09 октомври 2016

Самодивите сплитат опашките на конете

"Невидими нощни гости" е книга излязла през 1994. Тя представлява научно изследване на българските народни поверия свързани със свръхестествените същества. Книгата съдържа множество разкази на стари хора, като дори е запазен оригиналния диалектен израз. Следва една история, която много ми хареса.

По Коледа идват караконяците, а по Русалската неделя са тие, самодивите. И те са също по предания; църквата ги отрича. По предание те са пак такива духове зли, които идват нощно време, играят, пеят, свират. Идват във селото, под селото някъде, хората са чували музики, играят, пеели, сплитали на конете гривите и опашките и никой не мож да ги разплете. Некой човек са го фащали как си спи и го извеждат на съня и го водят, водят някъде, след това или го бутат некъде и го удавят, или пък го остават. Това са самодивите, а караконяците на правят това. Караконяците само съм чувал, че са изпивали нощно време кръвта и са тропали.

След Русалската неделя самодивите изчезват, във ефира некъде, във въздуха.

*************

Това сплитането на опашките много ми напомни за едно друго митично същество от Гватемала:

Митични духове, демони и същества: Ел Сомбрерон (Гватемала)

Защо такъв един еднакъв елемент присъства във фолклора както на България, така и на Гватемала, а вероятно и на много други страни?

Накрая един самодивски поздрав:


Няма коментари:

Публикуване на коментар