещения - все едно демоните от ямата искат да излязат. Понякога по пустите коридори са виждани да се разхождат привидения. По време на Втората световна война Хуска е щаб-квартира на нацистите. Някои твърдят, че те са се опитвали да извлекат полза от демоничните сили обитаващи замъка.

Днес паранорманите феномени продължават да се проявяват в Хуска. Твърди се, че точно параклисът на замъка е върху входа на дупката. Хора казват, че там са чували "хор от крясъци" идващи изпод земята. На същото място други са виждали странно уродливо същество - нещо средно между човек, жаба и булдог. Трети пък са виждали дух без глава да преминава през вътрешния двор на сградата.


Настоящият собственик на сградата, човек на име Йаромир Симонек твърди, че е виждал една вечер как чашата му се издига сама във въздуха след което бавно се спуска отново на масата. Дали пък не е прекалил с пиенето? А може би си измисля, за да привлича още повече туристи?

През годините Хуска е посещавана от много паранормални шоута, които са правили предавания за мястото. Редовно там идват и множество изследователи на свръхестественото.

Източник

22 ноември 2016

Истински зловещи истории - част III

Опасно ли е посещаването на обладани от духове стари къщи? Много пъти съм казвал, че тези занимания крият своите опасности и те често са от доста земен характер.

През август 2006 група момичета от горните класове в град Арлингтън, Охайо, САЩ се чудят какво да правят. От скука решават да посетят "призрачната къща". Изоставена постройка, за която се носят легенди. Тя дори се намира на подходящо място - точно срещу гробището.

Едва направили няколко крачки и се чува изстрел, едно от момичетата се строполява на земята, уцелена в главата. Оказва се, че къщата съвсем не е изоставена. Там от години живее Алън Дейвис (на 41 г.) и майка му. Просто той никога не си е правил труда да поддържа къщата и двора си и затова на всички мястото им е изглеждало като запуснато и обсебено от привидения.

На Алън му е било писнало постоянно да идват в двора му разни търсачи на силни усещания и затова през въпросната нощ той взема карабината си и както той твърди, стреля във въздуха, за да прогони натрапниците, не бил искал да наранява или убива никого. Хм, нямаше ли да му е по-лесно и да е по-безопасно просто да бе окосил тревата и стегнал оградата? Можеше и да сложи предупредителен знак, така на хората щеше да им е ясно, че къщата не е изоставена.

17-годишното простреляно момиче като по чудо оцелява, но сами можете да се досетите, че възстановяването от огнестрелна рана в главата не е лесно.

Полицията заключава, че децата не са извършили "нахлуване в чужда собственост", защото по време на изстрела, дори не са били стъпили все още на моравата пред къщата, били са извън имота. Дейвис е осъден на 19 години затвор. През 2009 майка му умира, а през 2013 "прокълнатата къща" е купена от нови собственици. Те променят мястото до неузнаваемост и днес вече този прякор не е валиден.

Изглед от 2007:


Източник

21 ноември 2016

Говорещата сянка

Започна през 1999 и продължи и през следващата 2000 година. Бях на 16 тогава и една нощ се събудих и тръгнах към тоалетната - нещо, което често правя. Коридорът минава покрай стаята на родителите ми и когато отворих вратата на моята стая, видях тъмна фигура в рамката на врата на спалнята на втория ми баща и на майка ми. Първоначално си помислих, че това е някой от тях и ги повиках по име. Тогава сянката проговори, това не бе гласът на никой от родителите ми. Фигурата каза "връщай се да спиш". Аз отговорих, че трябва да ползвам банята, но сянката отново повтори да се връщам да спя. Така и направих без да се замисля за случилото се.

На сутринта попитах родителите ми дали някой от тях не е бил през нощта в коридора и те казаха "не". Това не можеше да е и брат ми, защото той не бе толкова висок. Казах на семейството ми какво съм видял и те общо взето се изсмяха.

След около месец една сутрин брат ми ми каза, че е видял същата сянка. Отново отидох при майка ми и заговорих за случилото се. Тогава тя ми разказа нещо. В предишната къща, в която живеехме и тя и вторият ми баща са имали подобни преживявания. Никога не са ни казвали, защото не са искали да ни плашат. Майка ми ми разказа и нещо друго случило се още по-отдавна. Като малка тя и леля ми, която наскоро бе починала, са си играли с дъска Уиджа. Мисля, че това е било през 60-те или 70-те години. Това е било в къщата на родителите им. Скоро започнали да чуват силни трясъци из цялата къща. През нощта се чували стъпки.


Дали тази сянка има нещо общо с детската игра със спиритическата дъска? Едва ли случайно се е появила и преследва майката къща след къща...

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Прокълнатата японска реклама




Фантомни фотографи

20 ноември 2016

Истински зловещи истории - част II

Това е една история от Русия. През 2011 в Нижни Новгород е арестуван 45-годишният Анатоли Москвин. В дома му са открити 29 "кукли" - мумифицирани тела на момичета починали на възраст от 3 до 12 години. Всяка "кукла" е облечена и пременена със старание, лицата и ръцете са прикрити. Поставени са върху мебелите из целия апартамент. Явно Мисквин, описващ се като "историк и гробищен изследовател", тайно е изравял мъртвите деца. Дори им е давал нови имена и е организирал празненства по случай рождените им дни. Освен това е водил дневници посветени на техните животи. Отделно са намерени и принтирани инструкции как да се направи "кукла" от човешки останки.

Москвин говори 13 езика и е описван като "гений". Арестуван е след като родителите му дошли изненадващо на гости. Все пак властите не са го съдили, защото е преценено, че умствено не е добре и е невменяем.

Източник


19 ноември 2016

Няколко неща появили се / възникнали за една нощ

Любимото ми нещо - да се събудя сутрин и да бъда изненадан от случилото се през нощта. Затова обикновено прекарвам по час-два всяка заран в четене на туитове от изминалата нощ.

Ето някои неща появили се / случили се внезапно.

Пясъчен кръг на брега на Уелс.


Житен кръг с древен индийски символ - появил се това лято.


Пианото в залива на Маями.


През 2013 някой рисува нещо като усмихнати емотиконки на стадо овце в Англия.


Изникналото от никъде езеро в Тунис. За него съм писал тук:

Тунизийското езеро появило се внезапно


Източник

18 ноември 2016

Истински зловещи истории - част I

Преди време имах поредица с градски легенди. Обикновено тези истории не са много достоверни, макар че е възможно във всяка една от тях да има зрънце истина. Сега започвам нова поредица със съвсем реални зловещи случаи.

Преди време американско семейство си е купило къща в Ню Джърси. Днес те съдят предишните собственици за прикриване на информация за имота. Не са им казали, че някакъв странен тип е обсебен от тази стара къща построена през 1905 и праща заплашителни и странни писма.

Скоро след като новите собственици се нанесли в къщата в колониален стил, те получили първото писмо от някой, който се представил като "Наблюдателят". Тази тъмна личност определено ги наблюдавал / следил, защото знаел за трите им деца и дори ги наричал "младата кръв, която сте ми довели". Писмата продължили да пристигат. В едно пишело "намерихте ли вече какво има в стените?".

През февруари 2015 семейството на свой ред обявило къщата за продан, понеже искало да се избави от нея. Междувременно обаче зловещата история се разнесла и не се появили желаещи да я купят. В момента собствениците не живеят в този дом от страх за тяхната сигурност.

Тази есен (2016) семейството е подало молба до властите да им разрешат да бутнат къщата и да построят две нови модерни здания. Явно са видели, че не могат да я продадат и ще се опитат да прогонят незнайния психопат като унищожат обекта на неговата обцесия. Дали обаче това ще го накара да спре със зловещите писма или точно на обратно - ще го озлоби още повече?

Източник


ПОДОБНИ СТАТИИ:




Странни обстоятелства около скорошно изчезване и намиране




Мистерията на тринадесетия ковчег

17 ноември 2016

Смърт след среща с деца с черни очи

Ако сте редовни читатели на "Мистерика", вероятно знаете какви са типичните срещи с така наречените "деца с черни очи". Те са плашещи, но като цяло нямат негативни последствия или фатален край. От известно време обаче забелязвам зловеща тенденция в историите - те стават все по-гадни.

В началото на годината се появи една подобна история. Жена пуска две деца с черни очи у дома си и в последствие тя и съпруга ѝ започват да страдат от много лоши заболявания. Читатели настояваха да преведа и публикувам този случай в блога, но реших да не го правя. Макар преценката ми да е до някъде субективна, имам някакви граници относно това какво да публикувам. Просто описанието на бедите застигнали хората е наистина кофти.

За настоящата история също имах своите съмнения дали да я публикувам, макар да не е толкова крайна в описанието като предишната. Но все пак ако подобни случаи продължат да се появяват, няма как да продължавам да игнорирам тенденцията.

Тази история е разказана от някой, който не е срещал "децата" лично, но негов приятел е имал досег с тях...и сега е мъртъв.

Приятелят отпътувал за Арката, Калифорния, където посетил друг негов приятел. Всичко било нормално, казали си "чао", след което на връщане към хотела мъжът решил да се отбие в един бар за питие. Бързо се сприятелил с барманката. След няколко питиета, тя му предложила да отседне при нея. Той се съгласил, оставил колата си пред бара и с нейния автомобил потеглили към къщата на жената.

Тя живеела в отдалечена къща и когато се приближили, мъжът незнайно защо изпитал силен страх.

Завела го директно в спалнята си където имали интимен контакт. Жената не се държала съвсем нормално, действията и били почти нечовешки.

След като приключили, жената заспала, а мъжът станал и отишъл в кухнята ѝ да си налее вода. Из къщата видял да се скитат доста на брой малки страшно изглеждащи деца. Всички те били с черни очи. Запитал се защо тези деца са будни в 2-3 през нощта, след като би трябвало да са на училище на другия ден.

На сутринта жената го върнала обратно.

Човекът, който описва случката се срещнал след седмица-две с мъжа, който е имал това странно преживяване. Именно тогава той е разказал какво му се е случило. След един месец мъжът, който имал досег с тази странна жена и странните деца се разболял от рак, а дотогава бил здрав като вол. Вярвал, че това е директен резултат от преживяното в Арката. 6 месеца по-късно починал.

Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Деца с черни очи във Филипините




НЛО и придобиване на черни очи

16 ноември 2016

Нова мистерия свързана с Байкал - древен папагал

Руското езеро Байкал е истинска аномална зона, с него се свързват не една и две загадки. За това мистериозно място съм писал тук:


Сега към дългият списък с чудатости може да прибавим още една. Изследователи извършващи разкопки на един от островите в езерото са открили фосил на папагал живял преди 16 милиона години. Досега останки от древни видове папагали не са намирани толкова на север, макар че има съвременни видове, които живеят при сравнително ниски температури - ето две снимки, втората от които със сигурност е от Нова Зеландия.



Изглежда климатът на Байкал е бил доста топъл преди 16 милиона години. Нещо още по-интересно, възможно е папагалите заселили се край езерото да са дошли от север, а не от юг (примерно от Африка, Южна Азия или Австралия), както бихме си представили. На тази мисъл навеждат папагалски фосили намерени в Северна Америка, те са на приблизително същата възраст. Възможно ли е тези папагали да са достигнали някога чак до Аляска, да са преминали Беринговия проток и от там да са се насочили към Байкал? Ако е така миграцията им ще е от Америка към Азия и ще е обратна на миграцията на хора, мамути и други същества преминали от Азия в Америка.

За жалост намерените останки на байкалския остров са твърде малко и са отделни фрагменти. Това не позволява да се каже нещо повече за този вид древен папагал, освен, че е бил дребна птица.


Източник

ПОДОБНИ СТАТИИ:




Странни човешки популации - част I




Странни човешки популации - част II




Странни човешки популации - част III